Устойчивото или „зелено“ строителство е световна тенденция вече повече от десетилетие. У нас обаче примерите все още общо се ограничават до по-малко от 40 „зелени“ сгради, главно в София. Причините са няколко, но главно се коренят в по-високата цена за изграждане и също високите разходи за поддръжка.
Да започнем от там, че има разлика между „зелена“ и „умна“ къща. Втората е такъв тип строителство, при който са адаптирани съвременните умни технологии за контрол и управление – пуска и спира осветлението от разстояние, активира топлината с таймер, изпълнява прости гласови команди. Първата обаче е комбинация от много фактори – да не е твърде скъпа, да е модерна и с достъпна среда и най-важното да е екологична, т.е. да има нулево или минимално въздействие върху природата.
Устойчиво е строителството, при което са използвани ресурсно ефективни и екологично отговорни процеси, така че да се гарантира въпросната устойчивост през целия живот на сградата. Защото сградите имат жизнен цикъл и това е начин той да бъде удължен максимално. Това включва самите строителни операции, проектирането, поддръжката, ремонтите и дори евентуалното разрушаване – да са измислени така, че да имат най-малка вреда за околната среда.
„Зелените“ сгради обаче не се строят само с цел опазване на природата, а имат и съвсем практически предимства. Те икономисват средства в процеса на експлоатацията им и също така осигуряват повече комфорт и уют на живущите. За разлика от нормалното строителство, където се търсят краткосрочни проходи, устойчивото строителство се стреми да увеличи икономичността, ефективността и живота на сградите.

При устойчивите сгради се използват екологични и възобновяеми източници на енергия. Това включва не само строителните материали, а и ресурсите за отопление, охлаждане, вода, електрозахранване и т.н. Общата цел е да се създадат по-добри условия за живот.
Тези тенденции и нужди се засилиха в последните две години, когато по време на пандемията от коронавирус много хора останаха затворени в домовете си и обърнаха повече внимание на жилищния комфорт. „Зелените“ сгради търсят не само външния, но и вътрешния баланс и по-добри условия за живущите.
Какви са видимите проявления? Например изграждането на зелен покрив – вече не толкова рядка практика в София и големите градове е създаването на градини на върха на сградата. Това подобрява визията, но и има чисто функционални ползи – служи като топлоизолация. Във фасадите могат да се вложат фотоволтаични панели и елементи, които пък преобразуват слънчевата енергия в електрическа (доказано е, че така се пестят до 35% от сметката за ток).
Обратно на зелените покриви има и студени покриви – те пък имат за цел да отразяват топлината и слънчевата светлина. Така помагат за поддръжката на стандартната стайна температура в сградите чрез понижаване на топлинните излъчвания. За тях се използват отразяващи бои и специални керемиди. Популярни са в страните, в които става много горещо и се използват за намаляване на нуждите от климатизация.
Друг подход е изборът на такива архитектурни решения, която осигуряват повече светлина и въздух за обитателите. И тук се търси повече природосъобразност и енергийна ефективност. Има и сгради, които събират дъждовната вода в специални цистерни – водата после се преработва и се използва за отоплителната и охладителна система, в тоалетните, като акумулатор за топлина или за поливане на зеления покрив.
Познатите методи за енергийна ефективност и изолация са напълно задължителни. Там дори се търси следващото ниво – устойчивост на студ, предпазване от влага и гниене, безопасност включително недопускане на радиация. Има примери и за крайности, каквато представлява т.нар. зелена изолация. Тя е изключително природосъобразна, но за нея се използват деним и стари вестници, което на практика обезсмисля устойчивостта й, защото не е толкова ефективна.
Популярен „зелен“ способ представляват и всички варианти за използване на слънчевата енергия, най-вече чрез соларни панели. Всъщност начините са два – активен и пасивен. Първият е, когато слънцето се използва за подсилване на отоплението и електричеството като същевременно се намаляват нуждите от ток и газ. При втория затоплянето става чрез стратегическо разполагане на прозорците и влагането на топлопоглъщащи повърхности.
Важни за устойчивите сгради са и самите материали, които се влагат в тях. При традиционното строителство се използват продукти и химикали, разграждането на които би отнело стотици години. „Зелените“ здания използват биоразградими и еко материали – бамбук, дърво, гъбен мицел, органични бои, тухли от кал, дървен бетон, коноп. Доказано е, че те ограничават отрицателното въздействие върху околната среда.
Основният въпрос за строителството на такива сгради у нас е колко са скъпи? И отговорът е – да, устойчивото строителство е доста по-скъпо от стандартното. Въпреки това дългосрочно те гарантират икономии и удобства, които до голяма степен компенсират първоначалната по-висока цена. Освен това се приемат за по-добра инвестиция и жилищата в тях повишават стойността си повече.

Въпреки това примерите за такива сгради у нас са все още много малко и са предимно с обществено и търговско предназначение. Сертифицирани като „зелени“ сгради са Сердика Център София, Capital Fort, Софарма Бизнес Тауърс, Декатлон Подуене, бъдещият Гранд Каньон София, който още не е построен, както и сградата „Тринити“ в Бургас. Общо между 30 и 40 сгради.
Въпреки това специалистите в имотния бранш отчитат, че макар и не изцяло, в дългосрочен план все по-често новото строителство носи белезите на „зеления“ строеж. Частично се влагат по-щадящи материали или се използват отделни елементи за енергийна ефективност и независимост от външната среда. В краткосрочен план обаче проблемите на строителите покрай войната в Украйна и инфлацията са довели до орязване на строителни разходи, които най-често се спестяват именно от тези материали и решения, които минават за устойчиви.
Коментар
Built анализ: „Зеленото“ строителство и защо се бави у нас?
Устойчивото или „зелено“ строителство е световна тенденция вече повече от десетилетие. У нас обаче примерите все още общо се ограничават до по-малко от 40 „зелени“ сгради, главно в София. Причините са няколко, но главно се коренят в по-високата цена за изграждане и също високите разходи за поддръжка.
Да започнем от там, че има разлика между „зелена“ и „умна“ къща. Втората е такъв тип строителство, при който са адаптирани съвременните умни технологии за контрол и управление – пуска и спира осветлението от разстояние, активира топлината с таймер, изпълнява прости гласови команди. Първата обаче е комбинация от много фактори – да не е твърде скъпа, да е модерна и с достъпна среда и най-важното да е екологична, т.е. да има нулево или минимално въздействие върху природата.
Устойчиво е строителството, при което са използвани ресурсно ефективни и екологично отговорни процеси, така че да се гарантира въпросната устойчивост през целия живот на сградата. Защото сградите имат жизнен цикъл и това е начин той да бъде удължен максимално. Това включва самите строителни операции, проектирането, поддръжката, ремонтите и дори евентуалното разрушаване – да са измислени така, че да имат най-малка вреда за околната среда.
„Зелените“ сгради обаче не се строят само с цел опазване на природата, а имат и съвсем практически предимства. Те икономисват средства в процеса на експлоатацията им и също така осигуряват повече комфорт и уют на живущите. За разлика от нормалното строителство, където се търсят краткосрочни проходи, устойчивото строителство се стреми да увеличи икономичността, ефективността и живота на сградите.
При устойчивите сгради се използват екологични и възобновяеми източници на енергия. Това включва не само строителните материали, а и ресурсите за отопление, охлаждане, вода, електрозахранване и т.н. Общата цел е да се създадат по-добри условия за живот.
Тези тенденции и нужди се засилиха в последните две години, когато по време на пандемията от коронавирус много хора останаха затворени в домовете си и обърнаха повече внимание на жилищния комфорт. „Зелените“ сгради търсят не само външния, но и вътрешния баланс и по-добри условия за живущите.
Какви са видимите проявления? Например изграждането на зелен покрив – вече не толкова рядка практика в София и големите градове е създаването на градини на върха на сградата. Това подобрява визията, но и има чисто функционални ползи – служи като топлоизолация. Във фасадите могат да се вложат фотоволтаични панели и елементи, които пък преобразуват слънчевата енергия в електрическа (доказано е, че така се пестят до 35% от сметката за ток).
Обратно на зелените покриви има и студени покриви – те пък имат за цел да отразяват топлината и слънчевата светлина. Така помагат за поддръжката на стандартната стайна температура в сградите чрез понижаване на топлинните излъчвания. За тях се използват отразяващи бои и специални керемиди. Популярни са в страните, в които става много горещо и се използват за намаляване на нуждите от климатизация.
Друг подход е изборът на такива архитектурни решения, която осигуряват повече светлина и въздух за обитателите. И тук се търси повече природосъобразност и енергийна ефективност. Има и сгради, които събират дъждовната вода в специални цистерни – водата после се преработва и се използва за отоплителната и охладителна система, в тоалетните, като акумулатор за топлина или за поливане на зеления покрив.
Познатите методи за енергийна ефективност и изолация са напълно задължителни. Там дори се търси следващото ниво – устойчивост на студ, предпазване от влага и гниене, безопасност включително недопускане на радиация. Има примери и за крайности, каквато представлява т.нар. зелена изолация. Тя е изключително природосъобразна, но за нея се използват деним и стари вестници, което на практика обезсмисля устойчивостта й, защото не е толкова ефективна.
Популярен „зелен“ способ представляват и всички варианти за използване на слънчевата енергия, най-вече чрез соларни панели. Всъщност начините са два – активен и пасивен. Първият е, когато слънцето се използва за подсилване на отоплението и електричеството като същевременно се намаляват нуждите от ток и газ. При втория затоплянето става чрез стратегическо разполагане на прозорците и влагането на топлопоглъщащи повърхности.
Важни за устойчивите сгради са и самите материали, които се влагат в тях. При традиционното строителство се използват продукти и химикали, разграждането на които би отнело стотици години. „Зелените“ здания използват биоразградими и еко материали – бамбук, дърво, гъбен мицел, органични бои, тухли от кал, дървен бетон, коноп. Доказано е, че те ограничават отрицателното въздействие върху околната среда.
Основният въпрос за строителството на такива сгради у нас е колко са скъпи? И отговорът е – да, устойчивото строителство е доста по-скъпо от стандартното. Въпреки това дългосрочно те гарантират икономии и удобства, които до голяма степен компенсират първоначалната по-висока цена. Освен това се приемат за по-добра инвестиция и жилищата в тях повишават стойността си повече.
Въпреки това примерите за такива сгради у нас са все още много малко и са предимно с обществено и търговско предназначение. Сертифицирани като „зелени“ сгради са Сердика Център София, Capital Fort, Софарма Бизнес Тауърс, Декатлон Подуене, бъдещият Гранд Каньон София, който още не е построен, както и сградата „Тринити“ в Бургас. Общо между 30 и 40 сгради.
Въпреки това специалистите в имотния бранш отчитат, че макар и не изцяло, в дългосрочен план все по-често новото строителство носи белезите на „зеления“ строеж. Частично се влагат по-щадящи материали или се използват отделни елементи за енергийна ефективност и независимост от външната среда. В краткосрочен план обаче проблемите на строителите покрай войната в Украйна и инфлацията са довели до орязване на строителни разходи, които най-често се спестяват именно от тези материали и решения, които минават за устойчиви.
Още от Built.bg
Коментар
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Водещите световни икономики искат да се конкурират с китайския проект “Нови пътища на коприната” или “Един пояс, един път”. С тази цел на провелата се миналата седмица среща на
05.28.2023
Коментар
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
Група от десет страни членки на ЕС, започна нов опит за реформиране на подхода на блока към вземането на решения в областта на външната политика и политиката на сигурност
05.27.2023
Коментар
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
През първото тримесечие инвестициите в бизнес имоти спаднаха рязко на повечето пазари в региона ЕМЕА – Европа, Близкия изток и Африка, продължавайки тенденцията от края на 2022 г. Въпреки
05.26.2023
Създателите
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната?
Реставрацията на видинската Синагога приключва през септември
Възстановяват автентичния вид на уникалното старопиталище на Пенчо Семов в Габрово
Коментари и анализи
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
И токът у нас днес струва… 0 лева
Built Анализ: Очаква ни рекордна година в туризма
Г-7: Среща, фокусирана върху санкциите срещу Русия и борбата с практиките на Китай за “икономическа принуда”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Откриха зала “Арена Бургас”
Шишков ще възложи проучване за изграждането на скоростен път или магистрала от ГКПП “Маказа“ до магистрала „Марица“
Иван Шишков няма притеснения за изпълнението на проектите по оперативна програма “Региони в растеж”
Йорданка Фандъкова: За некачествени ремонти не плащаме
Архитектура
Промяна на британската колониална архитектура: Новата сграда на индийския парламент
арх. Владимир Милков: Няма промени в цените на услугите, предлагани от българските проектанти
Градска среда и Урбанизъм
Откриха новия планетариум в Бургас
Нощна София огря в 23 различни точки
В три столични квартала гражданите ще могат да ползват обществен транспорт по заявка
ТПС: Еврейската общност в град Хеброн е на прага да положи основите на 31 нови жилищни сгради в квартал “Езекия”
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Планираните от ЕС ограничения за автомобилните емисии се сблъскват с отпор от осем страни членки
Представят проучване на над 2000 сгради в София за производство на електричество от възобновяеми източници
Започна реконструкцията и модернизацията и доизграждане на СГПСОВ „Кубратово“
Войната в Украйна
Запорожката АЕЦ бе изключена, вероятната причина е руски обстрел
Зеленски подчерта силата на европейското сближаване на срещата на Съвета на Европа
Сирил Рамапоса: Русия и Украйна са се съгласили да приемат африканска мисия за обсъждане на потенциален мирен план
ЕС очаква от Китай да повлияе на Русия за прекратяване на войната в Украйна
Зеленски пристигна на изненадващо посещение в Париж
Борел: Русия вече загуби войната, Украйна още не е спечелила
Built.bg Podcast
Последвайте ни