Built Анализ: Половината гори в България са заплашени от климатичните промени

Автор: Built.bg

Една трета от територията на страната ни е заета от гори. Освен част от природното ни богатство, те играят много важна роля и в икономиката. България обаче попада в един от регионите на света, които са особено чувствителни към измененията на климата. Очаква се през следващите години температурите у нас да се повишат, а валежите да станат по-интензивни. Това е записано в Националната стратегия за адаптация към измененията в климата до 2030 г.

Според историческите извори България излиза от турско робство почти без горски масиви, които са изсечени и опожарени, както по време на сраженията, така и още преди това. Започват десетилетия на залесяване и бавно възстановяване на родната гора. Според данните на Министерство на земеделието в последните 80 години запасът от дървесина у нас почти се е утроил. В момента залесените площи в България са около 4200 млн. хектара, от които 3800 млн. хектара са гори.

БАН и НИМХ обаче наблюдават с тревожност измененията на климата, които вече се отразяват на гората. През последните десетилетия т.нар. прираст (новата дървесина на фона на старата) непрекъснато се е увеличавал, а след 2010 г. за първи път от повече от век има застой и дори намаление.

Прогнозите сега са за повишение на годишната температура на въздуха в България от 1,6 до 3,1 градуса до 2050 г. Като цяло това се очаква да бъде по-силно през летния сезон – от юли до септември. Европа се очертава като по-тежко засегната от измененията от останалите континенти.

Всичко това ще доведе до промени в режима на валежите, които се очаква да намалеят, а с това и общите водни запаси на страната – приблизително с 15% до 2050 г. и между 30 и 40 на сто до 2080 г. Това отново се отнася до летните месеци, докато през зимата валежите дори се предвижда да бъдат повече.

Според всички сценарии за климатичните промени обаче за България се наблюдава тенденция към увеличаване честотата на екстремните явления и бедствия, което се изразява в по-чести интензивни валежи, топли и студени вълни, наводнения и суши, нетипичните досега за страната ни урагани, горски пожари свлачища.

Тази екстремност на времето води до влошаването здравето на горите и растежа на дърветата. Прогнозите са още да се увеличат атаките от насекоми и гъби, включително инвазивни видове, а бурите и пожарите да причинят сериозни загуби и щети.

Според изчисленията на Министерство на земеделието пораженията могат да достигнат до 3,5 млн. кубични метра дървесина. Това може да доведе до сериозни икономически загуби и отражение върху природата – ще се влоши способността на горите да обработват въглерода, което пък ще се отрази върху общото качество на живот у нас.

Другото пряко изражение е загубата на биологично разнообразие. Българските гори притежават изключително богатство от екосистеми като само висшата флора се състои от над 4100 вида. Някои видове може да не успеят да се адаптират към различните условия и да изчезнат на локално или глобално ниво.

Също така големи площи с иглолистни насаждения на по-ниска надморска височина ще се окажат уязвими при по-високи температури и по-голяма влажност. Климатичните промени повишават и вероятността от пожари и други необичайни явления, които застрашават горските масиви – ураганен вятър, заледяване, атаки от инвазивни насекоми.

Икономическият принос на горското стопанство, дърводобива и производството на мебели се равнява приблизително на 500 млн. евро по данни на Евростат. Браншът осигурява около 3% от БВП и е свързан с прехраната на над 50 000 души. 85% от продукцията обаче отива за износ.

Изнасяме основно за Румъния, Гърция, Германия и Великобритания. Индустрията ни произвежда основно тапицирани мебели и офис мебели. За да бъде конкурентна обаче се търси качествена дървесина, която в последните години намалява.

Данните на статистиката показват, че износът ни расте, но на вътрешния пазар търсенето намалява.

Ние ги купуваме от Китай, Полша и Турция. Отливът у нас е осезателен – от 41% през 2015 г. на 16 на сто през 2022 г. И все пак общата тенденция е положителна – България е на 38-о място по износ на мебели в света и на 56-то по внос. Според експертите индустрията се нуждае от нови възможности – нови видове дървесина, които да осигурят нужните количества за производството.

Дървесината често е определяна като материалът на бъдещето, защото е възобновяем ресурс и е свързана с концепцията за зелена икономика. Търсенето на устойчив вариант за добиването й обаче продължава. Все по-голяма популярност придобиват бързорастящите видове, които да се използват изцяло като дървен материал.

Такъв е дървото пауловния, което може да достигне необходимата височина и качества за по-малко от 10 години. Въпреки това индустрията очаква плавен спад в продукцията на мебели от дърво всяка следваща година. Готови са и за цялостни реформи и пълня подмяна на дървесината с други материали, ако прогнозите за сериозен удар по българската гора от климатичните промени се сбъднат.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ