Байдън произнася речта си “За състоянието на съюза” в сложен момент

Снимка: BTA/AP

Автор: Габриела Големанска/БТА

Трудна реч “За състоянието на съюза” се очертава утре за американския президент Джо Байдън. Датата за този обичаен за американските президенти ритуал бе определена още в началото на януари от председателката на Камарата на представителите на американския Конгрес Нанси Пелоси.

Обикновено речта се произнася в края на януари или началото на февруари, но тази година датата 1 март бе избрана заради коронавирусната пандемия. Тъй като словото се произнася пред двете камари на Конгреса, в претъпкана зала, бе преценено, че в началото на март ситуацията с Ковид-19 в страната би се подобрила и би позволила това да се случи, без да има голям риск за здравето на конгресмените.

Това ще бъде първата реч “За състоянието на съюза” на Байдън, защото по традиция в годината след официалното им встъпване в длъжност, президентите на САЩ не произнасят подобно слово. Нужна е една година управление, за да могат те да се ориентират във вътрешната и външната обстановка, да направят равносметка за състоянието на САЩ и оценка за предизвикателствата отвън и отвътре, пред които е изправена страната.

Контекстът, в който Байдън ще произнесе тази знакова реч, сега обаче е коренно различен от този, ако речта беше насрочена например за края на януари или началото на февруари. Сега речта ще прозвучи на фона на тътена на руската инвазия в Украйна.

За руския президент Владимир Путин това е специална военна операция с цел демилитаризация и денацификация на Украйна, в която, по думите му, се извършва геноцид на милиони хора. За Запада, осъдил остро случващото се, наложил координирано тежки икономически санкции на Москва, това си е война, връщаща Европа в най-мрачните дни от нейната история, както се изрази италианският премиер Марио Драги.

Това е опит за промяна със сила на граници в Европа и може би за заличаване на една цяла страна от картата на света, според германския канцлер Олаф Шолц. Това е, както каза украинският президент Володимир Зеленски, една нова Желязната завеса, която се спуска над Европа. Това е повратен момент в историята на континента, който ще има трайни и дълбоки последици върху живота на всички негови жители и върху геополитиката в Европа, както заяви френският президент Еманюел Макрон.

Конфликтът допреди седмица изглеждаше предотвратим. Напрежението около Украйна, ескалирало заради струпването на руски военни по украинските граници, породи в края на миналата и началото на тази година динамичен дипломатически балет, както обичат да се изразяват френските медии. Президентът на Франция, германският канцлер, британският премиер, самият Байдън, външни министри и международни организации положиха усилия да не се стигне до конфликт.

Пред всички тях руският президент Владимир Путин повтори исканията си за гаранции за сигурността на страната му, изразяващи се в край на политиката на разширяване на НАТО и изтегляне на силите на алианса в Източна Европа, две неща, които Западът отхвърли. Но след наскорошните визити на Макрон и на Шолц в Москва изглеждаше, че между Запада и Русия може да се намери основа за постигане на някакъв напредък за преодоляване на дълбоките различия.

В медиите се споменаваше датата 16 февруари за евентуална руска инвазия в Украйна и когато тя отмина, светът си отдъхна. И така до фаталната дата 21 февруари (случайно или не съвпадаща с национален празник в САЩ чест на американските президенти), когато Путин реши да признае независимостта на така наречените Донецка и Луганска народни републики в Източна Украйна. В речта, с която призна тази независимост, Путин говори за подкрепян от Запада неонацистки режим в Украйна и дори за амбиции на Киев да разработи тактически ядрени оръжия, в чийто обхват на разрушение ще попадне Москва, припомня Франс прес. Западът определи всичко това като параноя и наложи първи санкции на Москва.

Два дни по-късно обаче се стигна и до конфликта в Украйна, който сега ще е фон на Речта за състоянието на Съюза, произнесена от Байдън. Драматичният фон се подсилва от взрива на врязала се в многоетажен блок в Киев ракета, от обезпокояващите съобщения за руски контрол върху ядрената централа в Чернобил, от проклятието на украинка в град Геническ,  подаваща на руски войник слънчогледово семе с думите: “Сложи го в джобовете си, та като умреш и те заровят, от него да поникне слънчоглед”.

Всъщност Байдън вече направи изказвания заради Украйна, от които се откроиха думите му, че няма да прати американски военни да се бият в тази страна, въпреки че обеща разполагането на допълнителни американски военни в Германия и разпореди отпускането на 600 милиона долара за нуждите на отбраната на Украйна. А в събота вечерта в интервю за блогъра Брайън Тайлър Коен, излъчено в канала му в Ютюб, Байдън представи силните  санкции срещу Русия, като алтернатива на опцията за трета световна война.

Но да речем, че в Украйна не се случваше нищо подобно. Речта на Байдън за състоянието на Съюза отново щеше да се падне в труден момент, в който  Китай все повече засилва влиянието си по света посредством инвестиционната си стратегия Един пояс, един път.

При откриването на Олимпийските игри в Пекин китайският президент Си Цзинпин и гостуващият му Путин демонстрираха желание за укрепване на съюза между двете страни, дори с цената на загърбване на някои двустранни разногласия като например разширяването на китайското влияние в бившите съветски републики от Централна Азия или териториалните разногласия в руския далечен изток, отбелязва Франс прес. В Азиатско-Тихоокеанския регион Китай е  възприеман като все по-настъпателен и отправящ предизвикателство пред световния ред.

Поради тази причина САЩ  задълбочават в последно време партньорствата там – първо чрез Четиристранния стратегически диалог с Австралия, Япония и Индия (така наречената група КУАД), а после и чрез новия тристранен съюз с Великобритания и Австралия, заради който Канбера се отказа от многомилиарден договор за конвенционални френски подводници в замяна на американски ядрени подводници, което пообтегна отношенията й с Париж и породи смут и между Франция и САЩ.

Освен Китай друго предизвикателство, идващо от Азия, е Северна Корея, която от началото на година активизира ракетните изпитания. А на 26 февруари севернокорейската агенция КЦТА съобщи, че китайският президент Си Цзинпин е изпратил послание до севернокорейския лидер Ким Чен-ун, в което е заявил готовността на Пекин да развие отношенията на приятелство и сътрудничество между двете страни предвид възникнала неуточнена нова ситуация, предаде Франс прес.

Новината остана в сянка заради руската инвазия в Украйна, но е възможно именно това да е новата ситуация, за която говори Си, и докато вниманието на света е насочено към Украйна, оста Пекин – Пхенян може да укрепне.

Речта си Байдън ще произнесе и точно половин година след хаотичното изтегляне на САЩ и на международните сили от Афганистан, където на власт дойдоха талибаните  и страната се върна сякаш 20 години назад. Сега според хуманитарни организации близо 24 милиона души в тази страна са изложени на риск от глад, отбелязва Асошиейтед прес.

Американската администрация замрази 7 милиарда долара авоари в американски банки на афганистанската централна банка при идването на власт на талибаните. По-рано този месец САЩ се съгласиха да размразят половината от сумата, за да помогнат на икономиката на страната, но все още не е установен начина, по който ще стане това.

Останалата част от сумата остана замразена с цел плащане по исковете за компенсации на роднини на жертвите на атентатите от 11 септември 2001 г. Но талибаните поискаха да се деблокира цялата сума, като казаха, че атаките от 11 септември нямат нищо общо с афганистанците и предупредиха, че ако това не стане, то те ще променят  политиката си към САЩ, предаде Ройтерс.

Нито един от атентаторите от 11 септември не беше афганистанец, но мозъкът на нападенията – лидерът на Ал Каида Осама Бин Ладен, беше получил по онова време подслон от тогавашните талибански управници, припомня агенцията. След хаотичното изтегляне от Афганистан САЩ се опитаха да отправят послание, че ангажиментът им в борбата с ислямизма и джихадизма си остава пълен.

Това стана на 3 февруари, когато при спецоперация на американски командоси в сирийската провинция Идлиб се стигна до елиминирането на лидера на Ислямска държава Абу Ибрахим ал Хашими ал Курайши, който се самовзриви, убивайки и членове на семейството си, в това число и деца. Операцията напомни за ликвидирането на Осама бин Ладен по време на администрацията на Барак Обама през 2011 г. и за ликвидирането на предходния лидер на ИД Абу Бакр ал Багдади по време на администрацията на Доналд Тръмп през 2019 г., но отзвукът от нея бързо затихна отново заради ескалиращото украинско напрежение.

Във вътрешнополитически план, речта си Байдън ще произнесе в момент, в който поставените от неговата администрация цели в борбата с незаконната миграция така и не са постигнати. През първата година от управлението на Байдън бе отчетен рекорден от 20 години насам брой на арести за незаконно пресичане на южната граница на САЩ (1,7 милиона ареста за фискалната година), припомня Ройтерс. Според американски представители през настоящата година рекордът може да бъде подобрен.

Произнасяйки речта си в Конгреса, Байдън няма как да не си спомни и за едно болезнено поражение, претърпяно там неотдавна. На 20 януари в Сената бе блокирана неговата емблематичната законодателна реформа, целяща да анулира серия от изборни рестрикции, приети в редица консервативни американски щати от 2020 г. насам. Според неправителствени организации тези рестрикции дискриминират афроамериканските избиратели,  мнозина от които гласуваха за Байдън на президентските избори.

А според републиканците те гарантират сигурността на изборите в страната. Байдън искаше да прокара реформата преди изборите през ноември, когато се подновява съставът на Камарата на представителите и частично се обновява този на Сената. Спънката пред законодателството дойде не само от републиканците, но и от сенаторката демократка Кирстен Синема, противопоставила се прокарването на реформата с просто мнозинство.

Според нея за такива значими реформи е нужна подкрепа и от хора от другия политически лагер иначе те си остават  партийна политика, налагана на федерално ниво, а това щеше да се случи именно при одобрение на законодателната реформа с просто мнозинство.

Когато Байдън произнася речта си, с него в Конгреса ще бъде и вицепрезидентката Камала Харис. При опита за прокарване на избирателната реформа въпросът за защитата на избирателните права на малцинствата беше поверен от Байдън на Харис. Въпросът със справянето с корените на незаконната имиграция към САЩ също беше поверен на нея. Неуспехите в двете области повдигнаха въпроси сред критиците на Харис дали тя е подходяща за поста.  Привърженици на Харис припомнят, че заради нейния произход тя привлече цветнокожи и азиатски избиратели на страната на Байдън на изборите през 2020 година.

Но привържениците й сега смятат, че Байдън е разчитал на нея, за да спечели вота, но не и за да управлява после с нейна помощ, написа неотдавна „Ню Йорк таймс”. Самата Харис, според антуража й, смятала, че не се ползва със същото медийно отразяване, с което би се ползвала, ако беше бял мъж, както досегашните американски вицепрезиденти. Сътрудници на Харис изтъкват нейните усилия за лобиране пред други страни и компании да се присъединят към САЩ в ангажимента им да инвестират около 1,2 милиарда долара за по-добра дигитална, екологична и икономическа среда в Централна Америка, откъдето тръгват потоците от мигранти към САЩ. По темата за миграцията Харис си спечели доста критики заради призива си към незаконните мигранти да не идват в САЩ, който тя отправи при посещение в Гватемала миналия юни.

Според противници на Харис това е лесно да се каже, но не бива да се забравя, че керваните от мигранти бягат от наркотрафика, корупцията и бедността в страните от Централна Америка. Данни на аналитичната германска компания Статиста показват, че Салвадор и Хондурас са най-опасните страни в света по брой на убийства на 100 000 души през 2021 г., съответно 83 и 56 на 100 000 души. А според данни на ООН към ноември миналата година над 95 000 души в Мексико се водят официално за изчезнали. От началото на настоящата година пък медиите съобщиха за 5 случая на убийство на журналисти в тази страна.

Ето защо на призива на Харис към незаконните мигранти, мнозина нейни критици й препоръчаха да прочете книгата Изхвърлени в Америка на Джанин Къминс, която дава обяснява защо незаконните мигранти ще продължат да прииждат към САЩ.

И докато Байдън и сътрудниците му подготвят текста на речта “За състоянието на съюза”, в последно време неговият предшественик Доналд Тръмп редовно произнася свои си версии на реч за състоянието на съюза. И тези негови изказвания намират все по-голям отзвук в медиите. Преди месец на предизборен митинг в Тексас Тръмп заяви, че некомпeтентността на Байдън поражда риск от трета световна война. След като Путин призна така наречените ДНР и ЛНР за независими, в радио интервю Тръмп определи това като гениален акт и се възхити от миротворческата сила, която Путин планира да прати в Украйна, като каза, че би могъл да използва такава на южната граница на САЩ.

А след началото на руската инвазия, на форум на американските консерватори в Орландо на 26 февруари Тръмп определи руската атака като жестокост, която не е трябвало никога да бъде допускана да се случи, нарече Зеленски смел мъж, но и отново каза, че Путин е умен, съобщи канадският новинарски канал Си Ти Ви нюз. След което Тръмп отново остро разкритикува Байдън и заяви, че Путин вероятно е взел решението за инвазия,  само след като е видял жалкото изтегляне на САЩ от Афганистан.

След това Тръмп припомни  каква военна помощ е оказвал той на Украйна, когато е бил президент и подчерта, че е единственият американски държавен глава през 21-и век, през чийто мандат Русия не е нападала никого и е уважавала Америка.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ