Автор: Built.bg
„1 ноември 1974 г. Ден, който завинаги ще остане в паметта на трудещите се в Беловския край“. Така започва уводната статия на вестник „Чапаевски зов“, издаден в Белово в края на въпросната година. Заглавието е „Светна още едно слънце в съзвездието на родната енергетика“, на голяма снимка на челно място Тодор Живков реже лента, а поводът е пускането на водната централа „Белмекен – Сестримо“.
Това е историята на един от най-големите хидроенергийни комплекси в Европа и до днес. Изграждането му е огромно постижение за времето си, съпътствано с много проблеми, борба с природните особености на мястото и обусловено от политическата конюнктура. Язовир Белмекен е най-големият с насипна стена на Балканския полуостров. Намира се на 1923 м надморска височина в Рила планина и е изграден по течението на Сестримска река.
Историята на мястото започва много преди събитията около построяването на каскадата. Още от тракийско време бреговете на река Сестримска били обитавани от предприемчиво население, което използвало водите и околните гори. През средните векове от там минавала границата на Византия с българската държава.
Старите исторически извори пазят, че до края на Второто Българско царство поречието станало център на железодобивната индустрия – около реката се построили т.нар. мадани (съоръжения за добив и обработка на желязна руда). От горите наоколо се набавял материал за огън, с който желязото се разтапяло и от него се правели различни изделия.
По време на турското робство по поречието на реката работели пет големи мадана. В навечерието на Априлското въстание те били превърнати в арсенали, където се правели и поправяли оръжията на въстаниците. Знае се, че село Сестримо е посрещнало четата на Бенковски и я снабдило с оръжия. Но след Освобождението районът губи значението си като металургичен център.
В новосъздадената българска държава инженерите са малко. Тези, които учат в чужбина обаче се връщат с опит и знания и бързо виждат потенциала в енергията на буйната Сестримска река. Започват проучвания и предложения за усвояването й. Така още преди Втората Световна война е прокопан канал, с който са прехвърлени води от Места към Крива река – един от притоците на Сестримска и е осъществено първото прехвърляне на води от едно поречие към друго. Целта била напояване.
Идеята за построяването на язовира и започващата от него хидроинфраструктура се появява през 60-те години на минали век. Тогава България е част от източния съветски блок, но на запад вече успешно се възползват от енергията, която водата дава. Български хидроинженери кръстосват най-високите ни планини в продължение на месеци, за да изберат най-доброто място с голям водосбор. Сметките им накланят везните към полето под връх Белмекен – там река Крива, която е приток на Марица, има голям наклон от 10 км. и естествен пад над 1300 метра.
Активното строителство се случва в началото на 70-те години. За етапите на градеж разбираме от многобройните материали в тогавашните вестници. „Септемврийско знаме“ от май 1972 г. обширно пиша, че първият месец от усилено строителство на Белмекен е приключил с „радващи показатели“. От същата статия разбираме още, че през април в язовирната стена са насипани 17 000 куб. метра каменна маса, а плановете показват, че напредъкът ще е по-бърз от очакваното.
Същият вестник публикува материал през декември, че инженерите правят тестове на вече изградените мощности, а язовира започва да се завирява. Под връх Белмекен се образува „планинско море“.
През март 1973 г. „Семпетмврийско знаме“ съобщава, че първата турбина от каскадата „Белмекен – Сестримо“ е влязла в експлоатация и е започнало монтирането на втора турбина. На 3 октомври същата година вестник „Работническо дело“ информира, че насипването на язовирната стена е завършено предсрочно. Статията е кръстена „Подвигът под Белмекен“, а в нея е описано, че вече пътят на водата е открит по цялата каскада „Белмекен – Сестримо“. През декември в пресата е описано, че за проекта са отпуснати още 300 000 лв. и реализирането му върви предсрочно.
Вестник „Земеделско знаме“ публикува през януари 1974 г. статия за огромните турбини, които се монтират по цялата естакада. Изработени са от ДМЗ „Н. Вапцаров“ и всяка е 130 мегавата.
Друга публикация от същото време разказва за това как е организиран сложният работен процес по строителството: „Строителите с пагони прокараха удобния и асфалтиран път през Сестримо и сега отиването до Белмекен е бързо и приятно. Минава се край оживената автобаза, край новите селища и бетоново стопанство. А когато пътят залакътуши през „Гинево нивче“, пред погледа се открива блясъкът на водата“.
Откриването на самата каскада е тържествено и изцяло по социалистическите обичаи, както можем да прочетем също в пресата от онова време. На 1 ноември 1974 г. тогавашният първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков прерязва лентата на новото съоръжение. Той държи реч от специално построена трибуна, а с него са министърът на енергетиката Петър Данаилов и посланикът на Чехословашката социалистическа република Михал Худик.
От статията разбираме още, че изграждането на водната естакада е кулминацията на дълго водена политика от тогавашната власт. Както е написано: „България е първата страна в света обърнала очи към електричеството. През последните 25 години в страната са пуснати 43 водни и други електроцентрали с мощност 1 800 000 киловата, а само Белмекенската каскада със своите 750 мегавата превишава повече от пет пъти цялата енергийна мощ на капиталистическа България“.
Днес значението на каскадата „Белмекен – Сестримо – Чаира“ е огромно за цялата ни енергетика и икономика. Построен е язовир с обем 140 млн. кубични метра и естествен воден пад от 1550 метра.
Изградени са 3 язовира, 2 дневни изравнителя, 4 електроцентрали, които са свързани помежду си чрез сложна система от напорни тунели, каптажи и канали. Водата от язовира постъпва в ПАВЕЦ Белмекен. От там тя влиза в изравнителя Станкови бараки. А след това през тунел и подземен тръбопровод до ВЕЦ Сестримо.
После до ВЕЦ Момина клисура и язовир „Пясъчник“. Заедно с ПАВЕЦ Чаира те формират най-големият хидроенергиен комплекс в България с обща мощност 1600MW. Те са основата на българската електроенергийна система и гарантират сигурността й.
Но всичко е започнала векове преди нас, когато предците ни са открили силата на водата и това да я използват и прилагат в живота си.
Източник: Исторически музей Белово
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024