Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95 процента от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 година.
Това показва нов доклад на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега през 2038 година, инфирмира БТА.
Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55 на сто намаление на емисиите до 2030 година.
Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”.
“Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63 на сто, следвана от Чехия с 18 на сто и България – с 14 на сто. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза”, казва Ричард Муур от Ember.
Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното.
“Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок или ще почива на ясен план и научни данни”, заявява Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България.
Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83 на сто между 2015 г. и 2030 г. или от 705 тераватчаса на 118 тераватчаса. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99 на сто между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42 процента.
Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (минус 58 процента).
Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.
“Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение”, допълва Радостина Славкова от “За Земята”.
Коментар
България, Полша и Чехия – водещи в произвидството на енергия от въглища в ЕС след 2030 г.
Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95 процента от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 година.
Това показва нов доклад на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега през 2038 година, инфирмира БТА.
Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55 на сто намаление на емисиите до 2030 година.
Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”.
Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното.
“Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок или ще почива на ясен план и научни данни”, заявява Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България.
Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83 на сто между 2015 г. и 2030 г. или от 705 тераватчаса на 118 тераватчаса. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99 на сто между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42 процента.
Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (минус 58 процента).
Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.
“Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение”, допълва Радостина Славкова от “За Земята”.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни