Споровете за влизането на България в еврозоната се засилват и това е очаквано – от една страна се сравняваме с Хърватия, където плащат в евро вече месец и половина, а от друга все повече наближава 1 януари 2024 г., когато евентуално страната ни ще стане част от валутната общност.
Отделно темата стана част и от политическото говорене и се използва по различни поводи от партиите в техните лозунги и програми. От Built потърсихме мнението на специалистите, които обективно да отговорят на притесненията на хората и да анализират предполагаемите ползи.
Екипът на Европейския институт в България излезе с доклад, в който са разписани 10 основни позитиви от приемането на еврото. Сред тях стимулиране повишаване на благосъстоянието и стандарта на живот у нас, по-висок икономически растеж, намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, улесняване на бизнеса и сделките и засилване на търговите със страните от еврозоната и извън нея.
„За различните компании и граждани ползите и разходите не са еднакви. Така например, ползите за младите хора в активна възраст, които пътуват повече, са повече от ползите за хората, които са по-малко мобилни или са с ниски фиксирани доходи. Ползите за компаниите, които търгуват с еврозоната ще бъдат повече от други компании, които са по-малки или оперират само на местния пазар“, коментираха за Built от Европейския институт.
Според тях е важно да се прави разлика между краткосрочните и дългосрочните ползи – вторите са много повече, смятат експертите. Като такива те изтъкват повечето възможности за инвестиции, намаляването на разходите при презгранични сделки, на лихвените проценти по кредитите, както и улесняването на туризма в страната и пътуванията на българите.
За Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) обаче на този етап негативните изглеждат повече от позитивите, особено ако говорим за януари 2024 година.
„Основният негатив е по линия на широката врата, която се отваря за допълнителни повишаване на цените, с следствие на смяната на паричната система“, смята анализаторът.
Той отчита, че подобен проблем в момента се наблюдава в други страни, които са преминали от валутен борд в евро като Естония и Литва, имащи най-високата инфлация в почти цяла Европа.
Като голяма и сигурна полза от преминаването на страната ни към единната европейска валута, икономиста и бивш председател на Института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов посочва елиминирането на разходите при превалутиране и разходите за хеджиране на минимален валутен риск. Като евентуални позитиви още може да се приемат очакванията за намаляване на някои лихви и повишаване на кредитния рейтинг на страната.
Христов набляга на рисковете от приемането на еврото в България в условията на нестабилна икономика. Според него проблемът идва от доходите, цените и производителността у нас, които са на опашката на Европа. Съществува опасност от асиметрични шокове в цените.
Инфлацията ни също е по-висока от средната за еврозоната. Както и риск от задлъжняване, както на държавния, така и на частния сектор и надуване на „балони“.
Кога ще влезе еврото у нас? Според екипът на Европейския институт 1 януари 2024 г. все още е реалистична за изпълнение дата. Но по думите им, колкото повече седмици минават без реален напредък за приемане на валутата, толкова повече намаляват и тези шансове.
Началото на следващата година е възможен срок, защото в крайна сметка това решение е политическо, смята Стоян Панчев. На това може да попречи очакваното неизпълнение на инфлационния критерий, липсата на определени промени в законодателството, както и евентуалното провеждане на референдум.
Според Любомир Христов обаче, ако европейските институции следват собствените си критерии, България не бива да бъде приета в еврозоната още в началото на следващата година.
Причината е в по-високата инфлация у нас. По думите му тя означава загуба на конкурентоспособност, което ще доведе до увеличаване на търговския дефицит, а финансирането му става с дългове. Това пък предвещава да последваме пътя на Гърция, Испания и Ирландия и да повторим техния сценарий.
Хърватия е пълноправен член на еврозоната от един месец, но случващото се там се следи под лупа и у нас, заради евентуалните прилики при въвеждането на еврото в България.
Първоначалните новини за рязък скок в цените в началото на януари отстъпиха място на данните от националната статистика, които показаха, че след смяната на валутата инфлацията е само 0,2% и спекула няма.
Според Европейския институт същият лек сценарий ще се повтори и у нас.
„Инфлацията в страната може и да се повиши леко поради ефекта от присъединяването в еврозоната, но не се очаква това да е в рамките на повече от 0.2 – 0.3% на годишна база. Това е практика не само в Хърватия, която е член на еврозоната от няколко седмици, но и при преходните присъединявания на държави членки на ЕС към еврозоната“, коментират експертите.
Според Стоян Панчев случилото се в Хърватия също е нещо, което сме виждали при много страни, присъединяващи се към еврозоната – скок в цените на група потребителски стоки и услуги на дребно, в следствие на т. нар. „закръгляне“ на цените в новата валута.
И според Любомир Христов това, което се случи в първия месец след влизането на Хърватия в еврозоната, ще се повтори и у нас, какъвто е опитът на много други страни. „То е спекулативно, неоправдано с превалутирането, повишаване цените на стоките у услугите“, коментира той.
Междувременно се очаква обещаната от държавата информационна кампания, чрез която да се обясни по-добре на хората какво се очаква при влизането ни в еврозоната.
От началото на годината Министерство на финансите работи с кметовете и кметските наместници по места с цел хората да бъдат по-добре информирани. А до края на март трябва да заработи и специален сайт за еврото, както и безплатна телефонна линия.
икономика > Коментар
Built Анализ: Еврото през погледа на експертите
Споровете за влизането на България в еврозоната се засилват и това е очаквано – от една страна се сравняваме с Хърватия, където плащат в евро вече месец и половина, а от друга все повече наближава 1 януари 2024 г., когато евентуално страната ни ще стане част от валутната общност.
Отделно темата стана част и от политическото говорене и се използва по различни поводи от партиите в техните лозунги и програми. От Built потърсихме мнението на специалистите, които обективно да отговорят на притесненията на хората и да анализират предполагаемите ползи.
Екипът на Европейския институт в България излезе с доклад, в който са разписани 10 основни позитиви от приемането на еврото. Сред тях стимулиране повишаване на благосъстоянието и стандарта на живот у нас, по-висок икономически растеж, намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, улесняване на бизнеса и сделките и засилване на търговите със страните от еврозоната и извън нея.
Според тях е важно да се прави разлика между краткосрочните и дългосрочните ползи – вторите са много повече, смятат експертите. Като такива те изтъкват повечето възможности за инвестиции, намаляването на разходите при презгранични сделки, на лихвените проценти по кредитите, както и улесняването на туризма в страната и пътуванията на българите.
За Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) обаче на този етап негативните изглеждат повече от позитивите, особено ако говорим за януари 2024 година.
Той отчита, че подобен проблем в момента се наблюдава в други страни, които са преминали от валутен борд в евро като Естония и Литва, имащи най-високата инфлация в почти цяла Европа.
Като голяма и сигурна полза от преминаването на страната ни към единната европейска валута, икономиста и бивш председател на Института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов посочва елиминирането на разходите при превалутиране и разходите за хеджиране на минимален валутен риск. Като евентуални позитиви още може да се приемат очакванията за намаляване на някои лихви и повишаване на кредитния рейтинг на страната.
Христов набляга на рисковете от приемането на еврото в България в условията на нестабилна икономика. Според него проблемът идва от доходите, цените и производителността у нас, които са на опашката на Европа. Съществува опасност от асиметрични шокове в цените.
Инфлацията ни също е по-висока от средната за еврозоната. Както и риск от задлъжняване, както на държавния, така и на частния сектор и надуване на „балони“.
Кога ще влезе еврото у нас? Според екипът на Европейския институт 1 януари 2024 г. все още е реалистична за изпълнение дата. Но по думите им, колкото повече седмици минават без реален напредък за приемане на валутата, толкова повече намаляват и тези шансове.
Началото на следващата година е възможен срок, защото в крайна сметка това решение е политическо, смята Стоян Панчев. На това може да попречи очакваното неизпълнение на инфлационния критерий, липсата на определени промени в законодателството, както и евентуалното провеждане на референдум.
Според Любомир Христов обаче, ако европейските институции следват собствените си критерии, България не бива да бъде приета в еврозоната още в началото на следващата година.
Причината е в по-високата инфлация у нас. По думите му тя означава загуба на конкурентоспособност, което ще доведе до увеличаване на търговския дефицит, а финансирането му става с дългове. Това пък предвещава да последваме пътя на Гърция, Испания и Ирландия и да повторим техния сценарий.
Хърватия е пълноправен член на еврозоната от един месец, но случващото се там се следи под лупа и у нас, заради евентуалните прилики при въвеждането на еврото в България.
Първоначалните новини за рязък скок в цените в началото на януари отстъпиха място на данните от националната статистика, които показаха, че след смяната на валутата инфлацията е само 0,2% и спекула няма.
Според Европейския институт същият лек сценарий ще се повтори и у нас.
Според Стоян Панчев случилото се в Хърватия също е нещо, което сме виждали при много страни, присъединяващи се към еврозоната – скок в цените на група потребителски стоки и услуги на дребно, в следствие на т. нар. „закръгляне“ на цените в новата валута.
И според Любомир Христов това, което се случи в първия месец след влизането на Хърватия в еврозоната, ще се повтори и у нас, какъвто е опитът на много други страни. „То е спекулативно, неоправдано с превалутирането, повишаване цените на стоките у услугите“, коментира той.
Междувременно се очаква обещаната от държавата информационна кампания, чрез която да се обясни по-добре на хората какво се очаква при влизането ни в еврозоната.
От началото на годината Министерство на финансите работи с кметовете и кметските наместници по места с цел хората да бъдат по-добре информирани. А до края на март трябва да заработи и специален сайт за еврото, както и безплатна телефонна линия.
Още от Built.bg
икономика, Коментар
Съкращения по време на криза
Най-високата от десетилетия инфлация и последиците от войната в Украйна принудиха компаниите в цяла Европа през последните месеци да започнат да съкращават персонал или да замразят наемането на нови
03.25.2023
Коментар
Данъкът за свръхбогатите отблизо
“С голямата власт идват големите отговорности”, твърди чичо Бен от култовата поредица “Спайдърмен”. В този дух 130 евродепутати поискаха миналата седмица свръхбогатите да бъдат обложени с данък. Защо се
03.25.2023
икономика, Новини
УФР повиши водещите си лихви с 0,25 процентни пункта
Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ повиши водещата си лихва с 0,25 процентни пункта, изразявайки предпазливост относно банковата криза, наблюдавана напоследък, и намеквайки, че приближава краят на политиката
03.23.2023
Създателите
Хотелът с много имена
Дамите, които променят средата
Жените в мъжкия свят на строителството
Коментари и анализи
Съкращения по време на криза
Данъкът за свръхбогатите отблизо
Пет ключови момента от срещата Путин-Си
Какво коментират британският и американският печат след началото на визитата на китайския президент в Русия
Eксперти: Сътресенията в банковия сектор може да принудят УФР да забави повишаването на лихвите
Европейските цени на газа спаднаха до минимум от 18 месеца
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
До месец ще започне изграждането на пробива между булевардите “Черни връх” и “Симеоновско шосе”
Шишков: Изграждането на тунела под Петрохан и магистрала “Рила” може да стане на концесия
Шишков очаква първата половина от лот 1 на магистрала “Европа” да бъде пусната за Великден
Обявиха бъдещия граничен пункт „Струмяни – Берово“ за обект от национално значение
Архитектура
Рафаел Виньоли остави своя отпечатък върху градския пейзаж в съвременния свят
Дизайнерът Пол Смит преобрази парижкия музей “Пикасо”
Градска среда и Урбанизъм
Фандъкова: Глоба от сто хиляди лева е наложена за увреждане на едно паве
Затворен МОЛ в Бургас може да се превърне в център на нова жилищна зона
Първите 14 от общо 29 нови трамвайни мотриси бяха представени в София
Решават съдбата на Паметника на Съветската армия
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Как ИКЕА намали с 12 на сто общия климатичен отпечатък на бранда за 2022 година
Правителството одобри промени в Закона за енергията от възобновяеми източници
Бизнес форум “Заедно за по-малко CO2 емисии” започва в София днес
Войната в Украйна
Китай призова за мирни преговори между Русия и Украйна в план за прекратяване на конфликта
Антониу Гутериш: Войната не е решението. Войната е проблемът
Една години война в Украйна
Байдън ще се срещне с източните съюзници на НАТО след ядреното предупреждение на Путин
Войната в Украйна е предизвикала стотици тежки екологични проблеми
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни