Автор: Радка Петкова
Инфраструктурата е кръвоносната система на България. Това каза инж. Иван Кацаров, изп. директор на Български форум за транспортна инфраструктура като обобщение на панела за стратегическите инфраструктурни проекти, който беше част от Софийския икономически форум III, организиран от Делфийския икономически форум и Центъра за либерални стратегии.
По време на дискусията освен инж. Кацаров, участие взеха зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Явор Пенчев, Джордж Кремлис, главен съветник на министър-председателя на Гърция по въпросите на енергетиката, климата, околната среда и кръговата икономика, ръководителят на регионално представителство на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за Западните Балкани Александро Браконзи и проф. д-р. Христина Николова, ръководителят на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката” в Университета за национално и световно стопанство.
Хората са истинските ползватели на инфраструктурните проекти. С това зам.-министър Явор Пенчев започна своето изказване пред останалите панелисти. Той заяви още:
Темата за стратегическите инфраструктурни проекти, която е ключова за развитието на България и за нашия регион, би трябвало да не се влияе от политически крамоли, през които преминаваме в момента. Ние – като ръководство на МРРБ, вярваме в приемствеността и затова изготвихме интерактивна карта с плановете за развитие на пътната инфраструктура в България до 2040 г.
По думите му за България основен приоритет в регионалната политика е осигуряването на сигурна и безопасна инфраструктура. За целта министерството е изготвила интерактивна карта, която показва за първи плановете за развитието на пътната инфраструктура в България до 2040 г. Той заяви, че един от приоритетите на Министерството на регионалното развитие и мечта на министърав оставка Гроздан Караджов е да се изградят бързи и безопасни пътни връзки между Северна и Южна България. Тази свързаност в България обаче липсва, добави зам.-министър Пенчев.
България е една от малкото държави в ЕС, в които липсват пътни оси, разположени в географски посоки Север – Юг. Затова е важно да се насочат усилията за изграждането на такава магистрала.
Мечта, зам.-министър Пенчев, нарече и идеята да се свърже Западна Европа през Атина през Дунав мост 2 при Видин. За целта трябва да се изгради автомагистрален път от Видин до София, който да минава през нов тунел през прохода Петрохан. Този път трябва да се включи във вече изградената си в по-голямата си част автомагистрала „Струма“. Реализацията на проекта ще улесни значително транзитния трафик и ще даде тласък в развитието на икономиката не само на България, но и на съседните държави – основно на Гърция и Румъния.
Освен това се планира и изграждането на два тунела, които трябва да преминават през Стара планина. За целта вече е подписан договор за проектирането и изграждането на тунел при Шипка, но ще бъде наложително и изграждането на втори тунел във връзка с изграждането на автомагистрала „Черно море“. Тази магистрала „Черно море“ е част от Паневропейски транспортен коридор номер 8, който от своя страна е най-пряката връзка между Адриатика и Черно море.
50% от този път преминава през България, но голяма част от него дори не е започнат да бъде проектиран, заяви Пенчев.
Реализирането на тези обекти ще окаже положително въздействие върху опазване на околната среда и пътната безопасност. Започнали сме фактическата работа по всички тези проекти. Пред обявяване на обществени поръчки сме за абсолютно всеки проект за изграждането им. Темповете, с които се работи по направлението Север-Юг са много бързи, заяви зам.-министърът по регионалното развитие. Според него, вероятно в следващите 6 месеца, МРРБ е щяло да има и готови изработени проекти.
Относно АМ “Струма” главният съветник на гръцкия премиер по енергетика, климат, околна среда Джордж Кремлис заяви, че Гърция има силен интерес този проект да бъде реализиран, защото той подпомага свързването между София и Солун и съответно оттам с мрежата от магистрали. Той добави, че познава проекта за АМ “Струма” от много години и смята, че той не бива да бъде забавян и година повече. Като един от мотивите си, той изложи възможността посредством развита инфраструктура между България и Гърция, да бъде помогната Украйна в това да се възстанови след края на войната.
Той изрази силна подкрепа към идеята за реализацията на АМ “Струма”, представена от екипа на Гроздан Караджов. Относно екологичната тема, той заяви, че биоразнообразието на Кресненското дефиле е изключително важно, но ако се забави проектът за строеж на магистралата, щетите от изпаренията на трафика по дефилето ще бъдат много по-големи както за природата, така и за икономиката.
Ръководителят на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р. Христина Николова заяви, че през територията на България преминава един основен транспортен коридор – това е „Ориент/Източно-
Проф. Николова завърши като цитира министъра на финансите Асен Василев, който откри днешния форум с думите, че е много добре да говорим и осъзнаем приоритети си, но е нужно да се започнат конкретни действия по тяхната реализация.
