Автор: Built.bg
Военният конфликт между Украйна и Русия е факт едва от няколко дни, но вече е ясно, че последствията за Европа и света в икономически и финансов план ще бъдат огромни. Нарушените търговски отношения между България и двете враждуващи страни застрашават редица бизнеси и у нас.
По данни на БСК, предоставени на Built.bg, българският износ за Украйна варира в границите 250-350 мил. евро годишно, а за 2021 г. е 400 мил. евро. Изнасяме основно торове, фармация, машини и електротехнически изделия. Вносът е двойно по-голям – 500-600 мил. евро, за 2021 г. надхвърля 800 мил. евро. Той е концентриран в полупродукти от желязо или стомана, слънчоглед и амоняк. От работодателската организация обясняват, че непредвидимостта на конфликта пречи да се направят количествени оценки за последиците.

От друга страна Русия е един от най-големите търговски партньори на България. През 2020 г. стокообменът между двете страни е средно 4% от цялата ни външна търговия – 1,5% от износа и 6,2% от вноса. От това, което внасяме огромният дял се пада на горивата – 43% от целия суров петрол и 16% от природния газ у нас идват от руските територии.
Получаваме още алуминий, въглища, мед, както и слънчогледово семе. Макар доста по-слаб износът ни към Русия също е съществено перо от външната търговия. ¼ или 26% от медикаментите, които се произвеждат у нас заминават за там. Изнасяме още полиспасти, хладилници, фуражи, двигатели, акумулатори и дори шоколад и какаови продукти.
Строителният бранш вече изпитва тежки затруднения заради конфликта и спрения внос на арматура от желязо и стомана. Прогнозите са, че това ще блокира част от новите строежи и ще забави тези на зелено. Но реално най-голямата заплаха за икономиката ни, а и за битовите потребители, е опасността от енергийна криза и спиране или намаляване доставките на петрол и газ.

По-голямата част от производствата у нас са на газ, а петролът е пряко свързан и с бизнеса, и с нуждите на населението. Засега обаче блокирани суровини има само за и от Украйна, докато към и от Русия официални данни за липси няма.
Притеснения има във фармацевтичния сектор. Много голяма част от родната продукция на лекарства и различни видове медикаменти се пласират на руския пазар. Налагането на санкции към Русия и късането на дипломатически или търговски отношения може да застраши дори големи химически заводи у нас и да остави хиляди хора без работа, прогнозират експерти.

Някои нишови продукти в износа ни вероятно ще пострадат – електрически изделия за дома (напр., бойлери, които заемат 6-7 място в износа ни за Украйна), повечето инвестиционни стоки, какаови изделия, парфюмерия и козметика, видео игри.
Потърсихме позицията и на другата голяма работодателска организация – от БТПП в момента проучват настроенията сред бизнеса във връзка с войната в Украйна.
Очакват обаче чувствителна промяна от последните им проучвания. В края на миналата година за първи път от избухването на пандемията от коронавирус насам, работодателите изказаха положителни нагласи за бизнес климата у нас и очакване за плавен ръст на икономиката. Само преди два месеца друго проучване БТПП показа, че 74% от бизнеса е намалил оптимизма и не може да планира цените на предлаганите от тях стоки и услуги заради динамиката на енергийния пазар.
Затова работодателите сега излизат с предложения към правителството, които да парират негативните последици от войната в аванс. Сред тях са: удължаване действието на компенсациите за скъпия ток до лятото; мораториум върху горивата; облекчен режим за изграждане на ВЕИ-та за собствено потребление.
Анализът и на наблюдателите – според икономиста Румен Гълъбинов предстоят трудни времена и за бизнеса, и за обикновените българи. Той предлага спешни мерки като намаляване ДДС на храни и лекарства, както и на тока, газа и горивата. „Това ще има възпиращ ефект спрямо динамиката на цените и инфлацията“, посочи за Built той. Друга мярка по думите му може да бъде въвеждането на необлагаем минимум при облагането с данък общ доход. Това щяло да остави повече пари у хората за частно потребление. „Домакинствата ги вълнуват цените и битовите сметки. Пазарите остават нагоре, а това е знак, че цените на енергията ще растат още, докато войната не спре. Следващите няколко седмици са ключови“, прогнозира икономистът.
Не всички прогнози обаче са негативни. Отсега е ясно, че борсовите стоки, каквито са торовете, няма да бъдат засегнати съществено. Дори е възможно цените на торовете да се покачат, както това се случи с много други борсови продукти. Може да се очаква още, че износът на специална продукция ще нарасне. Туризмът също ще пострада, защото сезонът по черноморието ни е силно зависим от руските туристи, но от друга страна във влизащите украински бежанци специалистите виждат нова работна сила именно в туристическия сектор, както и в услугите и строителството.

Поводите за притеснение обаче са много повече. Вносът от Украйна е силно доминиран от суровини и борсови стоки. Производството им ще се наруши и количествата ще намалеят. Заплаха представлява вносът на резервни части за сервиз на украинско оборудване (строителни и минни машини). Около половината от вноса на пелети за горивни камери в България идва от Украйна.
Ако този внос намалее, цените на вътрешния пазар ще нараснат още повече. Затова съветът на специалистите е прост – фирмите, разчитащи основно на украинския или руския пазар, ще трябва бързо да се преориентират и насочат другаде.
икономика > Коментар
Built анализ: Бизнес по време на война
Автор: Built.bg
Военният конфликт между Украйна и Русия е факт едва от няколко дни, но вече е ясно, че последствията за Европа и света в икономически и финансов план ще бъдат огромни. Нарушените търговски отношения между България и двете враждуващи страни застрашават редица бизнеси и у нас.
По данни на БСК, предоставени на Built.bg, българският износ за Украйна варира в границите 250-350 мил. евро годишно, а за 2021 г. е 400 мил. евро. Изнасяме основно торове, фармация, машини и електротехнически изделия. Вносът е двойно по-голям – 500-600 мил. евро, за 2021 г. надхвърля 800 мил. евро. Той е концентриран в полупродукти от желязо или стомана, слънчоглед и амоняк. От работодателската организация обясняват, че непредвидимостта на конфликта пречи да се направят количествени оценки за последиците.
От друга страна Русия е един от най-големите търговски партньори на България. През 2020 г. стокообменът между двете страни е средно 4% от цялата ни външна търговия – 1,5% от износа и 6,2% от вноса. От това, което внасяме огромният дял се пада на горивата – 43% от целия суров петрол и 16% от природния газ у нас идват от руските територии.
Получаваме още алуминий, въглища, мед, както и слънчогледово семе. Макар доста по-слаб износът ни към Русия също е съществено перо от външната търговия. ¼ или 26% от медикаментите, които се произвеждат у нас заминават за там. Изнасяме още полиспасти, хладилници, фуражи, двигатели, акумулатори и дори шоколад и какаови продукти.
Строителният бранш вече изпитва тежки затруднения заради конфликта и спрения внос на арматура от желязо и стомана. Прогнозите са, че това ще блокира част от новите строежи и ще забави тези на зелено. Но реално най-голямата заплаха за икономиката ни, а и за битовите потребители, е опасността от енергийна криза и спиране или намаляване доставките на петрол и газ.
По-голямата част от производствата у нас са на газ, а петролът е пряко свързан и с бизнеса, и с нуждите на населението. Засега обаче блокирани суровини има само за и от Украйна, докато към и от Русия официални данни за липси няма.
Притеснения има във фармацевтичния сектор. Много голяма част от родната продукция на лекарства и различни видове медикаменти се пласират на руския пазар. Налагането на санкции към Русия и късането на дипломатически или търговски отношения може да застраши дори големи химически заводи у нас и да остави хиляди хора без работа, прогнозират експерти.
Някои нишови продукти в износа ни вероятно ще пострадат – електрически изделия за дома (напр., бойлери, които заемат 6-7 място в износа ни за Украйна), повечето инвестиционни стоки, какаови изделия, парфюмерия и козметика, видео игри.
Потърсихме позицията и на другата голяма работодателска организация – от БТПП в момента проучват настроенията сред бизнеса във връзка с войната в Украйна.
Очакват обаче чувствителна промяна от последните им проучвания. В края на миналата година за първи път от избухването на пандемията от коронавирус насам, работодателите изказаха положителни нагласи за бизнес климата у нас и очакване за плавен ръст на икономиката. Само преди два месеца друго проучване БТПП показа, че 74% от бизнеса е намалил оптимизма и не може да планира цените на предлаганите от тях стоки и услуги заради динамиката на енергийния пазар.
Затова работодателите сега излизат с предложения към правителството, които да парират негативните последици от войната в аванс. Сред тях са: удължаване действието на компенсациите за скъпия ток до лятото; мораториум върху горивата; облекчен режим за изграждане на ВЕИ-та за собствено потребление.
Анализът и на наблюдателите – според икономиста Румен Гълъбинов предстоят трудни времена и за бизнеса, и за обикновените българи. Той предлага спешни мерки като намаляване ДДС на храни и лекарства, както и на тока, газа и горивата. „Това ще има възпиращ ефект спрямо динамиката на цените и инфлацията“, посочи за Built той. Друга мярка по думите му може да бъде въвеждането на необлагаем минимум при облагането с данък общ доход. Това щяло да остави повече пари у хората за частно потребление. „Домакинствата ги вълнуват цените и битовите сметки. Пазарите остават нагоре, а това е знак, че цените на енергията ще растат още, докато войната не спре. Следващите няколко седмици са ключови“, прогнозира икономистът.
Не всички прогнози обаче са негативни. Отсега е ясно, че борсовите стоки, каквито са торовете, няма да бъдат засегнати съществено. Дори е възможно цените на торовете да се покачат, както това се случи с много други борсови продукти. Може да се очаква още, че износът на специална продукция ще нарасне. Туризмът също ще пострада, защото сезонът по черноморието ни е силно зависим от руските туристи, но от друга страна във влизащите украински бежанци специалистите виждат нова работна сила именно в туристическия сектор, както и в услугите и строителството.
Поводите за притеснение обаче са много повече. Вносът от Украйна е силно доминиран от суровини и борсови стоки. Производството им ще се наруши и количествата ще намалеят. Заплаха представлява вносът на резервни части за сервиз на украинско оборудване (строителни и минни машини). Около половината от вноса на пелети за горивни камери в България идва от Украйна.
Ако този внос намалее, цените на вътрешния пазар ще нараснат още повече. Затова съветът на специалистите е прост – фирмите, разчитащи основно на украинския или руския пазар, ще трябва бързо да се преориентират и насочат другаде.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
В българската архитектура има един човек, който стои пред останалите като еталон. Името му е синоним на предприемчивост и новаторска
Видео история: “Да съживиш храма”
Това е история за мисията на енорийския свещеник на град Белене да даде нов живот на храм от 1860 -
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Точно в 16 часа и 17 минути на седми декември 1986-а година животът на хората в Стражица се променя завинаги. Земетресение
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Когато плавате с кораб по море, колкото повече се отдалечавате от брега, толкова повече се връщате към момента на Съзиданието
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни