Автор: Built.bg
Топлоизолациите станаха неразделна част от строителството. Вече почти няма нов градеж, който да не включва в проекта си някакъв вид изолация, която да осигурява предпазване на сградата от външни влияния, но и запазване на температурите вътре. Във времето се появиха различни варианти и модификации, но основните материали остават два – стиропор и вата.
Навлизането на топлоизолациите у нас започна след 1989 г., когато се появиха изискванията за енергийна ефективност и хората разбраха, че пестенето на енергия има полза за бюджета им. Тенденцията се засили в последните години, защото в световен мащаб това е свързано с ограничаването на въглеродните емисии – от една страна така се използва по-малко енергия, а от друга има чисто икономически ползи и екологичен ефект.
Най-предпочитаният и използван материал за саниране у нас от самото начало до днес е т. нар. експандиран пенополистирол (EPS) или стиропор. В последните години 9 от 10 сгради се изолират с него. Другият по-често срещан вариант е топлоизолация с вата. Всъщност има ясна тенденция ватата да бъде все по-предпочитана пред стиропора, коментира пред Built.bg Петър Загоров, търговски мениджър на Maxxmart, компания от сдружение „Топливо“ и един от най-големите търговци на строителни материали в България.
Причините са няколко. Поради противопожарните норми и промените в законодателството през последните години, изискванията са топлоизолирането на по-високите сгради да става само с негорими материали. Това прави стиропора непрактично решение и вади ватата на преден план. До тези промени пък доведоха няколко инцидента в международен план, като например големият пожар на 24-етажния блок в Лондон, станал известен като кулата Гренфел, при който загинаха и бяха ранени десетки хора. По-късно проверка в британската столица показа, че над 600 жилищни сгради имат запалима облицовка.
Тук ватата има ключово предимство – тя не гори, а освен това е минерален и естествен продукт. Причината все още да не бъде така масова е, че е по-скъпа. Строителството е сектор с огромни мащаби и по-евтините решения носят много сериозни икономически ползи. Въпреки това използването на вата се увеличава и като част от търсенията за по-екологично и модерно строителство.
В използването на стиропор също се наблюдават нови тенденции – в началото е използвана предимно дебелина от 5 см., докато днес стандартът е 10 см. или повече на топлоизолацията. За да бъде пълноценно санирането все по-рядко се прави на парче. Изолация се слага в основата, терасите, покрива, между сутерена и първия етаж – целта е да се постигне цялостна и пълна изолация, която носи максимална енергийна ефективност и минимизира температурните разлики.
По-луксозното и скъпо строителство търси решения за по-специфични проблеми. Дизайнерските сгради обикновено включват проектирането на по-специфични визии. Напоследък модата при фасадите включва използването на дърво, клинкер, естествен камък, широкоформатен гранитогрес, HPL и дори растителност. Това обаче усложнява топлоизолирането.
Използват се т.нар. вентилируеми фасади, при които изолацията се слага преди дизайнерските решения. В този вариант ватата е доминираща, заради своите противопожарни свойства и заради възможността за преминаване на въздуха през нея. Пример са всички големи и модерни фасади. Това не нарушава енергийната ефективност.
Пазарът предлага и още няколко вида изолации. Такъв е например мултипора, който е подобен на газобетона. Друга масов продукт за изолиране на основи, плоски покриви и под замаски и бетони, е XPS. Използването им обаче е много ограничено. Много рядко използван и възможен вариант е и полиуретановата пяна.
Добре познато в последно време решение е и поставянето на вътрешна изолация. Според строителите обаче тя не осигурява ефективно запазване на топлината и не успява да постигне сериозно спестяване на енергия. Прилага се основно, когато сградата не позволява да бъде поставена пълноценна външна топлоизолация – например при реновирането на сгради, които са паметник на културата и това не позволява намеса по фасадата им. Компромисен вариант са и т. нар. термо бои и мазилки, които също претендират, че изолират.
Новост, която може да промени строителството и тенденциите при санирането са изолациите вътре в самия зид – това са специални тухли, които са пълни с вата. Те осигуряват пълноценно изолиране и при използването им не е нужно външно, допълнително саниране. Към момента обаче високата им цена е пречка за по-масовото им навлизане. Освен това правят зида по-дебел, а конструкцията по-тежка, което също се явява предизвикателство за строителите.
„Българските строители са консервативни, което се предполага от традициите в националното строителство“, обобщава Петър Загоров своите наблюдения над българския строителен бизнес в последните години.
Като специалист той разкрива, че топлоизолацията не само трябва да задържа температурата, но и да осигурява възможност сградата да диша. Това означава да има преминаване на въздух отвътре навън и обратно. Това дава нужното усещане за чистота, осигурява нормална влажност на помещенията, няма застоял въздух. На този етап такъв дишащ материал е само ватата, затова прогнозата му е в следващите години тенденцията да се засили и тя да измести постепенно стиропора в масовото строителство.
Коментар
Built Анализ: Ватата измества стиропора при изолациите в строителството
Автор: Built.bg
Топлоизолациите станаха неразделна част от строителството. Вече почти няма нов градеж, който да не включва в проекта си някакъв вид изолация, която да осигурява предпазване на сградата от външни влияния, но и запазване на температурите вътре. Във времето се появиха различни варианти и модификации, но основните материали остават два – стиропор и вата.
Навлизането на топлоизолациите у нас започна след 1989 г., когато се появиха изискванията за енергийна ефективност и хората разбраха, че пестенето на енергия има полза за бюджета им. Тенденцията се засили в последните години, защото в световен мащаб това е свързано с ограничаването на въглеродните емисии – от една страна така се използва по-малко енергия, а от друга има чисто икономически ползи и екологичен ефект.
Най-предпочитаният и използван материал за саниране у нас от самото начало до днес е т. нар. експандиран пенополистирол (EPS) или стиропор. В последните години 9 от 10 сгради се изолират с него. Другият по-често срещан вариант е топлоизолация с вата. Всъщност има ясна тенденция ватата да бъде все по-предпочитана пред стиропора, коментира пред Built.bg Петър Загоров, търговски мениджър на Maxxmart, компания от сдружение „Топливо“ и един от най-големите търговци на строителни материали в България.
Причините са няколко. Поради противопожарните норми и промените в законодателството през последните години, изискванията са топлоизолирането на по-високите сгради да става само с негорими материали. Това прави стиропора непрактично решение и вади ватата на преден план. До тези промени пък доведоха няколко инцидента в международен план, като например големият пожар на 24-етажния блок в Лондон, станал известен като кулата Гренфел, при който загинаха и бяха ранени десетки хора. По-късно проверка в британската столица показа, че над 600 жилищни сгради имат запалима облицовка.
Тук ватата има ключово предимство – тя не гори, а освен това е минерален и естествен продукт. Причината все още да не бъде така масова е, че е по-скъпа. Строителството е сектор с огромни мащаби и по-евтините решения носят много сериозни икономически ползи. Въпреки това използването на вата се увеличава и като част от търсенията за по-екологично и модерно строителство.
В използването на стиропор също се наблюдават нови тенденции – в началото е използвана предимно дебелина от 5 см., докато днес стандартът е 10 см. или повече на топлоизолацията. За да бъде пълноценно санирането все по-рядко се прави на парче. Изолация се слага в основата, терасите, покрива, между сутерена и първия етаж – целта е да се постигне цялостна и пълна изолация, която носи максимална енергийна ефективност и минимизира температурните разлики.
По-луксозното и скъпо строителство търси решения за по-специфични проблеми. Дизайнерските сгради обикновено включват проектирането на по-специфични визии. Напоследък модата при фасадите включва използването на дърво, клинкер, естествен камък, широкоформатен гранитогрес, HPL и дори растителност. Това обаче усложнява топлоизолирането.
Използват се т.нар. вентилируеми фасади, при които изолацията се слага преди дизайнерските решения. В този вариант ватата е доминираща, заради своите противопожарни свойства и заради възможността за преминаване на въздуха през нея. Пример са всички големи и модерни фасади. Това не нарушава енергийната ефективност.
Пазарът предлага и още няколко вида изолации. Такъв е например мултипора, който е подобен на газобетона. Друга масов продукт за изолиране на основи, плоски покриви и под замаски и бетони, е XPS. Използването им обаче е много ограничено. Много рядко използван и възможен вариант е и полиуретановата пяна.
Добре познато в последно време решение е и поставянето на вътрешна изолация. Според строителите обаче тя не осигурява ефективно запазване на топлината и не успява да постигне сериозно спестяване на енергия. Прилага се основно, когато сградата не позволява да бъде поставена пълноценна външна топлоизолация – например при реновирането на сгради, които са паметник на културата и това не позволява намеса по фасадата им. Компромисен вариант са и т. нар. термо бои и мазилки, които също претендират, че изолират.
Новост, която може да промени строителството и тенденциите при санирането са изолациите вътре в самия зид – това са специални тухли, които са пълни с вата. Те осигуряват пълноценно изолиране и при използването им не е нужно външно, допълнително саниране. Към момента обаче високата им цена е пречка за по-масовото им навлизане. Освен това правят зида по-дебел, а конструкцията по-тежка, което също се явява предизвикателство за строителите.
Като специалист той разкрива, че топлоизолацията не само трябва да задържа температурата, но и да осигурява възможност сградата да диша. Това означава да има преминаване на въздух отвътре навън и обратно. Това дава нужното усещане за чистота, осигурява нормална влажност на помещенията, няма застоял въздух. На този етап такъв дишащ материал е само ватата, затова прогнозата му е в следващите години тенденцията да се засили и тя да измести постепенно стиропора в масовото строителство.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни