Донбас – промишлен район в Източна Украйна, който Москва твърди, че иска да “освободи” – беше в центъра на кървавия конфликт от 2014 г. между Киев и проруските сепаратисти.
С подкрепата на Москва отцепниците поеха контрол над част от миньорския район с преобладаващо рускоезично население и провъзгласиха там две сепаратистки “народни републики” – Донецка и Луганска.
От близо 6,6 милиона души, които живееха в Донбас дотогава, според украинската статистика, много вече са напуснали района към Украйна или Русия. Миграцията се ускори от началото на руската инвазия на 24 февруари. Няма надеждни данни за сегашния брой на населението.
Руският президент Владимир Путин призна независимостта на двете сепаратистки републики на 21 февруари, три дни преди да започне инвазията в Украйна, в името, между друго, на “защитата” на рускоезичните жители, които според него са дискриминирани от Киев.
След много обрати руската армия обяви в края на март, че променя плановете си, за да се концентрира върху “освобождаването на Донбас”. Оттогава Украйна се готви за мащабна офанзива в тази част от района, която контролира, а от понеделник бомбардировките там се засилиха.
Миньорски и металургичен район
Донбас, чието наименование е съкращение от “Донецки басейн”, е територия с площ близо 55 000 кв. км (близо два пъти площта на Белгия) и не е самостоятелна административна единица, а се състои от украинските Донецка и Луганска област.
През вековете това е гъстонаселена територия, разделена между кримските татари и украинските казаци. Икономическото развитие на Донбас датира от 19-и век, когато районът се намира в границите на Руската империя, а там са открити първите залежи на въглища.

Снимка: Butko
Този граничен район на Русия, който се простира до обсаденото пристанище Мариупол на брега на Азовско море, крие огромни запаси от каменни въглища и железни руди, които го превърнаха в индустриален център на Съветския съюз.
Именно в този район през 30-те години на миналия век е работил Алексей Стаханов (от него води началото си “стахановското движение”), превърнат в пример за подражание от съветските власти.
Силна идентичност
До войната от 2014 г. най-големият град в Донбас – Донецк – и околностите му бяха най-големият металургичен център на Украйна. Гъстонаселеният район все още е осеян със заводи и мини с много тежки условия на труд.
Наличието на много рускоезични жители там се дължи най-вече на изпращането на руски работници в района след Втората световна война.
Това промишлено и езиково наследство предопределя идентичността на Донбас, който запази здрави икономически и културни връзки с Русия след разпадането на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Украйна.
Москва оправдава подкрепата си за сепаратистите с факта, че тази рускоезична общност е обект на дискриминация, главно след проевропейското движение, родено от събитията на Майдана в Киев, които предизвикаха падането от власт на проруския украински президент Виктор Янукович през пролетта на 2014 г.
Конфликтът от 2014 г. досега
Конфликтът между украинските сили и сепаратистите в Донецк и Луганск избухна през пролетта на 2014 г. вследствие на падането на Янукович от власт и анексирането на полуостров Крим от Русия.
Минските споразумения, подписани през 2015 г. с посредничеството на Франция и Германия, предвиждаха възстановяването на мира в района. Киев и сепаратистите обаче се обвиняваха взаимно в нарушаване на примирието през осемте години на война.
Украйна и западните й съюзници освен това обвиняваха Москва, че оказва военна помощ на сепаратистите с цел да разпалва конфликта, при който бяха убити повече от 14 000 души.
Независимостта на Донецката и Луганската “народни републики”, провъзгласена през 2014 г. след референдуми, не е призната от международната общност.
След преминаването на Донецк под контрола на сепаратистите, Краматорск, чиято гара на 8 април тази година стана обект на ракетна атака, взела 57 жертви, стана главен град на района от Донбас под украински контрол и сега е основна мишена на руската инвазия
Автор: Алексей Маргоевски, БТА
Снимки: БТА/AP
Войната в Украйна > Коментар
Донбас – индустриалният район на Украйна, който Русия иска да “освободи”
Донбас – промишлен район в Източна Украйна, който Москва твърди, че иска да “освободи” – беше в центъра на кървавия конфликт от 2014 г. между Киев и проруските сепаратисти.
С подкрепата на Москва отцепниците поеха контрол над част от миньорския район с преобладаващо рускоезично население и провъзгласиха там две сепаратистки “народни републики” – Донецка и Луганска.
От близо 6,6 милиона души, които живееха в Донбас дотогава, според украинската статистика, много вече са напуснали района към Украйна или Русия. Миграцията се ускори от началото на руската инвазия на 24 февруари. Няма надеждни данни за сегашния брой на населението.
Руският президент Владимир Путин призна независимостта на двете сепаратистки републики на 21 февруари, три дни преди да започне инвазията в Украйна, в името, между друго, на “защитата” на рускоезичните жители, които според него са дискриминирани от Киев.
След много обрати руската армия обяви в края на март, че променя плановете си, за да се концентрира върху “освобождаването на Донбас”. Оттогава Украйна се готви за мащабна офанзива в тази част от района, която контролира, а от понеделник бомбардировките там се засилиха.
Миньорски и металургичен район
Донбас, чието наименование е съкращение от “Донецки басейн”, е територия с площ близо 55 000 кв. км (близо два пъти площта на Белгия) и не е самостоятелна административна единица, а се състои от украинските Донецка и Луганска област.
През вековете това е гъстонаселена територия, разделена между кримските татари и украинските казаци. Икономическото развитие на Донбас датира от 19-и век, когато районът се намира в границите на Руската империя, а там са открити първите залежи на въглища.
Снимка: Butko
Този граничен район на Русия, който се простира до обсаденото пристанище Мариупол на брега на Азовско море, крие огромни запаси от каменни въглища и железни руди, които го превърнаха в индустриален център на Съветския съюз.
Именно в този район през 30-те години на миналия век е работил Алексей Стаханов (от него води началото си “стахановското движение”), превърнат в пример за подражание от съветските власти.
Силна идентичност
До войната от 2014 г. най-големият град в Донбас – Донецк – и околностите му бяха най-големият металургичен център на Украйна. Гъстонаселеният район все още е осеян със заводи и мини с много тежки условия на труд.
Наличието на много рускоезични жители там се дължи най-вече на изпращането на руски работници в района след Втората световна война.
Това промишлено и езиково наследство предопределя идентичността на Донбас, който запази здрави икономически и културни връзки с Русия след разпадането на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Украйна.
Москва оправдава подкрепата си за сепаратистите с факта, че тази рускоезична общност е обект на дискриминация, главно след проевропейското движение, родено от събитията на Майдана в Киев, които предизвикаха падането от власт на проруския украински президент Виктор Янукович през пролетта на 2014 г.
Конфликтът от 2014 г. досега
Конфликтът между украинските сили и сепаратистите в Донецк и Луганск избухна през пролетта на 2014 г. вследствие на падането на Янукович от власт и анексирането на полуостров Крим от Русия.
Минските споразумения, подписани през 2015 г. с посредничеството на Франция и Германия, предвиждаха възстановяването на мира в района. Киев и сепаратистите обаче се обвиняваха взаимно в нарушаване на примирието през осемте години на война.
Украйна и западните й съюзници освен това обвиняваха Москва, че оказва военна помощ на сепаратистите с цел да разпалва конфликта, при който бяха убити повече от 14 000 души.
Независимостта на Донецката и Луганската “народни републики”, провъзгласена през 2014 г. след референдуми, не е призната от международната общност.
След преминаването на Донецк под контрола на сепаратистите, Краматорск, чиято гара на 8 април тази година стана обект на ракетна атака, взела 57 жертви, стана главен град на района от Донбас под украински контрол и сега е основна мишена на руската инвазия
Автор: Алексей Маргоевски, БТА
Снимки: БТА/AP
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
В българската архитектура има един човек, който стои пред останалите като еталон. Името му е синоним на предприемчивост и новаторска
Видео история: “Да съживиш храма”
Това е история за мисията на енорийския свещеник на град Белене да даде нов живот на храм от 1860 -
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Точно в 16 часа и 17 минути на седми декември 1986-а година животът на хората в Стражица се променя завинаги. Земетресение
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Когато плавате с кораб по море, колкото повече се отдалечавате от брега, толкова повече се връщате към момента на Съзиданието
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни