Знаете ли, че между 1960 и 1990 г. български архитекти и инженери проектират сгради и инфраструктурни обекти в над 35 държави по света? Особено търсени родните специалисти се оказват в спортната сфера – българи стоят зад изграждането на няколко големи спортни комплекса, включително и 4 стадиона, на които са играни най-важните футболни срещи на континента.
Built.bg разгледа архивите на някои от най-важните стадиони в Африка, които са построени от българи.
Как започва всичко? Влизането на България в социалистическия блок поставя страната ни в определени идеологически и политически рамки. Западните страни изпадат в изолация, а българските специалисти трябва да работят главно закъм социалистическия строй. От средата на 50-те години на миналия век българските архитекти и проектанти са от малкото, които имат свободата да реализират идеите си извън приетите за приятелски страни.
Развиващите се страни от т.нар. “трети свят” са в полезрението на българската външна политика като райони без идеологическа зависимост и места, където да се реализира родната продукция. Така през 1964 г. под шапката на Министерство на строежите се създава „Техноекспортстрой“. Дружеството започва да кандидатства с архитектурни решения като се представя като „международен предприемач и консултант от най-висока категория в повече от 20 страни на Европа, Близкия изток и Африка“.
Бързо обаче става ясно, че строителната дейност трябва да бъде разделена от проектантската и затова допълнително се създава бюрото „Булгарпроже“ – инcтитyт c нaд 90 дyши cпeциaлиcти, paбoтeщи пpeдимнo по обекти в чyжбинa. Централата му е в София, но има клонове в Рабат (Мароко), Алжир, Триполи (Либия), Дамаск (Сирия), Багдад, Шамия (Ирак) и Абу Дабу (ОАЕ). Родните архитекти са пионери за Източния блок в арабския свят и африканските страни, заедно с други колеги от Източния блок – поляци, чехи и югославциските си колеги.
Първият по-голям проект е изграждането през 60-те години на националния спортен комплекс в Акра. Идеен и технически двигател на проекта е арх. Александър Баров в екип с още близо 30 души. В рамките само на две години те изграждат олимпийски стадион, спортна зала, стадион за крикет и хокей на трева, игрища за волейбол и баскетбол в столицата на Гана.
Най-значимият и известен проект на арх. Баров у нас е Националният дворец на културата – той проектира сградата, а архитект Атанас Агура околното пространство. Александър Баров е проектирал още хотел „София“ (доскоро „Радисън“, а вече „Интерконтинентал“), правителствената резиденция Бояна и сградата на българското посолство в Москва, както и зала Универисиада в София, като именно това оказва влияние върху визията му за спортния компелекс в Гана.
Олимпийският стадион е проектиран за 120 000 зрители – 40 000 седящи и 80 000 правостоящи. Близостта на страната до Екватора и Атлантическия океан правят климата влажен и горещ, което е предизвикателство за родните специалисти. Поради тази причина строежът на съоръженията е по посока на духащите от морето бризове, осигуряващи естествена вентилация, а вертикалните и хоризонтални сенници са направени за отбягване силното слънце.
Стадионът е пример за сграда, построена спрямо конкретните условия на страната и отразява особеностите и стила на тропическата архитектура.
Комплексът е открит през 1961 г. и е кръстен „Охене Джан“, на името на първия министър на спорта в Гана, но поради спорове около личността му от 2011 г. се казва „Спортен стадион на Акра“. През 2008 той става място на провеждане на Футболната купа на африканските нации. За целта е реновиран и модернизиран, за да отговори на стандартите на ФИФА. Стадионът е и дом на два от най-известните футболни клубове в Африка, а именно Hearts of Oak и Great Olympics.
Четири пъти досега Купата на африканските нации се е играла на български стадиони – освен „Охене Джан“ в Акра, най-важните футболни срещи на континенста са се водили и на стадионите „Стад Ел Менза“ в Тунис и „11 юни“ в Триполи, Либия.
Работата на родните архитекти е оценена и затова получават нов проект в Тунис. През 1967 г. там се провеждат Средиземноморските игри.
В Тунис реално строят спортен град – стадион с капацитет 45 000 места, спортна зала за 7000 души, два открити и два закрити басейна за 5000 души. Стадионът получава високо признание и е обявен от спортната общност за изключително красиво и функционално съоръжение.
Това се дъжи на нестандартния му вид – изграден е от 32 сектора от сборни железобетонни елементи, всеки от които с тегло от 40 тона. Има 40 метрова козирка, а осветелнието се осигурява с 4 огромни стълба. Получва името „Стад Ел Менза“. През 1994 г. на него се игаре финалът на Купата на африканските нации.
Родни архитекти са в основата на изграждането и на спортните комплекси в Триполи и Бенгази. Стадионът в Триполи е с капацитет 50 000 места, пилоните за осветление са високи 60 метра. Кръстен е „11 юни“ в чест на деня, в който британците изтеглят и последните си войници от страната. Приема през 1982 г. финала на Купата на африканските нации. Стадионът в Бенгази е с капацитет 40 000 зрители, името му е „28 март“ – тогава пък е проведен първият конгрес на Арабския социалистически съюз. През 2013 г. е затворен за реконструкция.
За своето над 50-годишно съществуване „Техноекспортстрой“ реализира над 650 обекта в повече от 20 страни в Африка, Азия и Европа. Поне 15 от тях са стадиони и спортни съоръжения. Днес дружеството е приватизирано и със спряна дейност. Но в източния свят работата на българските архитекти все още се смята за образец, а родно дело са още стотици обществени сгради, болници и жилищни комплекси в чужбина. /built.bg/
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024