Снимка: Колажът Устрояващият човек
Автор: Виктор Топалов
Александър Предов е роден през 1980 г. Той създава хартиени модели на жилищни и обществени сгради, построени в годините на социализма, които публикува в страницата Easter Blox. През 2020 г. си партнира с италианския скулптор Алесандро Понган в създаването на колажа „Устояващият човек“, вдъхновен от бл. 67 и бл. 68 в столичния жилищен комплекс „Дружба 1“.
Кой е Вашият квартал?
Аз съм роден в Русе и помня, че, когато бях дете, живеехме на различни места. Първоначално бяхме в къща в центъра, зад халите, по-късно баща ми купи апартамент в т.нар. „моряшки блокове“ в кв. „Възраждане“, който се намира в съседство с градския парк. Баща ми и всичките ни съседи също бяха моряци и работници по корабите. Неговите колеги имаха деца на моята възраст. Интересното е, че повечето от нас имаха сестри, които бяха с четири години по-малки. Като деца на моряци, още през 80-те години имахме възможност да пътуваме по корабите. Прекарвал съм по един месец на път за Германия и обратно, заедно с още 5-6 деца. Освен това, посещавахме страни от бившия Съветски съюз – Молдова, Украйна и др.
Когато тръгваше за Германия, баща ми често взимаше със себе си по една от книжките с архитектурни модели на възрожденски къщи или замъци, които се продаваха навремето. На връщане, той винаги носеше вече сглобения модел и ми го подаряваше. Обичах да разглеждам пловдивските възрожденски къщи, които той сглобяваше, защото намираше начин да добави към интериора и една малка крушка, която осветяваше модела отвътре. Самият аз сглобявах замъци, които бяха по-лесни за изработка. Понякога баща ми носеше и интересни войничета от Германия, които не се продаваха у нас. Ние пък, като деца, обичахме да ходим по стрелбищата, откъдето се снабдявахме с други войничета. Тогава възрожденските къщи и замъците се превръщаха в бойно поле на нашите „битки“.
Какъв беше професионалният Ви път и как Ви доведе до Източните блокове?
Преместих се в София през 1999 г. и записах „Актьорско майсторство и режисура“ в Нов български университет. След като завърших, придобих магистърска степен по „Пространствен дизайн“, тъй като средното ми образование е от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Пеньо Пенев“ в Русе, специалност „Градоустройство и архитектура“. След няколко години работа като актьор, отново се върнах към проектирането и чертането. Между репетициите и представленията, се научих да използвам съвременните компютърни програми като AutoCAD и Archicad, които използвам при създаването на моите модели. От няколко години насам работя в телевизионни и филмови екипи, като участвам в създаването на декорите и реквизита.
Кога започнахте да създавате своите модели?
През 2017 г., установих, че все още се продават хартиени модели на сгради. Тогава се роди и идеята ми за Eastern Blox. Днес синът ми е почти 16-годишен, но, когато беше още малък, реших да му подаря книжка с модел на една от любимите ми сгради в България – Агушевите конаци. Оказа се, че моделът беше прекалено сложен за сглобяване, тъй като комплексът разполага с много извивки. След един месец установих, че не съм напреднал изобщо и реших да не се занимавал повече. Ден по-късно взимах сина ми от плуване, когато се загледах в блока пред мен и си казах:
Ти не можеш ли да го направиш този блок на модел? Виж колко е по-просто от възрожденски комплекс.
Обиколих го, направих му снимки и постепенно за около месец създадох първия си модел, който е вдъхновен от блок 882 в ж.к. „Люлин“. По-късно създадох модел и на съседното 56 СУ „Проф. Константин Иречек“. Сградата е типова и се среща на много места в София, затова понякога мои приятели виждат модела и погрешно смятат, че са учили в това училище.
Кои бяха следващите Ви осъществени проекти?
След като завърших моделите на бл. 882 и 56 СУ насочих вниманието си към първия панелен блок в София и в страната, който се намира на ул. „Найчо Цанов“ № 66 в кв. „Западен парк“. Той е от т.нар. номенклатура Бс-69-Сф с вестибюлни тераси. Информацията за този вид блокове е оскъдна, но, благодарение на сайта www.sandacite.bg и неговия създател Антон Оруш, успях да открия факти за неговата история. След това се захванах с характерните блокове в кв. „Св. Троица“ и прочутия блок № 77 в гр. Бургас, познат като „Краставицата“.
Тъй като нямах път към морския град, направих виртуална обиколка наоколо в Google Earth и така създадох неговия модел. Помогнаха ми и няколко стари снимки от откриването на блока. Видях на живо „Краставицата“ едва през 2021 г. и установих, че съм пропуснал едно стълбище, но този пропуск прави модела много по-лесен за сглобяване.
Къде се крие красотата на панелните блокове?
По време на работата ми върху първия панелен блок в България открих коя част от процеса ми носи най-голямо удоволствие, а именно човешката намеса върху фасадите на блоковете. Оттогава държа върху моделите ми да се виждат графитите, ръждите, текстурите, остъкленията и изолациите. Една от моите любими тераси се намира в ж.к. „Люлин 10“ и е украсена с гипсови балюстри. Тези детайли са важни за мен, тъй като придават характер на фасадите.
Последният блок, върху който работих, е № 356 от ж.к. „Св. Троица“. Обърнах му допълнително внимание, тъй като в първия модел, който създадох, той беше напълно прав, а в действителност след 16-тия етаж блокът прави извивка и създава характерен еркер. Миналата зима си „поиграх“, за да намеря начин, по който тази чупка да съществува без това да затруднява процеса на сглобяването.
Кога се случи Вашият „пробив“?
Една от последните ми публикации преди началото на пандемията през 2020 г. беше кадър на известните блокове № 67 и № 68 в ж.к. „Дружба 1“. Тогава с мен се свърза един италиански скулптор, който ми се представи и ме помоли да използва снимката ми за негов творчески проект – „Устояващият човек“, застанал на колене, но с високо вдигната глава. Творбите му са изработени от пластелин, от метал и други материали.
В случая, той изобрази своя „Устрояващ човек“ като колаж от блокове. Скулпторът беше вдъхновен от lockdown-а и идеята за дома като „нашето място“, в което трябва да устоим на трудностите. Реших да направя и модел по колажа. Заради неговата популярност в Instagram, този колаж обиколи света и покрай него и моето име събра последователи. Така получих покана за интервю за английския сайт greyscape.com, който също ме свърза с нова публика.
През пролетта на 2021 г. организирах изложба в ателие „Пластелин“, в която представих моите модели и авторски фотографии. Реших да покажа функционалността на тези изображения като ги превърнах в кутии за вино, кенове за бира, поставки за чаши и други продукти от бита. За постаменти използвах коминни тела. За съжаление, в деня след откриването се разболях и не успях да осъществя изложбата по желания начин. Скоро ще направя втори опит, като ще изложа и произведения, създадени през последната година.
Какво представляват продуктите, които предлагате?
Дълго време търсих най-добрия начин, по който да предлагам изработените модели. Така стигнах до т.нар. „папки“, в които са включени самият модел на блока, неговата основа с географски координати, картичка и др. малки детайли. В началото на 2021 г. кандидатствах за финансиране по програмата „Творчески инициативи“ към Национален фонд „Култура“ и успях да непечатам известно количество папки.
Не след дълго кандидатствах отново, като този път със средствата закупих професионален принтер, тонер и картон, с които мога да печатам моделите в необходимото качество в домашни условия. Така през януари 2022 г. започнах да предлагам моите модели през Facebook и Instagram, и, за радост, се радват на голям интерес от българи и чужденци.
Какви са Вашите бъдещи планове?
Вече действам по създаването на нови модели, като първият е сградата на ресторант „Чоко и Боко“ в ж.к. „Люлин 7“. Никога не съм го виждал да работи, но знам много истории за него и знам колко емблематично място е той за жителите на квартала. Наскоро бяха сменени счупените му прозорци и, докато все още съществува, искам да направя негов точен модел от хартия.
За съжаление, в крайните квартали на София има множество обекти, оставени на произвола на времето. Затова съм си поставил за цел да фотографирам сгради, табели и надписи, които, може би, няма да съществуват още дълго. Освен това, си представям как моите „блокчета“ могат да бъдат превърнати в сувенири и други вещи, които да популяризират чара на архитектурата от този период.
Научете повече за Александър Предов и неговите Източни блокове във Facebook: https://www.facebook.com/easternblox и Instagram: https://www.instagram.com/alexander_predov/?hl=en.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024