Настоящият капацитет на газовия интерконектор между България и Гърция към момента е резервиран на почти 94 процента. Това е огромен успех, като се има предвид, че съоръжението, което може да пренася по 3 милиарда куб. м. газ на година, бе пуснато в експлоатация преди по-малко от 6 месеца. Това е заявила Теодора Георгиева, изпълнителен директор от българска страна на компанията оператор на проекта “Ай Си Джи Би”, пред азербайджанската агенция Тренд.
Към момента основният източник на доставки за интерконектора е газът, преминаващ през Трансадриатическия газопровод. “Нашият проект също е в синергия с планирани и съществуващите терминали за ВПГ в региона”, е обяснила още Георгиева.
Тя е обявила също, че “около половината от капацитета на тръбопровода, т.е. 1,57 млрд. куб. м газ, е резервиран по дългосрочни договори – до 25 години. Останалия свободен капацитет се предлага на платформите за резервиране Ар Би Пи (RBP) и ПРИСМА (PRISMA)”.
По думите й пазарът на природен газ в региона и Европа като цяло е много динамичен в момента, предвид продължаващата война в Украйна, както и мерките, които европейските страни предприемат за преодоляване на последствията от нея.
“В резултат на тези обстоятелства на третия месец от началото на търговската експлоатация на интерконектора между България и Гърция капацитетът на газопровода бе използван над 90 процента. Очакваме тази тенденция да се запази и да продължи през 2023 г. и вероятно през 2024 г., но в крайна сметка това ще се определя от нуждите и търсенето на природен газ на страните в региона”, каза изпълнителният директор на компанията оператор.
Фирмата, извършваща инженерингови дейности, все още довършва някои довършителни действия, които нямат пряко въздействие върху експлоатацията на интерконектора, е казала Георгиева. “Тези така наречени второстепенни дейности не пречат на гладкото функциониране и безопасността на газопровода”, е заявила тя.
Георгиева е отбелязала, че газовият интерконектор между България и Гърция е променил неимоверно енергийната карта на Югоизточна Европа. “Това обхваща два аспекта: на национално ниво и за двете страни домакини на проекта – Гърция и България, но и на и международно ниво по отношение на нашите съседи и региона на Югоизточна Европа”.
Според нея и България, и Гърция са успели да засилят ролята си на енергийната карта след успешното стартиране на интерконектора през октомври миналата година.
Проектът за интерконектора Гърция-България първоначално се смяташе за изключително подходяща инфраструктура както за двете страни, така и за региона още през 2009 г., когато бе създадена идейната концепция за него.
“Това със сигурност е глътка свеж въздух за пазара (на енергия – бел. р.) във времена, когато енергийната независимост и сигурността на доставките са толкова важни. Моментът за стартиране на интерконектора между България и Гърция не можеше да бъде по-добър в този аспект и съм сигурна, че ефектите от проекта и стратегическото му местоположение – близо до Трансадриатическия газопровод (ТАП), Трансанадолския газопровод (TANAP), Трансбалканския газопровод и няколко терминала за внос на втечнен природен газ (ВПГ) ще се усетят още по-силно в бъдеще”, е казала Георгиева.
