Двойната къща – възстановена ли е автентично след събарянето?

Автор: Built.bg

Снимки: Built.bg

Казусът с Двойната къща е един от най-известните в последните години по отношение на опазването и загубата на архитектурно наследство. Знаковата сграда първо беше разрушена, а в последствие собственикът беше принуден да я възстанови в автентичен вид. След ремонт, продължил няколко години, преди няколко дни защитните скелета и покривала бяха премахнати и резултатът вече е видим.

Двойната къща на Митови, както е известно зданието, е построена през 1907 г. по проект на арх. Георги Тодоров за нуждите на семейството му. Името идва от факта, че сградата се състои от две самостоятелни жилища, които реално са съединени. Вътре всяко разполага с 4 огледални стаи, включително помещение за прислугата, кухня, баня и тоалетна.

Сградата получава статут на паметник на културата през далечната 1976 г., но е занемарена. През годините се превръща в свърталище на бездомници, едното крило е унищожено при пожар, а конструкцията е силно компрометирана. През 2016 г. статутът на културен паметник „за сведение“ е свален от Министерството на културата при не много ясни обстоятелства.

Мястото многократно е преподавано. Последният собственик на имота е Кирил Кирилов – Японеца, който го придобива през 2005 г. По негови думи купува терена с къщата за 680 000 евро. Първоначално новият собственик представя проект за съхранение, който е съгласуван с институциите. През 2016 г. обаче статутът за паметник на културата на Двойната къща е свален след подпис на тогавашния министър Вежди Рашидов.

Сградите на бул. „Васил Левски“ 17 и 19 бяха разрушени през април 2017 г., което породи силно обществено възмущение и реакция. Заговори се, че на мястото ще има паркинг. После, че ще бъде построена сграда-близнак на съществуващата вече в съседство модерна бизнес сграда.

Последваха задочни спорове между новия културен министър Боил Банов и собственика Кирил Кирилов – Банов твърдеше, че ще настоява обектът да се възстанови в автентичен вид, а Кирилов, че институциите нямат власт върху решенията му за имота. Въпреки това няколко месеца по-късно се разбра, че Кирилов, министерството и общината са провели среща и са се разбрали Двойната къща да бъде вдигната в оригинал. А Министерството на културата даде отново най-ниската категория на защита на обекта – „за сведение“.

Днес фасадата на сградата е напълно готова – къщата е привидно възстановена в автентичен вид, но с нови строителни материали. Вградена е в модерната и съвременна бизнес сграда, която се намира в непосредствена близост.

Питаме експертите – отговаря ли изпълнението на очакванията и изискванията? „Ако се абстрахираме от всички обстоятелства около събарянето на къщата, само по себе си изпълнението е добро. Разбира се, важно е какво е интериорното решение“, коментира Тодор Нанчев, който е основател на фондация за опазване на културното наследство.

Той обръща внимание, че това не е първият случай, при който автентична архитектура от преди век е вплетена в стъклена, модерна сграда. Според него проблемът е, че това в много случаи се прави по шаблон без отчитане духа, историята, ценностна на мястото, без уважение към паметта, която е фундаментална за всяко общество.

И че тази практика става по-скоро като отбиване на номера с цел имитация на съхранено наследство – новоизградена реплика на фасада, а не съхранена и реставрирана автентична такава.

„Има много ценни обекти, за които е абсурд да се приложи подобно решение – за тях е задължително да бъдат съхранени автентични и в цялост като екстериор и интериор. Нима къщата на Сърмаджиев (Турската резиденция) или Френската Резиденция биха били запазени, ако се изтърбушват и “вградят” в модерна сграда?“, добавя Нанчев.

Въпреки това такива примери има немалко и на европейско, дори на световно ниво. Това е резултат от десетилетията на бурно строителство в градовете в търсене на все по-голяма етажност и плътност на застрояване или под предлог модернизация и адаптация за нови функции. Но най-добрият пример си остава, когато един архитектурен паметник е запазен в цялост в автентичния си вид.

Пример за това са историческите центрове на Рим или Прага с изключително стриктни норми за запазване на историческото наследство. И затова подобни дестинации остават магнит за туристи от цял свят, защото това е незаменимо – богата история, култура, атмосфера.

За Тодор Нанчев изпълнението на фасадата на Двойната къща по-скоро може да бъде прието за добър пример.

„Така да се каже винаги може и по-лошо. Да, с тези фасади реплики поне има някаква алюзия към историята на мястото. Но това е крайно компромисно решение. Нека бъдем точни: това не е реставрация, а частична възстановка на една или повече фасади плюс значително дострояване и надстрояване. И оттук идва вече темата дали изпълнението на репликата е добро или бутафорно, каквито много примери имаме“, коментира Тодор Начев.

Нанчев споделя още, че за него новият вид на сградата е доста компромисно и частично опазване.

 „Запазване историческата автентичност на един град е комплексна тема”.

Ако се запитаме как биха изглеждали Рим и Прага само с новоизградени фасади-реплики, макар добре изпълнени като строеж, а зад тях да стърчат стъклени пълнежи. Или “запазване” фасадата на бившата ДЗИ на бул. Цар Освободител и унищожаване на безценния интериор, дело на най-талантливите ни архитекти?“

И допълва, че „един архитектурен паметник, лишен от автентичния си интериор, вече е като куха обвивка без дух. Но много зависи от спецификите на самия обект и затова казвам, че е индивидуално. По света има интересни практики на синтез на ново и старо, дело на водещи архитекти и дизайнери, които анализират задълбочено всички фактори на мястото и средата. Да си пожелаем да виждаме повече подобни примери и тук – на цялостно съхранени и реставрирани обекти, съживени за нов живот“, убеден е Тодор Нанчев.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ