Цените на металите падат въпреки продължаващата война в Украйна. Защо?

В началото на годината цените на някои от основните метали, влагани в производството и строителството, достигнаха рекордни за последните десетилетия стойности. Това се случи най-вече заради руската инвазия в Украйна, както и поради продължаващите ефекти от неотшумялата пандемия от КОВИД-19, предизвикала сериозни сътресения във веригите за доставки.

Шест месеца по-късно обаче, в средата на септември, цените на повечето такива метали – алуминий, мед, никел и др, се понижиха средно с около 30 до 50 процента с изключения на лития, който и този месец се движи близо до рекордните си цени.

На какво се дължи това?

Основна причина за спада на цената на металите станаха действията на централните банки по света, които предприеха действия за ограничаване на инфлацията, най-вече посредством повишаването на основните лихвени проценти и така пряко и непряко повлияха на икономическата активност.

Тон даде Управлението за Федерален резерв в САЩ, което през март увеличи основната лихва с 0,25 процентни пункта до 0,50 процента, а после с няколко последователни стъпки до юли покачи основната лихва до диапазона 2,25-2,50 процента.

Тези мерки оскъпиха кредитирането в най-голямата световна икономика и резултатите не закъсняха. Строителството на нови домове в САЩ, което през април достигна годишен темп от 1,805 млн. единици (най-високото от финансовата криза през 2008-2009 г. насам на годишно усреднена база) през юли се сви с около 20 процента до 1,446 милиона.

Как се движеха цените на основните метали?

Стойността на алуминия на 4 март, или 10 дни след началото на военните действия в Украйна, достигна над 30-годишен максимум от 3850 долара. Към 15 септември цената му се установи на нива от 2310 долара за тон. Така за малко повече от 6 месеца цената на този метал се понижи с близо 40 на сто.

В началото на годината алуминият се търгуваше на нива от 2810 долара за тон. За сравнение преди началото на Ковид пандемията и въвеждането на тежки локдауни в много страни от целия свят през през март 2020 г., цената му беше близо до 5-годишно дъно от около 1415 долара за тон.

В началото на 2022 г. цената на медта беше на нива от около 9800 долара за тон. Пикът тази година беше достигнат, също като при алуминия, на 4 март – 10 800 долара за тон, което беше и най-високата стойност з последните повече от 30 години. Към 16 септември медта вече се търгуваше на международните пазари за 7700 долара за тон, или на цена, която е с 28 на сто по-ниска от тази в началото на март.

Никелът, който се използва основно за легиране (добавка – бел. ред.) на стомана, така че тя да бъде устойчива на корозия, бе един от металите, които най-рязко поскъпнаха през март, достигайки цена от 48 200 долара за тон при затварянето на пазарите на 10 март. По време на търговията тогава за кратко той дори докосна цена от 100 хил. долара за тон. На 1 септември никелът се търгуваше на нива от 20 478 долара за тон, като в петък по време на търговията се котираше за 23 096 долара за тон или над два пъти по-ниско (52 на сто) от нивата през март.

На Лондонската борса за метали (LME) цената на армировъчната стомана на 9 март достигна най-високата си стойност за тази година от 950 долара за тон. В края на петъчната търговия тази седмица тя се търгуваше за 663 долара за тон, което е с около 30 процента под пиковата за 2022 г. стойност и с 38 долара над дъното, достигнато на 2 август.

За разлика от никела, медта, алуминия и стоманата, цената на лития задържа високи нива през последните месеци заради повишено търсене и ограничено предлагане. Към 16 септември литиевият карбонат в Китай се продаваше за около 70 хил. долара за тон и се задържа около максимума си за последните две години. В началото на годината цената му беше около 41 600 долара за тон.

Основната причина литият, който се ползва при производството на батерии за електромобили, мобилни телефони и други преносими устройства, да запази почти рекордната си цена е нарасналото с 36 на сто търсене спрямо 2021 г., докато предлагането се е покачило с около 33 на сто, по данни на eдна от водещите компании за анализ на пазара на литий “Бенчмарк Минералс” (Benchмark Minerals).

Този дисбаланс до голяма степен се дължи на факта, че Китай, където се добива голяма част от литиевия карбонат и литиевия хидрооксид, през цялата година страда от налагането на локални, но продължителни, локдауни заради водената от управляващите Пекин политика на нулев ковид, което пречи на нормалната работа на мините. Същевременно търсенето на електромобили нараства и заради политиката на много държави по света да дават субсидии при покупка на екологични автомобили.

По данни на изследователската компания “Каналис” (Canalys) през първата половина на 2022 г. в светован мащаб са продадени 4,2 млн. електромобили, което е ръст от 63 на сто спрямо същия период на миналата година.

Данните показват за пореден път голямото влиянието на политиките на централните банки и правителствата върху икономиката като цяло и по-конкретно върху цените на металите. Към този момент, въпреки опасността да причинят “болка” (по думите на управителя на УФР Джером Пауъл от 26 август) на домакинства и бизнеса, УФР и другите световни централни банки се готвят за пореден кръг вдигане на основните лихви, които вероятно ще продължи да оказва натиск и върху цените на основните метали.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ