Автор: Ян Струпчевски, Ройтерс
- Гражданите на Европейския съюз ще гласуват в периода 6-9 юни, за да изберат 720-те членове на следващия Европейски парламент, които ще са с петгодишен мандат.
- Повечето държави от ЕС ще произведат изборите на 9 юни, но Нидерландия гласува на 6 юни, Ирландия и Чешката република – на 7 юни, а Малта, Словакия и Латвия – на 8 юни.
ЗАЩО ТОВА Е ВАЖНО
Европейският парламент е една от трите институции на ЕС, които управляват 27-членния блок. Заедно с правителствата на държавите от ЕС, той се произнася по законите, предложени от Европейската комисия, която управлява политиките и пазара на ЕС за общо 450 милиона души.
Той не разполага с толкова власт като Еврокомисията или правителствата на държавите членки. Но може да отхвърля или съществено да променя законодателството и като единствената пряко избирана институция неговите решения имат политическа тежест.
ОЧАКВАНА ПРОМЯНА НА СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Допитванията сочат, че главните, поддържащи ЕС групи около политическия център – дясноцентристите, лявоцентристите, „зелените“ и либералите – ще имат по-скромно мнозинство в сравнение със сегашното, докато крайнодесните ще получат повече.
Проучванията прогнозират, че центристките групи ще спечелят около 450 места в 720-местния парламент. Това, сравнено с 491 места в отиващия си парламент, който има 705 евродепутати.
Партиите, които влизат в популистката крайнодясна група „Идентичност и демокрация“ (ИД) в последния парламент, се очаква да разширят присъствието си, като от 58 местата им станат 80 или повече. Тези партии включват „Алтернатива за Германия“ (АзГ), френската „Национален сбор“ на Марин Льо Пен и италианската партия „Лига“ на Матео Салвини.
На 23 май групата реши да изключи АзГ заради изявление на партиен лидер за нацистките сили „Вафен Ес Ес“ (Waffen SS).
Друга евроскептична и популистка група – Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), доминирана от бившата управляваща партия в Полша „Право и справедливост“ и партия „Италиански братя“ на министър-председателката на Италия Джорджа Мелони, може да увеличи присъствието си от 68 на 80 места.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ КЛЮЧОВИ ПОЛИТИКИ
Прогнозираният възход на евроскептичните евродепутати няма да спре ЕС да продължи по пътя си. Но може да усложни прокарването на политики, които дават на ЕС повече власт или споделят ресурси в рамките на блока. Това може да се отрази на позицията на парламента по политики, определени от лидерите на ЕС като приоритетни за следващите 5 години.
Те включват:
– Преход на ЕС към нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.
Докато много от политиките на ЕС за ограничаване на емисиите на въглеродния диоксид и метан вече са въведени по формата на пакета, включен в Зелената сделка, предстои някои закони да бъдат преразгледани през следващите пет години, а прокарването на нови закони може да е по-трудно.
– Индустриална политика, която да прави ЕС конкурентноспособен спрямо Китай и САЩ.
Въпреки че служители на ЕС изтъкват, че обединен фронт дава на Европа най-добър шанс да се конкурира с двете на-големи световни икономики, евроскептични партии често се противопоставят на такъв подход, изтъквайки, че националният суверенитет трябва да бъде поставян на първо място.
– Европейски енергиен съюз, който да намали цените за енергия и да направи доставките по-стабилни.
Белязани от опита на прекомерна зависимост от доставките на природен газ по руски тръбопроводи, страните от ЕС искат да намерят алтернативни енергийни доставки, да разширят съхраняването и да изградят трансевропейски мрежи за пренос на електроенергия през границите. Но възгледите колко далече да стигне това се различават.
– Съюз на капиталовите пазари, който да мобилизира частни средства за плащане за приоритетите на ЕС.
От 10 години държавите от ЕС се опитват да хармонизират законите, за да улеснят трансграничното инвестиране в ценни книжа и финансирането на компании по този начин. Но национални интереси осуетиха напредъка в това отношение. По-големият брой евроскептични и национално ориентирани евродепутати няма да помогнат за постигането на тази цел.
– Увеличаване на производствения капацитет в областта на отбраната.
Длъжностни лица от ЕС изтъкват, че блокът се нуждае от повече съвместно финансиране, развитие и координиране на проектите в отбранителната сфера, с която традиционно се занимават националните правителства. Инвазията на Русия в Украйна показва, че ЕС трябва да работи съвместно, за да се защитава, казват те. Но въпросът е много спорен и в това отношение предстоят трудности в по-евроскептичен Европейски парламент.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ВИСШИТЕ ПОСТОВЕ В ЕС
Лидерите на ЕС имат предвид изборните резултати когато избират председателя на Европейската комисия –изпълнителният орган, който разполага с изключителна власт да предлага нови закони на ЕС.
Очаква се дясноцентристката Европейска народна партия да бъде първа сила след тези избори, което ще й даде сериозно основание да претендира за поста. Нейният кандидат за председател е сегашната ръководителка Урсула фон дер Лайен.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПАРИТЕ НА ЕС
Следващият Европейски парламент ще определи съвместно с националните правителства следващия бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. Настоящият 7-годишен бюджет е около 1,1 трилиона евро.
Следващият дългосрочен бюджет може да бъде увеличен и със сигурност ще трябва да се промени по отношение на приоритетите за разходи, за да се вземе предвид възможното разширяване на ЕС с Украйна, Молдова и Западните Балкани.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ БЪДЕЩАТА ФОРМА НА ЕС
Служители на ЕС и на национални правителства казват, че блокът има нужда от реформиране на вътрешната си селскостопанска политика и на начина, по който подкрепя членовете си за уеднаквяване на стандартите на живот преди приемането на нови държави, особено големи като Украйна.
Мнозина казват също, че ЕС се нуждае от промяна на механизма на вземане на решения, намалявайки необходимостта от единодушие, ако се присъединят още държави.
Ако през следващите 5 години бъдат предложени такива реформи, парламентът ще има ключова роля в оформянето им.
(Превод от английски Петя Гергова, БТА)
Европа > Коментар
Анализ на Ройтерс: Защо трябва да ви е грижа за изборите за Европейски парламент
Автор: Ян Струпчевски, Ройтерс
ЗАЩО ТОВА Е ВАЖНО
Европейският парламент е една от трите институции на ЕС, които управляват 27-членния блок. Заедно с правителствата на държавите от ЕС, той се произнася по законите, предложени от Европейската комисия, която управлява политиките и пазара на ЕС за общо 450 милиона души.
Той не разполага с толкова власт като Еврокомисията или правителствата на държавите членки. Но може да отхвърля или съществено да променя законодателството и като единствената пряко избирана институция неговите решения имат политическа тежест.
ОЧАКВАНА ПРОМЯНА НА СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Допитванията сочат, че главните, поддържащи ЕС групи около политическия център – дясноцентристите, лявоцентристите, „зелените“ и либералите – ще имат по-скромно мнозинство в сравнение със сегашното, докато крайнодесните ще получат повече.
Проучванията прогнозират, че центристките групи ще спечелят около 450 места в 720-местния парламент. Това, сравнено с 491 места в отиващия си парламент, който има 705 евродепутати.
Партиите, които влизат в популистката крайнодясна група „Идентичност и демокрация“ (ИД) в последния парламент, се очаква да разширят присъствието си, като от 58 местата им станат 80 или повече. Тези партии включват „Алтернатива за Германия“ (АзГ), френската „Национален сбор“ на Марин Льо Пен и италианската партия „Лига“ на Матео Салвини.
На 23 май групата реши да изключи АзГ заради изявление на партиен лидер за нацистките сили „Вафен Ес Ес“ (Waffen SS).
Друга евроскептична и популистка група – Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), доминирана от бившата управляваща партия в Полша „Право и справедливост“ и партия „Италиански братя“ на министър-председателката на Италия Джорджа Мелони, може да увеличи присъствието си от 68 на 80 места.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ КЛЮЧОВИ ПОЛИТИКИ
Прогнозираният възход на евроскептичните евродепутати няма да спре ЕС да продължи по пътя си. Но може да усложни прокарването на политики, които дават на ЕС повече власт или споделят ресурси в рамките на блока. Това може да се отрази на позицията на парламента по политики, определени от лидерите на ЕС като приоритетни за следващите 5 години.
Те включват:
– Преход на ЕС към нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.
Докато много от политиките на ЕС за ограничаване на емисиите на въглеродния диоксид и метан вече са въведени по формата на пакета, включен в Зелената сделка, предстои някои закони да бъдат преразгледани през следващите пет години, а прокарването на нови закони може да е по-трудно.
– Индустриална политика, която да прави ЕС конкурентноспособен спрямо Китай и САЩ.
Въпреки че служители на ЕС изтъкват, че обединен фронт дава на Европа най-добър шанс да се конкурира с двете на-големи световни икономики, евроскептични партии често се противопоставят на такъв подход, изтъквайки, че националният суверенитет трябва да бъде поставян на първо място.
– Европейски енергиен съюз, който да намали цените за енергия и да направи доставките по-стабилни.
Белязани от опита на прекомерна зависимост от доставките на природен газ по руски тръбопроводи, страните от ЕС искат да намерят алтернативни енергийни доставки, да разширят съхраняването и да изградят трансевропейски мрежи за пренос на електроенергия през границите. Но възгледите колко далече да стигне това се различават.
– Съюз на капиталовите пазари, който да мобилизира частни средства за плащане за приоритетите на ЕС.
От 10 години държавите от ЕС се опитват да хармонизират законите, за да улеснят трансграничното инвестиране в ценни книжа и финансирането на компании по този начин. Но национални интереси осуетиха напредъка в това отношение. По-големият брой евроскептични и национално ориентирани евродепутати няма да помогнат за постигането на тази цел.
– Увеличаване на производствения капацитет в областта на отбраната.
Длъжностни лица от ЕС изтъкват, че блокът се нуждае от повече съвместно финансиране, развитие и координиране на проектите в отбранителната сфера, с която традиционно се занимават националните правителства. Инвазията на Русия в Украйна показва, че ЕС трябва да работи съвместно, за да се защитава, казват те. Но въпросът е много спорен и в това отношение предстоят трудности в по-евроскептичен Европейски парламент.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ВИСШИТЕ ПОСТОВЕ В ЕС
Лидерите на ЕС имат предвид изборните резултати когато избират председателя на Европейската комисия –изпълнителният орган, който разполага с изключителна власт да предлага нови закони на ЕС.
Очаква се дясноцентристката Европейска народна партия да бъде първа сила след тези избори, което ще й даде сериозно основание да претендира за поста. Нейният кандидат за председател е сегашната ръководителка Урсула фон дер Лайен.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПАРИТЕ НА ЕС
Следващият Европейски парламент ще определи съвместно с националните правителства следващия бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. Настоящият 7-годишен бюджет е около 1,1 трилиона евро.
Следващият дългосрочен бюджет може да бъде увеличен и със сигурност ще трябва да се промени по отношение на приоритетите за разходи, за да се вземе предвид възможното разширяване на ЕС с Украйна, Молдова и Западните Балкани.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ БЪДЕЩАТА ФОРМА НА ЕС
Служители на ЕС и на национални правителства казват, че блокът има нужда от реформиране на вътрешната си селскостопанска политика и на начина, по който подкрепя членовете си за уеднаквяване на стандартите на живот преди приемането на нови държави, особено големи като Украйна.
Мнозина казват също, че ЕС се нуждае от промяна на механизма на вземане на решения, намалявайки необходимостта от единодушие, ако се присъединят още държави.
Ако през следващите 5 години бъдат предложени такива реформи, парламентът ще има ключова роля в оформянето им.
(Превод от английски Петя Гергова, БТА)
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни