Автор: Built.bg
Една трета от територията на страната ни е заета от гори. Освен част от природното ни богатство, те играят много важна роля и в икономиката. България обаче попада в един от регионите на света, които са особено чувствителни към измененията на климата. Очаква се през следващите години температурите у нас да се повишат, а валежите да станат по-интензивни. Това е записано в Националната стратегия за адаптация към измененията в климата до 2030 г.
Според историческите извори България излиза от турско робство почти без горски масиви, които са изсечени и опожарени, както по време на сраженията, така и още преди това. Започват десетилетия на залесяване и бавно възстановяване на родната гора. Според данните на Министерство на земеделието в последните 80 години запасът от дървесина у нас почти се е утроил. В момента залесените площи в България са около 4200 млн. хектара, от които 3800 млн. хектара са гори.
БАН и НИМХ обаче наблюдават с тревожност измененията на климата, които вече се отразяват на гората. През последните десетилетия т.нар. прираст (новата дървесина на фона на старата) непрекъснато се е увеличавал, а след 2010 г. за първи път от повече от век има застой и дори намаление.
Прогнозите сега са за повишение на годишната температура на въздуха в България от 1,6 до 3,1 градуса до 2050 г. Като цяло това се очаква да бъде по-силно през летния сезон – от юли до септември. Европа се очертава като по-тежко засегната от измененията от останалите континенти.
Всичко това ще доведе до промени в режима на валежите, които се очаква да намалеят, а с това и общите водни запаси на страната – приблизително с 15% до 2050 г. и между 30 и 40 на сто до 2080 г. Това отново се отнася до летните месеци, докато през зимата валежите дори се предвижда да бъдат повече.
Според всички сценарии за климатичните промени обаче за България се наблюдава тенденция към увеличаване честотата на екстремните явления и бедствия, което се изразява в по-чести интензивни валежи, топли и студени вълни, наводнения и суши, нетипичните досега за страната ни урагани, горски пожари свлачища.
Тази екстремност на времето води до влошаването здравето на горите и растежа на дърветата. Прогнозите са още да се увеличат атаките от насекоми и гъби, включително инвазивни видове, а бурите и пожарите да причинят сериозни загуби и щети.
Според изчисленията на Министерство на земеделието пораженията могат да достигнат до 3,5 млн. кубични метра дървесина. Това може да доведе до сериозни икономически загуби и отражение върху природата – ще се влоши способността на горите да обработват въглерода, което пък ще се отрази върху общото качество на живот у нас.
Другото пряко изражение е загубата на биологично разнообразие. Българските гори притежават изключително богатство от екосистеми като само висшата флора се състои от над 4100 вида. Някои видове може да не успеят да се адаптират към различните условия и да изчезнат на локално или глобално ниво.
Също така големи площи с иглолистни насаждения на по-ниска надморска височина ще се окажат уязвими при по-високи температури и по-голяма влажност. Климатичните промени повишават и вероятността от пожари и други необичайни явления, които застрашават горските масиви – ураганен вятър, заледяване, атаки от инвазивни насекоми.
Икономическият принос на горското стопанство, дърводобива и производството на мебели се равнява приблизително на 500 млн. евро по данни на Евростат. Браншът осигурява около 3% от БВП и е свързан с прехраната на над 50 000 души. 85% от продукцията обаче отива за износ.
Изнасяме основно за Румъния, Гърция, Германия и Великобритания. Индустрията ни произвежда основно тапицирани мебели и офис мебели. За да бъде конкурентна обаче се търси качествена дървесина, която в последните години намалява.
Данните на статистиката показват, че износът ни расте, но на вътрешния пазар търсенето намалява.
Ние ги купуваме от Китай, Полша и Турция. Отливът у нас е осезателен – от 41% през 2015 г. на 16 на сто през 2022 г. И все пак общата тенденция е положителна – България е на 38-о място по износ на мебели в света и на 56-то по внос. Според експертите индустрията се нуждае от нови възможности – нови видове дървесина, които да осигурят нужните количества за производството.
Дървесината често е определяна като материалът на бъдещето, защото е възобновяем ресурс и е свързана с концепцията за зелена икономика. Търсенето на устойчив вариант за добиването й обаче продължава. Все по-голяма популярност придобиват бързорастящите видове, които да се използват изцяло като дървен материал.
Такъв е дървото пауловния, което може да достигне необходимата височина и качества за по-малко от 10 години. Въпреки това индустрията очаква плавен спад в продукцията на мебели от дърво всяка следваща година. Готови са и за цялостни реформи и пълня подмяна на дървесината с други материали, ако прогнозите за сериозен удар по българската гора от климатичните промени се сбъднат.
Зелена среда > Коментар
Built Анализ: Половината гори в България са заплашени от климатичните промени
Автор: Built.bg
Една трета от територията на страната ни е заета от гори. Освен част от природното ни богатство, те играят много важна роля и в икономиката. България обаче попада в един от регионите на света, които са особено чувствителни към измененията на климата. Очаква се през следващите години температурите у нас да се повишат, а валежите да станат по-интензивни. Това е записано в Националната стратегия за адаптация към измененията в климата до 2030 г.
Според историческите извори България излиза от турско робство почти без горски масиви, които са изсечени и опожарени, както по време на сраженията, така и още преди това. Започват десетилетия на залесяване и бавно възстановяване на родната гора. Според данните на Министерство на земеделието в последните 80 години запасът от дървесина у нас почти се е утроил. В момента залесените площи в България са около 4200 млн. хектара, от които 3800 млн. хектара са гори.
БАН и НИМХ обаче наблюдават с тревожност измененията на климата, които вече се отразяват на гората. През последните десетилетия т.нар. прираст (новата дървесина на фона на старата) непрекъснато се е увеличавал, а след 2010 г. за първи път от повече от век има застой и дори намаление.
Прогнозите сега са за повишение на годишната температура на въздуха в България от 1,6 до 3,1 градуса до 2050 г. Като цяло това се очаква да бъде по-силно през летния сезон – от юли до септември. Европа се очертава като по-тежко засегната от измененията от останалите континенти.
Всичко това ще доведе до промени в режима на валежите, които се очаква да намалеят, а с това и общите водни запаси на страната – приблизително с 15% до 2050 г. и между 30 и 40 на сто до 2080 г. Това отново се отнася до летните месеци, докато през зимата валежите дори се предвижда да бъдат повече.
Според всички сценарии за климатичните промени обаче за България се наблюдава тенденция към увеличаване честотата на екстремните явления и бедствия, което се изразява в по-чести интензивни валежи, топли и студени вълни, наводнения и суши, нетипичните досега за страната ни урагани, горски пожари свлачища.
Тази екстремност на времето води до влошаването здравето на горите и растежа на дърветата. Прогнозите са още да се увеличат атаките от насекоми и гъби, включително инвазивни видове, а бурите и пожарите да причинят сериозни загуби и щети.
Според изчисленията на Министерство на земеделието пораженията могат да достигнат до 3,5 млн. кубични метра дървесина. Това може да доведе до сериозни икономически загуби и отражение върху природата – ще се влоши способността на горите да обработват въглерода, което пък ще се отрази върху общото качество на живот у нас.
Другото пряко изражение е загубата на биологично разнообразие. Българските гори притежават изключително богатство от екосистеми като само висшата флора се състои от над 4100 вида. Някои видове може да не успеят да се адаптират към различните условия и да изчезнат на локално или глобално ниво.
Също така големи площи с иглолистни насаждения на по-ниска надморска височина ще се окажат уязвими при по-високи температури и по-голяма влажност. Климатичните промени повишават и вероятността от пожари и други необичайни явления, които застрашават горските масиви – ураганен вятър, заледяване, атаки от инвазивни насекоми.
Икономическият принос на горското стопанство, дърводобива и производството на мебели се равнява приблизително на 500 млн. евро по данни на Евростат. Браншът осигурява около 3% от БВП и е свързан с прехраната на над 50 000 души. 85% от продукцията обаче отива за износ.
Изнасяме основно за Румъния, Гърция, Германия и Великобритания. Индустрията ни произвежда основно тапицирани мебели и офис мебели. За да бъде конкурентна обаче се търси качествена дървесина, която в последните години намалява.
Данните на статистиката показват, че износът ни расте, но на вътрешния пазар търсенето намалява.
Ние ги купуваме от Китай, Полша и Турция. Отливът у нас е осезателен – от 41% през 2015 г. на 16 на сто през 2022 г. И все пак общата тенденция е положителна – България е на 38-о място по износ на мебели в света и на 56-то по внос. Според експертите индустрията се нуждае от нови възможности – нови видове дървесина, които да осигурят нужните количества за производството.
Дървесината често е определяна като материалът на бъдещето, защото е възобновяем ресурс и е свързана с концепцията за зелена икономика. Търсенето на устойчив вариант за добиването й обаче продължава. Все по-голяма популярност придобиват бързорастящите видове, които да се използват изцяло като дървен материал.
Такъв е дървото пауловния, което може да достигне необходимата височина и качества за по-малко от 10 години. Въпреки това индустрията очаква плавен спад в продукцията на мебели от дърво всяка следваща година. Готови са и за цялостни реформи и пълня подмяна на дървесината с други материали, ако прогнозите за сериозен удар по българската гора от климатичните промени се сбъднат.
Още от Built.bg
Инфраструктура, Коментар
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Министърът на младежта и спорта Весела Лечева съобщи какви са били приоритетите й като служебен министър в края на мандата в предаването „Тази сутрин“ на bTV. „Започнахме с ревизия
01.26.2023
Коментар
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари
01.25.2023
Коментар, Новини
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
През декември вносът на руски петрол в ЕС е спаднал спрямо ноември с 270 000 барела дневно до 900 000 барела дневно, според данни на Международната агенция по енергията
01.23.2023
Създателите
Голямата красота на София
„Бохемска София: Духът на стария град“
Музей “Малкият Париж” показва детайли от градския живот на Букурещ от няколко епохи
Коментари и анализи
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
Голямата красота на София
Водещите тенденции в света на роботиката през 2023 г.
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Фандъкова: След 4 години мрежата на метрото на София ще бъде 61 километра
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Предложението на МС за статута на търпимост за незаконни обекти на инженерната инфраструктура не беше прието
Йорданка Фандъкова: Метрото промени София и я превърна в съвременен европейски град
Архитектура
ЮНЕСКО включи обекти в Йемен и Ливан, както и историческият център на Одеса в Списъка на световното наследство
Учени разкриха тайната на древноримския бетон
Градска среда и Урбанизъм
Председателят на СОС предлага да се изгради 27 декара модерен градски парк в София
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Нов изпълнител ще има 180 дни да довърши сградата на Международния младежки център в Бургас
Кой е прав за кривите павета
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Представиха подновени участъци от пътна инфраструктура и туристически маршрути в Национален парк „Пирин“
Облекчиха процедурите за изграждане на фотоволтаици и слънчеви колектори в еднофамилни къщи и вили
София обяви поръчка за изготвяне на документация по процедура „За по-чист въздух!“
Войната в Украйна
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
ЕК осигурява спешно 250 милиона евро за подобряване на инфраструктурата за внос и износ на стоки от Украйна
Москва иска да свърже АЕЦ “Запорожие” с руската енергийна мрежа
Войната в Украйна извади наяве „логистични проблеми“ между Германия и Франция
60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
ЕС одобри новите санкции срещу Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни