Малцина знаят, че първият междунaроден архитектурен конкурс у нас се провежда в далечната 1889 г. и търси най-добрият проект за Софийска минерална баня с хотел. За строежа е предвидено приблизително днешното място на сградата. След като обявяват конкурса пред родна публика, през есента на същата година организаторите от Столичния общински съвет публикуват своята обява и в австрийския вестник Der Bautechniker.
Първа премия в размер на 4000 лв. е присъдена на виенския архитект Емил фон Фьорстер, а негови подгласници са архитектите Хюнервадел и Кубо от Цюрих, както и арх. Мартине от Париж. През следващите години фон Фьорстер изработва окончателен проект и ръководи строежа на хотелската част, намираща се на мястото на днешното здание на Направление „Архитктура и градоустройство“ към Столична община. Освен това, през 1890-91 е поканен и да проектира сграда за Народен театър, но проектът му е отхвърлен.
През 1893 г. строежът на софийската баня е прекратен поради недостиг на средства. Предприемачите са обезщетени за извършената работа до момента, включваща полагането на основи, доставка на строителни материали и частичното каптиране на топлите минерални води.
Години по-късно, през 1899 г., общината прави отчет на изразходените средства и заключва, че работата не е извършена добре и основите на хотела са положени върху останки от стар строеж. Затова, и с цел да се добива вода от по-голяма дълбочина, две години по-късно градската управа решава да се търси ново място за обществена баня. Обсъждат се два терена:
- Между бул. „Княгиня Мария Луиза“ и улиците „Търговска“, „Сердика“ и „Ханджийска“ (дн. „Екзарх Йосиф“) с площ около 7 700 кв. м.
- Между бул. „Сливница“ и улиците „Тетевенска“ (дн. „Будапеща“), „Веслец“ и „Богомилска“ (дн. „Поп Богомил“) с площ около 10 000 кв. м.
През ноември 1901 г. комисията към Общинския съвет единодушно решава да премести банята в района до Владайска река. Сключен е договор с парижкия архитект Южени Берто за нов проект за минералня баня срещу възнаграждение от 6 000 лв. Проектът е изготвен за две години, но през март 1904 г. специализираната комисия отхвърля проекта на именития архитект поради множество несъответствия с оригиналната идея.
Тогава се решава сградата да бъде построена на първоначалното място, въпреки недостатъците на терена и почвата. Предвижда се скорошното построяване на малка хигиенна баня, която да обира „навалицата от хора от долната класа, войници, арестанти и прочее“. Комисията излиза със становище, че проектът на арх. фон Фьорстер е най-добрият до момента и не е небоходимо провеждането на нов конкурс. Вместо това, служебните архитекти са натоварени със задачата да преработят проекта съобразно забележките, запазвайки неговата монументалност.
През лятото на 1904 г. комисията възлага на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов да изработят общ проект, който е представен скоро след това и одобрен лично от арх. фор Фьорстер. Две години по-късно е сключен договор с българсия архитект за ръководство на проекта за минералната баня.
Малката баня, намираща се на мястото на днешните чешми с минерална вода, е открита през 1908 г. Към този момент, голямата баня е завършена само на груб строеж. Сградата е открита официално на 13 май 1013 г. с пръв управител арх. Петко Момчилов. Покрай построяването на новата баня от европейски тип са разрушени старите мъжка и женска бани, долепени до джамията. Довършителните работи продължават до 1915 г.
В готовия си вид голямата баня заема около 3 500 кв. м. и разполага с мъжко и женско отделение с по три басейна – студен, за плуване, хладен и топъл. Топлата вода достига до банята с температура от 42 градуса по Целзий, а извира при 48.8 градуса. Във всяко отделение са поставени вани за самостоятелно къпане, семейни вани и римски бани.
В северното крило е обособено модерно физико-лечебно отделение, което разполага с уреди за лечение с електричество, като кварцови лампи, диатермични апарати, светли електрически бани. Най-ефективно, според специалистите от 30-те години, е комбинираното лечение с минерална вода и електричество, което се справя с всевъзможни заболявания.
В банята се прилага и лечение с кални бани, приготвени от софийска минерална вода и морска кал, донесена специално от Поморие. Това лечение се препоръчва при… затлъстяване. Назначени са лекари специалисти, които да се грижат за болните софиянци. На по-късен етап в сутерена са добавени 40 нови душа и е открита достъпната „Народна баня“ с вход откъм ул. „Триадица“.
Освен лечебните си свойства, софийската минерална вода се слави и с вкусовите си такива. В сградата на централната баня е инсталирано устройство за газиране на водата. В общинското списание „Сердика“ от 1937 г. четем:
„Бледосините изящни бутилки с хубави етикети на сойската минерална газирана вода красят днес масите на всички ресторанти и бюфетите на международните влакове, които преминават през България. За съжаление, засега още тази вода в бутилки само краси масите, без да е намерила широко употребление, въпреки неимоверно ниската цена – 2 лв. на бутилка.
Все още у софийските граждани не може да се създаде навикът, вместо другите содови води, които са по-скъпи и са само газирана обикновена вода за пиене, да дирят газираната вода, която, освен описаните вече свойства на минералната вода, има и прибавените ѝ чрез газирането свойство: да действува благотворно върху храносмилателната система, като възбужда апетита, подобрява дишането и прониква чрез кръвта в дробовете, като десйтвува благотворно и върху нервната система.
Със специални автомобилни коли софийската минерална вода, газирана или негазирана, се разнася по домовете на ония граждани, които пожелаят да я получават.“
Новата обществена баня е гордост за столичната управа. Горепосочената статия на сп. „Сердика“ гласи:
„Чистотата навсякъде е изрядна, като всеки посетител получава чиста кабина и кърпи за избърсване и завивки, които след всяко употребление се изпират със специални апарати; служителите са дисциплинирани и учтиви и е премахнат бакшишът, който в миналото разращаваше банските прислужници.“
При бомбардировките, цялото южно крило е разрушено. За радост, скоро след това то е възстановени в оригиналния си вид и са изградени наново красивите декорации, дело на художникът Харалампи Тачев. Сградата се използва по предназначение до 1986 г., когато затваря за ремонт. През 2015 г. тя отново отваря врати, но този път като Музей за история на София, в последствие Регионален исторически музей – София.
Снимки:
Архив на Любомир Юруков
Личен архив
Източници:
„Софийските минерални бани“ – Любинка Стоилова и Петък Йокимов, сп. „Архитектура“ бр. 6 от 1999 г.
„Международните архитектурни конкурси в София в края нa XIX и началото на XX век“ – д-р арх. Любинка Стоилова, сп. „Исторически архив“, кн. 18-19, март-юли 2009 г.
„Столичните бани“ – П. Атанасов, сп. „Сердика“, кн. 10, 1937 г.
„София през вековете“ – Ал. Монеджикова, 1946 г.
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по поръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
