Бюлетин

Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови

В статията „Книжното сърце на столицата“ стана дума и за скромния семеен дом на Петко и Пенчо Славейкови, който през 1932 г. е заменен с тежка жилищна кооперация. По повод 71 години от откриването на къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“, нека се потопим по-дълбоко в историята на тази славна къща. 

Скоро след Учредителното събрание, в края на 1879 г. Петко Славейков пристига в София с цялото си семейство. Политикът закупува срещу 4000 гроша едноетажна къща с голям двор на пл. „Кафене баши“, дн. „Петко Р. Славейков“.  Със „свойственото си нехайство към материалните неща“, както казва внучката му Светослава, Петко Славейков не прави необходимото, за да издаде акт за собственост на свое име. 

Чертеж с имота на Славейков

От това се възползва хитрият турчин, който му продава къщата. Старият собственик продава имота отново. Един ден вторият собственик пристига в дома на Славейкови, за да изгони „натрапниците“. Заради грижите, които непознатият създава на семейството, Петко Славейков е принуден да плати за втори път сумата за къщата.

Домът на Славейковци се намира точно до прочутото „Кафене баши“, за което разказва и Светослава Славейкова:

„Спомням си и мъничкото дървено кафене, малко изкривено, облегнато на нашата ограда, винаги задимено, пълно с хора и глъч…“

Старият пл. Славейков и оградата на семейния дом

Къщата разполага с голяма градина с овощни дървета и цветя, отделена от площада с дървена ограда на каменни основи и голяма порта. В дъното на градината е и самата семейна къща, боядисана в жълта боя, със сиви прозорци и врати. Към нея води широк калдъръм, осеян с пъстри цветя. След лек завой, пътят достига стълбата на ниската паянтова сграда, построена направо на земята. В една част от задния двор на къщата растат свободно коприва, бъз и бурени, а в другата част е посадена леха с кокичета и теменужки, които разнасят приятен аромат из целия двор.

Вдясно от вестибюла на къщата е дългата и сенчеста стая на Петко Славейков. Тя разполага с две легла, маси, огледало и миндер, на който до последния си дъх присяда съпругата на Петко – Ирина. Масите и етажерките в стаята на стария Славейков са отрупани с книги и ръкописи, а в другите помещения са разхвърляни сандъци, отново пълни с литература, които възрожденецът носи със себе си през целия си живот.

Още от Built.bg:  В Деня без автомобили в София са планирани редица инициативи

До стаята на Петко Славейков се намира салонът, който се използва рядко, основно по празници. Той е обзаведен с виенски мебели, които политикът закупува през 1880 г., когато става министър на просвещението.

На стената в тясна златна рамка е окачена фотография от Учредителното събрание от 1879 г., в което Петко Славейков взема активно участие. Твърди се, че масата, на която е подписана Търновската конституция, е донесена от дома на възрожденеца в старата столица, а днес се намира в софийския музей на семейството.

На 2 юни 1895 г. Петко Славейков умира. На неговото погребение се стичат хиляди, за да почетат паметта на заслужилия българин. Неговата внучка разказва ценен семеен спомен:

„Тук са минали последните години на стария борец, прикован на леглото. Тук е свършил бурният му живот. Леля разправяше как когато не можел вече да се движи, молел да го закрепят на масата му и да турят писалката в неподвижната му ръка. Часове е стоял така безмълвен…“

Площадът при погребението на Петко Славейков

Една от стаите в скромния дом принадлежи на Пенчо Славейков. В нея живее и Светослава Славейкова след смъртта на любимия си вуйчо.

„Широка, с три прозореца. Миндерът, легло с дълги възглавници и плетена, червена, с черни фигури покривка от сестра му Донка. През източния прозорец малката у писмена маса от светло дърво с изпъкнали крака. До нея в ъгъла, между прозореца и вратата към вестибюла – скрин. В отсрещния ъгъл – печка. Още едно кресло до масата. На прозорците – кремави дантелени пердета. На стената – картина от художника Н. Михайлов и голям портрет на окойната му сестра Пенка.“

Приживе, Пенчо Славейков е посещаван редовно литератора Боян Пенев, художниците Никола Михайлов и Никола Петров и множество наши и чужди писатели и поети. Сред гостите на Славейков са и другите членове на литературния кръг „Мисъл“. Както казва Светослава Славейкова:

„И сега са ми пред очите д-р Кръстев с пенснето си, прикрепено с черен кордон, низък и много подвижен; Яворов, с жълтозеления си цвят на лицето и гарваново черна коса. Свит в някой ъгъл, седи и все мълчи. Мен ме беше малко страх от него. Петко Тодоров – висок, костелив, с дълга брада и бледо, изпито, като на светец, лице. Благ и плавен.“ 

Пенчо Славейков в двора на дома си

В големия двор най-големият син – Иван, построява самостоятелна къща за себе си. В нея отделя и специално място за книгите на Пенчо. Поетът Кирил Христов дава подробно описание на помещението:

Още от Built.bg:  Тетрис в центъра на София

„Библиотеката на Пенчо се помещава в новата къща на Иван, по стълбичката от задния вход. Щом се влезе от двора, веднага вляво специални, построени за мястото, шкафове, високи и плитки, винаги заключени, крият любимите на Пенчо автори. Мястото е тясно и Пенчо много се измъчваше, когато дири някоя книга.“

С модернизирането на квартала, малката Славейкова къща остава единствената, която пази духа на стария град. Въпреки това, през 1930 г. Рачо Славейков продава бащиния си дом, за да може на негово място да бъде изградена кооперация. Продажбата се отразява крайно неблагоприятно за останалите членове на семейството. Светослава пише:

„Когато вуйчо Рачо поиска да продаде къщата, ние с леля просто се поболяхме. За нас тя не беше само една бедна малка къщица – а нещо живо, дълбоко свързано с нас. В нея бяха живели дядо и вуйчо, там бяха мислили, писали. Там всички бяхме страдали.

Помня болката на този мрачен ден, когато един по един изнасяхме старите мебели. Как изведнъж животът в нея спря. Мълчание и пустота се настаниха там. Помня, когато озърнах да я изгледам за последен път, как печално зееха голите ѝ прозорци, като дупки на гробове. И дълго след това никому от нас не даваше сърце да мине покрай нея.“

Жилищната кооперация на мястото на Славейковия дом ot 70-те години

Скоро след продажбата започва да се говори за разрушаването на дома на Славейковци. В статията „Книжното сърце на София“ е включен цитат от проф. д-р Асен Златаров в защита на къщата. Той е само един от множеството интелектуалци, които се обявяват против нейното разрушаване. В своя спомен за Пенчо Славейков от 1932 г., издателят Александър Паскалев споделя следното:

„Изпращах го веднъж до къщичката му, оная, оставена от дядо Петко Славейков на площада под същото име. Същата, която сега през лятото Софийското кметство, за да подчертае, види се, изтънчената си култура, допусна да се събори, и с това унищожи един скромен, но ценен паметник на бащата и сина Славейковци“. 

След 9 септември 1944 г. Светослава Славейкова дарява на общината своя апартамент на ул. „Георги Раковски“ № 138, за да бъде превърнат в литературен музей на нейните дядо и вуйчо. На 1 юли 1951 г. музеят отваря врати и Светослава е назначена за негов уредник. Интериорът е оформен по спомени на самата наследница и наподобява до голяма степен вътрешността на старата Славейкова къща. Днес на фасадата на жилищната кооперация с адрес пл. „П. Р. Славейков“ № 7-9 е поставена паметна плоча, която указва мястото на малкия дом с голямата история. 

Източници:

Още от Built.bg:  Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев ще бъде открита днес в Южния парк

„Старата къща на Славейковци“ – Светослава Славейкова

„Пенчо Славейков, П.К.Яворов, П.Ю.Тодоров в спомените на съвременниците си“ – Борис Делчев

„Затрупана София“ – Кирил Христов

Снимки:

Архив на Любомир Раев

Архив на Любомир Юруков

Личен архив

Архив НАГ


За автора: 

Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.

Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по поръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам