Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95 процента от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 година.
Това показва нов доклад на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега през 2038 година, инфирмира БТА.
Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55 на сто намаление на емисиите до 2030 година.
Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”.
“Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63 на сто, следвана от Чехия с 18 на сто и България – с 14 на сто. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза”, казва Ричард Муур от Ember.
Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното.

“Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок или ще почива на ясен план и научни данни”, заявява Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България.
Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83 на сто между 2015 г. и 2030 г. или от 705 тераватчаса на 118 тераватчаса. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99 на сто между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42 процента.

Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (минус 58 процента).
Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.
“Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение”, допълва Радостина Славкова от “За Земята”.
Коментар
България, Полша и Чехия – водещи в произвидството на енергия от въглища в ЕС след 2030 г.
Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95 процента от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 година.
Това показва нов доклад на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега през 2038 година, инфирмира БТА.
Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55 на сто намаление на емисиите до 2030 година.
Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”.
Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното.
“Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок или ще почива на ясен план и научни данни”, заявява Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България.
Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83 на сто между 2015 г. и 2030 г. или от 705 тераватчаса на 118 тераватчаса. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99 на сто между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42 процента.
Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (минус 58 процента).
Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.
“Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение”, допълва Радостина Славкова от “За Земята”.
Още от Built.bg
Коментар
“Мудис“: България все още може да изпълни целта си за приемане на еврото от 2024 г.
Международната рейтингова агенция „Мудис“(Moody’s) потвърди дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута Baa1 със стабилна перспектива, съобщиха от Министерството на финансите (МФ). Според „Мудис“ България все още
02.04.2023
Коментар, Новини
Краят на ерата на лесните пари ще донесе много болка
Източник: БТА Епохата на лесните пари приключи, а ефектът тепърва ще се усеща на световните пазари, които обаче се надяват, че “болката” от агресивното покачване на лихвените проценти и
02.03.2023
Коментар, Новини
Как ще се отрази европейското ембарго върху руския дизел на световните цени на горивата
Източник: БТА Европа предприема поредната сериозна стъпка към намаляване на енергийната си зависимост от Русия и от 5 февруари налага ембарго върху вноса на дизел и други продукти, произведени
01.31.2023
Създателите
Голямата красота на София
„Бохемска София: Духът на стария град“
Музей “Малкият Париж” показва детайли от градския живот на Букурещ от няколко епохи
Коментари и анализи
“Мудис“: България все още може да изпълни целта си за приемане на еврото от 2024 г.
Краят на ерата на лесните пари ще донесе много болка
Как ще се отрази европейското ембарго върху руския дизел на световните цени на горивата
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
ЕK одобри над 183 млн. евро европейско финансиране за участъка между Калотина и София на AM “Европа”
Министерският съвет дава малко над 776 милиона лева за поддръжка и строеж на пътища
Kak МРРБ ще се опита даосигури вода за летния туристически сезон
ГЕРБ-СДС иска проверка на ремонтираните пътища през последните 2 години
Архитектура
България участва на архитектурното биенале във Венеция с образователен проект
ЮНЕСКО включи обекти в Йемен и Ливан, както и историческият център на Одеса в Списъка на световното наследство
Градска среда и Урбанизъм
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Председателят на СОС предлага да се изгради 27 декара модерен градски парк в София
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Нов изпълнител ще има 180 дни да довърши сградата на Международния младежки център в Бургас
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Според изследване: дърветата могат да намалят с една трета смъртните случаи от градски горещини
Учени получиха екологичен водород от морска вода без добавянето на химикали
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
Войната в Украйна
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
ЕК осигурява спешно 250 милиона евро за подобряване на инфраструктурата за внос и износ на стоки от Украйна
Москва иска да свърже АЕЦ “Запорожие” с руската енергийна мрежа
Войната в Украйна извади наяве „логистични проблеми“ между Германия и Франция
60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
ЕС одобри новите санкции срещу Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни