Анализ: Енергия от минералните извори у нас – възможно ли е това?

В пленарната зала премиерът Кирил Петков съобщи, че пред България има алтернативна енергийна перспектива – геотермалните източници. Геотермалната енергия е българско богатство, което не сме използвали изобщо, беше категоричен Петков. 

“Имаме минерални извори навсякъде из България. Представете си, ако можем да генерираме чисто българска енергия – базова мощност. В Турция в последните години са изградили 1.6 гигавата”, обясни на депутатите Кирил Петков. Built.bg заедно с Българската асоциация по подземни води анализира тази идея. 

Коя енергия е геотермална? 

Геотермална е енергията, която може да се добива от земни източници на топлина. Терминът “геотермални води” се използва в геотермията и енергетиката и се отнася за подземни води с повишена температура, които биха могли да се ползват за добив на геотермална енергия.

В хидрогеологията този тип подземни води се означават като “термални подземни води”. Ако термалните подземни води са признати като “минерални” (за лечебни цели или бутилиране за питейна консумация), тогава те се наричат и “термо-минерални води”.

Така един и същи тип термални подземни води се нарича по различен начин, в зависимост от целите за които се ползва.

Ако за геотермалните води (в геотермията), най-важно значение има температурата на водата, то за термоминералните води (в балнеологията), това е съставът и лечебните свойства на водата. Всяка по-съществена промяна на температурата може да доведе до промени във физикохимичния състав на минералните води и до промени в техните балнеологични свойства.

Ето защо, често се получава конфликт, когато термоминерални води се използват за лечебни и енергийни нужди. 

В геотермията няма общоприета класификация на геотермалните води, затова най често се използва тази:

Професор Д-р инж. Павел Пенчев е председател на  Българската асоциация по подземни води и има много въпроси, след изказването на премиера и вицепремиера. В Народното събрание Асен Васлев обясни, че в близките четири години у нас могат да бъдат изградени 400 мегавата геотермални мощности.

Проф. Д-р инж. Павел Пенчев: Ние правим проучвания непрекъснато, потвърждаваме ги в МОСВ, правим оценка на ресурсите на термоминералните води, нека погледнат какви са реалностите. Откъде ще вземем тази вода?

Тези изказвания, в това число на премиера и на заместник премиера са нереалистични. Много розови и не отговарят на реалната ситуация. Това, което чувам за 400 мегавата геотермални източници за производство на електренергия, това въобще не може да се случи.

Не знам кой ги съветва, наистина, но реалностите са много по – различни. Ние сме правили проучвания на практика на почти всички находища на минерални води в България, знаем ситуацията много добре, въпросът, е че не знам поради каква причина се дават много неверни цифри. 

Високотемпературните системи включват, както течни флуиди, така и пари. И трите типа геотермални системи са подходящи за директно приложение, но средно и високо температурните системи се използват предимно за производството на електрическа енергия.

Затова проферор Пенчев е категоричен: 

Ние в България нямаме на практика средно и високотемпературни източници, с някои изключения. Някои находища, които имат температури около 90 – 100 градуса. Всичко останало е нискотемпературно, като нормалната температура на минералните води, термалните води в България е някъде около 50 градуса и малко над нея. 

Технологично се счита, че за да се произвежда електроенергия, температурата трябва да бъде над 90 градуса. Всичко останало е една екзотика. 

Долната температурна граница на нискотемпературните геотермални ресурси е приета условно за 50^оС. 

От практическа гледна точка обаче е установено, че нискотемпературните геотермални ресурси ефективно могат да се ползват за директна употреба (без приложението на термопомпи) и при по-ниски температури – за най-различни цели, като например отопление и охлаждане, приготвяне на храна, къпане в термални бани и спа-центрове (балнеология), в селското стопанство, при производство на аквакултури, за отопление на оранжерии, за размразяване на пътища, при промишлени процеси и др. 

В този случай се ползва самият геотермален флуид (термалната подземна вода), която се добива от температура между 32 и 93 ^ОС. 

Независимо, че в някои случаи се ползват естествени термални извори, най-често за целта се изграждат подходящи по конструкция геотермални сондажи, които се оборудват със съоръжения за добив на термалните води. И тук проф. Пенчев обяснява защо България е далече от очакваните резултати: 

Ние имаме в Северна България 11 такива находища с температура на 45 градуса, с общ дебит около 800 литра в секунда и средна температура 64 градуса. В Южна България имаме 43 подобни находища, с общ дебит около 760 литра в секунда и средна температура 58 градуса. Както и да се опитваме да извадим от тях геотермална енергия, ако понижим с 15 градуса, температурата, ще получим общо 100 мегавата, а не 400. Не знам кой съветва нашите премиер и вицепремиер, но това са реалностите.

Най-широко разпространените начини за директно ползване на нискотемпературните геотермални ресурси са: 

• плуване и къпане в басейни и вани;
• отопление на битови и административни сгради;
• отопление на оранжерии;
• производство на аквакултури.

Начините на директната употреба зависят от температурата на наличната геотермална вода. Ако температурата на водата не е достатъчно висока за желаната цел,  водата може да се подгрява до необходимата температура чрез други конвенционални средства (например електроенергия, въглища, или течно гориво), като по този начин се спестява част от разходите за повишаване на температурата до необходимата.

В България термалните води се ползват единствено за директна употреба, като около 70% от стойността на общия хидротермален отток е с температура до 50 °С. 

Ползването е съсредоточено главно в южната част на страната, поради по-високата температура на водата, в съчетание с ниска соленост на водата, най-вече под 1 g/l. Сегашният инсталиран топлинен капацитет за директно ползване възлиза на около 90 МВт, без почвените термопомпи. 

Проф. Пенчев: Сега чувам – България е безкрайно богата на минерални води – и това не е вярно. България дейтвително е богата на термоминерални води, които са пръснати неравномерно по територията, а не навсякъде. В нашите геотермални ресурси по официални и неофициални източници са включени всички води, които имат повишена температура над 20 градуса. Това на практика са всички подземни води до дълбочина 4 500 метра. 

В другите страни не ги включват тези типове подземни води, като минерални и термални. Ние ги включваме и изведнъж се оказваме със страшно голям геотермален потенциал, което общо взето не отговаря на реалната обстановка.

Професор Пенчев е категорочен, че примерът с Турция е неуместен:

Абсолютно. Това не отговаря на истината. Бил съм в Турция, правил съм проучване на техните геотермални източници, там са много по – високи температурите. Но техните източници са в тектонични зони, сеизмични, в които имаме условия за температури. По Анадолския разлом главно, там са техните геотермални източници, които са с високи температури, те имат този шанс да имат по – високи температури. За сметка на това земетресенията са толкова често срещани, че ние трябва да се радваме, че нямаме такива условия. 

А и какво ше се случи, ако ние започнем, в България да изваждаме води с много висока минерализация, с токсични компоненти в тях на земната повърхност? Ккаво ще ги правим тези води? Хубаво ще отнемем 15 или 30 градуса, 50 да отнемем и какво ще правим с водата?

Единствения начин е да започнем отново да я връщаме във водоносния хоризонт. Става с реинжекция. Обаче всичко това става страшно скъпо. Какви сметки правят нашите колеги? Подобни действия изискват сондажни дейности, антикорозионни тръби, много скъпа става цялата технология на извличане. При всяко положение ще има напрежение от страна на еколозите. Технологията е като при шистовия газ. 

Ако искаме да добиваме електроенергия, трябва да имаме такива условия. Не да използваме минерални, термални води, а да използваме сухи части с повишен геотермичен градиент, където имаме геотермични източници със системи с реинжекция. Пита се обаче имаме ли такива условия в България?

Не, нямаме. Нямаме такива високи температури. Това са много слжни съоражения, наклонени сондажи използва се метода фракинг. 

Оценените оперативни геотермални ресурси на територията на България, към момента са около 100 MWt. Дори при най-оптимистична оценка същите няма да превишават 150 MWt, категорични са от Българската асоциация по подземно води. И се надяват на внимателен анализ от страна на управляващите.

Автор: built.bg

Източник: Българска асоциация по подземни води

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ