Древният амфитеатър в Милано се превръща в зелен археологически парк по проект за реставрация на стойност 1,5 милиона евро, съобщи изданието “Арт нюзпейпър”. Предвижда се на мястото на унищожените части от съоръжението да бъде засаден жив плет от чемшир, мирта и лигуструм.
Градските власти планират да превърнат този отдавна забравен древен обект в голяма атракция. В руините от римския амфитеатър да бъдат засадени множество храсти, което ще позволи на посетителите да си представят как някога се е появил т.нар. Колизеум на Милано. Разкопки, които продължават и в момента, вече “пренаписаха глави от историята на Милано”, разказват хората, които стоят зад проекта.
Медиоланум, както преди се е наричал градът, е бил столица на Западната Римска империя от 286 до 402 г. сл. н. е., когато в него е имало дворец, цирк, множество базилики, термални бани и огромен форум.
Построеният през първи век елипсовиден амфитеатър първоначално е бил с размери 150 метра на 120 метра – по-малък от Колизеума в Рим – но постепенно е бил разрушен в края на четвърти век, за да осигури материал за нови конструкции, включително базиликата Сан Лоренцо. Археолозите са открили местонахождението му през 1931 г., а през 70-те години на миналия век при разкопките са намерени седем стени, които са поддържали трибуните.
Новият проект, започвал през 2018 г., предвижда площта на археологическия парк, който е градска собственост, да бъде увеличена от 12 500 кв. метра до 22 300 кв. метра. Така той ще стане най-големият в Милано. При разкопките, стартирали през 2019 г. под контрола на италианските власти, са открити още 14 стени и хипогей, състоящ се от две подземни галерии, от където гладиаторите и зверовете са били извеждани на сцената.
Проектът е финансиран от Министерството на културата на Италия и от частни дарители. Очакванията са паркът да бъде отворен за посетители до края на тази година.
Жив плет от чемшир, мирта и лигуструм ще маркира части от структурата, които са унищожени, включително стените на основата, а повече от 100 дървета ще образуват проход, представляващ външните стени на амфитеатъра. Дивите цветя пък ще създават баланс по примера на централна градина в ренесансов стил. Покриването на хипогея с дървена сцена ще позволи арената да се използва за представления.
Фрагменти от поне 150 предримски вази, датиращи от четвърти до трети век пр.н.е., са открити в парка миналата година и те дават основание да се предполага, че някога наблизо може да се е намирало келтско светилище.
Тези и други находки – включително копие и мраморна глава, наподобяваща Агрипина, съпругата на император Клавдий – вероятно ще бъдат изложени или в музея на парка, разположен на входа, или в изоставена сграда, която може да бъде реновирана със средства на Министерството на културата. Разкопките ще продължат и след отварянето на парка за посетители.
