“С голямата власт идват големите отговорности”, твърди чичо Бен от култовата поредица “Спайдърмен”. В този дух 130 евродепутати поискаха миналата седмица свръхбогатите да бъдат обложени с данък. Защо се повдига тази тема?
Авторите на предложението искат въвеждането на прогресивен международен данък върху прекомерно голямото богатство. След въвеждането на минимален данък за мултинационалните компании, идва и петицията от 130 евродепутати, сред които и българинът Петър Витанов от групата “Социалисти и демократи”, за данък за свръхбогатите.
Петицията повдига теми като данъчните, икономическите и екологични несправедливости и как те могат да бъдат преодолени посредством по-високи налози за най-богатите хора. Според европейските законодатели след постигането на споразумение за минималния данък за мултинационалните компании, сега е време фокусът да се насочи към супербогатите граждани.
Предложението предвижда въвеждане на прогресивен данък върху богатството, за да се намалят неравенствата и да се подпомогне финансирането на инвестициите, които са необходими за екологичния и социален преход. Става дума за данък от 1,5 на сто, въпреки че стойността му тепърва ще се обсъжда, върху активи от поне 50 милиона евро.
Време ли е да говорим за облагане с данък на най-богатите, за да се намалят неравенствата и да се потърси начин за намиране на решение на кризите, произтичащи от климатичните промени, от които често се възползват именно те?, пита италианското издание “Мъни”.
Данък за свръх богатите: какво представлява и в какъв размер би бил?
“Климатичната криза започна да разтърсва човешките общества, засягайки сериозно самите основи на човешкия поминък и на социалната организация”. Това е заключението на доклада “Климатично неравенство” от 2023 година. Описаната в него нестабилност не засяга само страните, които са подхранили кризата, тъй като въздействието върху климата не е разпределено равномерно по целия свят. Средноизчислено, страните с ниски и средни доходи на населението са по-засегнати от климатичните изменения от по-богатите страни.
В същото време климатичната криза е белязана и от значителни неравенства вътре в самите страни – до такава степен, че уязвимостта към многобройните климатични промени е силно обвързана с доходите и богатството не само на отделните страни, но и на гражданите на всяка от тях. Все повече хора гледат с нарастващо безпокойство към глобалните климатични явления – от климатичните бежанци до сушата, която унищожава реколтата.
Предложението, което предвижда данък от 1,5 на сто върху доходи от поне 50 милиона евро, ще бъде обаче предмет на колективно обсъждане и вносителите му приканват Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ООН да започнат дебата по темата. Евродепутатите искат Европа да се превърне в “говорител” по конкретния проблем и да поеме отговорността да действа в този исторически момент.
Необходим ли е наистина данъкът за супербогатите?
Тази тема не се повдига за първи път. Дори президентът на САЩ Джо Байдън предложи в проектобюджета си облагане с данъци на най-високите доходи – за хората, които печелят над 400 000 долара годишно и за милиардерите. Според него така богатството ще се преразпредели и здравната система ще стане по-достъпна. Сенаторът Бърни Сандърс не остава по-назад, като призова за облагане с данък на свръхбогатите, но и заяви категорично, че светът няма нужда от милиардери.
През 2020 година най-богатият 1 процент от хората в света са притежавали почти две трети от произведеното богатство и макар същевременно крайната бедност да нараства, а заплатите да страдат от икономическите и екологични кризи, никой от супербогатите изглежда не предлага решения, пише италианското издание.
Най-богатите могат да използват сложни данъчни споразумения, за да сведат данъците си до минимум – нещо което обикновените домакинства или малките и средни компании не могат да направят.
Кой трябва да плати за екологичния преход и съкращаване на неравенството? Според над 130-те депутати от Европейския парламент и различни други групи, които през годините са се обединили под надслова “облагайте богатите”, именно супербогатите са тези, които трябва да платят.
Източник: БТА
Коментар
Данъкът за свръхбогатите отблизо
“С голямата власт идват големите отговорности”, твърди чичо Бен от култовата поредица “Спайдърмен”. В този дух 130 евродепутати поискаха миналата седмица свръхбогатите да бъдат обложени с данък. Защо се повдига тази тема?
Авторите на предложението искат въвеждането на прогресивен международен данък върху прекомерно голямото богатство. След въвеждането на минимален данък за мултинационалните компании, идва и петицията от 130 евродепутати, сред които и българинът Петър Витанов от групата “Социалисти и демократи”, за данък за свръхбогатите.
Петицията повдига теми като данъчните, икономическите и екологични несправедливости и как те могат да бъдат преодолени посредством по-високи налози за най-богатите хора. Според европейските законодатели след постигането на споразумение за минималния данък за мултинационалните компании, сега е време фокусът да се насочи към супербогатите граждани.
Предложението предвижда въвеждане на прогресивен данък върху богатството, за да се намалят неравенствата и да се подпомогне финансирането на инвестициите, които са необходими за екологичния и социален преход. Става дума за данък от 1,5 на сто, въпреки че стойността му тепърва ще се обсъжда, върху активи от поне 50 милиона евро.
Време ли е да говорим за облагане с данък на най-богатите, за да се намалят неравенствата и да се потърси начин за намиране на решение на кризите, произтичащи от климатичните промени, от които често се възползват именно те?, пита италианското издание “Мъни”.
Данък за свръх богатите: какво представлява и в какъв размер би бил?
“Климатичната криза започна да разтърсва човешките общества, засягайки сериозно самите основи на човешкия поминък и на социалната организация”. Това е заключението на доклада “Климатично неравенство” от 2023 година. Описаната в него нестабилност не засяга само страните, които са подхранили кризата, тъй като въздействието върху климата не е разпределено равномерно по целия свят. Средноизчислено, страните с ниски и средни доходи на населението са по-засегнати от климатичните изменения от по-богатите страни.
В същото време климатичната криза е белязана и от значителни неравенства вътре в самите страни – до такава степен, че уязвимостта към многобройните климатични промени е силно обвързана с доходите и богатството не само на отделните страни, но и на гражданите на всяка от тях. Все повече хора гледат с нарастващо безпокойство към глобалните климатични явления – от климатичните бежанци до сушата, която унищожава реколтата.
Предложението, което предвижда данък от 1,5 на сто върху доходи от поне 50 милиона евро, ще бъде обаче предмет на колективно обсъждане и вносителите му приканват Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ООН да започнат дебата по темата. Евродепутатите искат Европа да се превърне в “говорител” по конкретния проблем и да поеме отговорността да действа в този исторически момент.
Необходим ли е наистина данъкът за супербогатите?
Тази тема не се повдига за първи път. Дори президентът на САЩ Джо Байдън предложи в проектобюджета си облагане с данъци на най-високите доходи – за хората, които печелят над 400 000 долара годишно и за милиардерите. Според него така богатството ще се преразпредели и здравната система ще стане по-достъпна. Сенаторът Бърни Сандърс не остава по-назад, като призова за облагане с данък на свръхбогатите, но и заяви категорично, че светът няма нужда от милиардери.
През 2020 година най-богатият 1 процент от хората в света са притежавали почти две трети от произведеното богатство и макар същевременно крайната бедност да нараства, а заплатите да страдат от икономическите и екологични кризи, никой от супербогатите изглежда не предлага решения, пише италианското издание.
Най-богатите могат да използват сложни данъчни споразумения, за да сведат данъците си до минимум – нещо което обикновените домакинства или малките и средни компании не могат да направят.
Кой трябва да плати за екологичния преход и съкращаване на неравенството? Според над 130-те депутати от Европейския парламент и различни други групи, които през годините са се обединили под надслова “облагайте богатите”, именно супербогатите са тези, които трябва да платят.
Източник: БТА
Още от Built.bg
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Иновативни технологии, Коментар
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Автор: Built.bg Изкуственият интелект вече променя всички сектори. В строителството и архитектурата обаче навлиза по-бавно, а потенциалът за приложението му там е наистина огромен. У нас по темата все
07.23.2024
Създателите
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Mерил Стрийп и всички нейни лица
Коментари и анализи
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни