Бюлетин

Search
Close this search box.
Search
Close this search box.

“Създателите”: Адолф, който искаше да промени София

В началото на 30-те години, София преминава през труден период. Градът се е разраснал многократно. Хаотично се обособяват квартали без необходимата инфраструктура. В покрайнините няма улици, които да поемат трафика. Ето защо Столичната община  се обръща към един от най-известните градски архитекти в Европа. Професорът от Дрезден Адолф Мусман.

Той пристига в София през 1935-та година и започва работа по най-подробния устройствен план на града, с който столицата ни някога е разполагала. След като начертава с цялото си вдъховение и визионерство, план за София, който надминава и най-смелите представи за бъдещето на българската столица, Мусман напуска страната на 23-ти март 1938ма година. По ирония на съдбата, планът така и не влиза в действие заради началото но Втората Световна война и огромните разходи, които България трябва да направи.

Месечното списание “Сердика”, издавано от Столичната община пази на страниците си  „Планът Мусман”. От книга 9 от 1937-ма година можем да научим, че Адолф Мусман обрисува София като един от най-модерните европейски градове, който не  трябва да отстъпва по нищо на Виена, Париж или Берлин.

Широки, прави улици, огромни паркове и дори…подземен трамвай.

Студената сутрин на 21-ви ноември 1937-ма година вещае горещ ден за столичните управници.  Мусман застава пред общинарите. Пред очите на всички се представя планът „Голяма София”. Високите стени в голямата зала на Общината са покрити с карти, планове и чертежи. Мусман планира градът да стане гостоприемен за 700 000 души население.

Всички производства, фабрики, трябва да бъдат обособени в индустриални центрове. Тези центрове са съобразени със специфичните климатични условия и дори въздушните течения, в различните части на града.

Идеята е пушека от комините да не бъде носен от ветровете към вътрешността на града. Германският архитект представя и план за специфично изградени зелени площи, които заобикалят плътно всички нови и стари части на Столицата. Идеята му е парковете да се врязват в центъра на града във формата на “бели дробове”.

За поддържане на чистотата, по столичните улици са поставени кутии за дребни отпадъци. Снимка: Сп. „Сердика“, 1937 г.

Освен за почивка и развлечение на гражданите, идеята на тези паркове е да спират ветровете, така че във вътрешността на жилищните квартали да стане още по-удобно за живеене. Вдъхновен, Мусман стига по-далеч. Според него в “белите дробове” освен парковете трябва да са разположени и стадионите, игрищата и панаирите. Именно неговата идея е причината днес Националният стадион „Васил Левски” и стадиона „Българска армия” да са разположени в Борисовата градина.

Мусман казва, че е задължително околовръстният път на София да бъде изнесен в покрайнините на града като за основа трябва да бъде използван пътят София-Пловдив. Главните пътища да бъдат прокарани с надлези и подлези. Отделните квартали  да бъдат така съединени помежду си, че да не е нужно да се минава през центъра на града.

Когато пътищата минават през новите населени места задължително  да бъде изграждана като щит залесителна ивица от 25-30 метра, за да се избегне праха. Мусман е противник на високото строителство и вкарването на хората в комплекси от многоетажни сгради и еднотипни блокове.

Архитектът си представя, че софиянци  живеят в малки еднофамилни къщи и ниски кооперации. Причината е практическа и естетическа –  ще са в синхрон с тесните десет-метрови улици, които ще пресичат жилищните пространства. Следва план на „Красно село”, в който са предвидени търговски центрове, училища и места за спорт.

Old Sofia Sand
За да не се хлъзгат през зимата по столичните улици, софиянци имат на разположение съндъци с пясък, който се разхвърля при поледица. Снимка: сп. “Сердика”, 1937 г.

Един от най-интересните обекти в плана е Националният стадион. Пред него е предвиден огромен площад, който да побере 300 000 души. А самият стадион е с капацитет 45 000 зрители. Размахът не стига до тук и пред очите на столичните общинари са отваря план, който ги оставя безмълвни – до стадиона да има невиждан дотогава басейн с гигантските размери 700 / 100 метра. Планът предвиждал стадионът и пространството около да са на място, до което се достига лесно.

Когато този план е приет на 21.11.1937 г. столичните общинари изпадат в еуфория. Няма време за губене. И за дни всички необходими законови текстове са приети, а Мусман отпътува от България с Орден за Гражданска заслуга Втора степен.

Въпреки,  че планът за развитието на София в следващите 40 години така и не влиза в сила, той служи като основа на следващите идеи за развитието на града след Втората Световна война.

Ами ако беше стигнал до края, в каква София щяхме да живеем днес?

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

BUILT.BG С КАФЕТО СУТРИН

Започнете деня си с най-важното и интересното от света на строителството, икономиката и инвестициите. Всяка сутрин в 7 ч. Директно в имейла ви.

Още от Built.bg

Създателите

Коментари и анализи

Built.bg Podcast

Избрано за Вас

Инфраструктура

Архитектура

Градска среда и Урбанизъм

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Бохемски истории

Be Green

Войната в Украйна

Последвайте ни

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам