Built Анализ: Къде и колко са бомбоубежищата в София?

Войната в Украйна породи множество въпроси свързани с националната ситурност у нас и готовността на институциите за извънредни ситуации. Така информацията за бомбоубежищата и състоянието им се оказва строго пазена тайна. На този фон бивши кадри на системата за сигурност алармират, че места, които трябва да предпазят хората при нападение или инцидент, всъщност са изоставени и в лошо състояние.

По протокол на ГДПБЗН при извънредна ситуация живеещите в София трябва да успеят да влязат в най-близкото им бомбоубежище за около 3 часа. Как да се случи това обаче, когато информация за местоположенията им не се огласява?

Около 150 са укритията в столицата – средно по 6-7 на всеки от 24-те софийски района. Те са групирани по следния начин – първо бомбоубежища, които трябва да осигурят защита на цивилните хора. Второ – пунктове за радиационна защита за по-специфичните ситуации, когато има опасност от химическо замърсяване.

И накрая още един вид укрепление – т. нар. пунктове за управление, в които да отидат представителите на властта и да продължат да контролират ситуацията дори във военно положение.

Къде се намират всички те? Built.bg изпрати специално запитване до пресцентъра на МВР с оглед на ситуацията в Украйна и актуалността на темата да ни бъде предоставена информация за броя, местоположението и състоянието на бомбоубежищата. От вътрешното министерство отговориха, че информацията е с критична значимост и не може да бъде оповестена.

Потърсихме за коментар бивш висш служител в гражданска защита. През 2011 г. службата под това име беше закрита и реформирана в отдел към ГДПБЗН. Там има екип, който отговаря за експлоатацията на бомбоубежищата, натоварен е със задачата да прави регулярни огледи и да дава отчет.

Според експерти по сигурността обаче това почти не се прави, а укритията са изоставени и полуразрушени. Големият проблем бил, че вентилацията, която трябва да вкарва свеж въздух в затворените помещения, е твърде стара, от 70-те години на миналия век и отдавна е извън експлоатация.

Обществена тайна е, че повечето бомбоубежища се намират под или в непосредствена близост до училища и детски градини. Едно от известните места на укритие е в квартал Слатина близо до зала Универсиада. Друго бомбоубежище се намира на един от страничните изходи на Южния парк откъм квартал Лозенец. Има укрития и в частни сгради. Но точният брой и място се пазят в тайна.

Бомбоубежища у нас има още от Първата Световна война, но по-големият брой се изграждат най-вече след Втората Световна война. Преценено е, че населението нараства, оръжейните и военни заплахите над света се увеличават и трябва да има повече укрития, където хората да се предпазят при бомбена или ядрена атака.

Всяко бомбоубежище трябва да е оборудвано с трайни провизии и вода, но тези в София отдавна са разграбени и затворени, за да не се използват от клошари или престъпни групировки (в Русе например преди време разбиха нарколаборатория в бомбоубежище). До промените изискване при строителството на всяка сградата е било да има изградено убежище, но това отпада в регулаторната документация след 1990 г.

Така в случай на бомбардировки най-сигурното място в София оказва се е метрото. Подземната железница е проектирана и конструирана така, че да удържа ударна вълна, а тунелите са достатъчно дълги, за да поберат хиляди хора. В момента дължината на действащите линии е близо 40 километра. Метрото е оборудвано с необходимата вентилационна система и водопровод, който е отделен от централния – отново от мерки за сигурност.

Разчетите показват, че входовете и станциите на подземната железница могат да побера около 500 хил. души, а ако се отворят и тунелите бройката нараства до около 1 млн. души. Според експерти по сигурността обаче метрото е надеждно при бомбена заплаха, но не и при химическо нападение, защото не може да осигури херметизация на тунелите. 

Мит е, че най-голямото бомбоубежище в София се намира под бившия мавзолей в непосредствена близост до Народния театър. В действителност там има помещения на три нива, но те са малки и тесни, за да поберат много хора. В последните години се използват основно за склад и на няколко пъти за артистични прояви.

Като убежище обаче могат да се използват подземията на НДК. Под основната сграда има няколко долни нива, както и големи гаражи с вентилация и нужните за уплътняване и изолиране врати. Още едно място, където хората могат да избягат при заплаха се намира на „Цариградски шосе“. Там е трезорът на БНБ, който също разполага с нужните параметри да укрие голям брой хора за продължително време.

Според официалната информация бомбоубежищата у нас се проверяват всеки месец. Досега най-големият проблем пред властите е бил непозволеният достъп и самонастаняващите се бездомници. Източници на Built твърдят, че заради напрежението в Украйна е разпоредена спешна проверка на състоянието им.

Колко са на брой, къде са и как да ги намерят хората в случай на нужда – от МВР пазят информацията в тайна под предлог, че засяга националната сигурност на България.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ

Още от Built.bg:  Лаура Кьовеши в България: Корупцията може много често да се превърне във въпрос на живот и смърт