“С голямата власт идват големите отговорности”, твърди чичо Бен от култовата поредица “Спайдърмен”. В този дух 130 евродепутати поискаха миналата седмица свръхбогатите да бъдат обложени с данък. Защо се повдига тази тема?
Авторите на предложението искат въвеждането на прогресивен международен данък върху прекомерно голямото богатство. След въвеждането на минимален данък за мултинационалните компании, идва и петицията от 130 евродепутати, сред които и българинът Петър Витанов от групата “Социалисти и демократи”, за данък за свръхбогатите.
Петицията повдига теми като данъчните, икономическите и екологични несправедливости и как те могат да бъдат преодолени посредством по-високи налози за най-богатите хора. Според европейските законодатели след постигането на споразумение за минималния данък за мултинационалните компании, сега е време фокусът да се насочи към супербогатите граждани.
Предложението предвижда въвеждане на прогресивен данък върху богатството, за да се намалят неравенствата и да се подпомогне финансирането на инвестициите, които са необходими за екологичния и социален преход. Става дума за данък от 1,5 на сто, въпреки че стойността му тепърва ще се обсъжда, върху активи от поне 50 милиона евро.
Време ли е да говорим за облагане с данък на най-богатите, за да се намалят неравенствата и да се потърси начин за намиране на решение на кризите, произтичащи от климатичните промени, от които често се възползват именно те?, пита италианското издание “Мъни”.
Данък за свръх богатите: какво представлява и в какъв размер би бил?
“Климатичната криза започна да разтърсва човешките общества, засягайки сериозно самите основи на човешкия поминък и на социалната организация”. Това е заключението на доклада “Климатично неравенство” от 2023 година. Описаната в него нестабилност не засяга само страните, които са подхранили кризата, тъй като въздействието върху климата не е разпределено равномерно по целия свят. Средноизчислено, страните с ниски и средни доходи на населението са по-засегнати от климатичните изменения от по-богатите страни.
В същото време климатичната криза е белязана и от значителни неравенства вътре в самите страни – до такава степен, че уязвимостта към многобройните климатични промени е силно обвързана с доходите и богатството не само на отделните страни, но и на гражданите на всяка от тях. Все повече хора гледат с нарастващо безпокойство към глобалните климатични явления – от климатичните бежанци до сушата, която унищожава реколтата.
Предложението, което предвижда данък от 1,5 на сто върху доходи от поне 50 милиона евро, ще бъде обаче предмет на колективно обсъждане и вносителите му приканват Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ООН да започнат дебата по темата. Евродепутатите искат Европа да се превърне в “говорител” по конкретния проблем и да поеме отговорността да действа в този исторически момент.
Необходим ли е наистина данъкът за супербогатите?
Тази тема не се повдига за първи път. Дори президентът на САЩ Джо Байдън предложи в проектобюджета си облагане с данъци на най-високите доходи – за хората, които печелят над 400 000 долара годишно и за милиардерите. Според него така богатството ще се преразпредели и здравната система ще стане по-достъпна. Сенаторът Бърни Сандърс не остава по-назад, като призова за облагане с данък на свръхбогатите, но и заяви категорично, че светът няма нужда от милиардери.
През 2020 година най-богатият 1 процент от хората в света са притежавали почти две трети от произведеното богатство и макар същевременно крайната бедност да нараства, а заплатите да страдат от икономическите и екологични кризи, никой от супербогатите изглежда не предлага решения, пише италианското издание.
Най-богатите могат да използват сложни данъчни споразумения, за да сведат данъците си до минимум – нещо което обикновените домакинства или малките и средни компании не могат да направят.
Кой трябва да плати за екологичния преход и съкращаване на неравенството? Според над 130-те депутати от Европейския парламент и различни други групи, които през годините са се обединили под надслова “облагайте богатите”, именно супербогатите са тези, които трябва да платят.
Източник: БТА
Коментар
Данъкът за свръхбогатите отблизо
“С голямата власт идват големите отговорности”, твърди чичо Бен от култовата поредица “Спайдърмен”. В този дух 130 евродепутати поискаха миналата седмица свръхбогатите да бъдат обложени с данък. Защо се повдига тази тема?
Авторите на предложението искат въвеждането на прогресивен международен данък върху прекомерно голямото богатство. След въвеждането на минимален данък за мултинационалните компании, идва и петицията от 130 евродепутати, сред които и българинът Петър Витанов от групата “Социалисти и демократи”, за данък за свръхбогатите.
Петицията повдига теми като данъчните, икономическите и екологични несправедливости и как те могат да бъдат преодолени посредством по-високи налози за най-богатите хора. Според европейските законодатели след постигането на споразумение за минималния данък за мултинационалните компании, сега е време фокусът да се насочи към супербогатите граждани.
Предложението предвижда въвеждане на прогресивен данък върху богатството, за да се намалят неравенствата и да се подпомогне финансирането на инвестициите, които са необходими за екологичния и социален преход. Става дума за данък от 1,5 на сто, въпреки че стойността му тепърва ще се обсъжда, върху активи от поне 50 милиона евро.
Време ли е да говорим за облагане с данък на най-богатите, за да се намалят неравенствата и да се потърси начин за намиране на решение на кризите, произтичащи от климатичните промени, от които често се възползват именно те?, пита италианското издание “Мъни”.
Данък за свръх богатите: какво представлява и в какъв размер би бил?
“Климатичната криза започна да разтърсва човешките общества, засягайки сериозно самите основи на човешкия поминък и на социалната организация”. Това е заключението на доклада “Климатично неравенство” от 2023 година. Описаната в него нестабилност не засяга само страните, които са подхранили кризата, тъй като въздействието върху климата не е разпределено равномерно по целия свят. Средноизчислено, страните с ниски и средни доходи на населението са по-засегнати от климатичните изменения от по-богатите страни.
В същото време климатичната криза е белязана и от значителни неравенства вътре в самите страни – до такава степен, че уязвимостта към многобройните климатични промени е силно обвързана с доходите и богатството не само на отделните страни, но и на гражданите на всяка от тях. Все повече хора гледат с нарастващо безпокойство към глобалните климатични явления – от климатичните бежанци до сушата, която унищожава реколтата.
Предложението, което предвижда данък от 1,5 на сто върху доходи от поне 50 милиона евро, ще бъде обаче предмет на колективно обсъждане и вносителите му приканват Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ООН да започнат дебата по темата. Евродепутатите искат Европа да се превърне в “говорител” по конкретния проблем и да поеме отговорността да действа в този исторически момент.
Необходим ли е наистина данъкът за супербогатите?
Тази тема не се повдига за първи път. Дори президентът на САЩ Джо Байдън предложи в проектобюджета си облагане с данъци на най-високите доходи – за хората, които печелят над 400 000 долара годишно и за милиардерите. Според него така богатството ще се преразпредели и здравната система ще стане по-достъпна. Сенаторът Бърни Сандърс не остава по-назад, като призова за облагане с данък на свръхбогатите, но и заяви категорично, че светът няма нужда от милиардери.
През 2020 година най-богатият 1 процент от хората в света са притежавали почти две трети от произведеното богатство и макар същевременно крайната бедност да нараства, а заплатите да страдат от икономическите и екологични кризи, никой от супербогатите изглежда не предлага решения, пише италианското издание.
Най-богатите могат да използват сложни данъчни споразумения, за да сведат данъците си до минимум – нещо което обикновените домакинства или малките и средни компании не могат да направят.
Кой трябва да плати за екологичния преход и съкращаване на неравенството? Според над 130-те депутати от Европейския парламент и различни други групи, които през годините са се обединили под надслова “облагайте богатите”, именно супербогатите са тези, които трябва да платят.
Източник: БТА
Още от Built.bg
Коментар
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Водещите световни икономики искат да се конкурират с китайския проект “Нови пътища на коприната” или “Един пояс, един път”. С тази цел на провелата се миналата седмица среща на
05.28.2023
Коментар
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
Група от десет страни членки на ЕС, започна нов опит за реформиране на подхода на блока към вземането на решения в областта на външната политика и политиката на сигурност
05.27.2023
Коментар
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
През първото тримесечие инвестициите в бизнес имоти спаднаха рязко на повечето пазари в региона ЕМЕА – Европа, Близкия изток и Африка, продължавайки тенденцията от края на 2022 г. Въпреки
05.26.2023
Създателите
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната?
Реставрацията на видинската Синагога приключва през септември
Възстановяват автентичния вид на уникалното старопиталище на Пенчо Семов в Габрово
Коментари и анализи
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
И токът у нас днес струва… 0 лева
Built Анализ: Очаква ни рекордна година в туризма
Г-7: Среща, фокусирана върху санкциите срещу Русия и борбата с практиките на Китай за “икономическа принуда”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Откриха зала “Арена Бургас”
Шишков ще възложи проучване за изграждането на скоростен път или магистрала от ГКПП “Маказа“ до магистрала „Марица“
Иван Шишков няма притеснения за изпълнението на проектите по оперативна програма “Региони в растеж”
Йорданка Фандъкова: За некачествени ремонти не плащаме
Архитектура
Промяна на британската колониална архитектура: Новата сграда на индийския парламент
арх. Владимир Милков: Няма промени в цените на услугите, предлагани от българските проектанти
Градска среда и Урбанизъм
Откриха новия планетариум в Бургас
Нощна София огря в 23 различни точки
В три столични квартала гражданите ще могат да ползват обществен транспорт по заявка
ТПС: Еврейската общност в град Хеброн е на прага да положи основите на 31 нови жилищни сгради в квартал “Езекия”
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Планираните от ЕС ограничения за автомобилните емисии се сблъскват с отпор от осем страни членки
Представят проучване на над 2000 сгради в София за производство на електричество от възобновяеми източници
Започна реконструкцията и модернизацията и доизграждане на СГПСОВ „Кубратово“
Войната в Украйна
Запорожката АЕЦ бе изключена, вероятната причина е руски обстрел
Зеленски подчерта силата на европейското сближаване на срещата на Съвета на Европа
Сирил Рамапоса: Русия и Украйна са се съгласили да приемат африканска мисия за обсъждане на потенциален мирен план
ЕС очаква от Китай да повлияе на Русия за прекратяване на войната в Украйна
Зеленски пристигна на изненадващо посещение в Париж
Борел: Русия вече загуби войната, Украйна още не е спечелила
Built.bg Podcast
Последвайте ни