Built анализ: Какво дават на България новите два блока на АЕЦ „Козлодуй“?

Автор: екип Built.bg

Снимка: АЕЦ “Козлодуй”

Изграждането на нови два блока на АЕЦ „Козлодуй“ е тема, за която се говори периодично от години. Още през януари предходният парламент задължи властта да сключи споразумение със САЩ за изграждането на нова ядрена мощност. Сега обаче това вече е факт, след като правителството реши да стартира процеса.

Подробностите обаче са повече от интересни – новият реактор ще работи с американската технология АР1000, което слага край на над 50-годишната ни тясна връзка с Русия. Това реално ще бъде първият американски блок в Европа. Решението на МС дава старт на реализирането на строежа на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, но идеята е изграждането на 8-я реактор да върви успоредно.

По предварителни оценки срокът за завършване на проекта в 2033 г., но осми блок вероятно ще се строи още 2-3 години след седми. Разчетите сочат, че общата мощност на двата реактора ще бъде 2300 мегавата – за сравнение затворените първи, втори, трети, четвърти и пети блок произвеждаха 1760 мегавата.

Предисторията е дълга. Идеята за строежа на атомна електроцентрала у нас датира от 50-те години на миналия век. Тогава в резултат на подема в икономиката страната изпитва недостиг на електричество. Режимът на тока е често явление, а България внася енергия от съседните страни и СССР.

Започват проучвания. Български специалисти са изпратени в Съветския съюз на обучения, а между двете държави е подписана междуправителствена спогодба. У нас започва работа специален комитет, а в София се изгражда експериментална база. Междувременно се търси място в страната – разгледани са близо 30 възможни терени.

Близостта до р. Дунав дава преднина на Козлодуй. Първата копка на строежа е направена на 14 октомври 1969 г. Строят се едновременно два блока. На площадката работят над 2000 души на три смени. Реално работата започва пет години по-късно – през 1974 г., когато е предизвикана първата верижна реакция, след което първи блок е свързан с националната електроенергийна система.

АЕЦ „Козлодуй“ е първата атомна централа не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. Веднага след пускането в експлоатация на първите два блока започва изграждането на трети и четвърти. Това отнема почти десетилетие – 3-ти блок започва да работи през 1980 г., а четвърти през 1982 г. Едновременно се строят и следващите два – пети блок е пуснат 1987 г., а шести веднага след демократичните промени.

След аварията в Чернобил руските атомни централи са обект на много въпроси. В началото на 90-те излиза доклад от Международната организация на атомна енергия, според който първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй“ са в лошо състояние.

Срещу дарение от Европейската банка за възстановяване и развитие България се съгласява да затвори първите си четири атомни блока, а пети и шести да ремонтира. Затварянето на първи и втори реактор се отлага на няколко пъти, но в крайна сметка се случва през 2002 г. Трети и четвърти са спрени в края на 2006 г. като затварянето им е част от преговорите за влизане на България в ЕС.

Днес продължават да работят пети и шести блок, които произвеждат около половината от електричеството, което се потребява у нас годишно. Те трябва да работят съответно до 2047 г. и 2051 г. Първите четири реактора също се използват обаче – те бяха трансформирани в съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци.

На новите 7-ми и 8-ми реактор се гледа като на най-големия стратегически проект с национално значение за последното десетилетие. Според енергийния експерт Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум, смяната на руската технология ВВЕР и изборът на американската АР е край на продължилото повече от 60 години монополно влияние на Русия в областта на ядрената енергетика и представлява тежка геополитическа загуба за Русия.

„Новината за стартиране подготовката за изграждане на нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“ носи само позитиви за българската енергетика, която потенциално може да се окаже в дефицит на генериращи базови мощности след 2033-2035 г., ако тези проекти не се реализират“, коментира Хиновски пред Built.bg.

По думите му българската енергетика има потенциал за балансирано развитие на ядрената енергетика, за която има ценен потенциал от опит и кадри, и ВЕИ, стига те да бъдат планирани по нов модел с възможности за ограничения или съхранение на пиковата енергия по диспечерски разпореждания.

„ТЕЦ-овете също трябва да бъдат запазени в националния мощностен и енергиен баланс поне до 2033-2038 г., когато в резултат на пазарните условия наложени от форсмажорната декарбонизация те ще загубят конкурентността си и ще затворят“, допълва експертът.

Че новините са позитивни смята и Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). „С оглед на политиката на ЕС по отношение на въглищните ТЕЦ-ове и все още незадоволителната ефективност и надеждност на възобновяемите енергийни източници, страната ще става все по-зависима от АЕЦ Козлодуй в следващите поне 10 години“, казва Вулджев.

А как трябва да се разглежда сделката с „Уестингхаус“ на фона на отношенията ни с Русия? Според Вулджев това не трябва да е водещо съображение, когато става дума за енергийна политика. „Основното съображение винаги трябва да е осигуряването на енергийна сигурност на приемлива цена. Не трябва българските граждани да страдат, за да не се ядосат чуждестранни дипломати или корпорации“, смята енергийният експерт.

И допълва, че ако искаме България да бъде енергиен фактор в региона, то фокусът със сигурност трябва да е върху ядрената енергия.

Причините за това не са идеологически, а икономически и технологични. По думите на Вулджев възобновяемата енергия чисто технологично още не е развита на ниво, на което може да е достатъчно надеждна и икономически ефикасна, колкото конвенционалните енергийни източници. „Конвенционални източници като въглища емитират твърде много въглеродни емисии и ЕС води целенасочена политика към тяхното пълно елиминиране от енергийния микс.

В този контекст ядрената енергия се намира в златната среда – тя има нулев въглероден отпечатък, но същевременно е много по-надеждна и икономически ефикасна в сравнение с енергията от възобновяеми източници“, коментира той.

Експертите в областта на енергийните политики са единодушни, че пътят, по който е поела България по отношение на атомната енергия, е този, който може да ни направи водещ енергиен фактор в региона. Голямо предимство е и това, че страната ни вече има сериозни традиции и ноу-хау именно благодарение на АЕЦ „Козлодуй“ и можем само да надграждаме.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ