Автор: Built.bg
Чърчил е казал: „Ние градим сградите си, а после те изграждат нас“. Този цитат сякаш най-точно описва интереса и любовта към архитектурата на Мария Стайнова и Виолетка Папазова от студио Lusio.
Двете архитектки и техният екип, който се състои изцяло от дами, вече няколко години буквално променят средата като проектират и обновяват детски градини, училища и образователни центрове в цяла България и ги превръщат в модерни, различни, интересни и приятни за децата, а и за възрастните пространства.
„Детската градина или училището най-често е първата обществена сграда, с която човек се среща. Тук той сформира приятелства и връзки отвъд семейните, за първи път има авторитети отвъд тези на родителите си. Несъзнателно, тези сгради участват във формирането и развитието ни като пълноценна част от обществото ни от най-ранна възраст“, казват Мария и Лети. Двете са приятелки от УАСГ, запознали се още преди да кандидатстват на уроците по рисуване.
След завършването си пътят им ги води в чужбина – Мария учи и стажува във Валенсия и Амстердам, а Лети следва магистратура в Милано. Всъщност и двете планират да останат извън България, но съдбата е решила друго. Фондация „Америка за България“, съвместно с Академия „Градът“ организират конкурса „Училища на бъдещето“ с фокус младите архитекти и амбицията да се трансформират над 20 избрани училища в България. Двете млади дами кандидатстват заедно и печелят. Така започва всичко.
Първият общ проект е „Център за малки изследователи“ в Първо ОУ „Никола Вапцаров“ в Берковица. Друга дама – директорката на училището, им подава ръка и се впускат в света на строителството, смятан често за запазена територия за мъжете.
Мария и Лети започват сериозно преустройство в пространството, което включва работа с голям екип инженерни специалисти, одобрения от институциите и „надупчване“ на няколко носещи стени. Крайните резултати са повече от впечатляващи.
Арх. Стайкова и арх. Папазова не могат да отличат някой от проектите си като любим, защото са доволни как успяват да се справят с различните предизвикателства. Но към днешна дата са работили по над 30 малки и големи намеси в училища, детски градини и образователни центрове. „За нас е огромна награда това, че с голяма част от училищата, с които работим, изграждаме силни партньорства и във времето разработваме по няколко проекта заедно, следвайки и надграждайки обща визия, която в началото на съвместната си работа сме задали“, казват те.
Защо искат да променят обществената среда? Училищата в България все още носят ценностите на една отминала епоха, която отдавна е в дисонанс с поколенията, които преминават и тепърва ще преминават през тях.
Предизвикателството на проектирането на такива сгради е мисълта за несигурното бъдеще – как пространството едновременно да активира работата в екип, креативността, аналитичния подход и ученето чрез преживяване, които на световно ниво в момента са основните цели на образованието, но същевременно да оставя отворено и към новото и да не ограничава това, което ще се появи в тях след 50 години.
Мария и Лети работят по методиката на co-creation, или “сътворчество” с ползвателите на сградата. „В началото на всеки наш проект “дълбоко се потапяме” и отделяме значително време в опознаването на хората, които работят и учат в сградата и техните нужди. Само когато ги разберем и вникнем в тяхната гледна точка, може да сме сигурни, че проектът ще е наистина смислен и ще им позволява не само да провеждат всичките си дейности, но и да ги надграждат“, споделят те.
А какво се случва, когато децата видят новите си пространства? Арх. Стайкова и арх. Папазова признават, че това е най-удовлетворяващият и значим момент в работата им. За щастие не са имали „недоволни клиенти“. Напротив – децата често не могат да повярват, че техните идеи и мнение, са били зачетени. Това има силен положителен ефект – те се грижат за пространствата си и започват да ги възприемат не просто като училище, а като дом.
Не така е обаче с останалите обществени пространства у нас. Мария и Лети не одобряват това, че българите като цяло следват максимата „Моят дом – моята крепост“ и не поддържат добре това, което не е лично тяхна собственост. „На обществените сгради и пространства не се отделя нужното внимание и инвестиции, там по-скоро се прилага принципа на закърпването и “освежителния ремонт” с най-евтините материали, липса на каквато и да е стратегия и ангажиране на отдадени специалисти.
Това, което малко ни успокоява е, че хората започват да осъзнават огромното значение на общественото пространство във всеки аспект от живота ни и силно се надяваме, че тази осъзнатост ще достигне и до институциите, от които зависят тези пространства“, казват те.
Според тях има и аспекти, които трябва да се запазят – в миналото обществените пространства са се правели изцяло с истински материали като камък, метал, дърво, които с времето стават по-красиви, ако се поддържат добре.
„Много е важно да се научим да реставрираме адекватно тези пространства, за да не загубим красотата им и определено има какво да научим от пространства като например Съдебната палата в София, НДК преди ремонта, сградата на Родопския драматичен театър в Смолян и много други примери. Има много ценност и памет в подобни пространства и само можем да се надяваме, че и ние ще създадем нещо толкова устойчиво във времето“.
А екипът на Lusio вече е по-голям – включва 7 архитекти и дизайнери, отдадени на каузата на трансформацията на учебна среда. Всички те вярват, че имат своите суперсили, които носят на работата им дълбочина и обхватен поглед от много различни страни. С успехите се увеличава и работата им – в момента работят върху няколко проекта за държавни училища в страната, както и върху най-големия досега: образователен комплекс с ясла, детска градина, училище и библиотека в София. Така че тепърва ще чуваме още за това студио и средата, която променя.
Коментар, Създателите
Голямата красота на София
Виждали сте тази сграда и сте се възхищавали на красотата й – тя е точно зад Народния театър „Иван Вазов“, но не му отстъпва по архитектура и стил. Зданието
01.21.2023