На 30 март, центърът на София, оживя в интересна и нетрадиционна приказка. Един човек се разхождаше, сякаш неподвластен на гравитационните закони, по автентичните софийски фасади на площад “Славейков”. Изглеждаше сякаш влюбеният Ромео, нарамил няколко рози, търсеше от балкон на балкон своята Жулиета. Да, от балкон на балкон! Нещо като театрална постановка, но в своята вертикална версия.
Този страхотен спектакъл е част от изкуството, което създава френският танцьор и катерач Антоан льо Менестрел. Той бе гост на Столицата като част от програмата на фестивала за екстремни спортове и филми, туризъм, екология и активности сред природата – “Дни на предизвикателствата”. Перформансът, който той представи в центъра на София, носи името L’Aimant. На български означава “Влюбеният” или “Онзи, който обича”.
По покана на Френският институт, Антон идва за втори път в България. През 2008 година той гостува в София за европейската “Нощ на музеите” със свой спектакъл върху Галерията за чуждестранно изкуство.
Но кой всъщност е Антоан льо Менестрел?
“Поетът на вертикала”, както е по-известен на европейската, а и световна сцени, е роден през 1965 год. в Париж. Влюбва се в катеренето още от ранна детска възраст, а в семейството му катеренето е изнесено в култ. През 1985 г. става автор на първото в света солово 8А – „Откровение”. За времето си, това е най-трудният тур във Великобритания. Година по-късно прокарва втория тур, категория 8В, на скалите на Биукс, познат сред катерачите под името „Розата и вампирът”. След това и първия тур 8С „Ravage“ в Швейцария.
На следващата година Антоан става първият катерач, преминал тур с трудност 8А онсайт (от пръв поглед) – „Самиздат”. Тогава получава и държавна диплома за планински спасител. Успоредно с това тренира отборите по състезателно катерене на Франция, Австрия и Нова Зеландия.
Антоан е бунтар по природа. Отбягва журналистите и медийния шум около постиженията си.
През 1991 г. става първият дипломиран съдия-откривател на маршрути за спортно катерене и създава професията като такава, поставяйки основите на обучението на национално и международно ниво. До 1992 г., активно прави състезателни и катерачни маршрути, а едновременно с това се занимава с изпитване на продукти като технически съветник във фирма за производство на катерачни стени 7D и фирма за еспадрили. Сътрудничи на гида Патрик Кордие в Националното училище по ски и алпинизъм за създаване на педагогическа основа на обучението за съдии-откриватели на маршрути за състезателно катерене. През 1999 г. придобива диплома за филмов каскадьор.
Артистичната му биография е също толкова богата и интересна както и спортната.
През 1988 г. Антоан, заедно с Патрик Беро са първите, които категорично се отдръпват от състезателното начало в катеренето и насочват усилията си към разработване на вертикала като ново пространство за сценични изяви и танц. В началото Антоан е част от трупата „Рок ин Лишен”. 3 години след това се изявява на сцената с трупата „Ретурамонт”, заедно с Фабрис Гийо. През ’92 год. създава трупата „Сините гущери”, в която и до днес е артистичен директор и основен изпълнител.
В периода между 1993 и 2000 г. участва в улични спектакли, като съчетава ролите на танцьор, актьор и катерач в „Пешеходците” . От 2000 г. насам, със спектакъла „Услуги на всички етажи”, той създава и развива за първи път в света една нова визия за вертикална хореография върху фасада. Търсенията му продължават с „Влюбеният”(който бе представен и в София), в който единственият реквизит са 13 рози, а поле на артистичната изява са първите етажи на една улица и техните обитатели.
Всичко това, както видяхме на площад “Славейков”, Антоан прави с изключителен финес, завидно чувство за хумор, но и със солидна доза риск и трудно катерене, без всякаква осигуровка, на 4 метра над земята!
През 2005-2006 г. участва като сценарист и мениджър в „Пътуване” в европейската продукция на трупата „Театър в полет”, Сардиния, заедно с ирландски, италиански, датски и словенски артисти. С други трупи както „Алегро Барбаро” и „Обществени места” представя симфоничен танц-спектакъл на открито на Бабел плац в Грац. Успоредно с артистичните си изяви, той е инициатор на „Обучение по улични изкуства”.
На въпрос, зададен от българска медия преди няколко години, за това как съчетава катеренето като спорт и катеренето като изкуство, Антоан отговаря:
Катеренето е закодирано в наследствената ни памет – то се развива успоредно с еволюцията на обществото и цивилизацията. Повечето религии използват и търсят това измерение: да вземем Ада и Рая, Възнесение Христово… Вертикалността я има дори в шаманските общества. Тя е фундаментална както за човешкото същество и общество, така и за нашия език: говорим за „среща на върха”, думата „стена” е натоварена с различни значения. Винаги съм черпил сили от културата на вертикалното.
Уникалните по своята същност спектакли на Антоан льо Менестрел се играят по целия свят – Франция, Германия, Швейцария, Обединеното кралство и Съединените щати. Той дава един нов, различен, изключително нестандартен поглед към познатите ни сценични изкуства. Погледът му към тях ни дава възможност да прехвърлим хоризонталите и да открием вертикалите. Да затаим дъх, докато тялото на този иначе слабичък французин, прескача от стена на стена, от една фасада на друга, захапал единствено розата, която да сподели със своята любима. Но нима любовта не е точно това – уникално изкуство, граничещо с лудост?
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024