Наскоро АПИ призова гражданите да подават сигнали за пътищата у нас, които според тях се нуждаят от най-спешен ремонт. Срокът изтече, но резултатите още не са представени публично. Те със сигурност не могат да бъдат и напълно обективни, защото ще отразяват гражданската активност, а не реална оценка за състоянието на пътните трасета в България. Затова решихме да попитаме експертите – кои са участъците с най-неотложна нужда от ремонт?
Според Българска Браншова Асоциация Пътна Безопасност, една от крачките за решаване на пътните проблеми е разгласяването и привличането на внимание към тях. Те признават, че пътищата, които се нуждаят от ремонт у нас са доста, а основен фактор за безопасността на движението е качеството на поддръжка на пътната инфраструктура.
От ББА Пътна Безопасност посочват още, че в последните 15 години има сериозни пропуски в поддържането на републиканската пътна мрежа, което е довело до ръст в броя на жертвите по пътищата на страната. Асоциацията посочва три участъка без да по важност и натовареност.
На първо място пътните експерти посочват участъкът от 90 до 134 км на АМ „Тракия“ в двете посоки (София-Бургас и Бургас-София. Това е отсечката от Пазарджик до Пловдив и непосредствено след това. Това е трасе, което е влязло в пълна експлоатация през 2013 г. Движението е изключително натоварено, а превозните средства се движат с висока скорост. Проблем според специалистите е нехомогенността на участъците по магистралата. Разминаването по този показател е предпоставка за ПТП-та.
Участъкът е ремонтиран през 2000 г. Нормално е за този период пътното платно да няма същите експлоатационни качества. Експертите посочват, че по това трасе пътната настилка трябва да бъде подменена. Необходими са и мерки за подновяване на пътните принадлежности – нова хоризонтална маркриковка, да се монтират ограничителни системи за пътища и да се постави вертикална сигнализация. Например част от мантинелите са морално остарели – стоманени предпазни огради, каквито са използвани в Русия и Украйна през и след социализма, а днес стандартите у нас изискват монтирането на мантинели по европейски норми.
На второ място от ББА Пътна Безопасност отбелязват Републиканския път I-8. Това е алтернативното трасе на магистрала „Тракия“, което се използва, когато тя е затворена. Преминава през пет области: Софийска, област София, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска. Общата му дължина е 386 км като е четвърти по дължина у нас.
В участъка София-Ихтиман-Костенец състоянието на асфалтовата настилка е незадоволително, посочват експертите. Пътната конструкция не притежава нужната носимоспособност в определени участъци. На места места асфалтово покритие е компрометирано или липсва.
Наблюдава се наличието на множество дупки, деформации и мрежовидни пукнатини. Наличието на тези деформации води до предприемане на инстинктивни маневри от водачите на МПС, което е предпоставка за възникване на ПТП. Необходима е подмяна на асфалтовата настилка, профилиране на банкетите, полагане на нова вертикална сигнализация, нова пътна маркировка, както и подмяна на ограничителните системи за пътища.
Третата пътна отсечка, която е в аварийно състояние е: Пътна връзка, която свързва АМ “Тракия” с АМ “Марица”. При нея отново имаме силно нарушена асфалтова настилка, с множество различни по големина и размер деформации. По повърхността на настилката има пукнатини, дупки, кръпки, ускорено износване, слягане. Трябва да се обърне внимание и видимостта като се почисти излишната растителност и се поддържат банкетите в по-добро състояние. Наложително е и предприемането на дейности по подмяна на ограничителните системи, пътните знаци и възобновяване на пътната маркировка.
Като заключение от ББА Пътна Безопасност посочват, че са необходими инвестиции за повишаването на пътната безопасност. Oсвен чисто човешкия фактор, съществува и силна икономическа логика за необходимостта от инвестиции в пътната безопасност. Според експертите е важно да се осъзнае, че разноските за подобряване на безопасността на движение по пътищата са инвестиция, а не разход.
От Института за пътна безопасност също посочват като най-нуждаеща се от ремонт АМ „Тракия“. Бившият началник на КАТ-София Богдан Милчев, който е председател на управителния съвет на Института, коментира пред Built.bg, че по магистралата има поне три критични участъка – отново отсечката между Пазарджик и Пловдив, трасето между Ямбол и Бургас, както и района около Ихтиман.
Експертите на ИПБ обаче обвързват нуждата от ремонти с концентрацията на ПТП-та. Те са изчислили, че в България има 9 основни пътища с най-голяма опасност от инциденти, които са в 9 области на страната. Анализът им показва, че най-голям риск да загинеш на пътя у нас има в Софийска област.
Причината да се прави връзка между инцидентите и нуждата от ремонт на пътя е фактът, че у нас няма приета методология за оценка на риска. Така тежките и леките катастрофи се явяват най-сериозен ориентир. Съществува обаче един парадокс – колкото е по-лош един път, толкова с по-ниска скорост се кара там. И въпреки че има висок риск за катастрофи, те не са тежки и с голям травматизъм, коментира Богдан Милчев.
Друг важен път, който се нуждае от ремонтиране е I-5 от Русе до Маказа – според данните на ИПБ това е трасето с най-много катастрофи на различни точки от цялото трасе, а причината е лошата поддръжка. Бившият шеф на столичния КАТ смята, че АПИ подхождат популистки като искат от гражданите да гласуват за участъците с нужда от ремонт, а решенията в крайна сметка се вземат политически – нямат приета методология за спешност на ремонтите, а се влияят кои протестира и насочва вниманието към определени места.
Официалните данни на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ потвърждават, че у нас има трасета с много висок травматизъм и жертви. На първо място е пътят I-1 Видин – Кулата, който е най-интензивният в страната. Там са регистрирани 61 тежки ПТП-а на 11 различни точки по цялата му дължина.
На второ място е отсечката I-5 Русе – ГКПП „Маказа“ – отново 61 тежки катастрофи, които са станали по 13 точки от трасето. Най-много са те около Стара Загора, където се заби и румънският автобус през лятото. Тук влиза и отсечката Русе-Бяла, която от години е сред най-смъртоносните в страната.
На трети място е главен път I-6, част от който е Подбалканският участък. Там са станали 16 тежки ПТП-а на 6 точки. Той също е много натоварен като често се използва като алтернатива на АМ „Тракия“. Обезопасяването на тези трасета в последно време включва по-честа подмяна на маркировката и добавяне на разделителни колчета, какъвто е примерът с пътя през Кресненското дефиле – там колчетата ограничават възможността за изпреварване.
Като обобщение пътните експерти посочват, че в България все още няма ясна методология за оценка кое трасе се нуждае от спешен ремонт и кое не. Принципът на ремонтиране все още следва добре познатите модели – един път се прави след определен брой години или ако дупките по него са станали твърде много. Според пътните специалисти критериите трябва да бъдат натовареност, това колко главен е участъкът и колко инциденти са станали там в определен период от време.
Инфраструктура > Коментар
Built Анализ: Спешна пътна помощ за пътищата – кои отсечки са за най-неотложен ремонт?
Наскоро АПИ призова гражданите да подават сигнали за пътищата у нас, които според тях се нуждаят от най-спешен ремонт. Срокът изтече, но резултатите още не са представени публично. Те със сигурност не могат да бъдат и напълно обективни, защото ще отразяват гражданската активност, а не реална оценка за състоянието на пътните трасета в България. Затова решихме да попитаме експертите – кои са участъците с най-неотложна нужда от ремонт?
Според Българска Браншова Асоциация Пътна Безопасност, една от крачките за решаване на пътните проблеми е разгласяването и привличането на внимание към тях. Те признават, че пътищата, които се нуждаят от ремонт у нас са доста, а основен фактор за безопасността на движението е качеството на поддръжка на пътната инфраструктура.
От ББА Пътна Безопасност посочват още, че в последните 15 години има сериозни пропуски в поддържането на републиканската пътна мрежа, което е довело до ръст в броя на жертвите по пътищата на страната. Асоциацията посочва три участъка без да по важност и натовареност.
На първо място пътните експерти посочват участъкът от 90 до 134 км на АМ „Тракия“ в двете посоки (София-Бургас и Бургас-София. Това е отсечката от Пазарджик до Пловдив и непосредствено след това. Това е трасе, което е влязло в пълна експлоатация през 2013 г. Движението е изключително натоварено, а превозните средства се движат с висока скорост. Проблем според специалистите е нехомогенността на участъците по магистралата. Разминаването по този показател е предпоставка за ПТП-та.
Участъкът е ремонтиран през 2000 г. Нормално е за този период пътното платно да няма същите експлоатационни качества. Експертите посочват, че по това трасе пътната настилка трябва да бъде подменена. Необходими са и мерки за подновяване на пътните принадлежности – нова хоризонтална маркриковка, да се монтират ограничителни системи за пътища и да се постави вертикална сигнализация. Например част от мантинелите са морално остарели – стоманени предпазни огради, каквито са използвани в Русия и Украйна през и след социализма, а днес стандартите у нас изискват монтирането на мантинели по европейски норми.
На второ място от ББА Пътна Безопасност отбелязват Републиканския път I-8. Това е алтернативното трасе на магистрала „Тракия“, което се използва, когато тя е затворена. Преминава през пет области: Софийска, област София, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска. Общата му дължина е 386 км като е четвърти по дължина у нас.
В участъка София-Ихтиман-Костенец състоянието на асфалтовата настилка е незадоволително, посочват експертите. Пътната конструкция не притежава нужната носимоспособност в определени участъци. На места места асфалтово покритие е компрометирано или липсва.
Наблюдава се наличието на множество дупки, деформации и мрежовидни пукнатини. Наличието на тези деформации води до предприемане на инстинктивни маневри от водачите на МПС, което е предпоставка за възникване на ПТП. Необходима е подмяна на асфалтовата настилка, профилиране на банкетите, полагане на нова вертикална сигнализация, нова пътна маркировка, както и подмяна на ограничителните системи за пътища.
Третата пътна отсечка, която е в аварийно състояние е: Пътна връзка, която свързва АМ “Тракия” с АМ “Марица”. При нея отново имаме силно нарушена асфалтова настилка, с множество различни по големина и размер деформации. По повърхността на настилката има пукнатини, дупки, кръпки, ускорено износване, слягане. Трябва да се обърне внимание и видимостта като се почисти излишната растителност и се поддържат банкетите в по-добро състояние. Наложително е и предприемането на дейности по подмяна на ограничителните системи, пътните знаци и възобновяване на пътната маркировка.
Като заключение от ББА Пътна Безопасност посочват, че са необходими инвестиции за повишаването на пътната безопасност. Oсвен чисто човешкия фактор, съществува и силна икономическа логика за необходимостта от инвестиции в пътната безопасност. Според експертите е важно да се осъзнае, че разноските за подобряване на безопасността на движение по пътищата са инвестиция, а не разход.
От Института за пътна безопасност също посочват като най-нуждаеща се от ремонт АМ „Тракия“. Бившият началник на КАТ-София Богдан Милчев, който е председател на управителния съвет на Института, коментира пред Built.bg, че по магистралата има поне три критични участъка – отново отсечката между Пазарджик и Пловдив, трасето между Ямбол и Бургас, както и района около Ихтиман.
Експертите на ИПБ обаче обвързват нуждата от ремонти с концентрацията на ПТП-та. Те са изчислили, че в България има 9 основни пътища с най-голяма опасност от инциденти, които са в 9 области на страната. Анализът им показва, че най-голям риск да загинеш на пътя у нас има в Софийска област.
Друг важен път, който се нуждае от ремонтиране е I-5 от Русе до Маказа – според данните на ИПБ това е трасето с най-много катастрофи на различни точки от цялото трасе, а причината е лошата поддръжка. Бившият шеф на столичния КАТ смята, че АПИ подхождат популистки като искат от гражданите да гласуват за участъците с нужда от ремонт, а решенията в крайна сметка се вземат политически – нямат приета методология за спешност на ремонтите, а се влияят кои протестира и насочва вниманието към определени места.
Официалните данни на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ потвърждават, че у нас има трасета с много висок травматизъм и жертви. На първо място е пътят I-1 Видин – Кулата, който е най-интензивният в страната. Там са регистрирани 61 тежки ПТП-а на 11 различни точки по цялата му дължина.
На второ място е отсечката I-5 Русе – ГКПП „Маказа“ – отново 61 тежки катастрофи, които са станали по 13 точки от трасето. Най-много са те около Стара Загора, където се заби и румънският автобус през лятото. Тук влиза и отсечката Русе-Бяла, която от години е сред най-смъртоносните в страната.
На трети място е главен път I-6, част от който е Подбалканският участък. Там са станали 16 тежки ПТП-а на 6 точки. Той също е много натоварен като често се използва като алтернатива на АМ „Тракия“. Обезопасяването на тези трасета в последно време включва по-честа подмяна на маркировката и добавяне на разделителни колчета, какъвто е примерът с пътя през Кресненското дефиле – там колчетата ограничават възможността за изпреварване.
Като обобщение пътните експерти посочват, че в България все още няма ясна методология за оценка кое трасе се нуждае от спешен ремонт и кое не. Принципът на ремонтиране все още следва добре познатите модели – един път се прави след определен брой години или ако дупките по него са станали твърде много. Според пътните специалисти критериите трябва да бъдат натовареност, това колко главен е участъкът и колко инциденти са станали там в определен период от време.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Инфраструктура, Новини
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Снимки: АПИ Основният ремонт на Дунав мост при Русе продължава с премахването на първите стоманобетонови панели. Предвижда се на ден да се демонтират по 4-ри от съществуващите панели и
07.29.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни