Автор: Built.bg
Една трета от територията на страната ни е заета от гори. Освен част от природното ни богатство, те играят много важна роля и в икономиката. България обаче попада в един от регионите на света, които са особено чувствителни към измененията на климата. Очаква се през следващите години температурите у нас да се повишат, а валежите да станат по-интензивни. Това е записано в Националната стратегия за адаптация към измененията в климата до 2030 г.
Според историческите извори България излиза от турско робство почти без горски масиви, които са изсечени и опожарени, както по време на сраженията, така и още преди това. Започват десетилетия на залесяване и бавно възстановяване на родната гора. Според данните на Министерство на земеделието в последните 80 години запасът от дървесина у нас почти се е утроил. В момента залесените площи в България са около 4200 млн. хектара, от които 3800 млн. хектара са гори.
БАН и НИМХ обаче наблюдават с тревожност измененията на климата, които вече се отразяват на гората. През последните десетилетия т.нар. прираст (новата дървесина на фона на старата) непрекъснато се е увеличавал, а след 2010 г. за първи път от повече от век има застой и дори намаление.
Прогнозите сега са за повишение на годишната температура на въздуха в България от 1,6 до 3,1 градуса до 2050 г. Като цяло това се очаква да бъде по-силно през летния сезон – от юли до септември. Европа се очертава като по-тежко засегната от измененията от останалите континенти.
Всичко това ще доведе до промени в режима на валежите, които се очаква да намалеят, а с това и общите водни запаси на страната – приблизително с 15% до 2050 г. и между 30 и 40 на сто до 2080 г. Това отново се отнася до летните месеци, докато през зимата валежите дори се предвижда да бъдат повече.
Според всички сценарии за климатичните промени обаче за България се наблюдава тенденция към увеличаване честотата на екстремните явления и бедствия, което се изразява в по-чести интензивни валежи, топли и студени вълни, наводнения и суши, нетипичните досега за страната ни урагани, горски пожари свлачища.
Тази екстремност на времето води до влошаването здравето на горите и растежа на дърветата. Прогнозите са още да се увеличат атаките от насекоми и гъби, включително инвазивни видове, а бурите и пожарите да причинят сериозни загуби и щети.
Според изчисленията на Министерство на земеделието пораженията могат да достигнат до 3,5 млн. кубични метра дървесина. Това може да доведе до сериозни икономически загуби и отражение върху природата – ще се влоши способността на горите да обработват въглерода, което пък ще се отрази върху общото качество на живот у нас.
Другото пряко изражение е загубата на биологично разнообразие. Българските гори притежават изключително богатство от екосистеми като само висшата флора се състои от над 4100 вида. Някои видове може да не успеят да се адаптират към различните условия и да изчезнат на локално или глобално ниво.
Също така големи площи с иглолистни насаждения на по-ниска надморска височина ще се окажат уязвими при по-високи температури и по-голяма влажност. Климатичните промени повишават и вероятността от пожари и други необичайни явления, които застрашават горските масиви – ураганен вятър, заледяване, атаки от инвазивни насекоми.
Икономическият принос на горското стопанство, дърводобива и производството на мебели се равнява приблизително на 500 млн. евро по данни на Евростат. Браншът осигурява около 3% от БВП и е свързан с прехраната на над 50 000 души. 85% от продукцията обаче отива за износ.
Изнасяме основно за Румъния, Гърция, Германия и Великобритания. Индустрията ни произвежда основно тапицирани мебели и офис мебели. За да бъде конкурентна обаче се търси качествена дървесина, която в последните години намалява.
Данните на статистиката показват, че износът ни расте, но на вътрешния пазар търсенето намалява.
Ние ги купуваме от Китай, Полша и Турция. Отливът у нас е осезателен – от 41% през 2015 г. на 16 на сто през 2022 г. И все пак общата тенденция е положителна – България е на 38-о място по износ на мебели в света и на 56-то по внос. Според експертите индустрията се нуждае от нови възможности – нови видове дървесина, които да осигурят нужните количества за производството.
Дървесината често е определяна като материалът на бъдещето, защото е възобновяем ресурс и е свързана с концепцията за зелена икономика. Търсенето на устойчив вариант за добиването й обаче продължава. Все по-голяма популярност придобиват бързорастящите видове, които да се използват изцяло като дървен материал.
Такъв е дървото пауловния, което може да достигне необходимата височина и качества за по-малко от 10 години. Въпреки това индустрията очаква плавен спад в продукцията на мебели от дърво всяка следваща година. Готови са и за цялостни реформи и пълня подмяна на дървесината с други материали, ако прогнозите за сериозен удар по българската гора от климатичните промени се сбъднат.
Зелена среда > Коментар
Built Анализ: Половината гори в България са заплашени от климатичните промени
Автор: Built.bg
Една трета от територията на страната ни е заета от гори. Освен част от природното ни богатство, те играят много важна роля и в икономиката. България обаче попада в един от регионите на света, които са особено чувствителни към измененията на климата. Очаква се през следващите години температурите у нас да се повишат, а валежите да станат по-интензивни. Това е записано в Националната стратегия за адаптация към измененията в климата до 2030 г.
Според историческите извори България излиза от турско робство почти без горски масиви, които са изсечени и опожарени, както по време на сраженията, така и още преди това. Започват десетилетия на залесяване и бавно възстановяване на родната гора. Според данните на Министерство на земеделието в последните 80 години запасът от дървесина у нас почти се е утроил. В момента залесените площи в България са около 4200 млн. хектара, от които 3800 млн. хектара са гори.
БАН и НИМХ обаче наблюдават с тревожност измененията на климата, които вече се отразяват на гората. През последните десетилетия т.нар. прираст (новата дървесина на фона на старата) непрекъснато се е увеличавал, а след 2010 г. за първи път от повече от век има застой и дори намаление.
Прогнозите сега са за повишение на годишната температура на въздуха в България от 1,6 до 3,1 градуса до 2050 г. Като цяло това се очаква да бъде по-силно през летния сезон – от юли до септември. Европа се очертава като по-тежко засегната от измененията от останалите континенти.
Всичко това ще доведе до промени в режима на валежите, които се очаква да намалеят, а с това и общите водни запаси на страната – приблизително с 15% до 2050 г. и между 30 и 40 на сто до 2080 г. Това отново се отнася до летните месеци, докато през зимата валежите дори се предвижда да бъдат повече.
Според всички сценарии за климатичните промени обаче за България се наблюдава тенденция към увеличаване честотата на екстремните явления и бедствия, което се изразява в по-чести интензивни валежи, топли и студени вълни, наводнения и суши, нетипичните досега за страната ни урагани, горски пожари свлачища.
Тази екстремност на времето води до влошаването здравето на горите и растежа на дърветата. Прогнозите са още да се увеличат атаките от насекоми и гъби, включително инвазивни видове, а бурите и пожарите да причинят сериозни загуби и щети.
Според изчисленията на Министерство на земеделието пораженията могат да достигнат до 3,5 млн. кубични метра дървесина. Това може да доведе до сериозни икономически загуби и отражение върху природата – ще се влоши способността на горите да обработват въглерода, което пък ще се отрази върху общото качество на живот у нас.
Другото пряко изражение е загубата на биологично разнообразие. Българските гори притежават изключително богатство от екосистеми като само висшата флора се състои от над 4100 вида. Някои видове може да не успеят да се адаптират към различните условия и да изчезнат на локално или глобално ниво.
Също така големи площи с иглолистни насаждения на по-ниска надморска височина ще се окажат уязвими при по-високи температури и по-голяма влажност. Климатичните промени повишават и вероятността от пожари и други необичайни явления, които застрашават горските масиви – ураганен вятър, заледяване, атаки от инвазивни насекоми.
Икономическият принос на горското стопанство, дърводобива и производството на мебели се равнява приблизително на 500 млн. евро по данни на Евростат. Браншът осигурява около 3% от БВП и е свързан с прехраната на над 50 000 души. 85% от продукцията обаче отива за износ.
Изнасяме основно за Румъния, Гърция, Германия и Великобритания. Индустрията ни произвежда основно тапицирани мебели и офис мебели. За да бъде конкурентна обаче се търси качествена дървесина, която в последните години намалява.
Данните на статистиката показват, че износът ни расте, но на вътрешния пазар търсенето намалява.
Ние ги купуваме от Китай, Полша и Турция. Отливът у нас е осезателен – от 41% през 2015 г. на 16 на сто през 2022 г. И все пак общата тенденция е положителна – България е на 38-о място по износ на мебели в света и на 56-то по внос. Според експертите индустрията се нуждае от нови възможности – нови видове дървесина, които да осигурят нужните количества за производството.
Дървесината често е определяна като материалът на бъдещето, защото е възобновяем ресурс и е свързана с концепцията за зелена икономика. Търсенето на устойчив вариант за добиването й обаче продължава. Все по-голяма популярност придобиват бързорастящите видове, които да се използват изцяло като дървен материал.
Такъв е дървото пауловния, което може да достигне необходимата височина и качества за по-малко от 10 години. Въпреки това индустрията очаква плавен спад в продукцията на мебели от дърво всяка следваща година. Готови са и за цялостни реформи и пълня подмяна на дървесината с други материали, ако прогнозите за сериозен удар по българската гора от климатичните промени се сбъднат.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни