В края на XVI в. пътешественикът Стефан Герлах посещава София и разказва, че в града се издигат дванадесет църкви. Сред тях е и храм с името „Кириаки“ (от гръцки език – Κυριακή – Неделя). Вярва се, че тази църква е построена още през X век и изградена от дърво.
През 1853 г. християните в София решават да изградят величествен храм на мястото на остарялата църква. Ръководител на строежа, който започва през 1856 г., е пещерският майстор Петър Казов. Твърди се, че подръжниците на идеята за построяването на нов софийски храм предвидливо намаляват размера на сградата, за да се избегне конфронтация с местните османски власти.
Изграждането е подкрепено със значителни дарения. От запазените кондики става ясно, че събраните суми възлизат на повече от 220 000 гроша, като пожертвуванията продължават и след 1856 г., когато в касата постъпват над 40 000 гроша.
През 1858 г. се случва голямо земетресение в града. Едно от кубетата на новостроящия се храм пада върху работник, който умира от удара. След понесените щети са необходими нови средства за довършването на църквата. Заради съмнения за присвоявания на пари, градските първенци спират строежа. Едва три години по-късно работите продължават. Строежът е поверен на брациговския майстор Иван Хр. Боянин. През 1863 г. новият храм е изграден, а заради украсяването му, освещаването е осъществено чак в Деня на Св. Св. Кирил и Методий, 11 май, 1867 г.
В този период сградата разполага с три кораба, три купола и две малки камбанарии. Три от страните на храма са заобиколени с колонада, която придържа 17 по-малки куполи. Изследователят Асен Василев твърди в статията си „Храмът „Св. Неделя“, че в тази куполна колонада явно личи влиянието на мохамеданската архитектура.
Освен тези куполи, северният и южният вход също са покрити с архитектурния елемент. Върху главния вход е поставена мраморна плоча с надпис:
„Храм святаго боговернаго краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на н. и. в. султан Абдул Азиса, 1863 г.”
През декември 1877 г. софиянци посрещат освобождението на града с големи тържества и церемонии. Назначеният за имперски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков дарява на храма „Св. Неделя“ 8 камбани с различен размер, които са поставени в специално изградена камбанария на площада. Мемоаристът Георги Каназирски-Верин споделя, че:
„На ъгъла, гдето днес е Духовната академия, се намираше камбанарията на днешната църква „Св. Неделя“, а зад камбанарията се намираше паянтовият хотел „Искър“, предпочитан от офицерите.“
След Освобождението столичани решават отново да преобразят съборния си храм. Възлагат задачата на прочутия архитект Никола Лазаров, който проектира новата сграда през 1898 г.
Според неговия план, два от куполите и двете малки камбанарии са премахнати. Построена е нова, голяма камбанария на западната страна на храма.
При изкопните работи за основите на камбанарията са открити останки от по-стара черква на същото място, за което се твърди, че е от VI век. Храмът е украсен с червени тухли. Само за три години, без да прекъсват службите в храма, строежът е завършен. Новата сграда струва на църковното настоятелство 136 000 златни лева.
На 16 април 1925 г., по време на опелото на запасния ген. Константин Георгиев, убит по-рано, в църквата е осъществен най-големият атентат в българската история. Над 200 души, сред които голяма част от военния и политическия елит, са убити след експлозия, при която се срутва покрива на храма. Атентатът е организиран от Военната организация на Българската комунистическа партия.
Нейните членове са отговорни и за убийството на ген. Георгиев, осъществено на метри от храма „Св. Седмочисленици“, когато офицерът е с внучката си. Сред жертвите на атентата е и кметът на София Паскал Паскалев. Храмът е почти изцяло разрушен.
По случайност някои от най-големите фигури в нашия обществен живот се отървават невредими от атентата. Цар Борис III е очакван на опелото, но в същия ден той присъства на погребението на проф. Делчо Илчев, който е убит при опита за покушение срещу царя само два дни по-рано. Това е официалната версия за отсъствието на царя, но съществуват и теории, които предполагат, че той е уведомен за готвения удар и съзнателно не присъства в храма.
Сред разминалите се със смъртта е полк. Иван Шапкарев, съпруг на Елисавета Багряна. Техните отношения се влошават и двамата заживяват отделно. Йордан Василев, съпруг на Блага Димитрова, разказва в спомените си следната история:
„Макар и разделени, той кавалерски я придружава и помага. На връщане минават край църквата “Света Неделя”, защото той като офицер е длъжен да присъства там на погребението на генерал. На входа на църквата дежурният офицер го връща – опелото вече е започнало, а най-важното – в своето разстроено състояние той е забравил да си вземе задължителните офицерски принадлежности: пелерина и ръкавици. След като той се отдалечава, трясва страхотен гърмеж – атентатът. И полк. Шапкарев добави с мъка: „Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!“
Подобна е случката с първата любовна среща на художника Иван Милев и бъдещата му съпруга, оперната певица Катя Наумова. Те се уговарят да се видят на 16 април 1925 пред църквата „Св. Неделя“. По неясни причини, срещата се измества пред Народния театър. Така е спасен животът на двамата български артисти.
През 1927 г. се провежда конкурс за преустройство на църквата. Журито, в което влизат и архитектите Петко Момчилов и Сава Овчаров, дава първа премия на проекта с мото „Изток“ изработен от архитектурния тандем Иван Васильов и Димитър Цолов. В ценката на проекта четем:
„Разпределението, при пълно спазване на програмата, удачно и рационално във всяко отношение. Входовете са добре разположени и групирани в западната част на постройката, с добре дименсионирани предверия, между които са намясто поставени свещопродавниците. Също добре е и мавзолеят. Трите олтари и ризницата зад тях са с добри размери. Корпусът на старата църква е запазен, като се иззиждат 4 нови колони, които носят голямата централна купола. Малките колони към олтаря и западната част внасят известно разнообразие във вътрешното пространство, без да пречат. Последното е добре осветено от куполата и страничните високи прозорци.
Външната архитектура е спокойна с прости, характерни и типични чисто византийски форми, умело примесени тук-там и с местни такива.
Страничните аркади действуват добре. Въобще външният вид е спокоен, могъщ и монументален. Сполучлив е изгледът на олтаря. Изобщо и в детайл работата е добре проучена.“
През април 1933 г. новоизградения храм е осветен и отваря врати за вярващите.
Въпреки нещастните събития и преустройствата, в храма все още се съхраняват мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин, заради когото дълги години църквата е наричана още „Св. Крал“. Днес всички софиянци и гости на града могат да се любуват на този архитектурен паметник, запазил в себе си спомена за миналото на столицата.
Снимки:
Архив Любомир Юруков
Архив Никола Покровнишки
Личен архив
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по пръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024