Източник: БТА
Глобалната сфера на данни ще се увеличи с 300 процента до 2025 г. и светът не разполага с достатъчно място в „облака“, за да побере „умопомрачителното количество“ информация, пише „Дейли мейл“.
Острото предупреждение идва от учени от Астънския университет във Великобритания, които се опитват да разработят план за справяне със ситуацията, който обаче не включва изграждането на нови сървъри – наличните в момента изразходват 1,5 процента от световното електричество годишно. За да се пребори с този проблем, екипът разработва нова технология за осигуряване на повърхности с канали с дебелина по-малка от пет нанометра, около 10 000 пъти по-малка от дебелината на човешки косъм.
Д-р Мат Дери, който ръководи проекта, каза в изявление:
Простото изграждане на нови центрове за данни без подобряване на технологиите за съхранение не е жизнеспособно решение. Все по-често се сблъскваме с риска от така наречената криза в съхранението на данни и подобрените решения за съхранение са наложителни, за да сме в крак с изискванията на съвременния свят.
Светът води дигитален начин на живот, който непрестанно генерира огромно количество данни.

Според доклад на Международната корпорация за данни (МКД), “нарастващата ни зависимост от данни води до безкрайно разширяване на размера на глобалната сфера на данни“.
Докладът показва, че приблизителните зетабайти (ZB – мярка за капацитет за цифрово съхранение), през 2019 г. са били само 45ZB, но до 2025 г. се очаква увеличение до 175ZB.
Един зетабайт е еквивалентен на трилион гигабайта. За пример колко голямо е това количество, си представете, че ако една чаша от 300 мл. е колкото 1GB, тогава по съотношение на обемите, 1ZB ще представлява Великата китайска стена.
„Ако бяхте в състояние да съхраните цялата глобална сфера на данни в момента върху DVD дискове, тогава ще имате купчина от еднослойни Blu-ray дискове с височина, равняваща се на 23 пъти разстоянието до Луната или на 222 обиколки на Земята“, пише МКД в доклада.
Драматичното увеличение е неизбежно и Дери и екипът му се надяват да намерят решение, преди да изтече времето.

Д-р Амит Кумар Саркар, който наскоро се присъедини към екипа на Астънския университет, каза:
Ние ще използваме последните постижения в химията на полимерите като способ за увеличаване на количеството данни, които могат да бъдат съхранявани върху съответните носители. Повишаването на ефективността на съществуващите технологии значително ще намали необходимостта от скъпоструващо и вредно за околната среда изграждане на нови „мега центрове за данни”.
През 2010 г. МКД установява, че едва 2ZB данни са създадени и репликирани в световен мащаб, но това е само три години, след като “Епъл” пусна първия си айФон и само една година, след като “Самсунг” излезе на този пазар.
Тези две устройства дадоха неимоверен тласък на скоростта на растеж на данните в света, която виждаме днес. Регистриран е невероятен скок между 2019 г. и 2020 г. от 41ZB до 64,2ZB. Той се дължи на огромното количество хора, работещи от лични устройства по време на ограниченията заради КОВИД-19. МКД също прогнозира, че 80 процента от глобалните данни ще бъдат неструктурирани до 2025 г.
Иновативни технологии > Коментар
2025: Задава се глобална криза за съхранение на данни
Източник: БТА
Глобалната сфера на данни ще се увеличи с 300 процента до 2025 г. и светът не разполага с достатъчно място в „облака“, за да побере „умопомрачителното количество“ информация, пише „Дейли мейл“.
Острото предупреждение идва от учени от Астънския университет във Великобритания, които се опитват да разработят план за справяне със ситуацията, който обаче не включва изграждането на нови сървъри – наличните в момента изразходват 1,5 процента от световното електричество годишно. За да се пребори с този проблем, екипът разработва нова технология за осигуряване на повърхности с канали с дебелина по-малка от пет нанометра, около 10 000 пъти по-малка от дебелината на човешки косъм.
Д-р Мат Дери, който ръководи проекта, каза в изявление:
Светът води дигитален начин на живот, който непрестанно генерира огромно количество данни.
Според доклад на Международната корпорация за данни (МКД), “нарастващата ни зависимост от данни води до безкрайно разширяване на размера на глобалната сфера на данни“.
Докладът показва, че приблизителните зетабайти (ZB – мярка за капацитет за цифрово съхранение), през 2019 г. са били само 45ZB, но до 2025 г. се очаква увеличение до 175ZB.
Един зетабайт е еквивалентен на трилион гигабайта. За пример колко голямо е това количество, си представете, че ако една чаша от 300 мл. е колкото 1GB, тогава по съотношение на обемите, 1ZB ще представлява Великата китайска стена.
„Ако бяхте в състояние да съхраните цялата глобална сфера на данни в момента върху DVD дискове, тогава ще имате купчина от еднослойни Blu-ray дискове с височина, равняваща се на 23 пъти разстоянието до Луната или на 222 обиколки на Земята“, пише МКД в доклада.
Драматичното увеличение е неизбежно и Дери и екипът му се надяват да намерят решение, преди да изтече времето.
Д-р Амит Кумар Саркар, който наскоро се присъедини към екипа на Астънския университет, каза:
През 2010 г. МКД установява, че едва 2ZB данни са създадени и репликирани в световен мащаб, но това е само три години, след като “Епъл” пусна първия си айФон и само една година, след като “Самсунг” излезе на този пазар.
Тези две устройства дадоха неимоверен тласък на скоростта на растеж на данните в света, която виждаме днес. Регистриран е невероятен скок между 2019 г. и 2020 г. от 41ZB до 64,2ZB. Той се дължи на огромното количество хора, работещи от лични устройства по време на ограниченията заради КОВИД-19. МКД също прогнозира, че 80 процента от глобалните данни ще бъдат неструктурирани до 2025 г.
Още от Built.bg
Инфраструктура, Коментар
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Министърът на младежта и спорта Весела Лечева съобщи какви са били приоритетите й като служебен министър в края на мандата в предаването „Тази сутрин“ на bTV. „Започнахме с ревизия
01.26.2023
Коментар
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари
01.25.2023
Коментар, Новини
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
През декември вносът на руски петрол в ЕС е спаднал спрямо ноември с 270 000 барела дневно до 900 000 барела дневно, според данни на Международната агенция по енергията
01.23.2023
Създателите
Голямата красота на София
„Бохемска София: Духът на стария град“
Музей “Малкият Париж” показва детайли от градския живот на Букурещ от няколко епохи
Коментари и анализи
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
Голямата красота на София
Водещите тенденции в света на роботиката през 2023 г.
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Фандъкова: След 4 години мрежата на метрото на София ще бъде 61 километра
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Предложението на МС за статута на търпимост за незаконни обекти на инженерната инфраструктура не беше прието
Йорданка Фандъкова: Метрото промени София и я превърна в съвременен европейски град
Архитектура
ЮНЕСКО включи обекти в Йемен и Ливан, както и историческият център на Одеса в Списъка на световното наследство
Учени разкриха тайната на древноримския бетон
Градска среда и Урбанизъм
Председателят на СОС предлага да се изгради 27 декара модерен градски парк в София
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Нов изпълнител ще има 180 дни да довърши сградата на Международния младежки център в Бургас
Кой е прав за кривите павета
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Представиха подновени участъци от пътна инфраструктура и туристически маршрути в Национален парк „Пирин“
Облекчиха процедурите за изграждане на фотоволтаици и слънчеви колектори в еднофамилни къщи и вили
София обяви поръчка за изготвяне на документация по процедура „За по-чист въздух!“
Войната в Украйна
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
ЕК осигурява спешно 250 милиона евро за подобряване на инфраструктурата за внос и износ на стоки от Украйна
Москва иска да свърже АЕЦ “Запорожие” с руската енергийна мрежа
Войната в Украйна извади наяве „логистични проблеми“ между Германия и Франция
60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
ЕС одобри новите санкции срещу Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни