Двойната къща – възстановена ли е автентично след събарянето?
Автор: Built.bg
Снимки: Built.bg
Казусът с Двойната къща е един от най-известните в последните години по отношение на опазването и загубата на архитектурно наследство. Знаковата сграда първо беше разрушена, а в последствие собственикът беше принуден да я възстанови в автентичен вид. След ремонт, продължил няколко години, преди няколко дни защитните скелета и покривала бяха премахнати и резултатът вече е видим.
Двойната къща на Митови, както е известно зданието, е построена през 1907 г. по проект на арх. Георги Тодоров за нуждите на семейството му. Името идва от факта, че сградата се състои от две самостоятелни жилища, които реално са съединени. Вътре всяко разполага с 4 огледални стаи, включително помещение за прислугата, кухня, баня и тоалетна.
Сградата получава статут на паметник на културата през далечната 1976 г., но е занемарена. През годините се превръща в свърталище на бездомници, едното крило е унищожено при пожар, а конструкцията е силно компрометирана. През 2016 г. статутът на културен паметник „за сведение“ е свален от Министерството на културата при не много ясни обстоятелства.
Мястото многократно е преподавано. Последният собственик на имота е Кирил Кирилов – Японеца, който го придобива през 2005 г. По негови думи купува терена с къщата за 680 000 евро. Първоначално новият собственик представя проект за съхранение, който е съгласуван с институциите. През 2016 г. обаче статутът за паметник на културата на Двойната къща е свален след подпис на тогавашния министър Вежди Рашидов.
Снимка: Built.bg
Сградите на бул. „Васил Левски“ 17 и 19 бяха разрушени през април 2017 г., което породи силно обществено възмущение и реакция. Заговори се, че на мястото ще има паркинг. После, че ще бъде построена сграда-близнак на съществуващата вече в съседство модерна бизнес сграда.
Последваха задочни спорове между новия културен министър Боил Банов и собственика Кирил Кирилов – Банов твърдеше, че ще настоява обектът да се възстанови в автентичен вид, а Кирилов, че институциите нямат власт върху решенията му за имота. Въпреки това няколко месеца по-късно се разбра, че Кирилов, министерството и общината са провели среща и са се разбрали Двойната къща да бъде вдигната в оригинал. А Министерството на културата даде отново най-ниската категория на защита на обекта – „за сведение“.
Днес фасадата на сградата е напълно готова – къщата е привидно възстановена в автентичен вид, но с нови строителни материали. Вградена е в модерната и съвременна бизнес сграда, която се намира в непосредствена близост.
Питаме експертите – отговаря ли изпълнението на очакванията и изискванията? „Ако се абстрахираме от всички обстоятелства около събарянето на къщата, само по себе си изпълнението е добро. Разбира се, важно е какво е интериорното решение“, коментира Тодор Нанчев, който е основател на фондация за опазване на културното наследство.
Снимка: Built.bg
Той обръща внимание, че това не е първият случай, при който автентична архитектура от преди век е вплетена в стъклена, модерна сграда. Според него проблемът е, че това в много случаи се прави по шаблон без отчитане духа, историята, ценностна на мястото, без уважение към паметта, която е фундаментална за всяко общество.
И че тази практика става по-скоро като отбиване на номера с цел имитация на съхранено наследство – новоизградена реплика на фасада, а не съхранена и реставрирана автентична такава.
„Има много ценни обекти, за които е абсурд да се приложи подобно решение – за тях е задължително да бъдат съхранени автентични и в цялост като екстериор и интериор. Нима къщата на Сърмаджиев (Турската резиденция) или Френската Резиденция биха били запазени, ако се изтърбушват и “вградят” в модерна сграда?“, добавя Нанчев.
Въпреки това такива примери има немалко и на европейско, дори на световно ниво. Това е резултат от десетилетията на бурно строителство в градовете в търсене на все по-голяма етажност и плътност на застрояване или под предлог модернизация и адаптация за нови функции. Но най-добрият пример си остава, когато един архитектурен паметник е запазен в цялост в автентичния си вид.
Снимка: Built.bg
Пример за това са историческите центрове на Рим или Прага с изключително стриктни норми за запазване на историческото наследство. И затова подобни дестинации остават магнит за туристи от цял свят, защото това е незаменимо – богата история, култура, атмосфера.
За Тодор Нанчев изпълнението на фасадата на Двойната къща по-скоро може да бъде прието за добър пример.
„Така да се каже винаги може и по-лошо. Да, с тези фасади реплики поне има някаква алюзия към историята на мястото. Но това е крайно компромисно решение. Нека бъдем точни: това не е реставрация, а частична възстановка на една или повече фасади плюс значително дострояване и надстрояване. И оттук идва вече темата дали изпълнението на репликата е добро или бутафорно, каквито много примери имаме“, коментира Тодор Начев.
Нанчев споделя още, че за него новият вид на сградата е доста компромисно и частично опазване.
„Запазване историческата автентичност на един град е комплексна тема”.
Ако се запитаме как биха изглеждали Рим и Прага само с новоизградени фасади-реплики, макар добре изпълнени като строеж, а зад тях да стърчат стъклени пълнежи. Или “запазване” фасадата на бившата ДЗИ на бул. Цар Освободител и унищожаване на безценния интериор, дело на най-талантливите ни архитекти?“
Снимка: Built.bg
И допълва, че „един архитектурен паметник, лишен от автентичния си интериор, вече е като куха обвивка без дух. Но много зависи от спецификите на самия обект и затова казвам, че е индивидуално. По света има интересни практики на синтез на ново и старо, дело на водещи архитекти и дизайнери, които анализират задълбочено всички фактори на мястото и средата. Да си пожелаем да виждаме повече подобни примери и тук – на цялостно съхранени и реставрирани обекти, съживени за нов живот“, убеден е Тодор Нанчев.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Снимка: European Commission Автор: Николай Желязков, кореспондент на БТА в Брюксел Европейската комисия съобщи, че е приела инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус (НЕБ) – инициатива за обвързване на
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Градска среда > Коментар
Двойната къща – възстановена ли е автентично след събарянето?
Автор: Built.bg
Снимки: Built.bg
Казусът с Двойната къща е един от най-известните в последните години по отношение на опазването и загубата на архитектурно наследство. Знаковата сграда първо беше разрушена, а в последствие собственикът беше принуден да я възстанови в автентичен вид. След ремонт, продължил няколко години, преди няколко дни защитните скелета и покривала бяха премахнати и резултатът вече е видим.
Двойната къща на Митови, както е известно зданието, е построена през 1907 г. по проект на арх. Георги Тодоров за нуждите на семейството му. Името идва от факта, че сградата се състои от две самостоятелни жилища, които реално са съединени. Вътре всяко разполага с 4 огледални стаи, включително помещение за прислугата, кухня, баня и тоалетна.
Сградата получава статут на паметник на културата през далечната 1976 г., но е занемарена. През годините се превръща в свърталище на бездомници, едното крило е унищожено при пожар, а конструкцията е силно компрометирана. През 2016 г. статутът на културен паметник „за сведение“ е свален от Министерството на културата при не много ясни обстоятелства.
Мястото многократно е преподавано. Последният собственик на имота е Кирил Кирилов – Японеца, който го придобива през 2005 г. По негови думи купува терена с къщата за 680 000 евро. Първоначално новият собственик представя проект за съхранение, който е съгласуван с институциите. През 2016 г. обаче статутът за паметник на културата на Двойната къща е свален след подпис на тогавашния министър Вежди Рашидов.
Сградите на бул. „Васил Левски“ 17 и 19 бяха разрушени през април 2017 г., което породи силно обществено възмущение и реакция. Заговори се, че на мястото ще има паркинг. После, че ще бъде построена сграда-близнак на съществуващата вече в съседство модерна бизнес сграда.
Последваха задочни спорове между новия културен министър Боил Банов и собственика Кирил Кирилов – Банов твърдеше, че ще настоява обектът да се възстанови в автентичен вид, а Кирилов, че институциите нямат власт върху решенията му за имота. Въпреки това няколко месеца по-късно се разбра, че Кирилов, министерството и общината са провели среща и са се разбрали Двойната къща да бъде вдигната в оригинал. А Министерството на културата даде отново най-ниската категория на защита на обекта – „за сведение“.
Днес фасадата на сградата е напълно готова – къщата е привидно възстановена в автентичен вид, но с нови строителни материали. Вградена е в модерната и съвременна бизнес сграда, която се намира в непосредствена близост.
Питаме експертите – отговаря ли изпълнението на очакванията и изискванията? „Ако се абстрахираме от всички обстоятелства около събарянето на къщата, само по себе си изпълнението е добро. Разбира се, важно е какво е интериорното решение“, коментира Тодор Нанчев, който е основател на фондация за опазване на културното наследство.
Той обръща внимание, че това не е първият случай, при който автентична архитектура от преди век е вплетена в стъклена, модерна сграда. Според него проблемът е, че това в много случаи се прави по шаблон без отчитане духа, историята, ценностна на мястото, без уважение към паметта, която е фундаментална за всяко общество.
И че тази практика става по-скоро като отбиване на номера с цел имитация на съхранено наследство – новоизградена реплика на фасада, а не съхранена и реставрирана автентична такава.
„Има много ценни обекти, за които е абсурд да се приложи подобно решение – за тях е задължително да бъдат съхранени автентични и в цялост като екстериор и интериор. Нима къщата на Сърмаджиев (Турската резиденция) или Френската Резиденция биха били запазени, ако се изтърбушват и “вградят” в модерна сграда?“, добавя Нанчев.
Въпреки това такива примери има немалко и на европейско, дори на световно ниво. Това е резултат от десетилетията на бурно строителство в градовете в търсене на все по-голяма етажност и плътност на застрояване или под предлог модернизация и адаптация за нови функции. Но най-добрият пример си остава, когато един архитектурен паметник е запазен в цялост в автентичния си вид.
Пример за това са историческите центрове на Рим или Прага с изключително стриктни норми за запазване на историческото наследство. И затова подобни дестинации остават магнит за туристи от цял свят, защото това е незаменимо – богата история, култура, атмосфера.
За Тодор Нанчев изпълнението на фасадата на Двойната къща по-скоро може да бъде прието за добър пример.
„Така да се каже винаги може и по-лошо. Да, с тези фасади реплики поне има някаква алюзия към историята на мястото. Но това е крайно компромисно решение. Нека бъдем точни: това не е реставрация, а частична възстановка на една или повече фасади плюс значително дострояване и надстрояване. И оттук идва вече темата дали изпълнението на репликата е добро или бутафорно, каквито много примери имаме“, коментира Тодор Начев.
Нанчев споделя още, че за него новият вид на сградата е доста компромисно и частично опазване.
Ако се запитаме как биха изглеждали Рим и Прага само с новоизградени фасади-реплики, макар добре изпълнени като строеж, а зад тях да стърчат стъклени пълнежи. Или “запазване” фасадата на бившата ДЗИ на бул. Цар Освободител и унищожаване на безценния интериор, дело на най-талантливите ни архитекти?“
И допълва, че „един архитектурен паметник, лишен от автентичния си интериор, вече е като куха обвивка без дух. Но много зависи от спецификите на самия обект и затова казвам, че е индивидуално. По света има интересни практики на синтез на ново и старо, дело на водещи архитекти и дизайнери, които анализират задълбочено всички фактори на мястото и средата. Да си пожелаем да виждаме повече подобни примери и тук – на цялостно съхранени и реставрирани обекти, съживени за нов живот“, убеден е Тодор Нанчев.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Градска среда, Новини
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Снимка: European Commission Автор: Николай Желязков, кореспондент на БТА в Брюксел Европейската комисия съобщи, че е приела инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус (НЕБ) – инициатива за обвързване на
07.29.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
В българската архитектура има един човек, който стои пред останалите като еталон. Името му е синоним на предприемчивост и новаторска
Видео история: “Да съживиш храма”
Това е история за мисията на енорийския свещеник на град Белене да даде нов живот на храм от 1860 -
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Точно в 16 часа и 17 минути на седми декември 1986-а година животът на хората в Стражица се променя завинаги. Земетресение
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Когато плавате с кораб по море, колкото повече се отдалечавате от брега, толкова повече се връщате към момента на Съзиданието
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни