България участва на архитектурното биенале във Венеция с образователен проект, съобщиха днес от Министереството на културата (МК) пред медиите.
Темата “Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“, спечелила конкурса за участие, е контрапункт на зададената от главния куратор Лесли Локо – “Лаборатория на бъдещето”. Нашият екип, в колаборация с фотографа Александър Думарей, се фокусира върху следите от обитание, обезлюдяване и по-конкретно – изоставени училища в България. Експозицията, проследява алтернативно бъдеще. Бъдеще, белязано от спад и обезлюдяване, коментират победителите. В екипа са: куратор – арх. Борис Тикварски, и автори – арх. Борис Тикварски, Александър Думарей, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш, Костадин Кокаланов.
По думите на Божидара Вълкова, ако погледнем към България, можем да отчетем тенденции като рязко намаляване на населението с 10% от предишното биенале например досега, а се очаква те да достигнат до 22% в следващите десетилетия. Освен демографските проблеми, има изоставени архитектурни обекти – училища, музеи, басейни. В случая фокусът е училищата – показва се не само демографският срив, повдигнат е въпросът за съхраняването на културното ни наследство. Целта на проекта е да предизвика дискусия, благодарение на която да погледнем към бъдещето с мисълта какво искаме да се случи утре. Като част от представянето в дворното пространство ще бъде експонирана стара детска катерушка (ракета) като лаконичен образ на проекта и на погледа в бъдещето.
Доц. д-р Борис Данаилов, началник на политическия кабинет на министъра на културата, обясни какво е необходимо, за да започне изпълнението на участието ни – желание от професионалната общност и финансови средства. “Това е налице”, отбеляза той. Разказа, че проектите са започнали да постъпват още през октомври 2022 г., създадена е била бърза и ефективна организация.
БЮДЖЕТЪТ ТАЗИ ГОДИНА
Министерският бюджет тази година е около 400 000 лева, съобщи Борис Данаилов. “От тези пари най-тежкото перо е наемът на залата. Другите много тежки пера са две. Едното беше обект на критика – че парите са малко и това беше свързано с едно число от 70 000 лева, което се дава на организаторите и на спечелилите проекта – за да си направят работите. Тук влизат и техните възнаграждения, ако те сметнат за необходимо да си ги раздават”, допълни той.
“Останалите пари отиват за разходи, които са многобройни и тежки. Ще набележа само няколко – транспорт и застраховки. Трябва да се наемат работници по монтаж и демонтаж, като тези работници задължително трябва да бъдат италианци. Това е условието. Трябва да бъдат осигурени пътни, дневни, квартирни – всички тези многобройни и често пъти подяждащи бюджета средства, които в крайна сметка са натрупват”, обясни още експертът от МК. “Така че бюджетът, от една страна, е реален, а от друга страна, както обикновено, страда от известни недостатъци”, обобщи той.
МЯСТОТО
Като сериозен успех той отбеляза наемането на зала “Тициан” в голям манастирски комплекс на Гран канале, в близост до спирка на градския воден транспорт на много престижно място. То разполага и с огромен вътрешен двор и аркада, които предоставят допълнителни условия за експониране. Тази зала е осигурена за години напред. Стриктно са били следвани правилата и статутът на биеналето и, въпреки кратките срокове, те са били успешно спазени. По отношение на темата на биеналето доц. Данаилов отбеляза тенденцията на антиутопията.
Като сериозен успех той отбеляза наемането на зала “Тициан”, която е около 120 кв. м, в голям манастирски комплекс на Гран канале, в близост до спирка на градския воден транспорт на много престижно място. То разполага и с огромен вътрешен двор и аркада, които предоставят допълнителни условия за експониране. Тази зала е осигурена за години напред. Стриктно са били следвани правилата и статутът на биеналето и, въпреки кратките срокове, те са били успешно спазени.
“Оттук насетне, за следващите поне две издания на биеналето във Венеция, независимо какво е – за архитектура или за визуални изкуства, ще имаме тази зала. И тази зала е на разположение на всички артисти, които биха желали да участват в един такъв опит”, каза Данаилов.
“Ако трябва да търсим финансови измерения на цялата тази сделка, тя също е изгодна. Защото обикновено около 100 квадратни метра се продават за около 100 хиляди евро, което е внушителна цена. В случая, този ангажимент, който е с продължителност три години, ни предоставя и допълнителни финансови облекчения. В момента залата струва около 65 000 евро което е доста добра цена. Причината е че я наемаме дългосрочно”, допълни Данаилов.
ОЧАКВАНИЯТА
“Не можем да упрекваме авторите в несъществуващи очаквания – че те трябва да представят най-доброто или каймака от постиженията на архитектурата в определена сфера. Ако трябва да правим това, трябва да отидем на друг тип експозиция, например “Експо `25″, където е предпоставено да бъдат представени основните постижения в дадена сфера”, посочи Борис Данаилов.
“В случая, не става въпрос за това, а обратното. Тенденцията на тревожност и на висока степен на ангажираност на автори със съвременните тежки проблеми, често пъти изведени в едни крайни ситуации, са преобладаваща част от предлаганите произведения”, обясни той.
ЖУРИТО И КОНКУРСА
Председателят на управителния съвет на Съюза на архитектите в България (САБ) проф. д-р арх. Тодор Булев каза, че по време на журирането са класирали проектите и са селектирали пет от тях, преди да бъде избран окончателно един, като отчете и големия интерес към конкурса. Той каза, че вярва, че с всяко следващо присъствие на биеналето представянето на България ще бъде все по-добро, тъй като участието само по себе си е голяма школа.
Арх. Мартин Христов, заместник-председател на управителния съвет на Камарата на архитектите в България (КАБ), говори за това, че възможностите за представяне на некомерсиални публични конкурси за изкуство в България са оскъдни, затова е важно страната ни да има такова поле за изява. Допълни, че от КАБ са били поканени да помогнат в подготовката на конкурса, направили са сайт и са предложили колеги в журито, които са с голям професионален авторитет.
Арх. Александър Стайнов от МК е национален комисар за участието на България във Венецианското биенале за архитектура през 2023 г.
В случай, че всички участници са съгласни, ще бъде издадена и специална книга с участвалите проекти, като журито отбеляза, че всеки от тях има своите достойнства.
“След 15-годишно отсъствие България се завръща на сцената на Венецианското архитектурно биенале. Конкурсът за кураторски проект за националното участие стартира на 20 декември 2022. Интересът бе голям, 34 проекта бяха разгледани от 8-членно жури под председателството на проф. д-р apx. Тодор Булев”, припомнят от МК.
