Източник: БТА
Глобалната сфера на данни ще се увеличи с 300 процента до 2025 г. и светът не разполага с достатъчно място в „облака“, за да побере „умопомрачителното количество“ информация, пише „Дейли мейл“.
Острото предупреждение идва от учени от Астънския университет във Великобритания, които се опитват да разработят план за справяне със ситуацията, който обаче не включва изграждането на нови сървъри – наличните в момента изразходват 1,5 процента от световното електричество годишно. За да се пребори с този проблем, екипът разработва нова технология за осигуряване на повърхности с канали с дебелина по-малка от пет нанометра, около 10 000 пъти по-малка от дебелината на човешки косъм.
Д-р Мат Дери, който ръководи проекта, каза в изявление:
Простото изграждане на нови центрове за данни без подобряване на технологиите за съхранение не е жизнеспособно решение. Все по-често се сблъскваме с риска от така наречената криза в съхранението на данни и подобрените решения за съхранение са наложителни, за да сме в крак с изискванията на съвременния свят.
Светът води дигитален начин на живот, който непрестанно генерира огромно количество данни.
Според доклад на Международната корпорация за данни (МКД), “нарастващата ни зависимост от данни води до безкрайно разширяване на размера на глобалната сфера на данни“.
Докладът показва, че приблизителните зетабайти (ZB – мярка за капацитет за цифрово съхранение), през 2019 г. са били само 45ZB, но до 2025 г. се очаква увеличение до 175ZB.
Един зетабайт е еквивалентен на трилион гигабайта. За пример колко голямо е това количество, си представете, че ако една чаша от 300 мл. е колкото 1GB, тогава по съотношение на обемите, 1ZB ще представлява Великата китайска стена.
„Ако бяхте в състояние да съхраните цялата глобална сфера на данни в момента върху DVD дискове, тогава ще имате купчина от еднослойни Blu-ray дискове с височина, равняваща се на 23 пъти разстоянието до Луната или на 222 обиколки на Земята“, пише МКД в доклада.
Драматичното увеличение е неизбежно и Дери и екипът му се надяват да намерят решение, преди да изтече времето.
Д-р Амит Кумар Саркар, който наскоро се присъедини към екипа на Астънския университет, каза:
Ние ще използваме последните постижения в химията на полимерите като способ за увеличаване на количеството данни, които могат да бъдат съхранявани върху съответните носители. Повишаването на ефективността на съществуващите технологии значително ще намали необходимостта от скъпоструващо и вредно за околната среда изграждане на нови „мега центрове за данни”.
През 2010 г. МКД установява, че едва 2ZB данни са създадени и репликирани в световен мащаб, но това е само три години, след като “Епъл” пусна първия си айФон и само една година, след като “Самсунг” излезе на този пазар.
Тези две устройства дадоха неимоверен тласък на скоростта на растеж на данните в света, която виждаме днес. Регистриран е невероятен скок между 2019 г. и 2020 г. от 41ZB до 64,2ZB. Той се дължи на огромното количество хора, работещи от лични устройства по време на ограниченията заради КОВИД-19. МКД също прогнозира, че 80 процента от глобалните данни ще бъдат неструктурирани до 2025 г.
Иновативни технологии > Коментар
2025: Задава се глобална криза за съхранение на данни
Източник: БТА
Глобалната сфера на данни ще се увеличи с 300 процента до 2025 г. и светът не разполага с достатъчно място в „облака“, за да побере „умопомрачителното количество“ информация, пише „Дейли мейл“.
Острото предупреждение идва от учени от Астънския университет във Великобритания, които се опитват да разработят план за справяне със ситуацията, който обаче не включва изграждането на нови сървъри – наличните в момента изразходват 1,5 процента от световното електричество годишно. За да се пребори с този проблем, екипът разработва нова технология за осигуряване на повърхности с канали с дебелина по-малка от пет нанометра, около 10 000 пъти по-малка от дебелината на човешки косъм.
Д-р Мат Дери, който ръководи проекта, каза в изявление:
Светът води дигитален начин на живот, който непрестанно генерира огромно количество данни.
Според доклад на Международната корпорация за данни (МКД), “нарастващата ни зависимост от данни води до безкрайно разширяване на размера на глобалната сфера на данни“.
Докладът показва, че приблизителните зетабайти (ZB – мярка за капацитет за цифрово съхранение), през 2019 г. са били само 45ZB, но до 2025 г. се очаква увеличение до 175ZB.
Един зетабайт е еквивалентен на трилион гигабайта. За пример колко голямо е това количество, си представете, че ако една чаша от 300 мл. е колкото 1GB, тогава по съотношение на обемите, 1ZB ще представлява Великата китайска стена.
„Ако бяхте в състояние да съхраните цялата глобална сфера на данни в момента върху DVD дискове, тогава ще имате купчина от еднослойни Blu-ray дискове с височина, равняваща се на 23 пъти разстоянието до Луната или на 222 обиколки на Земята“, пише МКД в доклада.
Драматичното увеличение е неизбежно и Дери и екипът му се надяват да намерят решение, преди да изтече времето.
Д-р Амит Кумар Саркар, който наскоро се присъедини към екипа на Астънския университет, каза:
През 2010 г. МКД установява, че едва 2ZB данни са създадени и репликирани в световен мащаб, но това е само три години, след като “Епъл” пусна първия си айФон и само една година, след като “Самсунг” излезе на този пазар.
Тези две устройства дадоха неимоверен тласък на скоростта на растеж на данните в света, която виждаме днес. Регистриран е невероятен скок между 2019 г. и 2020 г. от 41ZB до 64,2ZB. Той се дължи на огромното количество хора, работещи от лични устройства по време на ограниченията заради КОВИД-19. МКД също прогнозира, че 80 процента от глобалните данни ще бъдат неструктурирани до 2025 г.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни