Устойчивото или „зелено“ строителство е световна тенденция вече повече от десетилетие. У нас обаче примерите все още общо се ограничават до по-малко от 40 „зелени“ сгради, главно в София. Причините са няколко, но главно се коренят в по-високата цена за изграждане и също високите разходи за поддръжка.
Да започнем от там, че има разлика между „зелена“ и „умна“ къща. Втората е такъв тип строителство, при който са адаптирани съвременните умни технологии за контрол и управление – пуска и спира осветлението от разстояние, активира топлината с таймер, изпълнява прости гласови команди. Първата обаче е комбинация от много фактори – да не е твърде скъпа, да е модерна и с достъпна среда и най-важното да е екологична, т.е. да има нулево или минимално въздействие върху природата.
Устойчиво е строителството, при което са използвани ресурсно ефективни и екологично отговорни процеси, така че да се гарантира въпросната устойчивост през целия живот на сградата. Защото сградите имат жизнен цикъл и това е начин той да бъде удължен максимално. Това включва самите строителни операции, проектирането, поддръжката, ремонтите и дори евентуалното разрушаване – да са измислени така, че да имат най-малка вреда за околната среда.
„Зелените“ сгради обаче не се строят само с цел опазване на природата, а имат и съвсем практически предимства. Те икономисват средства в процеса на експлоатацията им и също така осигуряват повече комфорт и уют на живущите. За разлика от нормалното строителство, където се търсят краткосрочни проходи, устойчивото строителство се стреми да увеличи икономичността, ефективността и живота на сградите.
При устойчивите сгради се използват екологични и възобновяеми източници на енергия. Това включва не само строителните материали, а и ресурсите за отопление, охлаждане, вода, електрозахранване и т.н. Общата цел е да се създадат по-добри условия за живот.
Тези тенденции и нужди се засилиха в последните две години, когато по време на пандемията от коронавирус много хора останаха затворени в домовете си и обърнаха повече внимание на жилищния комфорт. „Зелените“ сгради търсят не само външния, но и вътрешния баланс и по-добри условия за живущите.
Какви са видимите проявления? Например изграждането на зелен покрив – вече не толкова рядка практика в София и големите градове е създаването на градини на върха на сградата. Това подобрява визията, но и има чисто функционални ползи – служи като топлоизолация. Във фасадите могат да се вложат фотоволтаични панели и елементи, които пък преобразуват слънчевата енергия в електрическа (доказано е, че така се пестят до 35% от сметката за ток).
Обратно на зелените покриви има и студени покриви – те пък имат за цел да отразяват топлината и слънчевата светлина. Така помагат за поддръжката на стандартната стайна температура в сградите чрез понижаване на топлинните излъчвания. За тях се използват отразяващи бои и специални керемиди. Популярни са в страните, в които става много горещо и се използват за намаляване на нуждите от климатизация.
Друг подход е изборът на такива архитектурни решения, която осигуряват повече светлина и въздух за обитателите. И тук се търси повече природосъобразност и енергийна ефективност. Има и сгради, които събират дъждовната вода в специални цистерни – водата после се преработва и се използва за отоплителната и охладителна система, в тоалетните, като акумулатор за топлина или за поливане на зеления покрив.
Познатите методи за енергийна ефективност и изолация са напълно задължителни. Там дори се търси следващото ниво – устойчивост на студ, предпазване от влага и гниене, безопасност включително недопускане на радиация. Има примери и за крайности, каквато представлява т.нар. зелена изолация. Тя е изключително природосъобразна, но за нея се използват деним и стари вестници, което на практика обезсмисля устойчивостта й, защото не е толкова ефективна.
Популярен „зелен“ способ представляват и всички варианти за използване на слънчевата енергия, най-вече чрез соларни панели. Всъщност начините са два – активен и пасивен. Първият е, когато слънцето се използва за подсилване на отоплението и електричеството като същевременно се намаляват нуждите от ток и газ. При втория затоплянето става чрез стратегическо разполагане на прозорците и влагането на топлопоглъщащи повърхности.
Важни за устойчивите сгради са и самите материали, които се влагат в тях. При традиционното строителство се използват продукти и химикали, разграждането на които би отнело стотици години. „Зелените“ здания използват биоразградими и еко материали – бамбук, дърво, гъбен мицел, органични бои, тухли от кал, дървен бетон, коноп. Доказано е, че те ограничават отрицателното въздействие върху околната среда.
Основният въпрос за строителството на такива сгради у нас е колко са скъпи? И отговорът е – да, устойчивото строителство е доста по-скъпо от стандартното. Въпреки това дългосрочно те гарантират икономии и удобства, които до голяма степен компенсират първоначалната по-висока цена. Освен това се приемат за по-добра инвестиция и жилищата в тях повишават стойността си повече.
Въпреки това примерите за такива сгради у нас са все още много малко и са предимно с обществено и търговско предназначение. Сертифицирани като „зелени“ сгради са Сердика Център София, Capital Fort, Софарма Бизнес Тауърс, Декатлон Подуене, бъдещият Гранд Каньон София, който още не е построен, както и сградата „Тринити“ в Бургас. Общо между 30 и 40 сгради.
Въпреки това специалистите в имотния бранш отчитат, че макар и не изцяло, в дългосрочен план все по-често новото строителство носи белезите на „зеления“ строеж. Частично се влагат по-щадящи материали или се използват отделни елементи за енергийна ефективност и независимост от външната среда. В краткосрочен план обаче проблемите на строителите покрай войната в Украйна и инфлацията са довели до орязване на строителни разходи, които най-често се спестяват именно от тези материали и решения, които минават за устойчиви.
Коментар
Built анализ: „Зеленото“ строителство и защо се бави у нас?
Устойчивото или „зелено“ строителство е световна тенденция вече повече от десетилетие. У нас обаче примерите все още общо се ограничават до по-малко от 40 „зелени“ сгради, главно в София. Причините са няколко, но главно се коренят в по-високата цена за изграждане и също високите разходи за поддръжка.
Да започнем от там, че има разлика между „зелена“ и „умна“ къща. Втората е такъв тип строителство, при който са адаптирани съвременните умни технологии за контрол и управление – пуска и спира осветлението от разстояние, активира топлината с таймер, изпълнява прости гласови команди. Първата обаче е комбинация от много фактори – да не е твърде скъпа, да е модерна и с достъпна среда и най-важното да е екологична, т.е. да има нулево или минимално въздействие върху природата.
Устойчиво е строителството, при което са използвани ресурсно ефективни и екологично отговорни процеси, така че да се гарантира въпросната устойчивост през целия живот на сградата. Защото сградите имат жизнен цикъл и това е начин той да бъде удължен максимално. Това включва самите строителни операции, проектирането, поддръжката, ремонтите и дори евентуалното разрушаване – да са измислени така, че да имат най-малка вреда за околната среда.
„Зелените“ сгради обаче не се строят само с цел опазване на природата, а имат и съвсем практически предимства. Те икономисват средства в процеса на експлоатацията им и също така осигуряват повече комфорт и уют на живущите. За разлика от нормалното строителство, където се търсят краткосрочни проходи, устойчивото строителство се стреми да увеличи икономичността, ефективността и живота на сградите.
При устойчивите сгради се използват екологични и възобновяеми източници на енергия. Това включва не само строителните материали, а и ресурсите за отопление, охлаждане, вода, електрозахранване и т.н. Общата цел е да се създадат по-добри условия за живот.
Тези тенденции и нужди се засилиха в последните две години, когато по време на пандемията от коронавирус много хора останаха затворени в домовете си и обърнаха повече внимание на жилищния комфорт. „Зелените“ сгради търсят не само външния, но и вътрешния баланс и по-добри условия за живущите.
Какви са видимите проявления? Например изграждането на зелен покрив – вече не толкова рядка практика в София и големите градове е създаването на градини на върха на сградата. Това подобрява визията, но и има чисто функционални ползи – служи като топлоизолация. Във фасадите могат да се вложат фотоволтаични панели и елементи, които пък преобразуват слънчевата енергия в електрическа (доказано е, че така се пестят до 35% от сметката за ток).
Обратно на зелените покриви има и студени покриви – те пък имат за цел да отразяват топлината и слънчевата светлина. Така помагат за поддръжката на стандартната стайна температура в сградите чрез понижаване на топлинните излъчвания. За тях се използват отразяващи бои и специални керемиди. Популярни са в страните, в които става много горещо и се използват за намаляване на нуждите от климатизация.
Друг подход е изборът на такива архитектурни решения, която осигуряват повече светлина и въздух за обитателите. И тук се търси повече природосъобразност и енергийна ефективност. Има и сгради, които събират дъждовната вода в специални цистерни – водата после се преработва и се използва за отоплителната и охладителна система, в тоалетните, като акумулатор за топлина или за поливане на зеления покрив.
Познатите методи за енергийна ефективност и изолация са напълно задължителни. Там дори се търси следващото ниво – устойчивост на студ, предпазване от влага и гниене, безопасност включително недопускане на радиация. Има примери и за крайности, каквато представлява т.нар. зелена изолация. Тя е изключително природосъобразна, но за нея се използват деним и стари вестници, което на практика обезсмисля устойчивостта й, защото не е толкова ефективна.
Популярен „зелен“ способ представляват и всички варианти за използване на слънчевата енергия, най-вече чрез соларни панели. Всъщност начините са два – активен и пасивен. Първият е, когато слънцето се използва за подсилване на отоплението и електричеството като същевременно се намаляват нуждите от ток и газ. При втория затоплянето става чрез стратегическо разполагане на прозорците и влагането на топлопоглъщащи повърхности.
Важни за устойчивите сгради са и самите материали, които се влагат в тях. При традиционното строителство се използват продукти и химикали, разграждането на които би отнело стотици години. „Зелените“ здания използват биоразградими и еко материали – бамбук, дърво, гъбен мицел, органични бои, тухли от кал, дървен бетон, коноп. Доказано е, че те ограничават отрицателното въздействие върху околната среда.
Основният въпрос за строителството на такива сгради у нас е колко са скъпи? И отговорът е – да, устойчивото строителство е доста по-скъпо от стандартното. Въпреки това дългосрочно те гарантират икономии и удобства, които до голяма степен компенсират първоначалната по-висока цена. Освен това се приемат за по-добра инвестиция и жилищата в тях повишават стойността си повече.
Въпреки това примерите за такива сгради у нас са все още много малко и са предимно с обществено и търговско предназначение. Сертифицирани като „зелени“ сгради са Сердика Център София, Capital Fort, Софарма Бизнес Тауърс, Декатлон Подуене, бъдещият Гранд Каньон София, който още не е построен, както и сградата „Тринити“ в Бургас. Общо между 30 и 40 сгради.
Въпреки това специалистите в имотния бранш отчитат, че макар и не изцяло, в дългосрочен план все по-често новото строителство носи белезите на „зеления“ строеж. Частично се влагат по-щадящи материали или се използват отделни елементи за енергийна ефективност и независимост от външната среда. В краткосрочен план обаче проблемите на строителите покрай войната в Украйна и инфлацията са довели до орязване на строителни разходи, които най-често се спестяват именно от тези материали и решения, които минават за устойчиви.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни