Автор: Екип Built.bg
Проблемите с изплащането на парите на пътните фирми повдигнаха редица въпроси. Стана ясно, че пътищата у нас не са поддържани цяла една година, а това крие сериозни опасности за участниците в движението.
Какви всъщност са последиците от този скандал върху всички нас и има ли рискове в неглижирането на инфраструктурата – Built.bg потърси компетентния анализ на експертите в бранша.
От Българската асоциация на пострадали при катастрофи алармират, че ако не започнат спешни ремонти, през летния сезон, когато хората пътуват ще има ръст на катастрофите и загиналите. В момента трите основни проблема на пътната безопасност са – недостатъчно обучени млади водачи, несъбираемост и бързина на глобите и именно лошата и опасна инфраструктура.
Опасностите на пътя в следствие на забавени ремонти може да се проявят под формата на дупки, фуги, липса на мантинели, липса на бетонни предпазни огради, липса или лоша маркировка, падащи камъни, непочистени банкети. Тези водят до рискове, които са най-високи на магистралите, където скоростта е най-висока.
Автомагистралите са пътища с висока максимално допустима скорост и висока интензивност на движението. Те се планират и строят да бъдат значително по-безопасни от другите видове пътища, тъй като задължително разполагат с физическо разделение на двете посоки на движение и с лента за принудително спиране. Въпреки това средно около 8% от всички загинали в пътни инциденти в ЕС губят живота си вследствие от ПТП, възникнало на автомагистрала.

В България, в периода от 2010 г. до 2021 г. по автомагистрали са загинали 529 души. С увеличаването на максимално допустимата скорост на 140 км/ч през 2012 г. и разширяването на автомагистралната мрежа в страната, броят на загиналите по тези пътища като дял от всички загинали се увеличава от 3-5% на 9-10%. През 2021 г. трагичният пътен инцидент с автобус, възникнал на АМ „Струма“ повиши този дял до 13%.
Институтът за пътна безопасност доказват проблема нагледно. Според техен доклад има „лавинообразно повишаване на пътнотранспортния травматизъм и жертвите на пътя“. Данните им сочат през 2021 г., когато започнаха проблемите с парите на пътните фирми, загиналите при катастрофи са с 91 души повече от 2020 г.
Проблемите се задълбочават – за първите два месеца на настоящата година загинали при пътно-транспортни произшествия са 60 души, което е с 19% повече спрямо същия период на 2021 г. Анализ на Института за пътна безопасност показва, че тенденцията за увеличаване на жертвите се запазва и през последните два месеца.
Експертите прогнозират, че ситуацията може да доведе до това страната ни да достигне нивата на пътнотранспортен травматизъм от 2015 г., когато България регистрира най-висок дял на загинали при катастрофи и беше на последно място в Европейския съюз по този показател.
Според Институтa за пътна безопасност проблем е не само липсата на поддръжка на пътищата, а и лошата такава. В периода 2019-2021 г. пътните експерти твърдят, че са констатирали стотици несъответствия на извършените ремонти, както и „мърляво поддържане на пътната инфраструктура“. Те дават за пример тежката катастрофа край Своге през 2018 г., която според тях е в следствие на некачествен ремонт.
Решението според тях е в т. нар. „извънсистемен контрол“. Или създаването на независим съвет към премиера, в който да влязат експерти по управление на риска, одитори по пътна безопасност, пътни инженери, икономисти и юристи. Тези хора да извършват контрол върху дейността на пътните фирми, върху възложителя и дори върху държавните експерти.

От Българската Браншова Асоциация “Пътна безопасност” посочват, че всеки път има срок на експлоатация и всяко забавяне на нужни ремонти води до две неща – при забавяне на ремонтите повредите стават по-големи и по-големи, а след това се налагат много по-сериозни ремонти и естествено за тях са необходими значително по-големи финансови средства.
Всяко забавяне влошава условията за мобилност и безопасност, както и оскъпява ремонтните дейности. Експертите на Асоциацията дават прост пример за проблема – както на футболния или волейболния терен не може да има дупки, защото ще пречат на играта, така и пътищата са терена за превозните средства и хората и трябва да са в изправност.
До какво може да доведе забавеният пътен ремонт? Всички пътнотранспортни произшествия настъпват по пътната мрежа с участието на движещи се по нея превозни средства и хора. Затова пътната инфраструктура трябва да предоставя навременна, ясна и точна информация за участниците чрез съответната маркировка, пътни знаци и сигнали. Да предоставя терен със съответните равност, сцепление и отводняване. Също така тя трябва да подпомага участниците в движението, да ги подсеща и когато сгрешат да ги предпазва от удари, несъвместими с живота.
Българската пътна мрежа в населените и извън населените места надвишава 100 000 километра т.е. това е един огромен обект за управление. За най-рисковите участъци на пътя у нас от Агенцията посочат най-вече отсечките „Русе-Бяла“, „Кресна -Симитли“ и всички онези участъци от пътната мрежа, по които преминава транзитен поток през малките населени места.
Потърсихме мнението и на пътните одитори. Според инж. Ивайло Табаков най-големите проблеми на пътната безопасност са свързани с организацията на движение – това включва не само експлоатационното състояние на пътните знаци и пътната маркировка, а и грешното им използване.
Втори основен проблем се явява крайпътното пространство. В него не трябва да се допуска растителност, която ограничава видимостта в кръстовища, хоризонтални криви, към пътни знаци и др., или която влошава отводняването на пътната настилка. Основен недостатък на крайпътното пространство са необезопасените с ограничителни системи за пътища препятствия в него – дървета, билбордове и др.

В допълнение се наблюдават редица проблеми с вече изградените трасета – опасни елементи за начало и край, стари, в лошо експлоатационно състояние, неотговарящи на действащите стандарти. Тези системи са част от пасивната безопасност на пътната инфраструктура, т.е. не са предпоставка за настъпване на инцидент, но влияят пряко върху последствията от едно пътнотранспортно произшествие.
Как влияе пътното поддържане на безопасността? Лошото състояние на отделните пътни елементи може да утежни последствията от възникнал инцидент. Например пострадалите в катастрофи от вида „удар в дърво“, чийто относителен дял от общия брой пострадали през годините е един от най-високите. Премахването или обезопасяването на такъв вид препятствия в крайпътното пространство би имало съществен ефект в подобряването на пътната безопасност.
Според инж. Табаков всички изброени недостатъци не са отскоро и не са вследствие на настоящите проблеми с дейностите по поддържане на държавната пътна мрежа. При всички случаи, обаче, липсата на поддържане, особено за дълъг период от време, влияе негативно върху всички елементи на пътната инфраструктура и влошава значително пътната безопасност.
Инфраструктура > Коментар
Built Анализ: Катастрофите се увеличават – има ли връзка с парите за пътни ремонти?
Автор: Екип Built.bg
Проблемите с изплащането на парите на пътните фирми повдигнаха редица въпроси. Стана ясно, че пътищата у нас не са поддържани цяла една година, а това крие сериозни опасности за участниците в движението.
Какви всъщност са последиците от този скандал върху всички нас и има ли рискове в неглижирането на инфраструктурата – Built.bg потърси компетентния анализ на експертите в бранша.
От Българската асоциация на пострадали при катастрофи алармират, че ако не започнат спешни ремонти, през летния сезон, когато хората пътуват ще има ръст на катастрофите и загиналите. В момента трите основни проблема на пътната безопасност са – недостатъчно обучени млади водачи, несъбираемост и бързина на глобите и именно лошата и опасна инфраструктура.
Опасностите на пътя в следствие на забавени ремонти може да се проявят под формата на дупки, фуги, липса на мантинели, липса на бетонни предпазни огради, липса или лоша маркировка, падащи камъни, непочистени банкети. Тези водят до рискове, които са най-високи на магистралите, където скоростта е най-висока.
Автомагистралите са пътища с висока максимално допустима скорост и висока интензивност на движението. Те се планират и строят да бъдат значително по-безопасни от другите видове пътища, тъй като задължително разполагат с физическо разделение на двете посоки на движение и с лента за принудително спиране. Въпреки това средно около 8% от всички загинали в пътни инциденти в ЕС губят живота си вследствие от ПТП, възникнало на автомагистрала.
В България, в периода от 2010 г. до 2021 г. по автомагистрали са загинали 529 души. С увеличаването на максимално допустимата скорост на 140 км/ч през 2012 г. и разширяването на автомагистралната мрежа в страната, броят на загиналите по тези пътища като дял от всички загинали се увеличава от 3-5% на 9-10%. През 2021 г. трагичният пътен инцидент с автобус, възникнал на АМ „Струма“ повиши този дял до 13%.
Институтът за пътна безопасност доказват проблема нагледно. Според техен доклад има „лавинообразно повишаване на пътнотранспортния травматизъм и жертвите на пътя“. Данните им сочат през 2021 г., когато започнаха проблемите с парите на пътните фирми, загиналите при катастрофи са с 91 души повече от 2020 г.
Проблемите се задълбочават – за първите два месеца на настоящата година загинали при пътно-транспортни произшествия са 60 души, което е с 19% повече спрямо същия период на 2021 г. Анализ на Института за пътна безопасност показва, че тенденцията за увеличаване на жертвите се запазва и през последните два месеца.
Експертите прогнозират, че ситуацията може да доведе до това страната ни да достигне нивата на пътнотранспортен травматизъм от 2015 г., когато България регистрира най-висок дял на загинали при катастрофи и беше на последно място в Европейския съюз по този показател.
Според Институтa за пътна безопасност проблем е не само липсата на поддръжка на пътищата, а и лошата такава. В периода 2019-2021 г. пътните експерти твърдят, че са констатирали стотици несъответствия на извършените ремонти, както и „мърляво поддържане на пътната инфраструктура“. Те дават за пример тежката катастрофа край Своге през 2018 г., която според тях е в следствие на некачествен ремонт.
Решението според тях е в т. нар. „извънсистемен контрол“. Или създаването на независим съвет към премиера, в който да влязат експерти по управление на риска, одитори по пътна безопасност, пътни инженери, икономисти и юристи. Тези хора да извършват контрол върху дейността на пътните фирми, върху възложителя и дори върху държавните експерти.
От Българската Браншова Асоциация “Пътна безопасност” посочват, че всеки път има срок на експлоатация и всяко забавяне на нужни ремонти води до две неща – при забавяне на ремонтите повредите стават по-големи и по-големи, а след това се налагат много по-сериозни ремонти и естествено за тях са необходими значително по-големи финансови средства.
Всяко забавяне влошава условията за мобилност и безопасност, както и оскъпява ремонтните дейности. Експертите на Асоциацията дават прост пример за проблема – както на футболния или волейболния терен не може да има дупки, защото ще пречат на играта, така и пътищата са терена за превозните средства и хората и трябва да са в изправност.
До какво може да доведе забавеният пътен ремонт? Всички пътнотранспортни произшествия настъпват по пътната мрежа с участието на движещи се по нея превозни средства и хора. Затова пътната инфраструктура трябва да предоставя навременна, ясна и точна информация за участниците чрез съответната маркировка, пътни знаци и сигнали. Да предоставя терен със съответните равност, сцепление и отводняване. Също така тя трябва да подпомага участниците в движението, да ги подсеща и когато сгрешат да ги предпазва от удари, несъвместими с живота.
Българската пътна мрежа в населените и извън населените места надвишава 100 000 километра т.е. това е един огромен обект за управление. За най-рисковите участъци на пътя у нас от Агенцията посочат най-вече отсечките „Русе-Бяла“, „Кресна -Симитли“ и всички онези участъци от пътната мрежа, по които преминава транзитен поток през малките населени места.
Потърсихме мнението и на пътните одитори. Според инж. Ивайло Табаков най-големите проблеми на пътната безопасност са свързани с организацията на движение – това включва не само експлоатационното състояние на пътните знаци и пътната маркировка, а и грешното им използване.
Втори основен проблем се явява крайпътното пространство. В него не трябва да се допуска растителност, която ограничава видимостта в кръстовища, хоризонтални криви, към пътни знаци и др., или която влошава отводняването на пътната настилка. Основен недостатък на крайпътното пространство са необезопасените с ограничителни системи за пътища препятствия в него – дървета, билбордове и др.
В допълнение се наблюдават редица проблеми с вече изградените трасета – опасни елементи за начало и край, стари, в лошо експлоатационно състояние, неотговарящи на действащите стандарти. Тези системи са част от пасивната безопасност на пътната инфраструктура, т.е. не са предпоставка за настъпване на инцидент, но влияят пряко върху последствията от едно пътнотранспортно произшествие.
Как влияе пътното поддържане на безопасността? Лошото състояние на отделните пътни елементи може да утежни последствията от възникнал инцидент. Например пострадалите в катастрофи от вида „удар в дърво“, чийто относителен дял от общия брой пострадали през годините е един от най-високите. Премахването или обезопасяването на такъв вид препятствия в крайпътното пространство би имало съществен ефект в подобряването на пътната безопасност.
Според инж. Табаков всички изброени недостатъци не са отскоро и не са вследствие на настоящите проблеми с дейностите по поддържане на държавната пътна мрежа. При всички случаи, обаче, липсата на поддържане, особено за дълъг период от време, влияе негативно върху всички елементи на пътната инфраструктура и влошава значително пътната безопасност.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Инфраструктура, Новини
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Снимки: АПИ Основният ремонт на Дунав мост при Русе продължава с премахването на първите стоманобетонови панели. Предвижда се на ден да се демонтират по 4-ри от съществуващите панели и
07.29.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни