Миналата седмица Независимата българска енергийна борса регистрира истински прецедент – два поредни дни с нулеви цени на променливата компонента от електроенергията. При първия това се случи в рамките на 3 часа следобед, а на 21 май в още по-широк диапазон – от 10 до 17 часа. Това доведе до множество въпросителни, както на пазара, така и сред хората, инвестирали сериозни суми в слънчеви и вятърни паркове.
Първите отражения вече са на лице – собственици на фотоволтаични централи вече избират да ги изключат през деня, за да намалят загубите, разкриха за Built.bg хора от бранша, пожелали да запазят анонимност. Парадокс е обаче, че заради вече започналата тенденция в последните години и надеждата за „лесни пари“, огромното търсене, продажба и изграждане на фотоволтаични централи продължава.
Вече е ясно, че очакванията за възвръщаемост на инвестициите на много собственици няма да се оправдаят или поне не в първоначално заложените параметри.
„Голяма част от фотоволтаиците се проектираха и изградиха през изминалата година, когато цените на електроенергията буквално експлоадираха. Стигна се до цена на базовата енергия до над 800 лв/МВтч. През последния месец (април) цената на този продукт вече беше 193 лв/МВтч.“, обясняват разминаването от бранша.
Съществена грешка е изчисляването на възвращаемостта по цената на базовата енергия (средната цена за денонощието).
Фотоволтаиците произвеждат в определени часове, най-общо между 9 и 17 часа, затова е редно да се отчита цената само в тези часове, смята бизнесът. Всеки производител има договор с търговец на енергия, в който са включени и разходите за балансиране. Те са неизменна част от уравнението, независимо каква цена са постигнали производителите.
Тоест, когато цената е 0 лв., производителят дължи цена за т. нар. небаланси. Към нея следва да се добавят разходи за счетоводство, поддръжка на съоръженията и инсталацията, охрана и т.н.
Затова много от тях изключват централите си, когато видят цената на борсата за предстоящия ден, за да избегнат загубата, но не осъзнават че това води до увеличаване на небалансите в балансиращата група и в резултат съвсем скоро ще получат известие за увеличение на цената за балансиране.
Вече се говори и за фалити. „Ако финансирането е с кредит, такъв сценарий е много възможен на фона на очакващото се увеличение на лихвените проценти. В уравнението има много неизвестни. От една страна е непрогнозируемостта на източника, от друга са силно променливите изкупни цени, добавките за балансиране, неизвестността от допълнителни данъци и такси, наложени от компетентните органи, възможността централите да бъдат спирани дистанционно от Оператора на мрежата“, анализират от бранша.
И добавят, че тенденция вече има. Цената на извън пиковата енергия все по-често изпреварва тази на пиковата. Ясно се вижда обръщане на модела.
България е твърде малък пазар, за да окаже влияние, но всеки ден излизат новини за огромни инвестиции във фотоволтаични централи в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция. Тоест, регионът ще бъде залят с енергия в обедните часове. В същото време значителна част от консуматорите излизат от мрежата, тъй като са изградили фотоволтаици за собствени нужди.
Проблемът не е само ценови. Нито една енергийна система не е изградена да поеме такава непостоянство в търсене и предлагане, смята бизнесът.
Нулева цена на тока ще има отново, прогнозира за Built.bg икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. „Динамиката на потреблението и производството е трудно да се прогнозира в дългосрочен план, още повече с нарастващия дял на ВЕИ генерацията, заради променливия характер на производството им, което зависи от метеорологични условия“, коментира Стайков.
По думите му през последните три години виждаме период с ръст на инсталираните слънчеви мощности, но почти непроменено годишно производство, както и спад на производството от вятърни и водни централи. Шоковете на пазарите на природен газ, както и аварии на атомни централи в различни страни също могат да доведат до колебания в цените.
При равни други условия, може да се очаква тази тенденция да се запази – уловката е, че много рядко срещаме равни други условия, казва Калоян Стайков.
Какво означава всичко това за крайните потребители? Те могат да се разделят най-общо на три групи. Първата са домакинствата, които имат регулирани цени – за тях няма значение дали борсовата цена е 2 или 200 лв., тъй като те имат фиксирана цена за електрическа енергия за периода 1 юли 2022 г. – 30 юни 2023 г.
Втората група потребители са тези на свободен пазар, които печелят от ниските цени (разбира се, това е условно, тъй като зависи от профила на потребление, условията по договорите им с търговци и др.). Защото независимо от нулевите цени в ранния следобед на 20 май, на следващата сутрин цената беше около 110-120 лв./МВтч, а вечерта около 150-175 лв./МВтч.
Третата група потребители са тези, които имат собствена централа за производство на електрическа енергия. За тях нулевите цени, условно, не са добра новина, защото ако нямаха собствено производство, можеха да купят електрическа енергия на нулева цена. Това заключение пак е условно, тъй като средната цена за 20 май все пак е близо 90 лв./МВтч, така че собственото производство би намалило общия им разход за електрическа енергия, коментира Стайков.
А собствениците на фотоволтаици на фона на създалата се ситуация настояват за ясна политика по издаване на разрешителни за изграждане на ВЕИ. В момента се изграждат клъстерно, много често в отдалечени и обезлюдени райони, заради ниските цени на имотите, върху които се изграждат.
Проблемът е, че няма кой да приеме произведената енергия, тъй като плътността на населението у нас е неравномерна, съпоставена с Нидерландия например, където този модел е добре развит и работещ. Така тази електроенергия се превръща в чиста загуба за ЕРП-то, тъй като не винаги има далекопроводна мрежа, по която може да я пренесе до реални потребители.
И прогнозират, че не е далеч времето, когато ще се наложи и допълнителна такса за производителите, каквато вече наложиха в Бразилия. В Испания имаше опит за такава преди десетина години, но бързо беше премахната под давлението на зелените организации. Въпрос на време е хората да се възпротивят да плащат по-висока цена за пренос или допълнителни такси, за да може собствениците на ВЕИ да печелят от продажбата на продукта си.
Зелена среда > Коментар
Built Анализ: Заради нулевите цени на тока – собственици на фотоволтаици ги изключват, за да намалят загубите
Миналата седмица Независимата българска енергийна борса регистрира истински прецедент – два поредни дни с нулеви цени на променливата компонента от електроенергията. При първия това се случи в рамките на 3 часа следобед, а на 21 май в още по-широк диапазон – от 10 до 17 часа. Това доведе до множество въпросителни, както на пазара, така и сред хората, инвестирали сериозни суми в слънчеви и вятърни паркове.
Първите отражения вече са на лице – собственици на фотоволтаични централи вече избират да ги изключат през деня, за да намалят загубите, разкриха за Built.bg хора от бранша, пожелали да запазят анонимност. Парадокс е обаче, че заради вече започналата тенденция в последните години и надеждата за „лесни пари“, огромното търсене, продажба и изграждане на фотоволтаични централи продължава.
Вече е ясно, че очакванията за възвръщаемост на инвестициите на много собственици няма да се оправдаят или поне не в първоначално заложените параметри.
Съществена грешка е изчисляването на възвращаемостта по цената на базовата енергия (средната цена за денонощието).
Фотоволтаиците произвеждат в определени часове, най-общо между 9 и 17 часа, затова е редно да се отчита цената само в тези часове, смята бизнесът. Всеки производител има договор с търговец на енергия, в който са включени и разходите за балансиране. Те са неизменна част от уравнението, независимо каква цена са постигнали производителите.
Тоест, когато цената е 0 лв., производителят дължи цена за т. нар. небаланси. Към нея следва да се добавят разходи за счетоводство, поддръжка на съоръженията и инсталацията, охрана и т.н.
Затова много от тях изключват централите си, когато видят цената на борсата за предстоящия ден, за да избегнат загубата, но не осъзнават че това води до увеличаване на небалансите в балансиращата група и в резултат съвсем скоро ще получат известие за увеличение на цената за балансиране.
Вече се говори и за фалити. „Ако финансирането е с кредит, такъв сценарий е много възможен на фона на очакващото се увеличение на лихвените проценти. В уравнението има много неизвестни. От една страна е непрогнозируемостта на източника, от друга са силно променливите изкупни цени, добавките за балансиране, неизвестността от допълнителни данъци и такси, наложени от компетентните органи, възможността централите да бъдат спирани дистанционно от Оператора на мрежата“, анализират от бранша.
И добавят, че тенденция вече има. Цената на извън пиковата енергия все по-често изпреварва тази на пиковата. Ясно се вижда обръщане на модела.
България е твърде малък пазар, за да окаже влияние, но всеки ден излизат новини за огромни инвестиции във фотоволтаични централи в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция. Тоест, регионът ще бъде залят с енергия в обедните часове. В същото време значителна част от консуматорите излизат от мрежата, тъй като са изградили фотоволтаици за собствени нужди.
Проблемът не е само ценови. Нито една енергийна система не е изградена да поеме такава непостоянство в търсене и предлагане, смята бизнесът.
Нулева цена на тока ще има отново, прогнозира за Built.bg икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. „Динамиката на потреблението и производството е трудно да се прогнозира в дългосрочен план, още повече с нарастващия дял на ВЕИ генерацията, заради променливия характер на производството им, което зависи от метеорологични условия“, коментира Стайков.
По думите му през последните три години виждаме период с ръст на инсталираните слънчеви мощности, но почти непроменено годишно производство, както и спад на производството от вятърни и водни централи. Шоковете на пазарите на природен газ, както и аварии на атомни централи в различни страни също могат да доведат до колебания в цените.
При равни други условия, може да се очаква тази тенденция да се запази – уловката е, че много рядко срещаме равни други условия, казва Калоян Стайков.
Какво означава всичко това за крайните потребители? Те могат да се разделят най-общо на три групи. Първата са домакинствата, които имат регулирани цени – за тях няма значение дали борсовата цена е 2 или 200 лв., тъй като те имат фиксирана цена за електрическа енергия за периода 1 юли 2022 г. – 30 юни 2023 г.
Втората група потребители са тези на свободен пазар, които печелят от ниските цени (разбира се, това е условно, тъй като зависи от профила на потребление, условията по договорите им с търговци и др.). Защото независимо от нулевите цени в ранния следобед на 20 май, на следващата сутрин цената беше около 110-120 лв./МВтч, а вечерта около 150-175 лв./МВтч.
Третата група потребители са тези, които имат собствена централа за производство на електрическа енергия. За тях нулевите цени, условно, не са добра новина, защото ако нямаха собствено производство, можеха да купят електрическа енергия на нулева цена. Това заключение пак е условно, тъй като средната цена за 20 май все пак е близо 90 лв./МВтч, така че собственото производство би намалило общия им разход за електрическа енергия, коментира Стайков.
А собствениците на фотоволтаици на фона на създалата се ситуация настояват за ясна политика по издаване на разрешителни за изграждане на ВЕИ. В момента се изграждат клъстерно, много често в отдалечени и обезлюдени райони, заради ниските цени на имотите, върху които се изграждат.
Проблемът е, че няма кой да приеме произведената енергия, тъй като плътността на населението у нас е неравномерна, съпоставена с Нидерландия например, където този модел е добре развит и работещ. Така тази електроенергия се превръща в чиста загуба за ЕРП-то, тъй като не винаги има далекопроводна мрежа, по която може да я пренесе до реални потребители.
И прогнозират, че не е далеч времето, когато ще се наложи и допълнителна такса за производителите, каквато вече наложиха в Бразилия. В Испания имаше опит за такава преди десетина години, но бързо беше премахната под давлението на зелените организации. Въпрос на време е хората да се възпротивят да плащат по-висока цена за пренос или допълнителни такси, за да може собствениците на ВЕИ да печелят от продажбата на продукта си.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
В българската архитектура има един човек, който стои пред останалите като еталон. Името му е синоним на предприемчивост и новаторска
Видео история: “Да съживиш храма”
Това е история за мисията на енорийския свещеник на град Белене да даде нов живот на храм от 1860 -
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Точно в 16 часа и 17 минути на седми декември 1986-а година животът на хората в Стражица се променя завинаги. Земетресение
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Когато плавате с кораб по море, колкото повече се отдалечавате от брега, толкова повече се връщате към момента на Съзиданието
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни