Източник: БТА
Камарата на архитектите в България (КАБ) планира да намали значително броя на делегатите си. Очаква се решението да бъде взето по време на днешното Общо събрание, което се провежда в Поморие.
“Камарата се разрасна и вече има 4930 редовни членове, което означава 493 делегати. Като прибавим и различните комисии и Управителния съвет, броят има става 534. Това е изключително голям брой, който изисква и голям финансов ресурс. Предложението е броят на делегатите да се редуцира до 400. Това ще ни позволи по-лесно планиране на разходите за общите събрания, а и така ще могат да протичат по-ползотворно и стегнато”, коментира пред БТА арх. Владимир Милков, председател на КАБ.
Организацията провежда 22-то си Общо събрание. Предстои приемане на отчетния доклад на Управителния съвет за дейността през миналата година, приемане на финансов отчет за 2022 година и приемането на нов бюджет за настоящата. Основната точка е приемането на промени в устава на Камарата и синхронизирането му със Закона за камарата на инженерите и архитектите в инвестиционното проектиране.
“Дискусия по приемането на бюджета ни ще има. Нашите приходи се формират до края на декември, предходната година, когато колегите плащат членския си внос. Към края на януари вече знаем точно с какъв ресурс разполага Камарата. Имаме натрупан значителен резерв, който не се пипа. Подготвени сме за кризисни ситуации. Няма да вдигаме членските вноски за следващата година, предвид кризите в последните години. Половината от бюджета ни е предназначен за основната ни дейност – защита на интересите на обществото и на гилдията”, каза арх. Милков.
Няма промени в цените на услугите, предлагани от българските проектанти
Трудът на този вид специалисти у нас остава под средните европейски нива, стана ясно от думите на председателя на КАБ. Методика за себестойността на проектантския труд в България има, но тя се прилага изключително трудно на пазара.
Причината е, че частните инвеститори не желаят да плащат достойни възнаграждения. Част от тях не желаят да имат подробни и хубави проекти. За повечето е важно да получат просто един проект в папки, което ще има позволи да получат строително разрешение и от там нататък – те си знаят какво да правят на обекта. Правят го така, че да им излезе възможно най-евтино и да го продадат на възможно най-високата цена. Все по-малко се гледа към архитектурната стойност на обектите. Наблюдава се обаче един засилен интерес към хубави сгради, към качествени жилища с добро разпределение. Това вдъхва все пак някаква надежда, че тези, които строят, за да могат да отговорят да търсенето на пазара, все повече ще се ориентират към добрите проекти и качествената архитектура, каза още арх. Владимир Милков.
По думите му, въпреки увеличението в цените на строителните материали и труда, себестойността на крайния продукт е в пъти по-малка от продажната цена. Инвеститорите у нас все още се стремят към най-големия възможен процент печалба.
“Разбира се, има и изключения. Преди почти две години в бургаския комплекс “Меден рудник” проектирах сграда. Изискванията на инвеститора бяха в нея да бъдат вложени само качествени материали, да има интересна инфраструктура с големи апартаменти. Целта беше да предложи нискобюджетни жилища за млади семейства и знам, че ги реализира на 450 евро за квадратен метър”, каза Милков.
Камарата на архитектите с редица предложения за законови промени – всички чакат
“Най-напред трябва да се постигне намаляване на административната тежест. В момента по една година се чака за строително разрешение. Ние предлагаме и главният архитект да одобрява само съответствието с градоустройствените показатели, проектът да бъде на регистрационен режим и ние да си носим отговорността при грешки. Такава е практиката в цяла Европа. Но от друга страна това изисква по-сериозно отношение към професията. А и това ще доведе до увеличение на застраховките, защото когато сам носиш отговорността и не се криеш зад широкия гръб на надзорника или главния архитект, трябва да си подготвен и за евентуалните рискове.”
“Искаме да се промени още и Законът за обществените поръчки. Желанието ни е полето на приложение на инженеринговите поръчки да бъде сведено до минимум – само при бедствия и аварии или при някакви уникални съоръжения като атомни централи например. Всичко останало трябва да преминава като нормална обществена поръчка за проект или за по-значимите сгради задължително да има архитектурни конкурси”, посочи още арх. Милков.
Камарата на архитектите в България предлага и отпадане на рамковите споразумения, които според председателя на организацията са много удобни на общините. “В момента законът дава право на кметовете да сключват договори с една-единствена фирма за целия срок на мандата си, която да извършва проектирането в цялата община. Това означава, че ако в Бургас има 300 архитекти, само десет ще бъдат ангажирани за 4 години, а останалите ще гледат в тавана. За съжаление, Община Бургас почти не прилага рамкови споразумения в проектирането и много рядко прави инженерингови поръчки”, каза той.
