Русия трябва да плати 117 милиона долара лихва по два деноминирани в долари суверенни облигационни заема. Това е първото плащане, което страната трябва да извърши след началото на инвазията й в Украйна, последвана от вълна от санкции от страна на Запада и контрамерки от страна на Москва.
В понеделник руското министерство на финансите обяви, че е изпратило ордер до съответните банки за плащане по еврооблигации, възлизащо на 117,2 милиона долара, с падеж в сряда, уточнява БТА.
Дипломатическото противопоставяне и икономическите санкции повдигнаха основателните въпроси дали и как Русия ще извърши плащането, което пък отваря перспективата пред първи дефолт на страната по външния й дълг от 1917 г., когато взелите властта болшевики отказаха да признаят дълговете на царския режим.
Ройтерс разкрива каква точно е ситуацията около руските дългове и плащанията по тях.
Колко точно дължи Русия в деноминирани в твърда валута облигации?
Русия е пуснала 15 международни облигационни заема с номинална стойност от около 20 милиарда долара, като половината от тях са в ръцете на международни инвеститори.
Плащанията на 16 март са първите от няколко последователни, като до края на месеца има още един падеж на стойност 615 милиона долара.
Първото плащане по главница е на 4 април и е на стойност от 2 милиарда долара. Самите облигации са емитирани с комбинация от съпътстващи условия и договорки. Облигациите, пуснати след като на Русия са наложени санкции заради анексирането на Кримския полуостров през 2014 г., съдържат клауза за възможно плащане в алтернативна валута. За облигациите, емитирани след 2018 г., рублата е изрично посочена като алтернативна валута.
Облигациите, по които днес трябва да се извърши плащане, са емитирани през 2013 г. и разплащанвето трябва да бъде в американски долари, а платежният агенто по тях е Ситибанк. Според проспекта на облигациите плащането в друга валута би било прието за извършено, само след като получателите обменят получената валута в долари до съответния размер на свободиня пазар. От Сити не са отговорили на поискания от Ройтерс коментар.
Дали Москва ще плати?
Санкциите удариха сериозно руската икономика, особено замразяването на валутните резерви на централната банка, и Москва първоначално даде да се разбере, че сериозно се колебае дали да използва оскъдните си валутни резерви, за да се разплаща с чуждестранните инвеститори.
Президентски указ от 5 март постанови, че руските длъжници имат правото да плащат на чуждестранните кредитори в рубли и като поставят средствата си в сметка тип C в националния депозитар. Централната банка и министерството на финансите имат право на изключения.
Последваха по-нюансирани изявления, които по същество разрешават плащания в твърда валута. В понеделник финансовото министерство обяви, че е одобрило процедура за плащания в чужда валута и че Русия ще изпълни задълженията си “навременно и в пълен размер”.
Ако обаче чуждите банки не съумеят да извършат плащанията, Русия може да изтегли средствата и да ги плати в рубли по сметка в национални депозитар.
Ще получат ли инвеститорите парите си?
Двустранните санкции означават, че на Русия е по-сложно да осъществи плащане, но и на чуждестранните инвеститори е по-трудно да получат парите си обратно.
Американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издаде на 2 март общ лиценз 9A, който разрешава транзакции за лица от САЩ по отношение на „получаването на лихви, дивиденти или падежни плащания във връзка с дълг или собствен капитал“, издаден от Министерството на финансите на Русия, централна банка или националния суверенен фонд. Този лиценз важи до 25 май, а Русия има да плати близо 2 милиарда долара по външните си държавни облигации след този краен срок и до края на годината.
Възможно ли е да се стигне до дефолт на Русия?
Дефолт по външния дълг на Русия доскоро изглеждаше немислим, тъй като международните облигации се търгуваха над номиналната си стойност почти до края на февруари.
Тежките санкции обаче бързо промениха ситуацията и сега те са на много ниски нива, някои дори спаднаха до едва една десета от номинала си.
Повечето дължими плащания, включително и днешното, имат 30-дневен гратисен период, по време на който Русия може да осъществи плащането. Някои емисии са с 15-дневен гратисен период. За разлика от други руски външни облигации, за които има алтернативни варианти за плащане, плащането по днешните купони трябва да се извърши в американски долари.
Неизплащането им в цялост или плащането в друга валута ще доведе до дефолт в края на гратисния период, смятат анализатори.
Какви ще бъдат последиците за Русия от евентуален дефолт?
Страните в дефолт нямат достъп до международинте капиталови пазари, но като се имат предвид наложените й санкции Русия и без друго вече е отрязана от тях.
Въпреки това неплащането на задълженията може да има мащабни последици.
То може да задейства руски застрахователни полици за неизпълнение на дълг, известни като суапове за кредитно неизпълнение (CDS), които инвеститорите сключват, за да се предпазят при подобни ситуации. Инвестиционната банка „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) изчислява, че са налице CDS на стойност от около 6 милиарда долара, които трябва да бъдат изплатени.
Освен това не само международни мениджъри на активи имат експозиция към руския външен дълг. Според Евгений Суворов, икономист към „СентроКредит банк“ (CentroCredit Bank), много руски инвеститори са закупили подобни книжа през сметките си в западни банки. “Налице е сериозно подозрение, че именно руски инвеститори са основните облигационери по руския държавен външен дълг“, посочва икономистът.
Руските банки също могат да со окажат в беда, тъй като облигациите съставляват част от капиталовите им буфери. Да се окажеш под юрисдикцията на неплатежоспособен суверен увеличава натиска върху руските компании, които често ползват международните капиталови пазари за набиране на финансиране и разполагат с близо 100 милиарда долара в облигации в твърда валута.
Коментар
Може ли Русия да плаща по дълговете си и какво ще се случи, ако не плати?
Русия трябва да плати 117 милиона долара лихва по два деноминирани в долари суверенни облигационни заема. Това е първото плащане, което страната трябва да извърши след началото на инвазията й в Украйна, последвана от вълна от санкции от страна на Запада и контрамерки от страна на Москва.
В понеделник руското министерство на финансите обяви, че е изпратило ордер до съответните банки за плащане по еврооблигации, възлизащо на 117,2 милиона долара, с падеж в сряда, уточнява БТА.
Дипломатическото противопоставяне и икономическите санкции повдигнаха основателните въпроси дали и как Русия ще извърши плащането, което пък отваря перспективата пред първи дефолт на страната по външния й дълг от 1917 г., когато взелите властта болшевики отказаха да признаят дълговете на царския режим.
Ройтерс разкрива каква точно е ситуацията около руските дългове и плащанията по тях.
Колко точно дължи Русия в деноминирани в твърда валута облигации?
Русия е пуснала 15 международни облигационни заема с номинална стойност от около 20 милиарда долара, като половината от тях са в ръцете на международни инвеститори.
Плащанията на 16 март са първите от няколко последователни, като до края на месеца има още един падеж на стойност 615 милиона долара.
Първото плащане по главница е на 4 април и е на стойност от 2 милиарда долара. Самите облигации са емитирани с комбинация от съпътстващи условия и договорки. Облигациите, пуснати след като на Русия са наложени санкции заради анексирането на Кримския полуостров през 2014 г., съдържат клауза за възможно плащане в алтернативна валута. За облигациите, емитирани след 2018 г., рублата е изрично посочена като алтернативна валута.
Облигациите, по които днес трябва да се извърши плащане, са емитирани през 2013 г. и разплащанвето трябва да бъде в американски долари, а платежният агенто по тях е Ситибанк. Според проспекта на облигациите плащането в друга валута би било прието за извършено, само след като получателите обменят получената валута в долари до съответния размер на свободиня пазар. От Сити не са отговорили на поискания от Ройтерс коментар.
Дали Москва ще плати?
Санкциите удариха сериозно руската икономика, особено замразяването на валутните резерви на централната банка, и Москва първоначално даде да се разбере, че сериозно се колебае дали да използва оскъдните си валутни резерви, за да се разплаща с чуждестранните инвеститори.
Президентски указ от 5 март постанови, че руските длъжници имат правото да плащат на чуждестранните кредитори в рубли и като поставят средствата си в сметка тип C в националния депозитар. Централната банка и министерството на финансите имат право на изключения.
Последваха по-нюансирани изявления, които по същество разрешават плащания в твърда валута. В понеделник финансовото министерство обяви, че е одобрило процедура за плащания в чужда валута и че Русия ще изпълни задълженията си “навременно и в пълен размер”.
Ако обаче чуждите банки не съумеят да извършат плащанията, Русия може да изтегли средствата и да ги плати в рубли по сметка в национални депозитар.
Ще получат ли инвеститорите парите си?
Двустранните санкции означават, че на Русия е по-сложно да осъществи плащане, но и на чуждестранните инвеститори е по-трудно да получат парите си обратно.
Американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издаде на 2 март общ лиценз 9A, който разрешава транзакции за лица от САЩ по отношение на „получаването на лихви, дивиденти или падежни плащания във връзка с дълг или собствен капитал“, издаден от Министерството на финансите на Русия, централна банка или националния суверенен фонд. Този лиценз важи до 25 май, а Русия има да плати близо 2 милиарда долара по външните си държавни облигации след този краен срок и до края на годината.
Възможно ли е да се стигне до дефолт на Русия?
Дефолт по външния дълг на Русия доскоро изглеждаше немислим, тъй като международните облигации се търгуваха над номиналната си стойност почти до края на февруари.
Тежките санкции обаче бързо промениха ситуацията и сега те са на много ниски нива, някои дори спаднаха до едва една десета от номинала си.
Повечето дължими плащания, включително и днешното, имат 30-дневен гратисен период, по време на който Русия може да осъществи плащането. Някои емисии са с 15-дневен гратисен период. За разлика от други руски външни облигации, за които има алтернативни варианти за плащане, плащането по днешните купони трябва да се извърши в американски долари.
Неизплащането им в цялост или плащането в друга валута ще доведе до дефолт в края на гратисния период, смятат анализатори.
Какви ще бъдат последиците за Русия от евентуален дефолт?
Страните в дефолт нямат достъп до международинте капиталови пазари, но като се имат предвид наложените й санкции Русия и без друго вече е отрязана от тях.
Въпреки това неплащането на задълженията може да има мащабни последици.
То може да задейства руски застрахователни полици за неизпълнение на дълг, известни като суапове за кредитно неизпълнение (CDS), които инвеститорите сключват, за да се предпазят при подобни ситуации. Инвестиционната банка „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) изчислява, че са налице CDS на стойност от около 6 милиарда долара, които трябва да бъдат изплатени.
Освен това не само международни мениджъри на активи имат експозиция към руския външен дълг. Според Евгений Суворов, икономист към „СентроКредит банк“ (CentroCredit Bank), много руски инвеститори са закупили подобни книжа през сметките си в западни банки. “Налице е сериозно подозрение, че именно руски инвеститори са основните облигационери по руския държавен външен дълг“, посочва икономистът.
Руските банки също могат да со окажат в беда, тъй като облигациите съставляват част от капиталовите им буфери. Да се окажеш под юрисдикцията на неплатежоспособен суверен увеличава натиска върху руските компании, които често ползват международните капиталови пазари за набиране на финансиране и разполагат с близо 100 милиарда долара в облигации в твърда валута.
Още от Built.bg
Коментар, Новини
“БизнесЮръп”: Рецесията в ЕС е избегната, но предизвикателствата остават
Източник: БТА “БизнесЮръп” (BusinessEurope) публикува своята “Икономическа перспектива за пролетта на 2023 г.”. В анализа се подчертава, че падащите цени на енергията през меката зима са помогнали икономиката на
06.09.2023
Коментар, Създателите
Изследователите от GATE с иновативни решения за градската среда
Снимка: GATE Надеждният изкуствен интелект може да донесе много ползи, като например по-добро здравеопазване, по-безопасен и чист транспорт, по-ефективно производство, по-евтина и устойчива енергия. Той подпомага намирането на решения
06.03.2023
Зелена среда, Коментар
Built Анализ: Заради нулевите цени на тока – собственици на фотоволтаици ги изключват, за да намалят загубите
Миналата седмица Независимата българска енергийна борса регистрира истински прецедент – два поредни дни с нулеви цени на променливата компонента от електроенергията. При първия това се случи в рамките на
06.03.2023
Създателите
Пробив: Кръвен тест открива над 50 вида рак
Изследователите от GATE с иновативни решения за градската среда
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната?
Коментари и анализи
“БизнесЮръп”: Рецесията в ЕС е избегната, но предизвикателствата остават
Изследователите от GATE с иновативни решения за градската среда
Built Анализ: Заради нулевите цени на тока – собственици на фотоволтаици ги изключват, за да намалят загубите
Превръща ли се Нидерландия в приоритетен партньор на Китай в ЕС
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Експерти от МРРБ представиха възможностите за кандидатстване по европейски програми
Инж. Ясен Йорданов е новият председател на УС на АПИ
Андрей Цеков: Ще продължа линията на министър Шишков
Иван Шишков пред bTV: Сред неотложните задачи е магистрала „Струма“
Архитектура
Зала „Арена Шумен“ е отличена с бронз на международния конкурс за дизайн в град Комо
Панорамен асансьор беше открит в Колизея
Градска среда и Урбанизъм
В плевенския парк “Кайлъка” ще бъде възстановена емблематична скулптурна композиция
Флоренция гони “Еърбиенби” от историческия си център
Откриха новия планетариум в Бургас
Нощна София огря в 23 различни точки
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Фандъкова: До 2030 г. София трябва да постигне климатична неутралност
Built Анализ: Заради нулевите цени на тока – собственици на фотоволтаици ги изключват, за да намалят загубите
Строителни материали втора ръка – възможно ли е?
Войната в Украйна
Украйна обвини Русия за разрушената стена на язовира „Нова Каховка“, предупреждава за сериозни наводнения
Зеленски пред в. “Уолстрийт джърнъл”: Украйна е готова да започне контранастъплението си
Запорожката АЕЦ бе изключена, вероятната причина е руски обстрел
Зеленски подчерта силата на европейското сближаване на срещата на Съвета на Европа
Сирил Рамапоса: Русия и Украйна са се съгласили да приемат африканска мисия за обсъждане на потенциален мирен план
ЕС очаква от Китай да повлияе на Русия за прекратяване на войната в Украйна
Built.bg Podcast
Последвайте ни