Built Анализ: Еврото през погледа на експертите

Споровете за влизането на България в еврозоната се засилват и това е очаквано – от една страна се сравняваме с Хърватия, където плащат в евро вече месец и половина, а от друга все повече наближава 1 януари 2024 г., когато евентуално страната ни ще стане част от валутната общност.

Отделно темата стана част и от политическото говорене и се използва по различни поводи от партиите в техните лозунги и програми. От Built потърсихме мнението на специалистите, които обективно да отговорят на притесненията на хората и да анализират предполагаемите ползи.

Екипът на Европейския институт в България излезе с доклад, в който са разписани 10 основни позитиви от приемането на еврото. Сред тях стимулиране повишаване на благосъстоянието и стандарта на живот у нас, по-висок икономически растеж, намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, улесняване на бизнеса и сделките и засилване на търговите със страните от еврозоната и извън нея.

„За различните компании и граждани ползите и разходите не са еднакви. Така например, ползите за младите хора в активна възраст, които пътуват повече, са повече от ползите за хората, които са по-малко мобилни или са с ниски фиксирани доходи. Ползите за компаниите, които търгуват с еврозоната ще бъдат повече от други компании, които са по-малки или оперират само на местния пазар“, коментираха за Built от Европейския институт.

Според тях е важно да се прави разлика между краткосрочните и дългосрочните ползи – вторите са много повече, смятат експертите. Като такива те изтъкват повечето възможности за инвестиции, намаляването на разходите при презгранични сделки, на лихвените проценти по кредитите, както и улесняването на туризма в страната и пътуванията на българите.

За Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) обаче на този етап негативните изглеждат повече от позитивите, особено ако говорим за януари 2024 година.

„Основният негатив е по линия на широката врата, която се отваря за допълнителни повишаване на цените, с следствие на смяната на паричната система“, смята анализаторът.

Той отчита, че подобен проблем в момента се наблюдава в други страни, които са преминали от валутен борд в евро като Естония и Литва, имащи най-високата инфлация в почти цяла Европа.

Като голяма и сигурна полза от преминаването на страната ни към единната европейска валута, икономиста и бивш председател на Института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов посочва елиминирането на разходите при превалутиране и разходите за хеджиране на минимален валутен риск. Като евентуални позитиви още може да се приемат очакванията за намаляване на някои лихви и повишаване на кредитния рейтинг на страната.

Христов набляга на рисковете от приемането на еврото в България в условията на нестабилна икономика. Според него проблемът идва от доходите, цените и производителността у нас, които са на опашката на Европа. Съществува опасност от асиметрични шокове в цените.

Инфлацията ни също е по-висока от средната за еврозоната. Както и риск от задлъжняване, както на държавния, така и на частния сектор и надуване на „балони“.

Кога ще влезе еврото у нас? Според екипът на Европейския институт 1 януари 2024 г. все още е реалистична за изпълнение дата. Но по думите им, колкото повече седмици минават без реален напредък за приемане на валутата, толкова повече намаляват и тези шансове.

Началото на следващата година е възможен срок, защото в крайна сметка това решение е политическо, смята Стоян Панчев. На това може да попречи очакваното неизпълнение на инфлационния критерий, липсата на определени промени в законодателството, както и евентуалното провеждане на референдум.

Според Любомир Христов обаче, ако европейските институции следват собствените си критерии, България не бива да бъде приета в еврозоната още в началото на следващата година.

Причината е в по-високата инфлация у нас. По думите му тя означава загуба на конкурентоспособност, което ще доведе до увеличаване на търговския дефицит, а финансирането му става с дългове. Това пък предвещава да последваме пътя на Гърция, Испания и Ирландия и да повторим техния сценарий.

Хърватия е пълноправен член на еврозоната от един месец, но случващото се там се следи под лупа и у нас, заради евентуалните прилики при въвеждането на еврото в България.

Първоначалните новини за рязък скок в цените в началото на януари отстъпиха място на данните от националната статистика, които показаха, че след смяната на валутата инфлацията е само 0,2% и спекула няма.

Според Европейския институт същият лек сценарий ще се повтори и у нас.

„Инфлацията в страната може и да се повиши леко поради ефекта от присъединяването в еврозоната, но не се очаква това да е в рамките на повече от 0.2 – 0.3% на годишна база. Това е практика не само в Хърватия, която е член на еврозоната от няколко седмици, но и при преходните присъединявания на държави членки на ЕС към еврозоната“, коментират експертите.  

Според Стоян Панчев случилото се в Хърватия също е нещо, което сме виждали при много страни, присъединяващи се към еврозоната – скок в цените на група потребителски стоки и услуги на дребно, в следствие на т. нар. „закръгляне“ на цените в новата валута.

И според Любомир Христов това, което се случи в първия месец след влизането на Хърватия в еврозоната, ще се повтори и у нас, какъвто е опитът на много други страни. „То е спекулативно, неоправдано с превалутирането, повишаване цените на стоките у услугите“, коментира той.

Междувременно се очаква обещаната от държавата информационна кампания, чрез която да се обясни по-добре на хората какво се очаква при влизането ни в еврозоната.

От началото на годината Министерство на финансите работи с кметовете и кметските наместници по места с цел хората да бъдат по-добре информирани. А до края на март трябва да заработи и специален сайт за еврото, както и безплатна телефонна линия.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ