Built анализ: Какви промени се задават в ЗУТ?

Преди няколко дни изтече срокът за обществено обсъждане на дългоочакваните промени в Закона за устройство на територията. Сегашният е на повече от 20 години и макар да са правени промени по него, те са били предимно козметични, а това не е достатъчно за бързо променящата се среда.

Потърсихме двете водещи страни в промените сега – МРРБ и Камарата на архитектите в България, които да разяснят на читателите на Built.bg    какви изменения се предвиждат, кого ще засегнат и от кога ще влязат в сила?

Председател на експертната група, която работи по промените е зам.-регионалният министър Стефан Аспарухов. Очакванията са до лятото вече да има повече конкретика, след като министерството обработи напълно постъпилите от обществените консултации становища. Ето какво се знае до момента и обясни специално за Built: 

Кои изменения събират най-голяма подкрепа и кои не?

С. Аспарухов: Силна подкрепа получаваме по отношение на новите разпоредби за увеличаване контрола от страна на държавата към ниските строежи (четвърта, пета и шеста категория), както и по отношение на контрола върху спазване на сроковете. Бизнесът оценява добре предложената разпоредба за промяна в изискванията за одобряване или отказ от одобрение на проекти от страна на главните архитекти.

С промените много ясно се посочва в кои случаи главният архитект или областният управител могат да откажат да одобрят или съгласуват технически или работен инвестиционен проект. Отказът за съгласуване ще се прави само ако инвестиционният проект не съответства на предвижданията на подробния устройствен план  или с визата за проектиране, както и ако не са изпълнени условията, определени в чл. 144 от ЗУТ. По този начин ще се преодолее порочната практика на някои главни архитекти да отказват съгласуване и одобряване на формално основание, макар и тези откази да са „мотивирани“.

Получени са възражения по предложения текст за изменение в чл. 87, ал. 1, с който се регламентират изискванията за заустване на битови отпадъчни води в населени места и селищни образувания или в части от тях без канализация.

Предложението е в тези територии битовите отпадъчни води да се заустват и пречистват в съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води, с изключение за жилищни сгради с до три жилища и за вилни сгради, в които битовите отпадъчните води да могат да се заустват във водоплътни изгребни ями. Възраженията са, че с предложеното изменение се увеличава административната тежест за възложителите и се ограничават възможностите за алтернативно заустване на отпадъчните води в територии, в които не е изградена канализация.

Лично за вас кои са основните промени, които трябва да се случат?

С. Аспарухов: Основните промени в ЗУТ в момента се подготвят в работна група с почти 100 участници от професионални организации от целия строителен бранш. Тези промени ще бъдат по-мащабни от публикуваните в Портала за обществени консултации предложения. Отнасят се до няколко основни направления – възможност за електронно администриране на услугите в областта на ЗУТ – от устройственото планиране – през одобряването на проектите, издаването на разрешението за строеж, процедурите по време на строителството, до въвеждането на строежа в експлоатация.

Тези процеси ще наложат и преосмисляне на отношенията между участниците в инвестиционния процес. Друг приоритет е въвеждането на регистрационни режими за строежите от ниски категории. Това ще наложи и евентуално трансформиране на признаците за категоризиране на строежите и намаляване на строителството без строителни книжа по естествен път.

Не на последно място спешно трябва да се намери решение за ускорени съгласувателни и разрешителни процедури, свързани с изграждането на приоритетните инфраструктурни проекти.

Кога ще има нов ЗУТ?

С. Аспарухов: По решение на работната група нов ЗУТ така, както е разписано в коалиционното споразумение, ще се разработи след възлагане на последваща оценка на въздействието от предстоящите изменения. Очакваме, че в рамките на годината ще предложим в Народното събрание такива изменения, които да направят този закон работещ. Освен това той трябва да е в интерес на гражданите, разбираем и непредполагащ корупционни практики.

В Камарата на архитектите в България членуват именно тези специалисти, които пряко са зависими от ЗУТ и неговите слабости. Потърсихме различната гледна точка проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов, който е зам.-председател на УС на КАБ – дали свършеното до тук ги удовлетворява?

Кои са основните недостатъци на ЗУТ в момента? 

Проф. Б. Борисов: Основните недостатъци на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му са свързани с наличието на голямаадминистративна тежест и усложнени процедури с прекалени и ненужни регулации, съгласувания и разрешения, които са предпоставки за корупция и затрудняват гражданите и бизнеса. Сред несъвършенствата на ЗУТ е и недостатъчната му обвързаност с националното и регионалното планиране.

На кои промени държите най-много?

Проф. Б. Борисов: Преди всичко на намаляване на административната тежест и регламентиране ролята на водещия проектант, който трябва да носи пълната отговорност за качеството на проектите. В този смисъл смятаме, че е необходима оптимизация на процеса, която да разпредели правилно отговорностите между участниците в строително-инвестиционния сектор. Целта е да се прекрати досегашната практика по дублиране на дейностите на администрацията и на експертите – автори и консултанти на проекта.

Предвидените промени достатъчни ли са и нужни ли са корекции и в други нормативни актове и сфери и къде?

Не са достатъчни. Необходим е нов законопроект под формата на Кодекс за териториално, регионално, устройствено планиране, инвестиционно проектиране и строителство. Той трябва да синхронизира и интегрира темите на основните законови норми в сектора.Координационният съвет на браншовите организации в архитектурно-строителния отрасъл вече е разработил предварителен проект на кодекса. Такава идея е заложена и в коалиционното споразумение на управляващите политически сили, за реализацията на която КАБ предлага да съдейства с професионална експертиза.

Накратко – МРРБ и експертите в бранша подготвят изменения в закона, които да облекчат стъпките в устройственото планиране – инвестиционното проектиране, съгласуването, одобряването, разрешението за строителството и въвеждането в експлоатация. Целта е да се съкратят сроковете и да се разпределят отговорностите в инвестиционния процес, като ще се включат и застрахователите. Промените ще бъдат в посока на електронизация на административните услуги и ограничаване на бюрократичната тежест в архитектурно-строителния отрасъл.

А дали това ще се случи – ще реши накрая Парламентът, който ще вземе политическо, а не експертно решение.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ