Бюлетин

Български професор в “Харвард”: Иновациите не се случват във вакуум

Д-р Стефани Станчева, професор по икономика в “Харвард”. Тя беше  гост-лектор на годишната лекция “Ричард Гууд” на Международният валутен фонд.По време на лекцията се дискутират политически предизвикателства и дебати oт водещи световни учени и експерти. Тази година темата на семинара беше “Как хората мислят за икономиката?”.  Лекцията беше изнесена от д-р Стефани Станчева. Събеседник в събитието е управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, цитирана от БТА.

Д-р Стефани Станчева е професор по икономика в “Харвард”. Тя получава докторска степен по икономика от Масачузетския технологичен институт през 2014 г. и е била младши сътрудник в Harvard Society of Fellows 2014-2016. В момента тя е съредактор на Quarterly Journal of Economics.

Снимка: Twitter

Built.bg публикува един визионерски разговор между две дами, с голямо влияние в световната икомомика. Ето как  управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева представи и разговаря с  д-р Стефани Станчева:

Радвам се да приветствам нашия гост-лектор, д-р Стефани Станчева, която ще продължи прекрасната традиция на провокиращи размисъл лекции на Ричард Гууд. Те са известни с оригиналността на представените изследвания и д-р Станчева няма да ни разочарова в това отношение. Тя помага на света по много начини – помага му да навлезе в епохата на “женската икономика”, присъединявайки се към нарастващия брой изтъкнати жени икономисти, които подобно на нашата Гита Гопинат правят както значими промени, така и самата икономика като дисциплина по-привлекателна за момичетата и младите жени.

Освен това тя кара гражданите на една малка държава, България – моята родна страна – да се гордеят с нея. Подобно на мен, тя е научила от личен опит, че политиките са свързани с хората и че макро решенията имат микро последици. Тя разказа, че е живяла в Източна Германия, пътувала е, за да посети България, и е била шокирана от неспирното нарастване на цените.

Същото преживях и аз, виждайки как спестяванията на майка ми бяха заличени за една нощ от хиперинфлацията в България. И тези уроци от реалния живот за цената на лошите политики за хората са от значение за моята работа, а явно са от значение и за работата на Стефани, която е насочена към хората и за начина, по който политиките влияят на живота и препитанието им.

Нейното изследване прави още една стъпка напред. Много интересно е да се види как тя хвърля светлина върху проблем, който е от съществено значение за икономиката, но е невидим за окото. Става дума за възприятията на хората и техните убеждения.

И тя е направила това чрез нов подход, използвайки широкомащабни онлайн проучвания и експерименти, като е успяла да покаже как възгледите на хората за тяхното социално положение, икономическата им мобилност, имиграцията влияят на това кои фискални политики подкрепят. Това очевидно е от голямо значение за нашия екип в отдел “Фискални въпроси”.

То има огромни последици, включително за начина, по който мислим за подобряването на данъчните трансфери, за насърчаването на добри политики за хората, особено в разгара на криза, каквато не е имало досега – кризата, която все още преживяваме. Не е чудно, че изследванията на Стефани бързо й спечелиха репутацията на изгряваща звезда, след като получи докторска степен от Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2014 г. – от постъпването й в Харвард като преподавател, до позицията съветник на френския президент Еманюел Макрон и получаването на множество награди в областта на икономиката.

Така че, Стефани, всички ние с нетърпение очакваме да чуем Вашата гледна точка и призовавам всички онлайн да се присъединят към мен в сърдечните приветствия.

Кристалина Георгиева: Първият ми въпрос към Вас е дали сте работили по темата за пандемията и как тя влияе върху възприятията на хората за неравенството в справедливостта. Знаем, че в действителност неравенството за съжаление се е задълбочило. Как изглежда тази реалност във възприятията? Има ли нещо, което можете да ни кажете по този въпрос? 

Стефани Станчева: Това е наистина отличен въпрос. Очевидно е, че пандемията е едно от най-големите смущения, които всеки от нас е преживявал. Още в ранните етапи работихме усилено, за да научим доколко хората са готови да приемат ограничения или какви политики са готови да приемат, за да бъде защитено общественото здраве и да бъде оказана подкрепа на хората, които страдат от пандемията.

Успяхме да направим това в много страни и установихме, че в крайна сметка има някои много съществени разлики в готовността на хората да се откажат от гражданските си свободи или да приемат ограничения в различните страни.

Но вие конкретно питате дали представите ни за неравенство са се променили и действително в тази област беше свършена много работа – не от мен, а от други изследователи – която показва, че възгледите на хората определено са се променили по отношение на личната отговорност. Става дума за противопоставянето на усилията и късмета и това доколко си отговорен за резултатите, които постигаш.

Изглежда, че хората проявяват повече разбиране към това, че могат да се случат лоши неща, които са извън техния контрол. И като цяло, изглежда се разбира по-добре, че прогресивните политики всъщност могат да бъдат изключително важни за вас, за неща, които не зависят изцяло от нас и от които можем да пострадаме.

Така че има доказателства в тази посока, поне в САЩ и страните от континентална Европа. Изглежда, че има и доста по-добро разбиране на това, което трябва да донесе системата на здравеопазването, здравното осигуряване и здравната политика, което също са тясно свързани с въпроса за неравенството, тъй като здравеопазването е скъпо и неравномерно разпределено благо. Това е още един фактор, който може да е оказал влияние върху възприятието на хората по доста драматичен начин.

Кристалина Георгиева: Действително е така. Искам да кажа, че едно от видимите въздействия на пандемията е начинът, по който тя ускори цифровизацията и направи така, че това, което вероятно щеше да се случи за по-дълъг период от време, имам предвид работата от разстояние и функционирането на световната икономика в по-тясна зависимост от цифровите технологии, в момента се случва пред очите ни. Често казвам, че преди пандемията сме казвали, че бъдещето е цифрово. С пандемията това бъдеще настъпи.

Един от въпросите, които силно ме вълнуват, е как можем да насърчаваме и провеждаме политики, които са еднакво благоприятни за инвестиции във фискалния капитал, необходим за цифровизацията, и в човешкия капитал, необходим за цифровизацията.

По време на миналогодишната лекция говорихме за това, че системите са по-благоприятни за капитала, отколкото за труда, и това ме кара да изпитвам притеснение, че в крайна сметка може да се стигне до задълбочаване на неравенствата, ако инвестициите са по-благоприятни за капитала, отколкото за труда. Какво мислите по този въпрос?

Какви изследвания смятате, че са необходими? Има ли нещо, което вече можете да изведете от анализа на възприятията, полезно за справяне с този риск от неравенство, ако справянето с тези два фактора [е ключово] за напредъка на цифровизацията?

Стефани Станчева: Самата политика може действително да благоприятства автоматизацията и цифровизацията. Това е важно разграничение, което трябва да се има предвид, защото иновациите не се случват във вакуум. Знаете, че фирмите реагират на икономически стимули. Заедно с моите съавтори работихме по този въпрос – въз основа на исторически или съвременни данни от различни държави – и установихме, че, да, данъчната политика оказва влияние върху това колко иновации се правят и къде се случва това. Така че фирмите реагират на стимулите.

Разбира се, когато стимулите са такива, че даден продукт се облага с високи данъци и става много скъп, например чрез разходите за труд, тогава стимулът е да се откажем от него, което в краткосрочен план е осъществимо чрез заместване на хората с машини, а в дългосрочен – чрез насочване на косвени иновации в определена посока, например към труда, технологии за пестене на труд, технологии за онези неща, които изискват полагането на труд.

По този начин самата политика може да има подобен ефект и е важно ясно да осъзнаваме, че иновациите не са нещо, което се случва с махането с магическа пръчка. Понякога сме склонни да мислим, че това е така, почти като седящия под дървото Нютон. Знаете, че ябълката пада, иновацията се случва, но не това е начинът, по който тя функционира в действителност. Това означава, че стимулите и политиката задават посоката и направляват иновациите.

И така, един от въпросите, които изследвам заедно с Дани Родерик от Училището “Кенеди”, е свързан с рамката, в която трябва да мислим за неравенството и политиката, за да действаме срещу неравенството по един може би по-холистичен начин. В тази връзка съставихме една матрица на политиката, за да систематизираме размислите си по въпросите за политиките.

Ако се опитате да си го представите в главата, това е матрица с три реда, които показват на кое ниво от разпределението на доходите се опитвате да се намесите. Опитвате ли се да се насочите към домакинства с ниски доходи? Мислите ли за средната класа или за неравенството спрямо лицата с най-високите доходи?

Така че това е първото измерение, за което трябва мислим.Второто измерение е в колоните на матрицата. Става дума за това на кой етап от икономиката се намесвате. Намесвате ли се на т.нар. предпроизводствен етап?

Той обхваща нещата, които се случват, докато хората са още в училище, преди да навлязат на пазара на труда, включително политики като данъчно облагане на наследството, образование, неща, които оказват влияние върху надареността на хората, върху това, което те ще донесат на пазара.

След него има производствен етап, на който работещите и фирмите си взаимодействат, така че тук е мястото на политиките на пазара на труда – тук се вписват политиките за конкурентоспособност, политиките за научноизследователска и развойна дейност, политиките за иновации.

След това имаме постпродуктивен етап, които обхваща политики, които влизат в действие след реализирането на доходите от типа на традиционните прогресивни данъци или социалното осигуряване.

Традиционните държави на благосъстоянието са съсредоточени в голяма степен върху първия стълб – предпроизводствения етап с политики в областта на образованието, и в голяма степен върху последния стълб – прогресивното данъчно облагане и социалното осигуряване.

Средният стълб, обаче, до момента не е бил разглеждам като нещо отделно – като инструмент за намаляване на неравенството. По-скоро той се разглеждаше като политики за конкурентоспособност, за иновации, за растеж. Това, обаче не са социални политики.

Казваме, добре, това е имало смисъл във времената, когато всеки, който е имал образование, е имал оправдани очаквания, че ще си намери добра работа и ще има разумен стандарт на живот. Но явленията днес като глобализацията и технологичните промени изкореняват добрите работни места за средната класа. Така че този среден стълб всъщност се превръща в нещо изключително важно, към което трябва да се насочим, не само за целите на растежа и ефективността, но и за целите на борбата с неравенството, тъй като самият пазар на труда може да затвърди и засили неравенството.

Така че ние разглеждаме политиките в тази рамка и казваме, че е необходимо да се предприемат действия по всички три стълба.

В средния стълб става въпрос за активни политики на пазара на труда, които се провеждат съвместно с работодателите на сравнително местно равнище и отговарят на нуждите на работодателите и работниците по начин, който по-скоро се родее със социален договор и социален диалог.

Освен това, знаете, че стимулите за бизнеса не са само за физически капитал, но и стимули, които изрично възнаграждават създаването на добри работни места. Трудно е да се определи кои са добрите работни места, но всеки от нас интуитивно усеща, че това понятие включва поне добро заплащане, интересна работа, безопасна работна среда и възможност за някакво кариерно развитие.

И стигаме до последния въпрос, свързан с възгледите на хората за справедливост, които са изключително тясно свързани с тази възможност.

Виждаме, че се случва нещо и това е широкоразпространеният възглед, че огромните капиталови доходи по-вероятно са резултат от късмет-в много по-висока степен отколкото доходите от труд, въпреки че по този въпрос все още съществува разделение.

Но когато попитате хората за големите компании, и по-конкретно за мултинационалните компании, съществува много ясно изразено схващане, че тези корпоративни субекти не плащат справедлив дял от данъците и че обикновено извличат огромни ползи в добри времена и дори в ситуации на кризи, могат да получат държавна помощ, да се възползват от правителствени спасителни мерки.

Това, обаче, се случва без те да имат пропорционален принос в държавните бюджети, когато това е необходимо. Така че това всъщност е много тясно свързано с неотдавнашните усилия за данъчно облагане на мултинационалните компании, инициатива, която се развива с бързи темпове, и влияе в много голяма степен върху представите на хората за справедливост. Говоря за необходимостта мултинационалните компании също трябва да допринасят за общата сума на приходите в държавните бюджети.

Кристалина Георгиева: Не мога да не се съглася с вас, че напредъкът в обсъждането на споразуменията за минимален корпоративен данък, както и за облагането на цифровите услуги там, където те се предоставят, може би получи тласък от пандемията. Това поставя на дневен ред целия въпрос за справедливостта и равенството в съзнанието на хората.

И аз съм изключително доволна, че МВФ от дълго време твърди, че е необходимо да има минимален корпоративен данък, за да спрем тази надпревара към дъното и да имаме пари, с които да подкрепим инвестициите в социални услуги. Ние отстояваме идеята за цифров данък не само защото е справедлив, но и защото, ако го нямаме, държава след държава ще въвеждат свое собствено данъчно облагане, фрагментирайки международния данъчен режим. Не мога да ви оставя да преминете към въпроси от публиката, без да ви попитам за мнението Ви за това как изследвания като тези, които правите, даващи тази нова перспектива, трябва да бъдат интегрирани в работата на МВФ? Какво можем да направим, за да подобрим възприятието на самия МВФ за неговата роля? Ще се радвам да споделите мислите си по този въпрос с нас? Много ви благодаря

Стефани Станчева: Задавате отличен въпрос. Мисля, че тези проучвания са не само инструменти за академични изследвания, но и за, мисля, формиране на политики, защото са начин да се разбере какво се случва в съзнанието на хората. А ако се провеждат редовно и се повтарят, те се превръщат и в начин хората да изразят мнението си и да почувстват, че са чути от политиците, така че всъщност могат да бъдат и инструмент за комуникация.

Според мен това може да се направи, за да се види как мислят хората, за да се тестват пилотно предложенията – как хората биха предвидили, разбрали, реагирали на различни промени в политиките, както и за да се разбере какви са техните собствени микроикономически условия, които може да не сте в състояние да видите в други данни, които ще повлияят на това колко печелят или губят, и да се чуят опасенията, които, ако не сте на място, може да не знаете.

Така че това е начин да се даде на хората участие в паузите, но също така и да се разберат неща, които иначе няма да знаете за техните ситуации, за потенциалните им притеснения, за действителните им ограничения, за които трябва да знаете, и разбира се за техните представи за това кое е справедливо, кое е приемливо, кое е добро, и това може да се направи по много повтарящ се начин, а не с подход отгоре надолу.

Това е начин да чуем мнението на хората, да адаптираме нещата и след това да ги върнем обратно, за да разберем как се развиват възгледите на хората по този въпрос. Така че смятам, че това е изключително важен инструмент и е начин МВФ или други институции да станат много по-отворени към хората, да ги изслушват и да разбират техните тревоги и стремежи. Смятам, че това е много, много мощен инструмент, който може да се използва в много условия.

Кристалина Георгиева: Съгласна съм, че сте свършили отлична работа, като сте описали как може да бъде приложена матрицата, а това, което казахте за новата си посока на изследване, ме кара да вярвам, че скоро ще ви върнем, за да ни разкажете повече за него.

 

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам