По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2023 г. е 1 289, а новопостроените жилища в тях са 4 427. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 18 повече, или с 1,4 на сто, а жилищата в тях намаляват със 153, или с 3,3 на сто.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 77,9 на сто, с тухлена – 19,6 на сто, с друга – 2,2 на сто, и с панелна – 0,3 на сто. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81 на сто), следвани от жилищните кооперации (12,9 на сто). В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, докато броят на жилищните кооперации и сградите от смесен тип намалява.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 228 сгради с 1 430 жилища, Пловдив – 175 сгради с 396 жилища, и Бургас – 141 сгради с 525 жилища в тях.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (36,1 на сто), следват тези с три стаи (31,5 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи – 5,4 на сто.
Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2023 г. е 470,2 хил. кв. м, или с 0,3 на сто повече в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а жилищната площ намалява с 1,5 на сто и достига 367,0 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 102,4 кв. м през първото тримесечие на 2022 г. на 106,2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Търговище – 222,6 кв. м, и Габрово – 186 кв. м, а най-малка – в областите Благоевград – 76,5 кв. м, и Монтана – 78,9 кв. метра.
