Автор: Built.bg
Военният конфликт между Украйна и Русия е факт едва от няколко дни, но вече е ясно, че последствията за Европа и света в икономически и финансов план ще бъдат огромни. Нарушените търговски отношения между България и двете враждуващи страни застрашават редица бизнеси и у нас.
По данни на БСК, предоставени на Built.bg, българският износ за Украйна варира в границите 250-350 мил. евро годишно, а за 2021 г. е 400 мил. евро. Изнасяме основно торове, фармация, машини и електротехнически изделия. Вносът е двойно по-голям – 500-600 мил. евро, за 2021 г. надхвърля 800 мил. евро. Той е концентриран в полупродукти от желязо или стомана, слънчоглед и амоняк. От работодателската организация обясняват, че непредвидимостта на конфликта пречи да се направят количествени оценки за последиците.

От друга страна Русия е един от най-големите търговски партньори на България. През 2020 г. стокообменът между двете страни е средно 4% от цялата ни външна търговия – 1,5% от износа и 6,2% от вноса. От това, което внасяме огромният дял се пада на горивата – 43% от целия суров петрол и 16% от природния газ у нас идват от руските територии.
Получаваме още алуминий, въглища, мед, както и слънчогледово семе. Макар доста по-слаб износът ни към Русия също е съществено перо от външната търговия. ¼ или 26% от медикаментите, които се произвеждат у нас заминават за там. Изнасяме още полиспасти, хладилници, фуражи, двигатели, акумулатори и дори шоколад и какаови продукти.
Строителният бранш вече изпитва тежки затруднения заради конфликта и спрения внос на арматура от желязо и стомана. Прогнозите са, че това ще блокира част от новите строежи и ще забави тези на зелено. Но реално най-голямата заплаха за икономиката ни, а и за битовите потребители, е опасността от енергийна криза и спиране или намаляване доставките на петрол и газ.

По-голямата част от производствата у нас са на газ, а петролът е пряко свързан и с бизнеса, и с нуждите на населението. Засега обаче блокирани суровини има само за и от Украйна, докато към и от Русия официални данни за липси няма.
Притеснения има във фармацевтичния сектор. Много голяма част от родната продукция на лекарства и различни видове медикаменти се пласират на руския пазар. Налагането на санкции към Русия и късането на дипломатически или търговски отношения може да застраши дори големи химически заводи у нас и да остави хиляди хора без работа, прогнозират експерти.

Някои нишови продукти в износа ни вероятно ще пострадат – електрически изделия за дома (напр., бойлери, които заемат 6-7 място в износа ни за Украйна), повечето инвестиционни стоки, какаови изделия, парфюмерия и козметика, видео игри.
Потърсихме позицията и на другата голяма работодателска организация – от БТПП в момента проучват настроенията сред бизнеса във връзка с войната в Украйна.
Очакват обаче чувствителна промяна от последните им проучвания. В края на миналата година за първи път от избухването на пандемията от коронавирус насам, работодателите изказаха положителни нагласи за бизнес климата у нас и очакване за плавен ръст на икономиката. Само преди два месеца друго проучване БТПП показа, че 74% от бизнеса е намалил оптимизма и не може да планира цените на предлаганите от тях стоки и услуги заради динамиката на енергийния пазар.
Затова работодателите сега излизат с предложения към правителството, които да парират негативните последици от войната в аванс. Сред тях са: удължаване действието на компенсациите за скъпия ток до лятото; мораториум върху горивата; облекчен режим за изграждане на ВЕИ-та за собствено потребление.
Анализът и на наблюдателите – според икономиста Румен Гълъбинов предстоят трудни времена и за бизнеса, и за обикновените българи. Той предлага спешни мерки като намаляване ДДС на храни и лекарства, както и на тока, газа и горивата. „Това ще има възпиращ ефект спрямо динамиката на цените и инфлацията“, посочи за Built той. Друга мярка по думите му може да бъде въвеждането на необлагаем минимум при облагането с данък общ доход. Това щяло да остави повече пари у хората за частно потребление. „Домакинствата ги вълнуват цените и битовите сметки. Пазарите остават нагоре, а това е знак, че цените на енергията ще растат още, докато войната не спре. Следващите няколко седмици са ключови“, прогнозира икономистът.
Не всички прогнози обаче са негативни. Отсега е ясно, че борсовите стоки, каквито са торовете, няма да бъдат засегнати съществено. Дори е възможно цените на торовете да се покачат, както това се случи с много други борсови продукти. Може да се очаква още, че износът на специална продукция ще нарасне. Туризмът също ще пострада, защото сезонът по черноморието ни е силно зависим от руските туристи, но от друга страна във влизащите украински бежанци специалистите виждат нова работна сила именно в туристическия сектор, както и в услугите и строителството.

Поводите за притеснение обаче са много повече. Вносът от Украйна е силно доминиран от суровини и борсови стоки. Производството им ще се наруши и количествата ще намалеят. Заплаха представлява вносът на резервни части за сервиз на украинско оборудване (строителни и минни машини). Около половината от вноса на пелети за горивни камери в България идва от Украйна.
Ако този внос намалее, цените на вътрешния пазар ще нараснат още повече. Затова съветът на специалистите е прост – фирмите, разчитащи основно на украинския или руския пазар, ще трябва бързо да се преориентират и насочат другаде.
икономика > Коментар
Built анализ: Бизнес по време на война
Автор: Built.bg
Военният конфликт между Украйна и Русия е факт едва от няколко дни, но вече е ясно, че последствията за Европа и света в икономически и финансов план ще бъдат огромни. Нарушените търговски отношения между България и двете враждуващи страни застрашават редица бизнеси и у нас.
По данни на БСК, предоставени на Built.bg, българският износ за Украйна варира в границите 250-350 мил. евро годишно, а за 2021 г. е 400 мил. евро. Изнасяме основно торове, фармация, машини и електротехнически изделия. Вносът е двойно по-голям – 500-600 мил. евро, за 2021 г. надхвърля 800 мил. евро. Той е концентриран в полупродукти от желязо или стомана, слънчоглед и амоняк. От работодателската организация обясняват, че непредвидимостта на конфликта пречи да се направят количествени оценки за последиците.
От друга страна Русия е един от най-големите търговски партньори на България. През 2020 г. стокообменът между двете страни е средно 4% от цялата ни външна търговия – 1,5% от износа и 6,2% от вноса. От това, което внасяме огромният дял се пада на горивата – 43% от целия суров петрол и 16% от природния газ у нас идват от руските територии.
Получаваме още алуминий, въглища, мед, както и слънчогледово семе. Макар доста по-слаб износът ни към Русия също е съществено перо от външната търговия. ¼ или 26% от медикаментите, които се произвеждат у нас заминават за там. Изнасяме още полиспасти, хладилници, фуражи, двигатели, акумулатори и дори шоколад и какаови продукти.
Строителният бранш вече изпитва тежки затруднения заради конфликта и спрения внос на арматура от желязо и стомана. Прогнозите са, че това ще блокира част от новите строежи и ще забави тези на зелено. Но реално най-голямата заплаха за икономиката ни, а и за битовите потребители, е опасността от енергийна криза и спиране или намаляване доставките на петрол и газ.
По-голямата част от производствата у нас са на газ, а петролът е пряко свързан и с бизнеса, и с нуждите на населението. Засега обаче блокирани суровини има само за и от Украйна, докато към и от Русия официални данни за липси няма.
Притеснения има във фармацевтичния сектор. Много голяма част от родната продукция на лекарства и различни видове медикаменти се пласират на руския пазар. Налагането на санкции към Русия и късането на дипломатически или търговски отношения може да застраши дори големи химически заводи у нас и да остави хиляди хора без работа, прогнозират експерти.
Някои нишови продукти в износа ни вероятно ще пострадат – електрически изделия за дома (напр., бойлери, които заемат 6-7 място в износа ни за Украйна), повечето инвестиционни стоки, какаови изделия, парфюмерия и козметика, видео игри.
Потърсихме позицията и на другата голяма работодателска организация – от БТПП в момента проучват настроенията сред бизнеса във връзка с войната в Украйна.
Очакват обаче чувствителна промяна от последните им проучвания. В края на миналата година за първи път от избухването на пандемията от коронавирус насам, работодателите изказаха положителни нагласи за бизнес климата у нас и очакване за плавен ръст на икономиката. Само преди два месеца друго проучване БТПП показа, че 74% от бизнеса е намалил оптимизма и не може да планира цените на предлаганите от тях стоки и услуги заради динамиката на енергийния пазар.
Затова работодателите сега излизат с предложения към правителството, които да парират негативните последици от войната в аванс. Сред тях са: удължаване действието на компенсациите за скъпия ток до лятото; мораториум върху горивата; облекчен режим за изграждане на ВЕИ-та за собствено потребление.
Анализът и на наблюдателите – според икономиста Румен Гълъбинов предстоят трудни времена и за бизнеса, и за обикновените българи. Той предлага спешни мерки като намаляване ДДС на храни и лекарства, както и на тока, газа и горивата. „Това ще има възпиращ ефект спрямо динамиката на цените и инфлацията“, посочи за Built той. Друга мярка по думите му може да бъде въвеждането на необлагаем минимум при облагането с данък общ доход. Това щяло да остави повече пари у хората за частно потребление. „Домакинствата ги вълнуват цените и битовите сметки. Пазарите остават нагоре, а това е знак, че цените на енергията ще растат още, докато войната не спре. Следващите няколко седмици са ключови“, прогнозира икономистът.
Не всички прогнози обаче са негативни. Отсега е ясно, че борсовите стоки, каквито са торовете, няма да бъдат засегнати съществено. Дори е възможно цените на торовете да се покачат, както това се случи с много други борсови продукти. Може да се очаква още, че износът на специална продукция ще нарасне. Туризмът също ще пострада, защото сезонът по черноморието ни е силно зависим от руските туристи, но от друга страна във влизащите украински бежанци специалистите виждат нова работна сила именно в туристическия сектор, както и в услугите и строителството.
Поводите за притеснение обаче са много повече. Вносът от Украйна е силно доминиран от суровини и борсови стоки. Производството им ще се наруши и количествата ще намалеят. Заплаха представлява вносът на резервни части за сервиз на украинско оборудване (строителни и минни машини). Около половината от вноса на пелети за горивни камери в България идва от Украйна.
Ако този внос намалее, цените на вътрешния пазар ще нараснат още повече. Затова съветът на специалистите е прост – фирмите, разчитащи основно на украинския или руския пазар, ще трябва бързо да се преориентират и насочат другаде.
Още от Built.bg
икономика, Новини
УФР повиши водещите си лихви с 0,25 процентни пункта
Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ повиши водещата си лихва с 0,25 процентни пункта, изразявайки предпазливост относно банковата криза, наблюдавана напоследък, и намеквайки, че приближава краят на политиката
03.23.2023
Коментар, Новини
Пет ключови момента от срещата Путин-Си
Източник: БТА Китайският лидер Си Цзинпин и руският президент Владимир Путин завършиха вчера двудневните си разговори с топли думи за приятелството между Китай и Русия и съвместни критики към
03.22.2023
Коментар, Новини
Какво коментират британският и американският печат след началото на визитата на китайския президент в Русия
Китайският президент Си Цзинпин пристигна на първото си посещение в Москва от 2019 г. насам, пише британският вестник “Телеграф”. Само преди шест месеца изглеждаше, че той се отнася хладно
03.21.2023
Създателите
Хотелът с много имена
Дамите, които променят средата
Жените в мъжкия свят на строителството
Коментари и анализи
Пет ключови момента от срещата Путин-Си
Какво коментират британският и американският печат след началото на визитата на китайския президент в Русия
Eксперти: Сътресенията в банковия сектор може да принудят УФР да забави повишаването на лихвите
Европейските цени на газа спаднаха до минимум от 18 месеца
ЕЦБ: Банковата система в еврозоната е устойчива
След 12 часа преговори Сърбия и Косово се договориха как да прилагат споразумението за нормализиране на отношенията
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Шишков очаква първата половина от лот 1 на магистрала “Европа” да бъде пусната за Великден
Обявиха бъдещия граничен пункт „Струмяни – Берово“ за обект от национално значение
За Великден ще бъде пуснат за движение участък от 7,5 км. от скоростния път по направление Ботевград-Мездра
Газовата връзка България – Сърбия ще бъде пусната по график през октомври
Архитектура
Рафаел Виньоли остави своя отпечатък върху градския пейзаж в съвременния свят
Дизайнерът Пол Смит преобрази парижкия музей “Пикасо”
Градска среда и Урбанизъм
Затворен МОЛ в Бургас може да се превърне в център на нова жилищна зона
Първите 14 от общо 29 нови трамвайни мотриси бяха представени в София
Решават съдбата на Паметника на Съветската армия
Приеха подробния устройствен план на Околовръстния път от автомагистрала “Люлин” до ул. “Киевска” в район “Витоша”
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Как ИКЕА намали с 12 на сто общия климатичен отпечатък на бранда за 2022 година
Правителството одобри промени в Закона за енергията от възобновяеми източници
Бизнес форум “Заедно за по-малко CO2 емисии” започва в София днес
Войната в Украйна
Китай призова за мирни преговори между Русия и Украйна в план за прекратяване на конфликта
Антониу Гутериш: Войната не е решението. Войната е проблемът
Една години война в Украйна
Байдън ще се срещне с източните съюзници на НАТО след ядреното предупреждение на Путин
Войната в Украйна е предизвикала стотици тежки екологични проблеми
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни