Отпечатъка на добивните индустрии и екосистемата в региона на „Кремиковци“ изследва архитектката Слава Савова в изложбата си „Руда“. Експозицията бе открита в „Ко-оп“, съобщават организаторите.
По думите им, изложбата се фокусира върху незабележимия процес на непланирана рекултивация, върху естествено покачващите се подпочвени води, както и върху растителните видове и животинските обитатели, които намират убежище върху терасираните стени на изкопа.
„Руда“ представя серия от микроистории. Откритият в края на 1950-те години рудник е място на екстремни атропогенни намеси и е вече изпразнено от икономическата стойност, която някога е съдържал, разказват организаторите на експозицията. По думите им той се трансформира в инфраструктура на процъфтяваща екосистема.
Изложбата се реализира с подкрепата на националния фонд „Култура“, програма „Творчески инициативи“ 2021.
Слава Савова е изследовател в областта на медицинската антропология и архитект. От 2020 г. проучва мрежата от оздравителни инфраструктури и обществени бани, изградени край минерални извори в България от Османския период до днес. От 2022 г. разширява проучването си в рамките на международния проект „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо“, като в рамките на докторантурата си към проекта разглежда следвоенните балнеосанаториуми като пресечна точка между трудовите, здравните и икономическите политики на страната, и експлоатацията на природни ресурси.
Савова е бакалавър по архитектура от Glasgow School of Art, Mackintosh School of Architecture (2012) и магистър от теоретичния факултет в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (2008). Между 2013 и 2018 г. стажува и работи в архитектурни офиси в Берлин, Ню Йорк, Ротердам и Хонг Конг. През 2020 заедно с арх. Мая Шопова участва в отворената покана за концепция за северното и източно крило на Централна минерална баня в София, където проектът им се класира на първо място. През 2021 г. започва проучване върху развитието на добивните индустрии в България, a през февруари т.г. публикува първа статия от това проучване, фокусираща се върху екологичната история на Девненската низина.