Built Анализ: Строителство, стомана и война – една трудна комбинация

Възможното ли е строителство при почти невъзможни доставки на стомана? 

От проф. д-р инж Чавдар Колев, специално за Built.bg

Пазарите – и националните, и международните не са с постоянни параметри. В зависимост от световната пазарна конюнктура и всякаква друга конюнктура стокообменът се променя. Преди 90 – та година дори ние си произвеждахме стоманата за армировка, а пък стоманените профили за металните конструкции бяха предимно руски. След това, когато Кремиковци престана да работи, но и преди това, бяхме започнали да внасяме армировъчна стомана най – много от Украйна. Тогава обаче се появиха доставки от Гърция и Турция. 

Този обем на доставки доста се разрасна. През последните 7 – 8 години от Украйна се засили доставката на стомана, тя идва от района на Донбас и сега покрай войната възниква изводът, че цените на украинската стомана са били по – подходящи от тези на турската и гръцката стомана. При положение, че има договори и строителите са направили ценообразуването на базата на украинската стомана, то сега безспорно се получава скок на цената с внос на стомана от други държави. Но иначе не е възможно да свърши армировъчната стомана в Европа. 

В Полша, да речем, също се произвежда стомана има и от други държави, но там са по – високи цените. Как да се адаптира строителният бизнес? Ясно е – проблемната суровина за момента се оказва стоманата – както за армировка, така и профилите, които са за метални конструкции. 

Когато цените растат, а договорите остават същите 

Циментът може да има някакво повишение, доколкото нашите циментови заводи работят на газ и повишението на цената на газта може да повиши себестойността, но тази себестойност надали ще е няколко пъти. Ето защо трябва да разделим вече сключените договори на два главни типа – едните договори са на строителната фирма като изпълнител на поръчка от страна на някой инвеститор – независимо дали е държавата или голяма корпорация, например. 

В този случай, безспорно имаме проблем, защото този договор може да бъде изпълнен, но вече на коренно различна цена. Другият тип договори са тези, които основно са за жилищно строителство, когато строителната фирма се явява и предприемач. И строи, и продава. Е,  логично е – след като ще строи на по – висока цена, ще продава на по – висока цена. 

И това ще ѝ намали обема на продажбите – не е нещо невиждано и нечувано, колкото и да е неприятно за предприемача. Тук най – неприятната част е за тези, които са платили на зелено, защото договорите им ще станат много неизгодни. Като разделихме тези две групи какво мога да кажа? Там, където строителната фирма се явява изпълнител – ако инвеститорът ѝ плати по – висока цена, ще остане да работи, ако не – ще остане замразено строителство, което във всеки случай е нерентабилно от икономическа гледна точка. 

И то за инвеститора, докато на строителната фирма ще ѝ намалее оборотът на производството. Там, където строителната фирма е предприемач – от една страна е по – сложен проблемът. От друга страна тя не по принуда инвестира – това е една свободна воля – така че рисковете са си рискове. И ето – дошъл е моментът, когато този риск е факт. Съмнявам се, че има готова рецепта за това и държавата да е готова да плати преки обезщетения. Обаче се явява и трети проблем – изобщо липса на стомана.

Не стомана, която е пет пъти по – скъпа, а изобщо липсва на стомана.  Смятам, че такъв дефицит би могло да има само за броени дни или седмици, т.е. за относително кратък период от време. Не можем да си представим, че пет години няма да има доставка на стомана. В момента няма, защото са се появили куп проблеми наведнъж, обаче постепенно след месец два – три, на каква цена, с какво качество от коя държава – ще видим. Принципът е, че пазарът не търпи празни  ниши.

Планирането като спасителен пояс 

При нас в университета има една много съществена дисциплина, тя се учи в последната година от следването, защото трябва да си узрял, за да я осъзнаеш – казва се “Организация на строителството”. Тази дисциплина е основана на т.нар. научна организация на труда, чийто автор е един американец Тейлор от 1901 – ва година. Негов последовател е самият Хенри Форд, който въвежда конвейра – поточната линия за производство на първите масови автомобили Форд. И така тази наука е до много висока степен математизирана, автоматизирана, днес има много добри софтуери. 

Тя се основава на измерването на производителността на елементарните операции, които се извършват в строителството. На базата на тази производителност се изчисляват сроковете за изпълнение. Планират се на тази база транспортът, механизацията, планират се инвестициите. Към всяка дата колко пари са необходими. След планирането започват да се наслагват рисковете, които се прибавят към цената. 

Всички тези неща, теоретически са великолепно решени и описани и никога не са отпаднали от употреба. Но, ако имаме едни сложен обект – атомна централа или завод, ТЕЦ, тогава без строгото спазване на тези планове не е възможно да изпълниш договора си. Ще закъснееш, ще закъсаш някъде. Но за построяването на жилищна сграда, например, дори и немалка, тя се счита за тривиален обект. Може би много хора подценяват това планиране и да работят по инерция, по аналогия с предходния обект.

Обаче, светът около нас непрекъснато се променя и именно в тази наука има една такава подробност – която е всеизвестна – складовете оскъпяват продукцията. Тоест, продукцията трябва да бъде доставена по възможност директно на обекта, в количеството, в което в момента е потребна. Говорим за материалите – тухли, бетон, армировка и други. 

Доставя се точно това, което трябва да бъде изработено. А не да се трупа на склад. Складът оскъпява продукцията с охраната си, с грижите за стоката и със замразяването на средствата, най – вече, а също така от операциите по товарене и разтоварване. Много от изискванията на пръв поглед са противоречиви в тази “Организация на строителството”, обаче, когато тя бъде направена “по ноти”, тогава всичко върви много по – прегледно. Вярно е, че светът е несъвършен, човек е още по – несъвършен, философски погледнато, винаги има разминаване между теория и практика, но на ръководителите на строежите това им е работата да наблюдават всички тези особености и да ги вкарват в руслото, в предварително начертания план.

И се връщаме към планирането – на всички ни е ясно, че не можехме да предвидим в главата на Путин какви бръмбари точно има, за да нападне Украйна. Колкото и да планира човек, това наистина е прекалено извънредна ситуация. Тя е съдбовна за човечеството. И тук теориите не работят. Ако тръгнем да се осигуряваме по този път, ефективността ще започне да клони към нула, защото ще трябва да замразим всичките си средства, в претрупване на складовете със суровини и материали, а ако падне ракета върху този склад? Кой може да каже какво ше се случи утре?

Каквото и да става – инвестициите в строителство не бива да спират 

Никой не е казал, че фондовете на Европейския съюз, откъдето главно се инвестират тези проекти са се изпразнили, няма такова нещо. По – сбито ще бъде всичко през следващите години, но е въпрос и на добра организация. В момента нямаме оправдание тук и можем да планираме и изпълняваме инфраструктурните и други проекти.

Проф. Чавдар Колев е специалист по пътно строителство. 

Преподава във ВТУ “Тодор Каблешков” в катедра „Транспортно строителство и съоръжения“.

Има над 90 научни статии на английски, френски и български език в специализирани списания в чужбина и у нас.  Изнесени над 20 доклада на научни форуми у нас и в чужбина, участник и ръководител в десетки научни проекти. Автор е на две монографии и два учебника.

Председател на Българското дружество по Земна механика и Геотехническо инженерство, член на Националния комитет по големите язовири и на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по строителство. Изнасял е лекции в Австрия, Чехия, Румъния и Турция.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ