Built анализ: Нов живот за старите сгради

Снимки: Built.bg

Строителството е един от най-важните икономически отрасли на икономиките по цял свят, но същевременно е сред секторите с най-сериозно негативно влияние върху околната среда. Амбициите на голяма част от държавите и бизнеса за устойчиво развитие вече имат широко отражение върху строителния бранш. Статистиката показва, че около 40% от всички отпадъци са строителни и намаляването, както и рециклирането им, ще има огромно значение за сектора в близко бъдеще. 

Експерти от западните страни заговориха за ограничаване на стоманата и бетона и включване на повече естествени материали с по-нисък въглероден отпечатък като дървото, в строителството на публични сгради.

Франция и Великобритания разработват наръчници с указания към архитектите как да проектират въглеродно неутрални сгради. В същото време остава икономическият фактор – тези сгради продължават да бъдат чувствително по-скъпи, заради материалите и суровините, които се влагат в тях и по-сложното изпълнение.

На този фон последните няколко години част от най-престижните и важни награди в архитектурата се печелят не от нови сгради, а от проекти и реализирани реконструкции на стари градежи.

Например с Европейската награда за съвременна архитектура през 2019 г. бе отличена реновацията на холандски следвоенен комплекс от 60-те години, превърнат в жилищни блокове с над 500 апартамента в покрайнините на Бордо, който преди това е бил планиран за разрушаване. В цяла Европа, включително и в България, примерите, които се нуждаят от подобно модернизиране, са неизброими.  

У нас по темата работи активно арх. Анета Василева от УАСГ. Според нея придаването на нов живот и стойност на стари сгради е подценявано, но важно решение на проблемите в строителството.

„Как спасяваме сградите днес? Намирам за дълбоко притеснителна дори самата идея, че културното наследство постоянно трябва да бъде „спасявано“. Все си мисля, че има начин опазването да излезе от пространството на емоциите и каузите, да изплува от блатото на бюрокрацията и да стъпи на открито, при прагматизма и здравия разум“, казва тя.

Според нея не е логично в големите български градове, където се строи бурно, има инвеститорски интерес, туристи и икономически прогрес, точно там наследството да е в риск.

И не би следвало икономическото развитие на един град да е в противоречие с опазването на старите сгради, а напротив.

„Сградите не трябва просто да се спасяват. Успешното опазване на културното наследство е пряко свързано с изграждането на обществено съзнание за ценността, но и с развитие на идеята как това наследство да бъде активна част от днешния ден без да губи тази ценност“, коментира арх. Василева.

У нас примерите за обществени сгради, които са били модернизирани и се използват отново успешно, не са много. Но все пак има такива. Сред най-популярният е превръщането на култовия социалистически Хотел Плиска в модерна бизнес сграда.

Хотелът е построен в края на 60-те години на миналия век. От края на 80-те обслужваше пътниците на „БГА Балкан“. След фалита на националния превозвач през 2006 г. сградата беше препродадена и придобита от ЦКБ. Банката в последствие ремонтира сградата и я превърна в своя централа.

Мястото обаче е познато от десетилетия на софиянци и продължава да се нарича Хотел Плиска, дори се използва като част от разписанието на линиите на градския транспорт.

Друг такъв пример е модернизираната и ремонтирана сграда на „Енергопроект“ в квартал Лозенец. Тя е проектирана и построена през 60-те години и до днес е една от най-високите в София. След като старото дружество спря да работи, сградата пустееше дълго време. Преди 3 години обаче инвеститор взе нещата в свои ръце – започна реконструкция за изграждането на бизнес сграда с търговски център.

Резултатът е обновен комплекс с 24 етажа площ за корпоративни цели. Сградата разполага с четири нива подземни паркинги, а на приземния и първите два етажа има банка, застрахователна агенция, голям магазин, кафене и още няколко търговски площи. Предимствата са централната локация, близостта до спирка на метрото и ключовата връзка с важни булеварди.

Според арх. Василева строителното ни наследство е незаобиколима част от ежедневието ни. „Трябва да осъзнаем, че то ни прави различни, по-богати и по-специални от другите. Че съвременната българска архитектура ще стане по-добра, когато старото и наследеното не се възприема като спирачка на инвестиционните интереси, а ни помага да създаване по-богата и многопластова нова архитектура“, казва тя.

Всъщност през ХХ век са построени повече сгради, отколкото през всички останали векове взети заедно. Не малка част от вече построеното днес остарява лошо, не отговарят на съвременните стандарти за качество и издръжливост и предлагат некачествена среда за живот. Резултатът е, че много от тях са разрушавани и на тяхно място се строят нови.

Новите изисквания за устойчивост в строителството обаче променят картината – проучванията показват, че разрушаването е не по-малко вредно за околната среда от строежа на нови бетонни или стъклени сгради, защото се образуват огромни количества строителни отпадъци и процесът по рушене не е много по-различен от новото строителство.   

„Около 40% от всички произведени отпадъци са строителни и трябва да започнем да ги рециклираме и преизползваме изцяло. Да, ако общо пластмасата, която човечеството е произвело през последните 60 години, е 8 млрд. тона, то циментовата индустрия произвежда такова количество само за две години. И докато прочетете края на това изречение, строителството в глобален план вече ще е изляло повече от 19 хил. вани бетон“, обобщава арх. Анета Василева.

Проучвания за ползите и негативните от реконструкцията и модернизирането на стари сгради тепърва се правят. Но според архитектите това е правилен подход за решаване на част от проблемите, с които в момента се бори строителният сектор.

Сериозен потенциал има в стотиците индустриални зони, които в годините назад са излезли от употреба, но се намират на стратегически места и разполагат със стабилни, запазени градежи. Предизвикателство обаче са панелните жилищни комплекси. Затова на този етап, когато се търси нов живот за старите сгради, се избират обществени сгради с отпаднали функции, които да се превърнат в бизнес пространства или търговски площи.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ

Още от Built.bg:  Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили