Автор: Built.bg
В последните години цените на имотите у нас непрекъснато вървят нагоре. Вниманието е насочени основно към жилищния сектор, но има един сегмент, който търпи по-активни промени – това са индустриалните имоти. След пандемията от коронавирус и заради войната в Украйна там търсенето е много динамично и тенденциите се променят по-често.
Целият сегмент на индустриалните имоти или така наречените бизнес имоти, обхваща складовите, промишлените и търговски площи. „Предвид предназначението, за което се използват, често контрагентите търсят обекти със смесено предназначение“, коментира за Built.bg Ива Балджиева от БГСКЛАД, първата специализирана платформа у нас, която събира информация за складове, фабрики, помещения, терени и производствени цехове в цялата страна на едно място.
Наблюдава се съществена промяна на пазара на логистичните площи в последните 2-3 години. Тя започна през лятото на 2020 г. и беше пряко отражение на пандемията от коронавирус. Да, много хора започнаха да работят от вкъщи и това срина пазара на офис площите. Но огромният ръст на интернет търговията доведе до небивал интерес в търсенето на складови пространства, където стоките да се съхраняват.
Краят на пандемията пък съвпадна с началото на войната в Украйна. Размирната ситуация засегна икономически и логистично целия регион и доведе до преразпределение на суровини, преместване на производства, а това породи необходимостта от изграждане на нови логистични центрове и индустриални площи.
Промяната е към търсене на по-големи площи. През първата половина от периода сделките са главно с парцели от 200 до 500 кв. м, докато през втората интересът се мести повече към площи с големина от 400 до 800 кв. м. От БГСКЛАД обясняват още, че сделките за квадратури над 1000 кв. м в същото време са били изключително малко.
„Като процентно съотношение спрямо обектите, които отдаваме под наем, най-търсени са складовите площи“, обяснява Ива Балджиева. По думите й това търсене се налага поради липсата на производствени помещения като цяло. Т.е. клиентите са принудени да наемат складови площи, които да приспособят за своите нужди.
Интересна особеност при този тип имоти е, че интересът там е най-вече към наемане, не толкова за купуване. Затова специалистите в бранша избягват да правят сравнение между техния сегмент и жилищните имоти, където сделките са основно за покупко-продажба.
„В последните две години може да се отбележи сериозен интерес за покупка на терени или индустриални имоти от страна на инвеститори, но финализираните такива сделки не може да се сравняват с жилищните сделки поради разликата в обемите“, коментира още Балджиева.
Най-активен е пазарът в София, където освен голямо търсене има и доста предлагане, дори свободни площи. В страната обаче почти липсват такива и това е причина за по-високите цени на наличните. А кой търси такива пространства? Отговорът е, че това са предимно логистични компании и фирмите от бързооборотния сектор. Играчите са предимно български фирми и по-малко чуждестранни.
Експертите в брашна предпочитат да не говорят за цените в момента.
„Цените се определят от характеристиките на терена и града, в който се намират – трудно е да бъде определена конкретна цена, защото тя винаги се сформира от много фактори“, обясняват от БГСКЛАД.
Сред факторите са населеното място, големината му и най-вече наличието в близост на други пространства, които да задоволят нуждите на клиентите.
И в този сегмент на имотния пазар има ново строителство. Огромната част от него обаче, около 80%, се случва по поръчка и имат точни изисквания на компаниите, които ще ги използват. В повечето случаи вече съществуващите индустриални имоти, които се наемат или купуват от някого, се нуждаят от не малка допълнителна инвестиция за преустройство и приспособяване спрямо потребностите на конкретния бизнес.
Все пак в последните години делът на новите промишлени площи взема превес над старите, но търсенето е много по-голямо от предлагането в момента, твърдят експертите. Бумът в търсенето на жилищни имоти обаче се отразява и на индустриалните – някои собственици си позволяват да „надуват“ цените и увеличават наемите повече, отколкото пазарът позволява.
Но от БГСКЛАД са категорични, че повишаването на цените в техния сектор е много по-плавно и не следва това при жилищата.
Пазарът е изключително повлиян от градската среда и големите градове. Имотите са съсредоточени именно в тях като София заема половината от пазара. Пловдив е другият ключов фактор – там са още 25% от имотите, а останалите 25% са в градовете Бургас, Варна, Плевен, Велико Търново, Габрово, Русе, Сливен и няколко други по-малки градове.
Относно развитието на сектора – очаква се интересът към индустриалните имоти да се задържи висок и плавно да продължи да расте. Ако се следват тенденциите и тази година ще има ръст от няколко процента. Статистиката показва скок от 4% през 2018 г. и 5% през 2019 г. Заради страничните фактори през настоящата година се предвижда подобен растеж на този сегмент от пазара.
Коментар
Built Анализ: Индустриалните имоти – тихият играч на имотния пазара
Автор: Built.bg
В последните години цените на имотите у нас непрекъснато вървят нагоре. Вниманието е насочени основно към жилищния сектор, но има един сегмент, който търпи по-активни промени – това са индустриалните имоти. След пандемията от коронавирус и заради войната в Украйна там търсенето е много динамично и тенденциите се променят по-често.
Целият сегмент на индустриалните имоти или така наречените бизнес имоти, обхваща складовите, промишлените и търговски площи. „Предвид предназначението, за което се използват, често контрагентите търсят обекти със смесено предназначение“, коментира за Built.bg Ива Балджиева от БГСКЛАД, първата специализирана платформа у нас, която събира информация за складове, фабрики, помещения, терени и производствени цехове в цялата страна на едно място.
Наблюдава се съществена промяна на пазара на логистичните площи в последните 2-3 години. Тя започна през лятото на 2020 г. и беше пряко отражение на пандемията от коронавирус. Да, много хора започнаха да работят от вкъщи и това срина пазара на офис площите. Но огромният ръст на интернет търговията доведе до небивал интерес в търсенето на складови пространства, където стоките да се съхраняват.
Краят на пандемията пък съвпадна с началото на войната в Украйна. Размирната ситуация засегна икономически и логистично целия регион и доведе до преразпределение на суровини, преместване на производства, а това породи необходимостта от изграждане на нови логистични центрове и индустриални площи.
Промяната е към търсене на по-големи площи. През първата половина от периода сделките са главно с парцели от 200 до 500 кв. м, докато през втората интересът се мести повече към площи с големина от 400 до 800 кв. м. От БГСКЛАД обясняват още, че сделките за квадратури над 1000 кв. м в същото време са били изключително малко.
„Като процентно съотношение спрямо обектите, които отдаваме под наем, най-търсени са складовите площи“, обяснява Ива Балджиева. По думите й това търсене се налага поради липсата на производствени помещения като цяло. Т.е. клиентите са принудени да наемат складови площи, които да приспособят за своите нужди.
Интересна особеност при този тип имоти е, че интересът там е най-вече към наемане, не толкова за купуване. Затова специалистите в бранша избягват да правят сравнение между техния сегмент и жилищните имоти, където сделките са основно за покупко-продажба.
Най-активен е пазарът в София, където освен голямо търсене има и доста предлагане, дори свободни площи. В страната обаче почти липсват такива и това е причина за по-високите цени на наличните. А кой търси такива пространства? Отговорът е, че това са предимно логистични компании и фирмите от бързооборотния сектор. Играчите са предимно български фирми и по-малко чуждестранни.
Експертите в брашна предпочитат да не говорят за цените в момента.
Сред факторите са населеното място, големината му и най-вече наличието в близост на други пространства, които да задоволят нуждите на клиентите.
И в този сегмент на имотния пазар има ново строителство. Огромната част от него обаче, около 80%, се случва по поръчка и имат точни изисквания на компаниите, които ще ги използват. В повечето случаи вече съществуващите индустриални имоти, които се наемат или купуват от някого, се нуждаят от не малка допълнителна инвестиция за преустройство и приспособяване спрямо потребностите на конкретния бизнес.
Все пак в последните години делът на новите промишлени площи взема превес над старите, но търсенето е много по-голямо от предлагането в момента, твърдят експертите. Бумът в търсенето на жилищни имоти обаче се отразява и на индустриалните – някои собственици си позволяват да „надуват“ цените и увеличават наемите повече, отколкото пазарът позволява.
Но от БГСКЛАД са категорични, че повишаването на цените в техния сектор е много по-плавно и не следва това при жилищата.
Пазарът е изключително повлиян от градската среда и големите градове. Имотите са съсредоточени именно в тях като София заема половината от пазара. Пловдив е другият ключов фактор – там са още 25% от имотите, а останалите 25% са в градовете Бургас, Варна, Плевен, Велико Търново, Габрово, Русе, Сливен и няколко други по-малки градове.
Относно развитието на сектора – очаква се интересът към индустриалните имоти да се задържи висок и плавно да продължи да расте. Ако се следват тенденциите и тази година ще има ръст от няколко процента. Статистиката показва скок от 4% през 2018 г. и 5% през 2019 г. Заради страничните фактори през настоящата година се предвижда подобен растеж на този сегмент от пазара.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни