Built анализ: Строителството ни с втори най-голям пик след 2007 г.
Първото тримесечие на 2024 г. все още не е приключило, а в строителния сектор вече има изключителна динамика. По предварителни данни за януари и февруари има значително увеличение на стартиралите площи. Само при жилищните сгради има 27% ръст, спрямо същия период на 2023 г., сочи статистиката на Националния регистър за ново строителство и реконструкции.
„Годината започва доста динамично по отношение на строителния пазар. Активността при жилищното строителство, въпреки очакванията, се увеличава, цените на жилищата също растат, като за това допринася задържането на нивата на лихвените проценти. Последните месеци се възстановиха обемите на продажби на апартаменти, мотивирани от предстоящото влизане в Еврозоната“, коментира за Built.bg Петър Мастиков, главен анализатор на регистъра.
Обобщения поглед към изминалата 2023 г. показва, че инвестиционната активност в сектор жилищното строителство, продължава да бъде висока, макар да се наблюдава успокояване. По окончателни данни е стартирано изграждането на сгради с 5 мил. 416 хил. кв. м площи. Това е лек спад с 5,86% на годишна база за цялата страна.
Жилищните проекти продължават да са водещият сегмент, който формира 70% от общите започнати площи за миналата година. Данните показват, че спадът при жилищното строителство е компенсиран от ръстовете от останалите типове строителство, в това число и ваканционните сгради с жилища за сезонно ползване. При тях се наблюдава увеличение от 41,53% или нови 255 хил. кв. м.
Сравнявайки 2023 г. с 2019 г., годината преди пандемията, се наблюдава много по-активно жилищното строителство, което е с близо 26% или с 1,116 млн. кв. м повече. Това ясно показва, че се продължава тенденцията за реализация на значим обем жилища в страната. „Ако анализираме общата крива на развитие на жилищния пазар за последните години, смятам, че строителство преминава през т.нар. „втори пик“ (първия е през 2007 г.) и вече се насочва към успокояване на ръстовете“, смята Мастиков.
София продължава да е областта с най-голям обем на стартирали кв. м жилищно строителство. Започнати са общо 2 970 180 кв. м или увеличение от 0,6%. Общия дял на площите в София, спрямо цялата страна, продължава да е изключително висок и достига до 55% от общото жилищни строителство. А водещите квартали по реализация на жилища са Малинова долина, Средец, Овча купел, Кръстова вада, Хладилника, централната част, Витоша и артерията зад гарата.
През последните години има бум на строителството на нови жилищни сгради в област Пловдив, като вече са преминати нивата от 2007 г. Все пак за изминалата години в региона има спад от 36,19% на стартиралото ново жилищно строителство и достига 701 хил. кв. м разгъната застроена площ. „Но трябва да отбележим, че базата за сравнение е 2022 г., която е абсолютен връх за областта в този сегмент“, допълва експертът.
Област Варна регистрира също значително намаление на стартираните жилищни сгради. Там има спад от 21% спрямо 2022 година. На обратния полюс е Бургас – последните 5 години се наблюдават значителни обеми на жилищно строителството там като през 2023 г. има 18% ръст.
А какво се строи? Тенденцията от последните години е инвеститорите да реализират високоетажни жилищни сгради и комплекси, които да предлагат и различни обслужващи площи на живущите в тях. С всяка година се появят все по мащабни проекти, от една страна заради възможността, жилищата да се реализират бързо, а от друга, че самите инвеститори имат на разположение повече капитали. През 2023 г. в София например е стартирало строителството на два комплекса с над 100 000 кв. м.
Също така при новите жилищни проекти се наблюдава ясна тенденцията към увеличение на средната площ на жилищните единици и разполагат с повече стаи. Новопроектираните сгради примерно имат повече тристайни и четиристайни апартаменти. Увеличава се и броят на гаражите и паркоместата, които влизат в общата площ на сградите.
„Купувачите, които търсят жилища за собствени нужди се стремят да придобият по-големи имоти за обитаване и задължително с паркоместа. Тоест самите инвеститори са заинтересовани да залагат необходимия или по-голям брой места за паркиране, защото търсенето е голямо и цените също са високи“, коментира Петър Мастиков.
Масовото строителство на къщи, също е една от тенденциите, които характеризират жилищния пазар през последните години. В пъти са се увеличили частните инвеститори, които изграждат къщи за собствени нужди. Освен тях във водещите области са стартирали множество проекти за затворени комплекси с къщи. Смята се, че тази тенденция е резултат от повишаването на жизнения стандарт и търсенето на повече качество на живот.
Що се отнася до търговските площи – през 2023 г. Те бележат ръст от 4% и достигат 400 хил. кв. м. Те са съсредоточени в т. нар. ритейл паркове.
През последните 2 години в област Пловдив бяха изградени най-много площи в този сегмент. Също така в София е започнала реализацията на 2 нови големи търговски парка, а единият съществуващ се очаква да удвои площите си. Единственият проект за мол се подготвя в Пловдив, като неговата реализация се очаква да стартира през настоящата година.
Относно хотелите – при тях има близо 100% увеличение, като е стартирана реализацията на 150 хил. кв. м през 2023 г. Доминират инвестициите в градските хотели, както и тези в балнео-курортите.
Въпреки силните моментни данни прогнозите в дългосрочен план за строителния сектор не са толкова оптимистични. Очакванията за цялостно 2024 г. да завърши с лек спад. Положителна промяна може да окажат обаче пълноправното членство на България в Шенген и влизането ни в еврозоната, които да активизират още икономически и да направят икономиката по-конкурентоспособна.
„За да не отиваме в облаците обаче не трябва да забравяме за текущите данни за икономическото развитие, намаляването на индустриалното производство и лекото охлаждане на икономиката. Но най-голямата опасност е демографският срив и спада на населението. Това, в добавка с данните за над 30% празни жилища, не дава на жилищния пазар дългосрочна устойчивост“, обобщава главният анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Жилища и имоти > Коментар
Built анализ: Строителството ни с втори най-голям пик след 2007 г.
Първото тримесечие на 2024 г. все още не е приключило, а в строителния сектор вече има изключителна динамика. По предварителни данни за януари и февруари има значително увеличение на стартиралите площи. Само при жилищните сгради има 27% ръст, спрямо същия период на 2023 г., сочи статистиката на Националния регистър за ново строителство и реконструкции.
„Годината започва доста динамично по отношение на строителния пазар. Активността при жилищното строителство, въпреки очакванията, се увеличава, цените на жилищата също растат, като за това допринася задържането на нивата на лихвените проценти. Последните месеци се възстановиха обемите на продажби на апартаменти, мотивирани от предстоящото влизане в Еврозоната“, коментира за Built.bg Петър Мастиков, главен анализатор на регистъра.
Обобщения поглед към изминалата 2023 г. показва, че инвестиционната активност в сектор жилищното строителство, продължава да бъде висока, макар да се наблюдава успокояване. По окончателни данни е стартирано изграждането на сгради с 5 мил. 416 хил. кв. м площи. Това е лек спад с 5,86% на годишна база за цялата страна.
Жилищните проекти продължават да са водещият сегмент, който формира 70% от общите започнати площи за миналата година. Данните показват, че спадът при жилищното строителство е компенсиран от ръстовете от останалите типове строителство, в това число и ваканционните сгради с жилища за сезонно ползване. При тях се наблюдава увеличение от 41,53% или нови 255 хил. кв. м.
Сравнявайки 2023 г. с 2019 г., годината преди пандемията, се наблюдава много по-активно жилищното строителство, което е с близо 26% или с 1,116 млн. кв. м повече. Това ясно показва, че се продължава тенденцията за реализация на значим обем жилища в страната. „Ако анализираме общата крива на развитие на жилищния пазар за последните години, смятам, че строителство преминава през т.нар. „втори пик“ (първия е през 2007 г.) и вече се насочва към успокояване на ръстовете“, смята Мастиков.
София продължава да е областта с най-голям обем на стартирали кв. м жилищно строителство. Започнати са общо 2 970 180 кв. м или увеличение от 0,6%. Общия дял на площите в София, спрямо цялата страна, продължава да е изключително висок и достига до 55% от общото жилищни строителство. А водещите квартали по реализация на жилища са Малинова долина, Средец, Овча купел, Кръстова вада, Хладилника, централната част, Витоша и артерията зад гарата.
През последните години има бум на строителството на нови жилищни сгради в област Пловдив, като вече са преминати нивата от 2007 г. Все пак за изминалата години в региона има спад от 36,19% на стартиралото ново жилищно строителство и достига 701 хил. кв. м разгъната застроена площ. „Но трябва да отбележим, че базата за сравнение е 2022 г., която е абсолютен връх за областта в този сегмент“, допълва експертът.
Област Варна регистрира също значително намаление на стартираните жилищни сгради. Там има спад от 21% спрямо 2022 година. На обратния полюс е Бургас – последните 5 години се наблюдават значителни обеми на жилищно строителството там като през 2023 г. има 18% ръст.
А какво се строи? Тенденцията от последните години е инвеститорите да реализират високоетажни жилищни сгради и комплекси, които да предлагат и различни обслужващи площи на живущите в тях. С всяка година се появят все по мащабни проекти, от една страна заради възможността, жилищата да се реализират бързо, а от друга, че самите инвеститори имат на разположение повече капитали. През 2023 г. в София например е стартирало строителството на два комплекса с над 100 000 кв. м.
Също така при новите жилищни проекти се наблюдава ясна тенденцията към увеличение на средната площ на жилищните единици и разполагат с повече стаи. Новопроектираните сгради примерно имат повече тристайни и четиристайни апартаменти. Увеличава се и броят на гаражите и паркоместата, които влизат в общата площ на сградите.
„Купувачите, които търсят жилища за собствени нужди се стремят да придобият по-големи имоти за обитаване и задължително с паркоместа. Тоест самите инвеститори са заинтересовани да залагат необходимия или по-голям брой места за паркиране, защото търсенето е голямо и цените също са високи“, коментира Петър Мастиков.
Масовото строителство на къщи, също е една от тенденциите, които характеризират жилищния пазар през последните години. В пъти са се увеличили частните инвеститори, които изграждат къщи за собствени нужди. Освен тях във водещите области са стартирали множество проекти за затворени комплекси с къщи. Смята се, че тази тенденция е резултат от повишаването на жизнения стандарт и търсенето на повече качество на живот.
Що се отнася до търговските площи – през 2023 г. Те бележат ръст от 4% и достигат 400 хил. кв. м. Те са съсредоточени в т. нар. ритейл паркове.
През последните 2 години в област Пловдив бяха изградени най-много площи в този сегмент. Също така в София е започнала реализацията на 2 нови големи търговски парка, а единият съществуващ се очаква да удвои площите си. Единственият проект за мол се подготвя в Пловдив, като неговата реализация се очаква да стартира през настоящата година.
Относно хотелите – при тях има близо 100% увеличение, като е стартирана реализацията на 150 хил. кв. м през 2023 г. Доминират инвестициите в градските хотели, както и тези в балнео-курортите.
Въпреки силните моментни данни прогнозите в дългосрочен план за строителния сектор не са толкова оптимистични. Очакванията за цялостно 2024 г. да завърши с лек спад. Положителна промяна може да окажат обаче пълноправното членство на България в Шенген и влизането ни в еврозоната, които да активизират още икономически и да направят икономиката по-конкурентоспособна.
„За да не отиваме в облаците обаче не трябва да забравяме за текущите данни за икономическото развитие, намаляването на индустриалното производство и лекото охлаждане на икономиката. Но най-голямата опасност е демографският срив и спада на населението. Това, в добавка с данните за над 30% празни жилища, не дава на жилищния пазар дългосрочна устойчивост“, обобщава главният анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни