Снимки: Росен Петков
Студентите си имат свой дом – сграда, паметник на културата, която скоро ще стане на 90 години. Съдбата й през десетилетията е свързана с множество обрати, перипетии и любопитни моменти, сякаш в унисон с буйния нрав и младежката страст, която притежават студентите.
Националният студентски дом се намира в самия център на София, на площад „Народно събрание“ срещу сградата на Парламента и на гърба на Паметника на Царя Освободител. Всичко започва още през 1904 г., когато председателят на Студентския клуб към тогавашния Държавен университет Стилян Чилингиров основава фонд за построяването на сграда.
„В България има една единствена по рода си сграда, специално построена за студетски дейности – това е сградата на Студетнския дом в София. Идеята е от началото на миналия век, но двете национални катастрофи у нас тогава отлагат изграждането на дома чак до 1931 г.“, разказва изследователят Росен Петков, чийто офис и днес се помещава в една от стаите на зданието.
Проектанти са Станчо Белковски и Иван Данчов. Двамата са сред най-изявените архитекти у нас по това време. Беловски е проектирал едни от най-интересните сгради на София – негови са Телефонната палата на ул. „Гурко“, Физико-математическия факултет на Софийския университет на бул. „Джеймс Баучер“, сградата на бившата резиденция на САЩ на ул. „Велико Търново“ и др. А Данчов стои зад разрушения вече Мавзолей на Георги Димитров.
Според историята, когато през 20-те години на миналия век на арх. Беловски е възложена задачата за проект на Студентски дом, той започва да проучва най-съвременните европейски стандарти и дори посещава Германия през 1929 г., където черпи от местния опит. Модерно тогава в цяла Европа е строителството на студентски домове и общежития.
Според концепцията сградата трябва да има студентски стол, библиотека, читалня, стаи за занимания, клубен салон, както и помещения за здраве и хигиена (бани и душове). Така за кратко време проектът е готов. Строителството започва почти веднага – основите са положени на 30 май 1931 г.
Нужни обаче почти 10 години за завършването му – сградата е открита през 1940 г. Голяма част от планираните помещения наистина са осигурени, а в архитектурата и до днес могат да се забележат редица елементи в стил арт-деко.
„Мястото на изграждане също претърпява промени. Първоначално е било отредено Домът да се построи на ул. „Оборище“ и бул. Евлоги Георгиев“, после са дадени 1500 кв. м в кварал Лозенец. А след голяма акция за събиране на средства в края на 20-те години, включително и от Международната студентска взаимопомощ в Женева, двама министри съдействат и държавата отпуска сегашния терен – на пл. „Народно събрание“ и ул. „Аксаков“. Така реално започва строежът“, допълва Росен Петков.
Втората световна война обаче променя всичко. След 9 септември 1944 г. в Студентския дом е настанен Щабът на Съветската армия и Щабът на Съюзническата контролна комисия, а по-късно – Театърът на народната армия. Едва в края на 1959 г. предназначението на Дома отново е възстановено, Студетският дом започва да работи под името „Студетски дом на културата“. Росен Петков разказва интересна история за отвоюването му обратно:
„ През 1957 г. излиза постановление на МС за връщането на Студетския дом на студентите, чиито ансамбли и хор по това време набират скорост и печелят редица международни награди. Театърът на народната армия обаче не бърза да се изнася. Тогава на една от традиционните срещи за 8-ми декември между членове на ЦК на БКП и студенти, няколко младежи засипват Тодор Живков и Вълко Червенков с въпроси от сорта – важат ли решенията на МС за министъра на отбраната? Те били написани на бележки, които Живков пъхнал в джоба си и след това отговорил на студентите, че решенията важат и скоро ще влязат в сградата си.“
Следват три десетилетия, в които в Студетския дом кипи бурен живот, прожектират се филми, провеждат се концерти, изнасят се лекции и беседи. Известно е например, че първият концерт на ФСБ е именно там, а публиката стига чак до площада, защото залата за оказва малка за многобройните фенове. В началото на 90-те обаче имотите на БКП са национализирани.
Студентският дом попада в активите на Министерството на образованието. Годините са смутни – в подземието на сградата отваря дискотека, на 5-я етаж се помещава Радио „Тангра“. Най-тежкият момент обаче идва на 7 декември 2001 г.
Тогава огромен пожар изпепелява Младежкия театър, който се намира на партерния етаж на Дома. Огънят е овладян и не засяга останалата част от зданието, но театралната зала остава в руини вече две десетилетия. През последните години се положиха редица усилия за възстановяването на изгорялата зала – след голяма акция помещенията бяха почистени и частично ремонтирани, но ремотите продължават, а средствата не стигат за цялостна реставрация.
„Студетският дом, с помощта на държавата и студетските организации, трябва да се запази и развива като дом на академичната общност и място за проекти в областта на науката, културата, образованието и социалните студентски дейности“, казва Росен Петков, който е и председател на Студентско общество за компютърно изкуство (СОКИ).
Сградата е защитена от закона като паметник на културата, а помещенията се използват от множество студентски организации и клубове. Скоро се навършват 90 години от създаването на Дома, а кампанията за спасяването му продължава. На този 8 декември събитие там има – настоящият директор Христиан Даскалов представя книгата си „Домът и Университетът. Споделени истории от Царство България“.
Автор: Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024