Built анализ: Ще издържат ли сградите у нас при земетресение като това в Турция?

Силният трус и последвалите вторични земетресения в съседна Турция отвориха широка дискусия за качеството на строителството, включително и у нас. От една страна стои въпросът за здравината на по-старите сгради и най-вече на панелните блокове, а от друга за новите градежи, за които в годините постоянно е имало съмнения, че се изпълняват некачествено. Потърсихме мнението на специалистите доколко защитени сме в домовете си при силен трус. 

Панелните блокове са строени за срок на експлоатация около 50-60 години, който вече изтича, коментира за Built арх. Костадин Сандев. Той е един от най-активните проектанти и изпълнители на едропанелно строителство през годините на социализма, работил предимно в родния си Благоевград – един от най-земетръсните райони на България. Арх. Сандев все пак успокоява, че е предвидено тези блокове да се ползват много по-дълго и не са опасни.

По план те трябва да издържат на наистина силни земетресения – до 8 или 9 степен на Рихтер. Според арх. Сандев компромис с качеството на старото строителство никога и никъде не е правен – контролът е бил много сериозен, на всяка строителна площадка се правели замервания и разчети, а всяко отклонение се отстранявало и чак тогава строителството продължавало.

Какво е важно при градежа на една многоетажна сграда, за да е надеждна дори при земетресение? Изпълнението на заверките да е качествено, връзките да са добре запоени и покрити с циментов разтвор. Арх. Сандев разказва, че през социализма контролът по изпълнение е бил много строг – изследвала се е здравината на бетона на всяка строителна площадка, пробите се пращали в лаборатория и ако там видят отклонения, обектът продължавал само след отстраняването им.

Друга специфика на едропанелното строителство е, че самите панели са добре проектирани като носещи конструкции и връзки, така че при трус тежестта се разпределя равномерно и не се допускат сериозни усуквания. Положително също е, че на партерите им няма предвидени пространства за магазини, които обикновено се правят с колони и повече пространство, а това прави основите уязвими.

Но според архитекта жилищното строителство у нас има едни голям минус – строи се твърде високо. Мнението на Сандев е, че сградите у нас не трябва да бъдат на повече от 4-5 етажа и дори не се налага да имат асансьор.

Новото строителство от друга страна е много интересно като архитектурни решения и визии, но това пък крие риск при трусове – важно е колко и как са разположени колоните, гредите, плочите, това е решаващо за здравината. Но и най-масивните сгради не могат да издържат на земетресения над 8 степен.

Такива обаче у нас не би трябвало да стават, коментира арх. Сандев на база сеизмологичното райониране на страната ни, по което се водят и строителите.

Страховете, че новите сгради се строят некачествено са преувеличени, смята строителният инженер Димитър Евтимов, който има над 30-годишен стаж в изграждането на жилищни и обществени сгради. Работил е по такива в София и цялата страна. По думите му новото строителство има няколко много ключови предимства – сградите са проектирани и строени по по-съвременни правила и норми, а също така са използвани по-нови и хубави материали.

Процесът, чрез който се гарантира здравината на сградите в момента е много по-детайлен – започва още от заданието, което получава инженер-конструкторът, който трябва да измисли разпределенията, разрезите и цялостната конструктивна схема.

Те включват разположението на носещите елементи, колони, стени, рамки и връзки. Всички заедно трябва да издържат на цялостното хоризонтално и вертикално натоварване на сградата, включително и при земетръс.

Работата включва и създаването на 3D модел, който максимално близко до реалното пресмята натоварванията и евентуалните опасности. Прави се т. нар. сеизмично изчисление, което е съобразено дори със спецификите на почвата.

Т. е. освен постоянното натоварване, което ще трябва да понася сградата, всичко да бъде изчислено, така че да понесе и допълнително. От това зависи колко армировка точно ще се използва, колко и къде да са носещите стени, колко да са дебели и т. н.

Всъщност малко известен факт е, че строителите у нас не правят плановете си според скалата на Рихтер, а на база скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник.

Тя мери разрушенията по сградите и издръжливостта им. Няма еднозначен еквивалент, при който двете да са съпоставими, но неформално се приема, че 9 по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник е приблизително равно на 7 – 7.5 по популярната скала на Рихтер. А сградите у нас се проектират да издържат точно толкова.

Проблем, който Димитър Евтимов отчита, са двойните стандарти, които действат у нас. Вече 10 годни в България са приети да работят едновременно и старите български норми за конструкции, познати като БДС и т. нар. евроковдове или европейските норми.

Много съществени разлики между двете няма, но европейските са по-съвременни и обръщат внимание на повече детайли. Затова от бранша са започнали петиция за преминаване изцяло към общите норми на Европа.

Строителният инженер успокоява, че новото строителство всъщност в голямата си част е достатъчно надеждно и сценарий като турския у нас не може да се случи. Строителите обръщат внимание също на това, че България не попада в най-земетръсната зона. Но все пак, ако проектът и конструкцията са изпълнени с компромиси, ако са спестени материали или пък собствениците са направили неразрешени конструктивни изменения, тогава рискът от инциденти при трус не е за подценяване.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ