Българската народна банка (БНБ) работи много активно и има техническата готовност да приключи навреме процеса по въвеждането на еврото като национална валута – 1 януари 2024 г. Това каза членът на УС на БНБ Илия Лингорски по време на научно-приложна конференция на тема “Икономика на страха”, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab. Конференцията е посветена на 20-ата годишнина на висшето училище, която се отбелязва през 2022 г. БТА е медиен партньор на конференцията.
България се радва на прогнозируема и дисциплинарна политика, изтъкна Лингорски. По думите му това има огромно значение и за въвеждането на еврото в България.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Владимир Савов изтъкна, че от гледна точка на застраховането най-важното за българина е автомобилът. Това са най-масовите застраховки у нас. Но през последните две години започват да се показват по-нови тенденции, добави Савов. Той уточни, че изключително силно се е развила застраховката “живот с инвестиционен елемент”. Освен това се забелязва и известно увеличение на застраховките “имущество”, както и на земеделските застраховки срещу настъпването на природни бедствия. Земеделските застраховки обаче са в “по-зародишен” период, допълни Савов.
Членът на Фискалния съвет на България Любомир Дацов заяви, че инфлацията е “наказание за дисбаланси и човешки грешки”. Според него в момента има основание човек да се страхува за фискалните политики и икономиките в Европа, защото единственото нещо, което се продава добре в Стария континент, е културата. За него най-големият страх е, че в Европа ще трябва да се дават пари за реални реформи, защото отказът от реформи е видим не само в България, но и на целия континент. Поради тази причина Европа стои настрана от Азия и Америка.
Представителят на Българския форум на бизнес лидерите Левон Хампарцумян счита, че България към този момент технически не е в криза. “Виждаме, че черните облаци се задават, инфлацията е проблем, но криза няма”, отбеляза той. Според него е много важно да бъде проявен разум да се направят точните стъпки и подготовка за това, което предстои. Хампарцумян е на мнение, че всяка криза винаги е възможност. Трябва обаче да се положат усилия повече от българските граждани да имат по-рационално икономическо мислене. Тогава гражданите по-малко ще се плашат и страхът ще има по-малък относителен дял във взимането на решенията, защото “уплашеният човек човек взима нерационални решения”.
