Бюлетин

“Бохемски истории”: Как София става столица на Княжество България

Снимки: Колекция на Любомир Юруков и личен архив

През 1879 г. на 22 март по стар стил народните представители от Учредителното събрание във Велико Търново определят София за столица на Княжество България. Говори се, че предложението е прието с единодушие , въодушевление и викове „София, София, София!“. Но днес, 143 г. по-късно, ще надникнем в документите, за да разкрием истината за обявяването на града за столица на свободна България. 

През 1851 г. издателят на първия български вестник „Български орел“ Иван Богоров пише своята „Кратка география математическа, физическа и политическа“. В нея авторът описва подробно и бъдещата българска столица:

„София или Триадица (60 хил. ж., българи, турци и евреи), недалеч от планината Витоша, гъбава с руди, един от по-хубавите и главни градове в Турско, иман по правда за столица на цяла България, разположен на приятно и лично поле при р. Искър.

Има чисти и широки улици, 8 църкви, множество турски джамии, добричко българско училище, всякакви занаяти, голяма чаршия и порутена вехта твърдина. Вътре в града има две бани с минерални води, както и няколко наблизо извън. Околностите му са накичени с 12 манастира, от които по забележени са „Св. Иван Рилски“ и „Св. Архангел Михаил“.

През 1862 г. в недовършен ръкопис Георги С. Раковски нарича София „сърцето на България“, а през следващата година Петко Р. Славейков казва, че „Търново и София са двата най-големи градове български, две първостоящи точки на България“. Няколко години по-късно качествата на бъдещата столица са оценени и от Ботьо Петков, бащата на поета революционер Христо Ботев.

В книгата си „Кратка всеобща география“ той пише, че София, или Средец, Триадица, е град, разположен на хубаво поле при планината Витоша, край р. Искър, и е един от по-добрите градове в Турция с население от 50 000 жители. 

В средата на 70-те години на XIX-ти век Османската империя претърпява редица сътресения. През 1875 г. в Херцеговина избухва бунт срещу султана, последван от българските Старозагорско въстание от същата година и Априлско въстание от 1876 г. Броени месеци след жестокото потушаване на последното, Сърбия и Черна гора обявяват война на Османската империя, която допълнително разклаща властта на Високата порта. 

В тази обстановка е свикана Цариградската конференция, на която представители на Великите сили опитват да умиротворят Балканския полуостров. Сред направените предложения е обособяването на две автономни български области – Източна, с главен град Велико Търново, и Западна, със столица София. Османската империя не приема проекта на Великите сили и този отказ е „прелюдия“ към последвалата Руско-турска война.  

В течение на военните действия се поражда въпросът за главен български град. Най-голям радетел на идеята София да бъде определана за столица, е ученият проф. Марин Дринов. През декември 1877 г., още преди градът да бъде освободен, общественикът е назначен за вицегубернатор на Софийския санджак. В писмо до юриста Христо Стоянов, проф. Марин Дринов казва:

Още от Built.bg:  В Деня без автомобили в София са планирани редица инициативи

„За софийски губернатор се назначава агентът на Словенский комитет Алабин, человек, който, доколкото могох да го разбера, подава добри надежди. За вицегубернатор изпращат мене, само за два-три месеца, доде се тури редът. Ти знаеш как гледам аз на София, та недей се чуди, че поемам на себе си тая длъжност. Най-голямата ми грижа ще да е: да се приберат в София, колкото е възможно повече и по-скоро добри деятеле. Захващам от теб и с настоящето си ида да те питам: пристаяш ли да станеш засега „советник по казенньiм делам“ [съветник по финансите – бел. ред.] в бъдещата, ако е рекъл Господ, българска столица?“

В писмо от първите месеци на 1878 г., ученият твърди, че София е по-хубава от всичките познати нему български градове. Смята, че с малко труд и с неголеми разноски градът може лесно да се изчисти и украси, така че да стане достоен „за назначнието, което му е определено от историята и от самата природа“. Местните също правят добро впечатление на Дринов:

„Па и хората в София не били дотам диви, както ми ги препоръчваха някои съотечественици. Преди два-три дена софиянци правиха угощение толкова добро, каквото, доколкото зная, в други български градове не е ставало. Намират се в София, както и в другите градове на Софийския санджак, доста много опитни и разбрани граждани, доста много образовани младежи, така щото въвеждането на гражданското упправление не ще срещне особени мъчнотии.“

Градът се развива пред очите на професора, който споделя в писмо до чеха Константин Иречек, че „наша София“ постепенно се разкрасява и се готви да стане столица. Дринов добавя, че „по-голямата част от народа го желае това, па и интелигенцията е на тая мисъл, освен малцина някои – неразбрани.“

В отговор Иречек споделя радостта на Дринов. В сборника „Българското княжество“ от 1878 г. чехът пише, че „градът София (Средец), който е разположен в прекрасна зелена долина между исполините Витоша, Рила и Балкана, на това място, дето наскоро ще се срещнат четири важни железници, тъкмо в средата на България“ е най-подходящият град за столица на страната.

Берлинският конгрес от лятото на 1878 г. разделя българските земи на две части – Княжество Българи и Източна Румелия. Гр. Пловдив, който дотогава изпълнява функцията на средище на българската интелигенция и седалище на Временното руско управление, остава извън пределите на Княжеството.

С писмо от 24 юли управляващият Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков, под въздействието на проф. Марин Дринов, изтъква пред руския военен министър Дмитрий Милютин предимствата на София като административен център. През август Дондуков е уведомен, че император Александър II е дал съгласието си за преместването на резиденцията му от Пловдив в София. 

През есента на 1878 г. се поставят основите на първия обществен културен институт в София след Освобождението – градската библиотека, която в последствие ще приеме статута на държавно учреждение под названието „Българска народна библиотека“. За целта, с писмо № 3717 от 25 септември, софийският губернатор Пьотр Алабин представя на княз Александър Дондуков-Корсаков проектоустава на Софийската публична библиотека.

Още от Built.bg:  Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев ще бъде открита днес в Южния парк

През зимата на 1878 г. княз Дондуков и органите на властта се установяват в София. По този начин градът фактически се превръща в столица. На 19 ноември софийският митрополит Милетий изпраща писмо до проф. Марин Дринов, в което го поздравява за важното събитие:

„Ваше превъзходителство, Добре дошли! Добре дошли не в губернский град, но в българската столица! Желанието ви се изпълни.“

Броени дни след това, на 28 ноември, е избрана комисия за уреждането и отварянето на обществената библиотека в София. За неин председател е избран проф. Марин Дринов. Този ден, 10 декември по нов стил, се приема за рождена дата на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. 

За първи празник на града, с постановление от 19 декември 1878 г., е обявен 23 декември – датата на освобождението на София. По случай първото обелязване на „народния празник на софиянците“ е предвидена програма, която включва служба в Съборната църква [храмът „Св. Неделя“ – бел. ред.], благодарствен молебен на площада в „Куручешме“ [ок. дн. ъгъл на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“], а за финал „вечерта ще стане в целий град пълна илюминация“. 

Така се стига до Учредителното събрание от 10 февруари до 16 април 1879 г. в гр. Велико Търново. Целта на това първо Народно събрание е да утвърди бъдещото държавно управление на Княжеството и да разгледа проекта за Конституция. 

На 22 март, 3 април по нов стил, се обсъжда темата за българската столица. В протокла от заседанието четем:

„Г. Джебаров [Тодор Джебаров, председател на Шуменския окръжен съвет – бел. ред.] предложи щото столица на Княжеството да бъде София.

Г. Михайловский [Николай Михайловски, председател на Търновския губернски съд – бел. ред.] изяви, че той желае щото определението на столицата да се основава на народните интереси; и моли, който предлага, да има тях предвид и да даде подробните разяснения.

Г. Греков [Димитър Греков – бел. ред.] забележи, че, ако Г. Михайловский има на ум друго предложение, нека го представи.

Г. Цанков [Драган Цанков – бел. ред.] се изрази: „Ний имаме две столици: Търново – историческа; и София – правителствена. За това аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става коронацията на Княза.“

Още от Built.bg:  Тетрис в центъра на София

Това предложение на г. Цанков се прие с вишегласие, за да се мине в протокола.“

Както стана дума по-рано, легендата гласи, че предложението София да стане столица на Княжество България е прието с единодушие, въодушевление и викове „София, София, София“. Протоколите от Учредителното събрание, обаче, говорят друго. В чл. 16 от „Правилника за вътрешния порядък на учредителното Народно събрание“ четем следната разпоредба:

„Решенията стават с пълно вишегласие на присъствующите членове, сиреч половината и един глас повече“

Това мнозинство не бива да се бърка с едногласието, с което са приети част от предложенията на народните представители в Учредителното събрание. 

И така, на 22 март или 3 април по нов стил, гр. София е обявен за столица на Княжество България. През 1899 г., по случай 30-годишния юбилей от първия му труд „Поглед върху произхождането на българския народ и началото на българската история“, проф. Марин Дринов е почетен приживе с наименуването на улица и училище в града.

През 1936 г., 30 години след смъртта на учения, майсторът Иван Лазаров сътворява бюст-паметник на Марин Дринов, който и днес краси една от алеите в Борисовата градина. Честита годишнина, София! 

Източници:

„Протоколите на Учредителното Българско Народно Събрание в Търново“

„София през Възраждането“ – Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Лидия Драголова

„София през вековете“ – Александра Монеджикова

„Как София бе избрана за столица на България“ – Петър Динеков, сп. „Сердика“, кн. 4, 1939 г. 

„Марин Дринов“ – Симеон Игнатиевски, сп. „София“, кн. 7, 1958 г. 

„Развитие на източната криза до войната през 1877-1878 г.“ – К. Гербов, сп. „Българска наука“, бр. 57, 2013 г.

„Учредително Народно събрание“ – www.sabranie.com

История на Народната библиотека – www.nationallibrary.bg/www/история-на-нбкм/


За автора: 

Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.

Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по пръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам