Споровете за влизането на България в еврозоната се засилват и това е очаквано – от една страна се сравняваме с Хърватия, където плащат в евро вече месец и половина, а от друга все повече наближава 1 януари 2024 г., когато евентуално страната ни ще стане част от валутната общност.
Отделно темата стана част и от политическото говорене и се използва по различни поводи от партиите в техните лозунги и програми. От Built потърсихме мнението на специалистите, които обективно да отговорят на притесненията на хората и да анализират предполагаемите ползи.
Екипът на Европейския институт в България излезе с доклад, в който са разписани 10 основни позитиви от приемането на еврото. Сред тях стимулиране повишаване на благосъстоянието и стандарта на живот у нас, по-висок икономически растеж, намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, улесняване на бизнеса и сделките и засилване на търговите със страните от еврозоната и извън нея.
„За различните компании и граждани ползите и разходите не са еднакви. Така например, ползите за младите хора в активна възраст, които пътуват повече, са повече от ползите за хората, които са по-малко мобилни или са с ниски фиксирани доходи. Ползите за компаниите, които търгуват с еврозоната ще бъдат повече от други компании, които са по-малки или оперират само на местния пазар“, коментираха за Built от Европейския институт.
Според тях е важно да се прави разлика между краткосрочните и дългосрочните ползи – вторите са много повече, смятат експертите. Като такива те изтъкват повечето възможности за инвестиции, намаляването на разходите при презгранични сделки, на лихвените проценти по кредитите, както и улесняването на туризма в страната и пътуванията на българите.
За Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) обаче на този етап негативните изглеждат повече от позитивите, особено ако говорим за януари 2024 година.
„Основният негатив е по линия на широката врата, която се отваря за допълнителни повишаване на цените, с следствие на смяната на паричната система“, смята анализаторът.
Той отчита, че подобен проблем в момента се наблюдава в други страни, които са преминали от валутен борд в евро като Естония и Литва, имащи най-високата инфлация в почти цяла Европа.
Като голяма и сигурна полза от преминаването на страната ни към единната европейска валута, икономиста и бивш председател на Института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов посочва елиминирането на разходите при превалутиране и разходите за хеджиране на минимален валутен риск. Като евентуални позитиви още може да се приемат очакванията за намаляване на някои лихви и повишаване на кредитния рейтинг на страната.
Христов набляга на рисковете от приемането на еврото в България в условията на нестабилна икономика. Според него проблемът идва от доходите, цените и производителността у нас, които са на опашката на Европа. Съществува опасност от асиметрични шокове в цените.
Инфлацията ни също е по-висока от средната за еврозоната. Както и риск от задлъжняване, както на държавния, така и на частния сектор и надуване на „балони“.
Кога ще влезе еврото у нас? Според екипът на Европейския институт 1 януари 2024 г. все още е реалистична за изпълнение дата. Но по думите им, колкото повече седмици минават без реален напредък за приемане на валутата, толкова повече намаляват и тези шансове.
Началото на следващата година е възможен срок, защото в крайна сметка това решение е политическо, смята Стоян Панчев. На това може да попречи очакваното неизпълнение на инфлационния критерий, липсата на определени промени в законодателството, както и евентуалното провеждане на референдум.
Според Любомир Христов обаче, ако европейските институции следват собствените си критерии, България не бива да бъде приета в еврозоната още в началото на следващата година.
Причината е в по-високата инфлация у нас. По думите му тя означава загуба на конкурентоспособност, което ще доведе до увеличаване на търговския дефицит, а финансирането му става с дългове. Това пък предвещава да последваме пътя на Гърция, Испания и Ирландия и да повторим техния сценарий.
Хърватия е пълноправен член на еврозоната от един месец, но случващото се там се следи под лупа и у нас, заради евентуалните прилики при въвеждането на еврото в България.
Първоначалните новини за рязък скок в цените в началото на януари отстъпиха място на данните от националната статистика, които показаха, че след смяната на валутата инфлацията е само 0,2% и спекула няма.
Според Европейския институт същият лек сценарий ще се повтори и у нас.
„Инфлацията в страната може и да се повиши леко поради ефекта от присъединяването в еврозоната, но не се очаква това да е в рамките на повече от 0.2 – 0.3% на годишна база. Това е практика не само в Хърватия, която е член на еврозоната от няколко седмици, но и при преходните присъединявания на държави членки на ЕС към еврозоната“, коментират експертите.
Според Стоян Панчев случилото се в Хърватия също е нещо, което сме виждали при много страни, присъединяващи се към еврозоната – скок в цените на група потребителски стоки и услуги на дребно, в следствие на т. нар. „закръгляне“ на цените в новата валута.
И според Любомир Христов това, което се случи в първия месец след влизането на Хърватия в еврозоната, ще се повтори и у нас, какъвто е опитът на много други страни. „То е спекулативно, неоправдано с превалутирането, повишаване цените на стоките у услугите“, коментира той.
Междувременно се очаква обещаната от държавата информационна кампания, чрез която да се обясни по-добре на хората какво се очаква при влизането ни в еврозоната.
От началото на годината Министерство на финансите работи с кметовете и кметските наместници по места с цел хората да бъдат по-добре информирани. А до края на март трябва да заработи и специален сайт за еврото, както и безплатна телефонна линия.
икономика > Коментар
Built Анализ: Еврото през погледа на експертите
Споровете за влизането на България в еврозоната се засилват и това е очаквано – от една страна се сравняваме с Хърватия, където плащат в евро вече месец и половина, а от друга все повече наближава 1 януари 2024 г., когато евентуално страната ни ще стане част от валутната общност.
Отделно темата стана част и от политическото говорене и се използва по различни поводи от партиите в техните лозунги и програми. От Built потърсихме мнението на специалистите, които обективно да отговорят на притесненията на хората и да анализират предполагаемите ползи.
Екипът на Европейския институт в България излезе с доклад, в който са разписани 10 основни позитиви от приемането на еврото. Сред тях стимулиране повишаване на благосъстоянието и стандарта на живот у нас, по-висок икономически растеж, намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, улесняване на бизнеса и сделките и засилване на търговите със страните от еврозоната и извън нея.
Според тях е важно да се прави разлика между краткосрочните и дългосрочните ползи – вторите са много повече, смятат експертите. Като такива те изтъкват повечето възможности за инвестиции, намаляването на разходите при презгранични сделки, на лихвените проценти по кредитите, както и улесняването на туризма в страната и пътуванията на българите.
За Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) обаче на този етап негативните изглеждат повече от позитивите, особено ако говорим за януари 2024 година.
Той отчита, че подобен проблем в момента се наблюдава в други страни, които са преминали от валутен борд в евро като Естония и Литва, имащи най-високата инфлация в почти цяла Европа.
Като голяма и сигурна полза от преминаването на страната ни към единната европейска валута, икономиста и бивш председател на Института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов посочва елиминирането на разходите при превалутиране и разходите за хеджиране на минимален валутен риск. Като евентуални позитиви още може да се приемат очакванията за намаляване на някои лихви и повишаване на кредитния рейтинг на страната.
Христов набляга на рисковете от приемането на еврото в България в условията на нестабилна икономика. Според него проблемът идва от доходите, цените и производителността у нас, които са на опашката на Европа. Съществува опасност от асиметрични шокове в цените.
Инфлацията ни също е по-висока от средната за еврозоната. Както и риск от задлъжняване, както на държавния, така и на частния сектор и надуване на „балони“.
Кога ще влезе еврото у нас? Според екипът на Европейския институт 1 януари 2024 г. все още е реалистична за изпълнение дата. Но по думите им, колкото повече седмици минават без реален напредък за приемане на валутата, толкова повече намаляват и тези шансове.
Началото на следващата година е възможен срок, защото в крайна сметка това решение е политическо, смята Стоян Панчев. На това може да попречи очакваното неизпълнение на инфлационния критерий, липсата на определени промени в законодателството, както и евентуалното провеждане на референдум.
Според Любомир Христов обаче, ако европейските институции следват собствените си критерии, България не бива да бъде приета в еврозоната още в началото на следващата година.
Причината е в по-високата инфлация у нас. По думите му тя означава загуба на конкурентоспособност, което ще доведе до увеличаване на търговския дефицит, а финансирането му става с дългове. Това пък предвещава да последваме пътя на Гърция, Испания и Ирландия и да повторим техния сценарий.
Хърватия е пълноправен член на еврозоната от един месец, но случващото се там се следи под лупа и у нас, заради евентуалните прилики при въвеждането на еврото в България.
Първоначалните новини за рязък скок в цените в началото на януари отстъпиха място на данните от националната статистика, които показаха, че след смяната на валутата инфлацията е само 0,2% и спекула няма.
Според Европейския институт същият лек сценарий ще се повтори и у нас.
Според Стоян Панчев случилото се в Хърватия също е нещо, което сме виждали при много страни, присъединяващи се към еврозоната – скок в цените на група потребителски стоки и услуги на дребно, в следствие на т. нар. „закръгляне“ на цените в новата валута.
И според Любомир Христов това, което се случи в първия месец след влизането на Хърватия в еврозоната, ще се повтори и у нас, какъвто е опитът на много други страни. „То е спекулативно, неоправдано с превалутирането, повишаване цените на стоките у услугите“, коментира той.
Междувременно се очаква обещаната от държавата информационна кампания, чрез която да се обясни по-добре на хората какво се очаква при влизането ни в еврозоната.
От началото на годината Министерство на финансите работи с кметовете и кметските наместници по места с цел хората да бъдат по-добре информирани. А до края на март трябва да заработи и специален сайт за еврото, както и безплатна телефонна линия.
Още от Built.bg
икономика, Новини
УФР запази нивото на основната си лихва, но сигнализира за предстоящо увеличение
Снимка: AP Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ остави без промяна основния си лихвен процент след проведеното двудневно заседание за определяне на лихвената политика, предаде Си Ен Би
09.21.2023
икономика, Новини
ЕЦБ изразява позитивна оценка за изготвения проект на нов Закон за Българската народна банка
Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е приел вчера становище, с което изразява позитивна оценка за изготвения проект на нов Закон за Българската народна банка, посочва БНБ на
09.20.2023
Коментар, Новини
Западният печат коментира започващото посещение на Зеленски в Ню Йорк и Вашингтон и войната в Украйна
Президентът на Украйна Володимир Зеленски бе посрещнат като герой при първото му пътуване до САЩ след пълномащабната инвазия на Русия, което стана веднага след две последователни военни настъпления, показващи
09.19.2023
Създателите
Версаче игра шах с Клаудия Шифър в Милано
“Морски ток”: Българско изобретение може да намали сметките ни
Стари военни машини се превръщат в подводни атракции, за да се съхранят кораловите рифове в Египет
Коментари и анализи
Западният печат коментира започващото посещение на Зеленски в Ню Йорк и Вашингтон и войната в Украйна
Франс прес: Фон дер Лайен иска уталожване на безпокойството от Зеления пакт и напредък с разширяването на ЕС
Западната преса коментира обявеното вчера от Маккарти решение за започване на разследване за импийчмънт на Байдън
Американският печат: Бронираният влак на Ким Чен – ун пристигна в Русия. Мъск,”Старлннк” и заплахата от ядрена война
Коментарите в пресата след срещата на Г-20 в Делхи
Г-20 приключи срещата с балансирана декларация спрямо Москва
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Министерството на транспорта: Започнаха реални действия за строителството на Дунав мост 3
България и Румъния ще работят съвместно по проучването за изграждане на втори мост над река Дунав
Андрей Цеков: Започва разширяването на 20 първокласни пътни участъка до габарита на скоростни пътища
Андрей Цеков: Има системен проблем в държавата при планирането на поддръжката и изграждането на пътищата
Архитектура
Реставрираха Гърбавият мост в Харманли
Най-старият фар по Българското Черноморие отваря врати за посетители
Градска среда и Урбанизъм
В сила са новите правила за движение на електрическите тротинетки в София
СОС разглежда близо 4 млн.лв. за инвестиции в общинска инфраструктура
Фандъкова: Разширението на третата линия на метрото трябва да е готово до края 2025 год.
Общо 120 нови автобуса ще бъдат доставени за градския транспорт на София до 2028 г.
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Започна изграждането на хибридна ВЕИ централа с батерии край Ямбол
Грийнпийс: България е инвестирала 3 пъти повече в магистрали, отколкото в железопътни линии за период от 26 год.
Какви са забележките към предложенията за промени на Закона за енергията от възобновяеми източници
Войната в Украйна
Украйна отвоюва ключови територии в рамките на военната си контраофанзива
Американският печат: Бронираният влак на Ким Чен – ун пристигна в Русия. Мъск,”Старлннк” и заплахата от ядрена война
Г-20 приключи срещата с балансирана декларация спрямо Москва
Кристалина Георгиева: Войната в Украйна влошава перспективите пред страните от инициативата “Три морета”
Столтенберг пред ЕП: Черно море е много важно за НАТО, следим обстановката внимателно
Коментарите след решението на Зеленски да смени министъра на отбраната на Украйна
Built.bg Podcast
Последвайте ни