60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
20.10.2022
В течение на 60 години Карибската криза показваше колко близко е бил светът до ядрена война, но и колко ловки са били държавните лидери, успели да я избегнат.
Ядрените заплахи на руския президент Владимир Путин в Украйна възкресяват опасността от ядрен конфликт и този път експертите не са сигурни, че има изход от това положение.
В началото на октомври Джо Байдън предупреди, че планетата е изложена на ядрен риск за пръв път от 1962 г.; той отбеляза, че Путин “не се шегува”, отправяйки заплахите си, докато армията му е показала “твърде малко способности” в Украйна.
“Не сме се сблъсквали с перспективи за апокалипсис от времето на Кенеди и кризата с кубинските ракети” през 1962 г., изтъкна президентът на САЩ.
Той се запита какви “вратички за изход” от ситуацията може да избере Путин, но нищо не сочи руският президент да има подобни намерения.
Снимка: AP
“Според мен това положение повече отвсякога след 1962 г. може да се влоши чак до използване на ядрени оръжия”, смята Джордж Перкович от Фондацията “Карнеги” за мир между народите.
“Работя в тази сфера от 40 години и това е най-затруднителното положение, което съм виждал, защото става дума за една ядрена сила – Русия, според чийто ръководител положението застрашава нашето съществуване”, добави той.
Противно на 1962 г. днес светът има работа с редица атомни “бурета с барут”: Северна Корея, подготвяща нов ядрен тест, Индия и Пакистан – все още в латентен конфликт, а също Иран, рестартирал ядрената си програма.
Украйна обаче представлява уникален риск, тъй като конфликтът косвено противопоставя двете основни ядрени сили. Използва ли Русия атомни оръжия, те вероятно ще са тактически, с по-малка мощност от т.нар. стратегически. Но Байдън предупреди, че ще е трудно да се използва ядрено оръжие, “без в крайна сметка да се предизвика апокалипсис”.
Путин, който поставя под въпрос историческата легитимност на независима Украйна, официално анексира четири региона от страната и внушава идеята, че всяка атака срещу някоя “анексирана” руска територия или пряка намеса на Запада в конфликта може да накара Русия да използва ядрени оръжия.
Залозите са по-големи от преди
Войната в Украйна ясно се различава от кубинската ракетна криза – тогава въпросът бе как да се избегне световна война, след като през октомври 1962 г. на острова бяха открити съветски ядрени ракети, насочени към САЩ.
Европейските съюзници на Вашингтон навремето не разбираха защо САЩ са обсебени от Куба – остров, разположен на по-малко от 150 км от бреговете на Флорида и помнещ не една американска интервенция.
Но “Украйна е много по-важна за съюзниците на САЩ, отколкото бе Куба”, посочва Марк Селвърстоун, историк на Студената война от Вирджинския университет: “Путин изглежда иска да промени границите в Европа и това ужасява европейците”.
През 1962 г. целите на съветския управник Никита Хрушчов, макар и важни, бяха по-ограничени от тези на Владимир Путин днес – Москва се стремеше да конкурира със САЩ в оръжейната област и да получи разменна монета за сделка със Запада по повод Берлин.
Дни преди междинните избори в САЩ много неща в политиката бяха поставени на карта за президента Джон Ф. Кенеди, затруднен от неуспешния десант в Залива на прасетата година преди това, който се очакваше да свали революционния режим на Фидел Кастро.
Руската балестична ракета Топлол М, снимка: AP
Кенеди обаче отхвърли призивите на някои свои съветници да нанесе въздушни удари по Куба и предпочете да наложи на острова морска блокада, която нарече “карантина”, за да не звучи толкова застрашително.
Москва изтегли ракетните установки, щом президентът на САЩ обеща да прибере своите ракети от Турция и Италия.
“За Кенеди най-важното бе да намали риска от ядрена конфронтация – обяснява Малк Селвърстоун. – Не зная дали това е приоритетът за Путин днес. Той всъщност изглежда вдига залозите.”
“Максималистични позиции”
Също като през 1962 г. съюзниците на двете ядрени сили на терена внасят още малко несигурност в ситуацията.
На 27 октомври 1962 г., докато Хрушчов и Кенеди общуваха чрез свои пратеници, над Куба бе свален американски шпионски самолет Ю-2, а пилотът му загина.
Кенеди пренебрегна призивите да отвърне, предполагайки – както показа историята, с право, – че заповедта за стрелба не е била дадена от СССР, а от Куба.
На другия ден Хрушчов съобщи за споразумение със САЩ. Впоследствие синът му разказа, че се е страхувал ситуацията напълно да излезе от контрол.
Обсег на руските ракети, снимка: wikipedia.org
В Украйна президентът Володимир Зеленски увери, че ще се възползва от военните успехи на своите сили, за да отвоюва цялата територия, окупирана от Москва.
САЩ отпуснаха на Украйна военна помощ за милиарди долари, но Байдън се въздържа да изпрати на Киев ракети, способни да стигнат територията на Русия, и обясни, че иска да избегне “Трета световна война”.
“Както Зеленски, така и Путин застанаха на максималистични позиции, вдигайки залозите, докато през 1962 г. Кенеди и Хрушчов ги свалиха”, подчертава Селвърстоун.
Според Джордж Перкович, работил с Джо Байдън, докато последният бе сенатор, американският президент е също тъй спокоен и страни от историческите прецеденти, както и други по време на криза.
Времената обаче са други. През 1962 г. Русия прие да запази в тайна решението на САЩ да изтеглят ракети от Турция, осъзнавайки политическите рискове за Кенеди.
“Множество кризи в историята са били решени посредством тайна дипломация – отбелязва Джордж Перкович. А с медиите и социалните мрежи “как си представяте, че може днес да се запази в тайна подобно споразумение?”, добавя той.
Източник: БТА Китайският лидер Си Цзинпин и руският президент Владимир Путин завършиха вчера двудневните си разговори с топли думи за приятелството между Китай и Русия и съвместни критики към
Какво коментират британският и американският печат след началото на визитата на китайския президент в Русия
Китайският президент Си Цзинпин пристигна на първото си посещение в Москва от 2019 г. насам, пише британският вестник “Телеграф”. Само преди шест месеца изглеждаше, че той се отнася хладно
Eксперти: Сътресенията в банковия сектор може да принудят УФР да забави повишаването на лихвите
Повечето банки, чийто акции се търгуват на Уолстрийт, очакват Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да повиши референтния си лихвен процент с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта)
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Войната в Украйна > Коментар
60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
В течение на 60 години Карибската криза показваше колко близко е бил светът до ядрена война, но и колко ловки са били държавните лидери, успели да я избегнат.
Ядрените заплахи на руския президент Владимир Путин в Украйна възкресяват опасността от ядрен конфликт и този път експертите не са сигурни, че има изход от това положение.
В началото на октомври Джо Байдън предупреди, че планетата е изложена на ядрен риск за пръв път от 1962 г.; той отбеляза, че Путин “не се шегува”, отправяйки заплахите си, докато армията му е показала “твърде малко способности” в Украйна.
“Не сме се сблъсквали с перспективи за апокалипсис от времето на Кенеди и кризата с кубинските ракети” през 1962 г., изтъкна президентът на САЩ.
Той се запита какви “вратички за изход” от ситуацията може да избере Путин, но нищо не сочи руският президент да има подобни намерения.
“Според мен това положение повече отвсякога след 1962 г. може да се влоши чак до използване на ядрени оръжия”, смята Джордж Перкович от Фондацията “Карнеги” за мир между народите.
“Работя в тази сфера от 40 години и това е най-затруднителното положение, което съм виждал, защото става дума за една ядрена сила – Русия, според чийто ръководител положението застрашава нашето съществуване”, добави той.
Противно на 1962 г. днес светът има работа с редица атомни “бурета с барут”: Северна Корея, подготвяща нов ядрен тест, Индия и Пакистан – все още в латентен конфликт, а също Иран, рестартирал ядрената си програма.
Украйна обаче представлява уникален риск, тъй като конфликтът косвено противопоставя двете основни ядрени сили. Използва ли Русия атомни оръжия, те вероятно ще са тактически, с по-малка мощност от т.нар. стратегически. Но Байдън предупреди, че ще е трудно да се използва ядрено оръжие, “без в крайна сметка да се предизвика апокалипсис”.
Путин, който поставя под въпрос историческата легитимност на независима Украйна, официално анексира четири региона от страната и внушава идеята, че всяка атака срещу някоя “анексирана” руска територия или пряка намеса на Запада в конфликта може да накара Русия да използва ядрени оръжия.
Залозите са по-големи от преди
Войната в Украйна ясно се различава от кубинската ракетна криза – тогава въпросът бе как да се избегне световна война, след като през октомври 1962 г. на острова бяха открити съветски ядрени ракети, насочени към САЩ.
Европейските съюзници на Вашингтон навремето не разбираха защо САЩ са обсебени от Куба – остров, разположен на по-малко от 150 км от бреговете на Флорида и помнещ не една американска интервенция.
Но “Украйна е много по-важна за съюзниците на САЩ, отколкото бе Куба”, посочва Марк Селвърстоун, историк на Студената война от Вирджинския университет: “Путин изглежда иска да промени границите в Европа и това ужасява европейците”.
През 1962 г. целите на съветския управник Никита Хрушчов, макар и важни, бяха по-ограничени от тези на Владимир Путин днес – Москва се стремеше да конкурира със САЩ в оръжейната област и да получи разменна монета за сделка със Запада по повод Берлин.
Дни преди междинните избори в САЩ много неща в политиката бяха поставени на карта за президента Джон Ф. Кенеди, затруднен от неуспешния десант в Залива на прасетата година преди това, който се очакваше да свали революционния режим на Фидел Кастро.
Кенеди обаче отхвърли призивите на някои свои съветници да нанесе въздушни удари по Куба и предпочете да наложи на острова морска блокада, която нарече “карантина”, за да не звучи толкова застрашително.
Москва изтегли ракетните установки, щом президентът на САЩ обеща да прибере своите ракети от Турция и Италия.
“За Кенеди най-важното бе да намали риска от ядрена конфронтация – обяснява Малк Селвърстоун. – Не зная дали това е приоритетът за Путин днес. Той всъщност изглежда вдига залозите.”
“Максималистични позиции”
Също като през 1962 г. съюзниците на двете ядрени сили на терена внасят още малко несигурност в ситуацията.
На 27 октомври 1962 г., докато Хрушчов и Кенеди общуваха чрез свои пратеници, над Куба бе свален американски шпионски самолет Ю-2, а пилотът му загина.
Кенеди пренебрегна призивите да отвърне, предполагайки – както показа историята, с право, – че заповедта за стрелба не е била дадена от СССР, а от Куба.
На другия ден Хрушчов съобщи за споразумение със САЩ. Впоследствие синът му разказа, че се е страхувал ситуацията напълно да излезе от контрол.
В Украйна президентът Володимир Зеленски увери, че ще се възползва от военните успехи на своите сили, за да отвоюва цялата територия, окупирана от Москва.
САЩ отпуснаха на Украйна военна помощ за милиарди долари, но Байдън се въздържа да изпрати на Киев ракети, способни да стигнат територията на Русия, и обясни, че иска да избегне “Трета световна война”.
“Както Зеленски, така и Путин застанаха на максималистични позиции, вдигайки залозите, докато през 1962 г. Кенеди и Хрушчов ги свалиха”, подчертава Селвърстоун.
Според Джордж Перкович, работил с Джо Байдън, докато последният бе сенатор, американският президент е също тъй спокоен и страни от историческите прецеденти, както и други по време на криза.
Времената обаче са други. През 1962 г. Русия прие да запази в тайна решението на САЩ да изтеглят ракети от Турция, осъзнавайки политическите рискове за Кенеди.
“Множество кризи в историята са били решени посредством тайна дипломация – отбелязва Джордж Перкович. А с медиите и социалните мрежи “как си представяте, че може днес да се запази в тайна подобно споразумение?”, добавя той.
Източник: БТА/Андрей Шарков
Още от Built.bg
Коментар, Новини
Пет ключови момента от срещата Путин-Си
Източник: БТА Китайският лидер Си Цзинпин и руският президент Владимир Путин завършиха вчера двудневните си разговори с топли думи за приятелството между Китай и Русия и съвместни критики към
03.22.2023
Коментар, Новини
Какво коментират британският и американският печат след началото на визитата на китайския президент в Русия
Китайският президент Си Цзинпин пристигна на първото си посещение в Москва от 2019 г. насам, пише британският вестник “Телеграф”. Само преди шест месеца изглеждаше, че той се отнася хладно
03.21.2023
Коментар, Новини
Eксперти: Сътресенията в банковия сектор може да принудят УФР да забави повишаването на лихвите
Повечето банки, чийто акции се търгуват на Уолстрийт, очакват Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да повиши референтния си лихвен процент с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта)
03.21.2023
Създателите
Хотелът с много имена
Дамите, които променят средата
Жените в мъжкия свят на строителството
Коментари и анализи
Пет ключови момента от срещата Путин-Си
Какво коментират британският и американският печат след началото на визитата на китайския президент в Русия
Eксперти: Сътресенията в банковия сектор може да принудят УФР да забави повишаването на лихвите
Европейските цени на газа спаднаха до минимум от 18 месеца
ЕЦБ: Банковата система в еврозоната е устойчива
След 12 часа преговори Сърбия и Косово се договориха как да прилагат споразумението за нормализиране на отношенията
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Шишков очаква първата половина от лот 1 на магистрала “Европа” да бъде пусната за Великден
Обявиха бъдещия граничен пункт „Струмяни – Берово“ за обект от национално значение
За Великден ще бъде пуснат за движение участък от 7,5 км. от скоростния път по направление Ботевград-Мездра
Газовата връзка България – Сърбия ще бъде пусната по график през октомври
Архитектура
Рафаел Виньоли остави своя отпечатък върху градския пейзаж в съвременния свят
Дизайнерът Пол Смит преобрази парижкия музей “Пикасо”
Градска среда и Урбанизъм
Затворен МОЛ в Бургас може да се превърне в център на нова жилищна зона
Първите 14 от общо 29 нови трамвайни мотриси бяха представени в София
Решават съдбата на Паметника на Съветската армия
Приеха подробния устройствен план на Околовръстния път от автомагистрала “Люлин” до ул. “Киевска” в район “Витоша”
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Как ИКЕА намали с 12 на сто общия климатичен отпечатък на бранда за 2022 година
Правителството одобри промени в Закона за енергията от възобновяеми източници
Бизнес форум “Заедно за по-малко CO2 емисии” започва в София днес
Войната в Украйна
Китай призова за мирни преговори между Русия и Украйна в план за прекратяване на конфликта
Антониу Гутериш: Войната не е решението. Войната е проблемът
Една години война в Украйна
Байдън ще се срещне с източните съюзници на НАТО след ядреното предупреждение на Путин
Войната в Украйна е предизвикала стотици тежки екологични проблеми
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни