В началото на 30-те години, София преминава през труден период. Градът се е разраснал многократно. Хаотично се обособяват квартали без необходимата инфраструктура. В покрайнините няма улици, които да поемат трафика. Ето защо Столичната община се обръща към един от най-известните градски архитекти в Европа. Професорът от Дрезден Адолф Мусман.
Той пристига в София през 1935-та година и започва работа по най-подробния устройствен план на града, с който столицата ни някога е разполагала. След като начертава с цялото си вдъховение и визионерство, план за София, който надминава и най-смелите представи за бъдещето на българската столица, Мусман напуска страната на 23-ти март 1938ма година. По ирония на съдбата, планът така и не влиза в действие заради началото но Втората Световна война и огромните разходи, които България трябва да направи.
Месечното списание “Сердика”, издавано от Столичната община пази на страниците си „Планът Мусман”. От книга 9 от 1937-ма година можем да научим, че Адолф Мусман обрисува София като един от най-модерните европейски градове, който не трябва да отстъпва по нищо на Виена, Париж или Берлин.
Широки, прави улици, огромни паркове и дори…подземен трамвай.
Студената сутрин на 21-ви ноември 1937-ма година вещае горещ ден за столичните управници. Мусман застава пред общинарите. Пред очите на всички се представя планът „Голяма София”. Високите стени в голямата зала на Общината са покрити с карти, планове и чертежи. Мусман планира градът да стане гостоприемен за 700 000 души население.
Всички производства, фабрики, трябва да бъдат обособени в индустриални центрове. Тези центрове са съобразени със специфичните климатични условия и дори въздушните течения, в различните части на града.
Идеята е пушека от комините да не бъде носен от ветровете към вътрешността на града. Германският архитект представя и план за специфично изградени зелени площи, които заобикалят плътно всички нови и стари части на Столицата. Идеята му е парковете да се врязват в центъра на града във формата на “бели дробове”.

Освен за почивка и развлечение на гражданите, идеята на тези паркове е да спират ветровете, така че във вътрешността на жилищните квартали да стане още по-удобно за живеене. Вдъхновен, Мусман стига по-далеч. Според него в “белите дробове” освен парковете трябва да са разположени и стадионите, игрищата и панаирите. Именно неговата идея е причината днес Националният стадион „Васил Левски” и стадиона „Българска армия” да са разположени в Борисовата градина.
Мусман казва, че е задължително околовръстният път на София да бъде изнесен в покрайнините на града като за основа трябва да бъде използван пътят София-Пловдив. Главните пътища да бъдат прокарани с надлези и подлези. Отделните квартали да бъдат така съединени помежду си, че да не е нужно да се минава през центъра на града.
Когато пътищата минават през новите населени места задължително да бъде изграждана като щит залесителна ивица от 25-30 метра, за да се избегне праха. Мусман е противник на високото строителство и вкарването на хората в комплекси от многоетажни сгради и еднотипни блокове.
Архитектът си представя, че софиянци живеят в малки еднофамилни къщи и ниски кооперации. Причината е практическа и естетическа – ще са в синхрон с тесните десет-метрови улици, които ще пресичат жилищните пространства. Следва план на „Красно село”, в който са предвидени търговски центрове, училища и места за спорт.

Един от най-интересните обекти в плана е Националният стадион. Пред него е предвиден огромен площад, който да побере 300 000 души. А самият стадион е с капацитет 45 000 зрители. Размахът не стига до тук и пред очите на столичните общинари са отваря план, който ги оставя безмълвни – до стадиона да има невиждан дотогава басейн с гигантските размери 700 / 100 метра. Планът предвиждал стадионът и пространството около да са на място, до което се достига лесно.
Когато този план е приет на 21.11.1937 г. столичните общинари изпадат в еуфория. Няма време за губене. И за дни всички необходими законови текстове са приети, а Мусман отпътува от България с Орден за Гражданска заслуга Втора степен.
Въпреки, че планът за развитието на София в следващите 40 години така и не влиза в сила, той служи като основа на следващите идеи за развитието на града след Втората Световна война.
Ами ако беше стигнал до края, в каква София щяхме да живеем днес?
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024