10 години по-късно: Промени ли нещо забраната за пушене на закрито?

Автор: Екшп Built.bg

На 1 юни 2012 г. у нас официално влезе в сила забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Това се случи след продължителен дебат в обществото, а и в Народното събрание, нужна ли е тази стъпка и до какво ще доведе? Освен ресторанти, кафенета и барове, в местата с ограничения влязоха още редица обществени места като училищата, детските площадки, спортните и културните обекти.

Сред водещите причини за налагане на забраната тогава се изтъкваше, че тя ще намали броя на пушачите. Преди 10 години страната ни беше в челото на всички класации за тютюнопушене и преждевременна смърт в следствие на употребата на цигари в ЕС.

В Built.bg проверихме какво постигнаха ограниченията и променили ли са се тенденциите?

Краткият отговор е, не. Според проучване на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) през 2014 г. 37,4% от възрастните българи (над 20 години) са употребявали никотин-съдържащи продукти.

В последните години този процент дори е нараснал – данните за 2020 г. показват, че пушачи са 39,4% от възрастните у нас.

Според Европейското здравно интервю (EHIS) от 2019 г. България е с най-висок дял пушачи сред страните членки на ЕС, плюс Сърбия и Турция.

У нас разпространението е 29,1% ежедневни пушачи и 7,1% случайни пушачи (над 15 години). А Глобалният доклад на СЗО за тенденциите в разпространението на употребата на тютюн оценява 39% разпространение на тютюна (консумация на всички видове тютюневи изделия) в България за 2020 г.

Това проучване посочва  България сред лидерите по разпространение на тютюнопушенето не само в Европа, но и в света.

Особено притеснителни са данните за подрастващите. Според последното Глобално младежко проучване на тютюнопушенето в България (2015 г.), обхванало 4042 ученици от 7-9 клас, пушачи са 27,4% от българските момчета и 30,1% от българските момичета.

Проучването установява, че употребата на тютюн сред младите българи вече е изместена от цигарите (20,4% настоящи пушачи в сравнение с 33,1% през 2002 г.) към други тютюневи изделия (13,3%) и електронни цигари (10,8%).

Най-тревожни са данните за разпространение на пушенето сред момичетата. Проучването на Регионалния офис на СЗО за Европа от 2018 г., озаглавено „Здравно поведение при децата в училищна възраст“ (HBSC), изчислява, че 9% от момичетата и 8% от момчетата на 11 години в България са настоящи пушачи – т.е. пушили са през последните 30 дни.

Сред 15-годишните този процент се е увеличил до 38% за момичетата и 26% за момчетата. Делът на пушещите 15-годишни момичета в България е най-висок в Европа, като българските момчета са на второ място след Литва.

Ако данните са такива, то изпълни ли забраната за тютюнопушене на закрито целта си – това питаме Сдружение „България без дим“, които преди 10 години най-активно защитаваха налагането на ограниченията.

„Забраната за пушене на закрити обществени места не беше последвана от други мерки, като увеличаване цените на тютюневите изделия, забрана на рекламата им, не се ограничи навлизането на новите изделия, като електронни цигари и нагреваеми тютюневи продукти. Контролът по спазването на забраната не беше ефективен“, коментира за Built.bg д-р Маша Гаврилова, председател на сдружението.

По думите й, за да заработят едни мерки, те не трябва да са на парче, а да действат в съвкупност. Като това да бъдат включени в контрола и други институции като инспекторите от Агенцията по безопасност на храните, МВР, Инспекцията по труда, инспекторатите на общините.

Същевременно през годините се наблюдава намаляване броят на държавните здравни инспектори, които провеждат контрола по спазването на забраната. Не беше въведено и „Здравно образование“ като предмет в училищата, за да може със съответното надграждане на знанията да се утвърди здравословния начин на живот сред подрастващите.

Къде сме ние спрямо останалите в Европа? С разпространение на тютюнопушенето от 38% България се нарежда на второ място след Гърция (42%) и преди Хърватия (36%), съгласно последния Евробарометър, проведен през 2020 г. На другия край на скалата са Швеция (7%), Холандия и Великобритания (12%), Финландия (15%).

Според други изследвания сме на първо място в ЕС, но така или иначе сме в челните позиции

Според експертите причината да не даде по-видими резултати забраната за тютюнопушене на закрито, е редовното й заобикаляне.

„За съжаления не може да се отчете видим, ярък ефект от въвеждането на забраната, защото повечето пушачи, собственици на обекти, фирми и др. не поискаха да я спазват и беше направено всичко възможно тя да бъде саботирана на всички нива. Нежеланието на българина да спазва приетите закони доведе до системни нарушения в заведенията за хранене и развлечение, на работните места“, посочва д-р Гаврилова.

Въпреки това непушачите продължават да се борят и отстояват правата си за среда без тютюнев дим.

На електронната платформа на сдружение „България без дим“ (https://bezdim.org) за последните 10 години са подадени над 10 000 сигнала за нарушения и нередности. Най-много са сигналите от заведенията за хранене, но има и такива за пушене на работното място, в обществения транспорт, лечебни и учебни заведения и др.

Преобладават сигналите от София и големите градове, но не липсват и такива от малките градове и села.

От организацията настояват за последващи мерки, които да се предприемат за ограничаване на вредния навик.

Така например в забраната да се включат освен тютюневите изделия и електронните цигари и техните производни, нагреваемите тютюневи изделия, както и субстанции, растения, изделия и други вещества, които могат да бъдат консумирани чрез поемане (вдишване) и отделяне на емисии, образувани при процеси на горене, нагряване или изпаряване.

Също така като контролни органи по спазването на забраната освен държавните здравни инспектори да се включат и други институции.

Да се регламентира издаването заповед за спиране на обект след установяване на повторно нарушение на забраната. И не на последно място – да се даде точно определение на закрито обществено място, защото такава ясна формулировка все още няма.

Препоръчват още пълна забрана на рекламата на тютюневите изделия – външната такава, както и тази в местата за продажба. И дори да се забрани ни излагането на тютюневите изделия в местата за продажба, като те се предлагат на клиентите чрез обявен списък.

А мярка за постоянните пушачи би била ежегодно увеличаване акциза на тютюневите и свързаните с тях изделия с минимум 20%, за да се намали достъпността им, особено сред младите хора и да се достигне нивото на страните с най-висок акциз в ЕС.

„Нужно е повсеместно здравно образование, информиране на населението за вредата от употребата на тютюневите и свързаните с тях изделия, провеждане на национални кампании, предоставяне на възможности на желаещите да се откажат и много други мерки, които светът провежда срещу тази пандемия, която ежегодно убива много повече от всички пандемии, взети заедно“, обобщава д-р Маша Гаврилова.

На този фон проучване на Евробарометър от 2020 г. проследява броя на бившите пушачи и тези, които никога не са пушили. За България, за разлика от други страни от ЕС, делът на настоящите пушачи расте, докато този на бившите пушачи намалява. Данните също показват, че 38% от всички българи пушат или използват други свързани с тютюна изделия ежедневно.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ