Миналата седмица Независимата българска енергийна борса регистрира истински прецедент – два поредни дни с нулеви цени на променливата компонента от електроенергията. При първия това се случи в рамките на 3 часа следобед, а на 21 май в още по-широк диапазон – от 10 до 17 часа. Това доведе до множество въпросителни, както на пазара, така и сред хората, инвестирали сериозни суми в слънчеви и вятърни паркове.
Първите отражения вече са на лице – собственици на фотоволтаични централи вече избират да ги изключат през деня, за да намалят загубите, разкриха за Built.bg хора от бранша, пожелали да запазят анонимност. Парадокс е обаче, че заради вече започналата тенденция в последните години и надеждата за „лесни пари“, огромното търсене, продажба и изграждане на фотоволтаични централи продължава.
Вече е ясно, че очакванията за възвръщаемост на инвестициите на много собственици няма да се оправдаят или поне не в първоначално заложените параметри.
„Голяма част от фотоволтаиците се проектираха и изградиха през изминалата година, когато цените на електроенергията буквално експлоадираха. Стигна се до цена на базовата енергия до над 800 лв/МВтч. През последния месец (април) цената на този продукт вече беше 193 лв/МВтч.“, обясняват разминаването от бранша.
Съществена грешка е изчисляването на възвращаемостта по цената на базовата енергия (средната цена за денонощието).
Фотоволтаиците произвеждат в определени часове, най-общо между 9 и 17 часа, затова е редно да се отчита цената само в тези часове, смята бизнесът. Всеки производител има договор с търговец на енергия, в който са включени и разходите за балансиране. Те са неизменна част от уравнението, независимо каква цена са постигнали производителите.
Тоест, когато цената е 0 лв., производителят дължи цена за т. нар. небаланси. Към нея следва да се добавят разходи за счетоводство, поддръжка на съоръженията и инсталацията, охрана и т.н.
Затова много от тях изключват централите си, когато видят цената на борсата за предстоящия ден, за да избегнат загубата, но не осъзнават че това води до увеличаване на небалансите в балансиращата група и в резултат съвсем скоро ще получат известие за увеличение на цената за балансиране.
Вече се говори и за фалити. „Ако финансирането е с кредит, такъв сценарий е много възможен на фона на очакващото се увеличение на лихвените проценти. В уравнението има много неизвестни. От една страна е непрогнозируемостта на източника, от друга са силно променливите изкупни цени, добавките за балансиране, неизвестността от допълнителни данъци и такси, наложени от компетентните органи, възможността централите да бъдат спирани дистанционно от Оператора на мрежата“, анализират от бранша.
И добавят, че тенденция вече има. Цената на извън пиковата енергия все по-често изпреварва тази на пиковата. Ясно се вижда обръщане на модела.
България е твърде малък пазар, за да окаже влияние, но всеки ден излизат новини за огромни инвестиции във фотоволтаични централи в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция. Тоест, регионът ще бъде залят с енергия в обедните часове. В същото време значителна част от консуматорите излизат от мрежата, тъй като са изградили фотоволтаици за собствени нужди.
Проблемът не е само ценови. Нито една енергийна система не е изградена да поеме такава непостоянство в търсене и предлагане, смята бизнесът.
Нулева цена на тока ще има отново, прогнозира за Built.bg икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. „Динамиката на потреблението и производството е трудно да се прогнозира в дългосрочен план, още повече с нарастващия дял на ВЕИ генерацията, заради променливия характер на производството им, което зависи от метеорологични условия“, коментира Стайков.
По думите му през последните три години виждаме период с ръст на инсталираните слънчеви мощности, но почти непроменено годишно производство, както и спад на производството от вятърни и водни централи. Шоковете на пазарите на природен газ, както и аварии на атомни централи в различни страни също могат да доведат до колебания в цените.
При равни други условия, може да се очаква тази тенденция да се запази – уловката е, че много рядко срещаме равни други условия, казва Калоян Стайков.
Какво означава всичко това за крайните потребители? Те могат да се разделят най-общо на три групи. Първата са домакинствата, които имат регулирани цени – за тях няма значение дали борсовата цена е 2 или 200 лв., тъй като те имат фиксирана цена за електрическа енергия за периода 1 юли 2022 г. – 30 юни 2023 г.
Втората група потребители са тези на свободен пазар, които печелят от ниските цени (разбира се, това е условно, тъй като зависи от профила на потребление, условията по договорите им с търговци и др.). Защото независимо от нулевите цени в ранния следобед на 20 май, на следващата сутрин цената беше около 110-120 лв./МВтч, а вечерта около 150-175 лв./МВтч.
Третата група потребители са тези, които имат собствена централа за производство на електрическа енергия. За тях нулевите цени, условно, не са добра новина, защото ако нямаха собствено производство, можеха да купят електрическа енергия на нулева цена. Това заключение пак е условно, тъй като средната цена за 20 май все пак е близо 90 лв./МВтч, така че собственото производство би намалило общия им разход за електрическа енергия, коментира Стайков.
А собствениците на фотоволтаици на фона на създалата се ситуация настояват за ясна политика по издаване на разрешителни за изграждане на ВЕИ. В момента се изграждат клъстерно, много често в отдалечени и обезлюдени райони, заради ниските цени на имотите, върху които се изграждат.
Проблемът е, че няма кой да приеме произведената енергия, тъй като плътността на населението у нас е неравномерна, съпоставена с Нидерландия например, където този модел е добре развит и работещ. Така тази електроенергия се превръща в чиста загуба за ЕРП-то, тъй като не винаги има далекопроводна мрежа, по която може да я пренесе до реални потребители.
И прогнозират, че не е далеч времето, когато ще се наложи и допълнителна такса за производителите, каквато вече наложиха в Бразилия. В Испания имаше опит за такава преди десетина години, но бързо беше премахната под давлението на зелените организации. Въпрос на време е хората да се възпротивят да плащат по-висока цена за пренос или допълнителни такси, за да може собствениците на ВЕИ да печелят от продажбата на продукта си.
Зелена среда > Коментар
Built Анализ: Заради нулевите цени на тока – собственици на фотоволтаици ги изключват, за да намалят загубите
Миналата седмица Независимата българска енергийна борса регистрира истински прецедент – два поредни дни с нулеви цени на променливата компонента от електроенергията. При първия това се случи в рамките на 3 часа следобед, а на 21 май в още по-широк диапазон – от 10 до 17 часа. Това доведе до множество въпросителни, както на пазара, така и сред хората, инвестирали сериозни суми в слънчеви и вятърни паркове.
Първите отражения вече са на лице – собственици на фотоволтаични централи вече избират да ги изключат през деня, за да намалят загубите, разкриха за Built.bg хора от бранша, пожелали да запазят анонимност. Парадокс е обаче, че заради вече започналата тенденция в последните години и надеждата за „лесни пари“, огромното търсене, продажба и изграждане на фотоволтаични централи продължава.
Вече е ясно, че очакванията за възвръщаемост на инвестициите на много собственици няма да се оправдаят или поне не в първоначално заложените параметри.
Съществена грешка е изчисляването на възвращаемостта по цената на базовата енергия (средната цена за денонощието).
Фотоволтаиците произвеждат в определени часове, най-общо между 9 и 17 часа, затова е редно да се отчита цената само в тези часове, смята бизнесът. Всеки производител има договор с търговец на енергия, в който са включени и разходите за балансиране. Те са неизменна част от уравнението, независимо каква цена са постигнали производителите.
Тоест, когато цената е 0 лв., производителят дължи цена за т. нар. небаланси. Към нея следва да се добавят разходи за счетоводство, поддръжка на съоръженията и инсталацията, охрана и т.н.
Затова много от тях изключват централите си, когато видят цената на борсата за предстоящия ден, за да избегнат загубата, но не осъзнават че това води до увеличаване на небалансите в балансиращата група и в резултат съвсем скоро ще получат известие за увеличение на цената за балансиране.
Вече се говори и за фалити. „Ако финансирането е с кредит, такъв сценарий е много възможен на фона на очакващото се увеличение на лихвените проценти. В уравнението има много неизвестни. От една страна е непрогнозируемостта на източника, от друга са силно променливите изкупни цени, добавките за балансиране, неизвестността от допълнителни данъци и такси, наложени от компетентните органи, възможността централите да бъдат спирани дистанционно от Оператора на мрежата“, анализират от бранша.
И добавят, че тенденция вече има. Цената на извън пиковата енергия все по-често изпреварва тази на пиковата. Ясно се вижда обръщане на модела.
България е твърде малък пазар, за да окаже влияние, но всеки ден излизат новини за огромни инвестиции във фотоволтаични централи в Сърбия, Гърция, Румъния, Турция. Тоест, регионът ще бъде залят с енергия в обедните часове. В същото време значителна част от консуматорите излизат от мрежата, тъй като са изградили фотоволтаици за собствени нужди.
Проблемът не е само ценови. Нито една енергийна система не е изградена да поеме такава непостоянство в търсене и предлагане, смята бизнесът.
Нулева цена на тока ще има отново, прогнозира за Built.bg икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. „Динамиката на потреблението и производството е трудно да се прогнозира в дългосрочен план, още повече с нарастващия дял на ВЕИ генерацията, заради променливия характер на производството им, което зависи от метеорологични условия“, коментира Стайков.
По думите му през последните три години виждаме период с ръст на инсталираните слънчеви мощности, но почти непроменено годишно производство, както и спад на производството от вятърни и водни централи. Шоковете на пазарите на природен газ, както и аварии на атомни централи в различни страни също могат да доведат до колебания в цените.
При равни други условия, може да се очаква тази тенденция да се запази – уловката е, че много рядко срещаме равни други условия, казва Калоян Стайков.
Какво означава всичко това за крайните потребители? Те могат да се разделят най-общо на три групи. Първата са домакинствата, които имат регулирани цени – за тях няма значение дали борсовата цена е 2 или 200 лв., тъй като те имат фиксирана цена за електрическа енергия за периода 1 юли 2022 г. – 30 юни 2023 г.
Втората група потребители са тези на свободен пазар, които печелят от ниските цени (разбира се, това е условно, тъй като зависи от профила на потребление, условията по договорите им с търговци и др.). Защото независимо от нулевите цени в ранния следобед на 20 май, на следващата сутрин цената беше около 110-120 лв./МВтч, а вечерта около 150-175 лв./МВтч.
Третата група потребители са тези, които имат собствена централа за производство на електрическа енергия. За тях нулевите цени, условно, не са добра новина, защото ако нямаха собствено производство, можеха да купят електрическа енергия на нулева цена. Това заключение пак е условно, тъй като средната цена за 20 май все пак е близо 90 лв./МВтч, така че собственото производство би намалило общия им разход за електрическа енергия, коментира Стайков.
А собствениците на фотоволтаици на фона на създалата се ситуация настояват за ясна политика по издаване на разрешителни за изграждане на ВЕИ. В момента се изграждат клъстерно, много често в отдалечени и обезлюдени райони, заради ниските цени на имотите, върху които се изграждат.
Проблемът е, че няма кой да приеме произведената енергия, тъй като плътността на населението у нас е неравномерна, съпоставена с Нидерландия например, където този модел е добре развит и работещ. Така тази електроенергия се превръща в чиста загуба за ЕРП-то, тъй като не винаги има далекопроводна мрежа, по която може да я пренесе до реални потребители.
И прогнозират, че не е далеч времето, когато ще се наложи и допълнителна такса за производителите, каквато вече наложиха в Бразилия. В Испания имаше опит за такава преди десетина години, но бързо беше премахната под давлението на зелените организации. Въпрос на време е хората да се възпротивят да плащат по-висока цена за пренос или допълнителни такси, за да може собствениците на ВЕИ да печелят от продажбата на продукта си.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Франк Рубио се завърна на Земята
Снимка: AP Астронавтът на НАСА Франк Рубио, който постави рекорд за най-дълго пребиваване на Международната космическа станция (МКС) в рамките на една мисия, се завърна на Земята, усещайки гравитацията
09.30.2023
Градска среда, Коментар
Built Анализ: Накъде ни водят знаците по пътя?
Пътната маркировка и сигнализация е третият, често подценяван участник в движението, освен хората и автомобилите. В България към нея се подхожда доста критично, било то заради липсата и лошото
09.30.2023
Зелена среда, Новини
ЕЦБ и МАЕ пледират за ускорение на прехода към нисковъглеродни емисии в Европа
Снимка: AP Европа трябва да инвестира мащабно и по-бързо в енергийния преход, ако иска да остане “световна промишлена сила”. Това предупредиха Европейската централна банка (ЕЦБ), Международната агенция за енергия
09.29.2023
Създателите
Франк Рубио се завърна на Земята
Версаче игра шах с Клаудия Шифър в Милано
“Морски ток”: Българско изобретение може да намали сметките ни
Коментари и анализи
Франк Рубио се завърна на Земята
Built Анализ: Накъде ни водят знаците по пътя?
Конференция за новата енергийна среда в Югоизточна Европа събра международни експерти във Вашингтон
Евростат: Вносът на енергийни продукти в ЕС продължава да спада през второто тримесечие
Германия има план за справяне с жилищната криза
Built Aнализ: Новото лице на Бетона
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Пуснаха влак стрела по брега на Тайванския проток
След пътя Мездра-Ботевград – ще бъдат ремонтирани и обходните маршрути
Положително е становището на МРРБ за финансиране укрепването на крайбрежното свлачище в квартал “Сарафово” в Бургас
ЕС обсъжда възможността за изграждане на влакова линия с европейско междурелсие между Лвов и Кишинев
Архитектура
Кой е големият победител в конкурса “Български архитектурни награди 2023”
Реставрираха Гърбавият мост в Харманли
Градска среда и Урбанизъм
Built Анализ: Накъде ни водят знаците по пътя?
В сила са новите правила за движение на електрическите тротинетки в София
СОС разглежда близо 4 млн.лв. за инвестиции в общинска инфраструктура
Фандъкова: Разширението на третата линия на метрото трябва да е готово до края 2025 год.
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
ЕЦБ и МАЕ пледират за ускорение на прехода към нисковъглеродни емисии в Европа
Германия и Великобритания планират по-тясно сътрудничество при производството на “зелен” водород
Юлиян Попов: Освен да пести, консумира и произвежда, сградата може и да съхранява енергия
Войната в Украйна
Украйна отвоюва ключови територии в рамките на военната си контраофанзива
Американският печат: Бронираният влак на Ким Чен – ун пристигна в Русия. Мъск,”Старлннк” и заплахата от ядрена война
Г-20 приключи срещата с балансирана декларация спрямо Москва
Кристалина Георгиева: Войната в Украйна влошава перспективите пред страните от инициативата “Три морета”
Столтенберг пред ЕП: Черно море е много важно за НАТО, следим обстановката внимателно
Коментарите след решението на Зеленски да смени министъра на отбраната на Украйна
Built.bg Podcast
Последвайте ни