Built анализ: Пътища в горите – възможно или не?

39% от територията на България е заета от горски площи. Въпреки твърденията на някои екологични организации, официалните данни показват, че за последните 100 години горите са увеличили територията си близо два пъти. Но проблеми в сектора все така има и са свързани най-вече с управлението на горските територии.

България е на второ място в ЕС по дял на защитените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Реално към момента почти 60% от горите ни са включени в Натура. За сравнение средният дял за ЕС е 18%. Затова и темата с поддържането им винаги е сложна и опира до подхода – да има ли човешка намеса или не?

Според лесовъдите в около 30-40% от българските гори не е влизано от години. Пак по изчисления на специалистите по горите изградената инфраструктура в горските територии на България е 7,9 метра на хектар, с което сме на дъното на европейските класации. За сравнение в Австрия, която се приема за един от най-добрите примери за управление на горите, инфраструктурата обхваща близо 50 метра на хектар.

„Най-големият мит за гората е, че не трябва да се случва нищо в нея. Хората, особено в големите градове си мислят, че ние трябва да консервираме гората, а консервацията е най-страшното за нея. Ние сме на път това, което 60-80 години сме градили в горите да го унищожим, заради криво разбраното отношение. В гората, ако не се работи, ние я обричаме“, коментира пред Built Петър Дишков, представител на едно от най-големите дървообработващи предприятия у нас.

Според бранша изграждането на повече пътища в горите ще помогне значително при поддържането им. Така в тях ще може да влиза съвременна техника и ще останат в миналото старите практики на сеч с триони и брадви и изнасянето на дървесината със стара руска техника, която съсипва терените. Освен това ще облекчи човешкият фактор – в момента на много места дърводобивът се извършва изцяло на ръка, което го оскъпява, а и прави контрола и проследимостта много по-трудни.

Друга причина, която се изтъка за нуждата от горска инфраструктура, е възможността така да се стига по-лесно при овладяването на пожари или инциденти в гората. В момента у нас годишно пожари унищожават около 10 000 хектара горски площи. Покрай дърветата загиват хиляди животински и растителни видове и се нарушава биоразнообразието. Превенцията включва изграждането на пътища, които да позволяват влизането на противопожарна техника и машини.

На обратната позиция са екологичните организации – според тях изграждането на пътища е предпоставка за повече неконтролирана сеч. Те също така настояват в горите да се избере консервационният подход – в тях да няма човека намеса. „Трябва да оставим лесовъдите да говорят за гората, а не политици и еколози“, смята по този въпрос Даниела Петрова, председател на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост.

По данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за последните 60 г. запасът на горите ни е нараснал 3 пъти – от 243 млн. м3 до 718 млн. м3. Само за последните 20 години регистрираното увеличение е с над 30%. За първи път в последните 3 години обаче този прираст намалява. Според бранша това се дължи на лошото стопанисване.

България е водеща в Европа по биоразнообразие и съхранение на гори. Средната възраст на българските гори е 60 г., като за последните 10 години е остаряла със 7 години. Реално повечето дървета достигат своята зрялост, когато станат на около 100 години. Ако не се използват за нещо, след това те умират по естествен начин и така или иначе трябва да се отсекат и отстранят.

Гората е възобновяем ресурс. Това означава, че използването на дървесината може да става в рамките на прираста. Причината прирастът да намалява най-често е застаряването на горите. Това пък е предпоставка за развитието на различни болести и вредители, които унищожават дърветата.

Лесовъдите настояват за прилагане на устойчивия подход на управление на горите, който включва прокарването на повече пътища. Другата ключова страна на този подход е максимално използване на природните ресурси без да се нарушава баланса – това означава санитарна сеч и използване на горите в рамките на прираста. В България по закон близо 35% от територията е поставена под закрила, а около 10% е под строга закрила, което ни прави единствената страна в Европа с толкова рестрикции в горите.

В същото време според изискванията на Зелената сделка в строителството и индустрията трябва да се влагат повече възобновяеми материали и източници, каквато е дървесината. Специално за строителството препоръката е поне 10% от влаганите материали да са на дървена основа. Реалността у нас обаче е много различна – 59% от добитата дървесина отива в печките на хората, вместо да се използва от индустрията и да носи добавена стойност и пари, сочат данните на БКДМП.

От Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост настояват за промени в нормативната уредба, които да позволят по-висок добив на дървесина. Според тях това може да се случи през изграждането на инфраструктура в горите, която ще гарантира противопожарна безопасност и механизация на дърводобива.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ

Още от Built.bg:  АПИ приема оферти за проектиране и основен ремонт на тунелите "Дупница", "Велчова завера" и "Боруна"