Снимки: Колекция на Любомир Юруков и личен архив
През 1879 г. на 22 март по стар стил народните представители от Учредителното събрание във Велико Търново определят София за столица на Княжество България. Говори се, че предложението е прието с единодушие , въодушевление и викове „София, София, София!“. Но днес, 143 г. по-късно, ще надникнем в документите, за да разкрием истината за обявяването на града за столица на свободна България.
През 1851 г. издателят на първия български вестник „Български орел“ Иван Богоров пише своята „Кратка география математическа, физическа и политическа“. В нея авторът описва подробно и бъдещата българска столица:
„София или Триадица (60 хил. ж., българи, турци и евреи), недалеч от планината Витоша, гъбава с руди, един от по-хубавите и главни градове в Турско, иман по правда за столица на цяла България, разположен на приятно и лично поле при р. Искър.
Има чисти и широки улици, 8 църкви, множество турски джамии, добричко българско училище, всякакви занаяти, голяма чаршия и порутена вехта твърдина. Вътре в града има две бани с минерални води, както и няколко наблизо извън. Околностите му са накичени с 12 манастира, от които по забележени са „Св. Иван Рилски“ и „Св. Архангел Михаил“.
През 1862 г. в недовършен ръкопис Георги С. Раковски нарича София „сърцето на България“, а през следващата година Петко Р. Славейков казва, че „Търново и София са двата най-големи градове български, две първостоящи точки на България“. Няколко години по-късно качествата на бъдещата столица са оценени и от Ботьо Петков, бащата на поета революционер Христо Ботев.
В книгата си „Кратка всеобща география“ той пише, че София, или Средец, Триадица, е град, разположен на хубаво поле при планината Витоша, край р. Искър, и е един от по-добрите градове в Турция с население от 50 000 жители.
В средата на 70-те години на XIX-ти век Османската империя претърпява редица сътресения. През 1875 г. в Херцеговина избухва бунт срещу султана, последван от българските Старозагорско въстание от същата година и Априлско въстание от 1876 г. Броени месеци след жестокото потушаване на последното, Сърбия и Черна гора обявяват война на Османската империя, която допълнително разклаща властта на Високата порта.
В тази обстановка е свикана Цариградската конференция, на която представители на Великите сили опитват да умиротворят Балканския полуостров. Сред направените предложения е обособяването на две автономни български области – Източна, с главен град Велико Търново, и Западна, със столица София. Османската империя не приема проекта на Великите сили и този отказ е „прелюдия“ към последвалата Руско-турска война.
В течение на военните действия се поражда въпросът за главен български град. Най-голям радетел на идеята София да бъде определана за столица, е ученият проф. Марин Дринов. През декември 1877 г., още преди градът да бъде освободен, общественикът е назначен за вицегубернатор на Софийския санджак. В писмо до юриста Христо Стоянов, проф. Марин Дринов казва:
„За софийски губернатор се назначава агентът на Словенский комитет Алабин, человек, който, доколкото могох да го разбера, подава добри надежди. За вицегубернатор изпращат мене, само за два-три месеца, доде се тури редът. Ти знаеш как гледам аз на София, та недей се чуди, че поемам на себе си тая длъжност. Най-голямата ми грижа ще да е: да се приберат в София, колкото е възможно повече и по-скоро добри деятеле. Захващам от теб и с настоящето си ида да те питам: пристаяш ли да станеш засега „советник по казенньiм делам“ [съветник по финансите – бел. ред.] в бъдещата, ако е рекъл Господ, българска столица?“
В писмо от първите месеци на 1878 г., ученият твърди, че София е по-хубава от всичките познати нему български градове. Смята, че с малко труд и с неголеми разноски градът може лесно да се изчисти и украси, така че да стане достоен „за назначнието, което му е определено от историята и от самата природа“. Местните също правят добро впечатление на Дринов:
„Па и хората в София не били дотам диви, както ми ги препоръчваха някои съотечественици. Преди два-три дена софиянци правиха угощение толкова добро, каквото, доколкото зная, в други български градове не е ставало. Намират се в София, както и в другите градове на Софийския санджак, доста много опитни и разбрани граждани, доста много образовани младежи, така щото въвеждането на гражданското упправление не ще срещне особени мъчнотии.“
Градът се развива пред очите на професора, който споделя в писмо до чеха Константин Иречек, че „наша София“ постепенно се разкрасява и се готви да стане столица. Дринов добавя, че „по-голямата част от народа го желае това, па и интелигенцията е на тая мисъл, освен малцина някои – неразбрани.“
В отговор Иречек споделя радостта на Дринов. В сборника „Българското княжество“ от 1878 г. чехът пише, че „градът София (Средец), който е разположен в прекрасна зелена долина между исполините Витоша, Рила и Балкана, на това място, дето наскоро ще се срещнат четири важни железници, тъкмо в средата на България“ е най-подходящият град за столица на страната.
Берлинският конгрес от лятото на 1878 г. разделя българските земи на две части – Княжество Българи и Източна Румелия. Гр. Пловдив, който дотогава изпълнява функцията на средище на българската интелигенция и седалище на Временното руско управление, остава извън пределите на Княжеството.
С писмо от 24 юли управляващият Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков, под въздействието на проф. Марин Дринов, изтъква пред руския военен министър Дмитрий Милютин предимствата на София като административен център. През август Дондуков е уведомен, че император Александър II е дал съгласието си за преместването на резиденцията му от Пловдив в София.
През есента на 1878 г. се поставят основите на първия обществен културен институт в София след Освобождението – градската библиотека, която в последствие ще приеме статута на държавно учреждение под названието „Българска народна библиотека“. За целта, с писмо № 3717 от 25 септември, софийският губернатор Пьотр Алабин представя на княз Александър Дондуков-Корсаков проектоустава на Софийската публична библиотека.
През зимата на 1878 г. княз Дондуков и органите на властта се установяват в София. По този начин градът фактически се превръща в столица. На 19 ноември софийският митрополит Милетий изпраща писмо до проф. Марин Дринов, в което го поздравява за важното събитие:
„Ваше превъзходителство, Добре дошли! Добре дошли не в губернский град, но в българската столица! Желанието ви се изпълни.“
Броени дни след това, на 28 ноември, е избрана комисия за уреждането и отварянето на обществената библиотека в София. За неин председател е избран проф. Марин Дринов. Този ден, 10 декември по нов стил, се приема за рождена дата на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
За първи празник на града, с постановление от 19 декември 1878 г., е обявен 23 декември – датата на освобождението на София. По случай първото обелязване на „народния празник на софиянците“ е предвидена програма, която включва служба в Съборната църква [храмът „Св. Неделя“ – бел. ред.], благодарствен молебен на площада в „Куручешме“ [ок. дн. ъгъл на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“], а за финал „вечерта ще стане в целий град пълна илюминация“.
Така се стига до Учредителното събрание от 10 февруари до 16 април 1879 г. в гр. Велико Търново. Целта на това първо Народно събрание е да утвърди бъдещото държавно управление на Княжеството и да разгледа проекта за Конституция.
На 22 март, 3 април по нов стил, се обсъжда темата за българската столица. В протокла от заседанието четем:
„Г. Джебаров [Тодор Джебаров, председател на Шуменския окръжен съвет – бел. ред.] предложи щото столица на Княжеството да бъде София.
Г. Михайловский [Николай Михайловски, председател на Търновския губернски съд – бел. ред.] изяви, че той желае щото определението на столицата да се основава на народните интереси; и моли, който предлага, да има тях предвид и да даде подробните разяснения.
Г. Греков [Димитър Греков – бел. ред.] забележи, че, ако Г. Михайловский има на ум друго предложение, нека го представи.
Г. Цанков [Драган Цанков – бел. ред.] се изрази: „Ний имаме две столици: Търново – историческа; и София – правителствена. За това аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става коронацията на Княза.“
Това предложение на г. Цанков се прие с вишегласие, за да се мине в протокола.“
Както стана дума по-рано, легендата гласи, че предложението София да стане столица на Княжество България е прието с единодушие, въодушевление и викове „София, София, София“. Протоколите от Учредителното събрание, обаче, говорят друго. В чл. 16 от „Правилника за вътрешния порядък на учредителното Народно събрание“ четем следната разпоредба:
„Решенията стават с пълно вишегласие на присъствующите членове, сиреч половината и един глас повече“
Това мнозинство не бива да се бърка с едногласието, с което са приети част от предложенията на народните представители в Учредителното събрание.
И така, на 22 март или 3 април по нов стил, гр. София е обявен за столица на Княжество България. През 1899 г., по случай 30-годишния юбилей от първия му труд „Поглед върху произхождането на българския народ и началото на българската история“, проф. Марин Дринов е почетен приживе с наименуването на улица и училище в града.
През 1936 г., 30 години след смъртта на учения, майсторът Иван Лазаров сътворява бюст-паметник на Марин Дринов, който и днес краси една от алеите в Борисовата градина. Честита годишнина, София!
Източници:
„Протоколите на Учредителното Българско Народно Събрание в Търново“
„София през Възраждането“ – Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Лидия Драголова
„София през вековете“ – Александра Монеджикова
„Как София бе избрана за столица на България“ – Петър Динеков, сп. „Сердика“, кн. 4, 1939 г.
„Марин Дринов“ – Симеон Игнатиевски, сп. „София“, кн. 7, 1958 г.
„Развитие на източната криза до войната през 1877-1878 г.“ – К. Гербов, сп. „Българска наука“, бр. 57, 2013 г.
„Учредително Народно събрание“ – www.sabranie.com
История на Народната библиотека – www.nationallibrary.bg/www/история-на-нбкм/
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по пръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
Коментар, Създателите
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната?
Снимка: AP НАСА иска да се завърне на Луната, но този път, за да остане там, предаде АФП. С програмата си “Артемис” (Артемида) американската космическа агенция възнамерява да установи
05.07.2023