Преди 144 години са проведени първите избори за местна власт в гр. София. На 10 февруари 1878 г. за кмет е избран Манолаки Ташов – наследник на знатен шопски род. Само месец по-късно полицмейстерът щабс-капитан Пауль изпраща предписание до новосформирания Общинския съвет за съставяне на градоустройствен план:
„Моля градския съвет да се потруди и направи немедленно [незабавно – бел. ред.] за града нов план с мащаб от значителна величина, тъй щото на него да бъдат отбелязани не само по-значителните здания, но и по-малките къщи в града. За да стане по-скоро този план с изискуемата величина и точност, съветът трябва да го поръча на человек компетентен и способен.“
Общинският съвет заема с намирането на „нужнийт архитектор и инженер, комуто да се закаже направата на такъв план“. Така на 3 май е назначен и първият градски архитект – чехът Вацлав Колар. За него руският ген. Александър Мосолов казва:
„[Вацлав Колар е] ловък и енергичен човек… Познаваше всички местни предприемачи и умееше да се разправя с тях…“
Инженерът се заема със задачата да разчисти бъдещата столица от старите непотребни постройки и да облагороди прашните и кални улици. В рапорт от Общинския съвет до полицмейстера четем:
„Като специалист архитекторът г-н Колар да се приеме за градски инженер с месечна заплата… с това да се свърши бъркотията, която иде от принуждението да се приемат при нуждите на съвета архитектори не специалисти и никакви инженери.“
В следващите месеци се работи усърдно по изготвянето на първи градоустройствен план. За по-доброто изпълнение на задачата е назначен и помощник на главния архитект – чехът Вацлав Роубал. След упорита работа, арх. Колар представя своя план на града, който е одобрен от председателя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков на 17 октомври 1878 г.
Коларовият план включва издигането на нови сгради, премахването на старите паянтови постройки, парцелирането на свободните терени и т.н. Въпреки това скоро става ясно, че планът, изготвен от арх. Колар, не е достатъчно точен, не обхваща целия град и предвижда прекалено тесни улици. Няколко месеца архитектът изпраща молба до Общинския съвет за освобождаване от длъжност:
„Моля да ме освободите от служба като градски архитект, защото не мога, с оглед на моето здраве, да изпълня хилядите различни поръчки, които ми се възлагат…“ [езикът в писмото е осъвременен – бел. ред.]
След назначаването на Колар за губернски архитект през следващата 1879 г. с подобряването на кадастралния план се захваща чехът Роубал, който е лично препоръчан от предшественика си. Градският съвет съставя четиричленна комисия за развиването на плана.
В нея е включен и чешкият инженер Иржи Прошек, сродник на главния архитект. До края на 1879 г. в плана са нанесени редица корекции и допълнения. Готовият проект е изпратен от Началника на Строителното отделение при Министерството на вътрешните работи инж. Николай Копиткин за одобрение от княз Александър I и министрите. На 22 декември те потвърждават предложения градоустройствен план.
В първите дни на 1880 г. Константин Иречек пише в спомените си:
„3 януари, събота. Вечерта у княза имаше conseil [съвет – бел. ред.] за града София. Присъстваха министрите, Адженов, Копиткин, Протич, Шишманов лекар, никой от градския съвет. Планът на Копиткин в основата си бил приет – целият стар град се регулира по американски с нови улици, някои били за основаване на нов град вън, един вид Пера. [Вероятно К.И. прави препратка към дн. кв. Бейоглу в Истанбул, наричан в миналото Пера и Галата – бел. ред.]“
На 16 януари 1880 г. първият кадастрален план на София е утвърден от Общинския съвет, а на 10 април е приет и от Правителството. Според плана, познат като „Батенбергов“, площта на столицата е около 3 кв. км. и градът е заобиколен от околовръстен булевард.
Въвеждането в експлоатация на този план принуждава всики собственици на имоти да разполагат домовете си съобразно градската регулация. През лятото представители на административната власт започват да разрушават сградите, които не отговарят на новите изисквания. На 15 май князът и министрите обхождат града, за да се запознаят с градоустройствения план на терен.
На 31 юли за градски архитект по препоръка на Министерски съвет е назначен италианецът Ликурго Амадей, а чехът Вацлав Роубал става негов заместник.
През същата 1880 г. започва разширение на града в източна посока. Терените между дн. бул. „Цар Освободител“ и ул. „Московска“ са отдадени на търг. Оттогава датират първите спомени на Иван Вазов от „новопроизведената българска столица“:
„Животът й тогава се съсредоточаваше в махалите около „Свети Крал“. Днешната Търговска улица не съществуваше; на мястото ѝ беше турската чаршия – тясна, крива, постлана с изхълмен калдъръм, пълна с кал и локви, развоняла от вонещи бакалници и мръсни рибарски дюкяни. Градският съвет се помещаваше в някакво грухнало здание, министерствата пак в такива, и все на запад от днешната Градска градина, тогава несъществующа. Конакът на Махзар паша бе приспособен криво-ляво за палат на княза Александра… Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там. Цялата нова половина на София от Градската градина на изток не съществуваше: там бяха празни места, бунища, бостани, стари турски къщурки, окръжени с локви.“
В началото на следващата година, взимайки предвид бъдещото развитие на града, общинското управление предлага на правителството да бъде преработен последният градоустройствен план. Новият план, който е приет на 2 юни 1881 г., надгражда предишните два градоустройствени документа – крайуличната снимка от 1879 г. и Батенберговия план от 1880 г.
Сред основните принципни на новия план са оформянето на радиално-кръгова структура на градския „скелет“ и ортогонална улична система (на основата на правите ъгли) между радиалните булеварди. Именно тази система Иречек нарича „американска“. Главните булеварди в новия град са с ширина 25 м., основните улици – 15, а малките 12 метра. Освен пътища, с плана от 1881 г. се изграждат редица площади, разположени на изходите на града, както и в самия град.
През лятото на 1881 г. са приети „Правила за строене на частни здания в градовете на Българското княжество“. Това е първият нормативен документ в българското градоустройствено законодателство.
На 3 септември 1881 с Указ №771 на княз Александър I се налагат следните промени:
„1. Да ся утвърди применението на одобрений от Нас по предложението на Министерский Ни Съвет от 10 априлий 1880 год. план на регулированието на града София, към кадастровий план на този град, съгласно детальнией план, подписан днес от Нас, и оригинала на който ще се пази в архивите на управлението на общите сгради.
2. Строението на всите здания в гр. София да става в всичко съгласно с направлението на улиците които са начертани на утвърдений от Нас на 10 априлий план.“
Бурните години след Освобождението очертават пътя на столичното градоустройство. Много от улиците, булевардите и площадите, залегнали в първите регулационни планове, все още се използват по предназначение. За жалост, изграденият тогава столичен център, а именно пл. „Св. Неделя“, запазва своята функция едва до 9 септември 1944 г. В следващите години са заличени част от бул. „Дондуков“, ул. „Търговска“, пасажът „Св. Никола“, пл. „Александър I” и няколко малки улици, оформящи старото „сърце“ на града. През 50-те години центърът е изместен на дн. пл. „Независимост“.
Източници:
„Първият регулационен план на София от 1879 год.“ – инж. Радослав Михайлов, бивш. помощник-кмет. Из „Отпечатък от годишника на Съюза на българските инженери и архитекти“, 1941
„Кадастрален план на София от 1879 г.“ – Направление „Архитектура и градоустройство“, Столична община
„Принос към историята на гр. Средец“ – Д. Буботинов. Из в-к. „Софийски общински вестник“, юни 1914
„Геодезията, картографията и кадастърът в България. Път през годините“ – Павлина Пенкова-Барутчийска
„Градоустройство на София – пулсът във времето“ – д-р арх. Любинка Стоилова и колектив
„Кой е Амадей – авторът на плана на София от 1881 г.” – д-р арх. Любинка Стоилова, сп. „Архитектура“, бр. 6, 1999
„Авторът на първия план на София 1879 – 1881 г.“ – Ст.н.с. д-р арх.Добрина Желева-Мартинс, http://zheleva-martins.com/
„Чехи – Строители на нова следосвобожденска България“ – Ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по пръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024